РЕШЕНИЕ
№ 1807
Град
Пловдив, 20.10.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ХХVІІІ-ми състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Румяна Агаларева, като разгледа докладваното от съдия Вълчев административно
дело №1057 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.203 от АПК,
вр. чл.1 от ЗОДОВ.
Образувано е
по искова молба на Д.Г.Д., ЕГН **********,***, подадена чрез процесуален
представител адв.Т.П. против Военно въздушни сили /ВВС/ на Република България за
присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди от отменен по съдебен
ред незаконосъобразен отказ за ползване на полагащият му се отпуск по чл.203
ал.3 от ЗОВСРБ, в размер на общо 1 355.88 лева. Излагат се твърдения относно
обстоятелства, касаещи заплащане на претендираната сума за самолетни билети до
Брюксел в периода от 03.08.2021г. до 18.03.202г. и задължителни PSR тестове при
напускане и влизане в страната по време на действащи по това време заповеди на
Министъра на здравеопазването за въвеждане на временни противоепидемични мерки.
Редовно призован, не се явява, представлява се от адв.П., който в съдебно
заседание и в писмено становище по същество счита, че предявеният иск е доказан
по своето основание и размер и моли да бъде изцяло уважен. Претендира и
направените по настоящото производство разноски.
Ответникът по иска – Военновъздушни сили чрез
командването на ВВС, представлявано от ген.майор Д. П., редовно призован се
представлява от упълномощения
си процесуален представител юрк.С.. В
съдебно заседание и в писмен отговор оспорва исковата молба, като счита предявеният иск за
обезщетение за неоснователен и недоказан. Прави възражение за прекомерност на разноските.
Претендира направените по настоящото производство разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Контролиращата
страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив
излага становище за неоснователност и недоказаност на иска.
Като изслуша
становището на страните, на база приобщените по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа
страна:
Д.Д. е
военнослужещ във военно формирование /в. ф./ 54270 - Пловдив, а съпругата му А.Ц.С.-Д.е
военнослужещ във в. ф. 34750 - Карлово. Двамата имат 4-годишна дъщеря. Със
заповед на министъра на отбраната № КМ-298/14.06.2021 г. съпругата е
командирована за срок от 3 гол. в Националното военно представителство към Съюзното
командване по операциите на НАТО в гр.Монс, Кралство Белгия. В т. 8 от
командировъчната заповед, министърът па отбраната посочил, че съпругът и детето
ѝ ще пребивават с нея в Белгия. На 05.07.2021г. Д. депозирал рапорт вх. №
2-959/05.07.2021 г., за ползване на неплатен отпуск от 11 месеца, считано от
01.08.2021 до 01.07.2022г., за отглеждане на дете до 8-год. възраст, на
основание чл. 203. ад. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ
/ЗОВСРБ/. На 09.07.2021 г. ищецът бил уведомен срещу подпис, че ползване на
посочения отпуск не е разлешен. На 12.07.2021 г. той депозирал рапорт с вх.
№2-1011/12.07.2021 г. до командир на в. ф. 44510 - София за отмяна на
постановения отказ, но отново му било отказано, за което 27.07.2021 г. бил
запознат срещу подпис. Недоволен от издаденият акт, той го е оспорил по съдебен
ред. По депозираната жалба било образувано и проведено съдебно производство по
АНД №2123/2021г. по описа на Административен съд гр.Пловдив. С Решение № 1793/11.10.2021г.
по посоченото съдебно производство бил отменен като незаконосъобразен атакувания
отказ за разрешаване на ползване на отпуск на основание чл.203, ал.3 от ЗОВСРБ,
оформен под формата на резолюция, написана на ръка, от 07.07.2021 г. на
командира на в.ф. 54270 – Пловдив. Така постановеното решение на Административен
съд гр.Пловдив законна било обжалвано пред Върховен административен съд-София, който
със свое Решение № 2463/16.03.2022г. по адм. дело № 12350/2021г. го потвърдил.
На
03.08.2021 г., въпреки постановения отказ за разрешаване на ползване на отпуск,
ищецът и дъщеря му отпътували за Белгия, като за времето от 03.08.2021 г. до
18.03.2022 г. му се наложило на 4 пъти да ползва платен отпуск и да пътува до
Брюксел, за да се грижи за дъщеря си и обратно, за да му бъде разрешено
ползването на допълнителни дни платен отпуск. В рамките на тези пътувания ищецът
направил разходи за самолетни билети и задължителни PSR тестове, при напускане
и влизане в страната в общ размер на 1355.88 лв.. както следва:543,40 лв. -
двупосочен самолетен билет София Брюксел /летище Шарлероа/, за полет на
03.08.2021 г\ и обратно на 27.08.2021 г.; 90,00 лв. - задължително медицинско
изследване - PSR тесп извършен на 03.08.2021 г. в СМДЛ „Диалаб" ЕООД –
Карлово; 92.35 лв. - задължително медицинско изследване - PSR тест, извършен на
26.08.2021 г. в Лаборатория но клинична биология „СХР ОУТ СЕН", болничен
обект „Тилсрио" - Белгия; 135,77 лв. - двупосочен самолетен билет София -
Брюксел /летище Шарлероа/, за полет на 17.11.2021 г. и обратно на 06.12.2021
г.; 90,00 лв. - задължително медицинско изследване - PSR тест. извършен на
16.11.2021 г. в СМДЛ ..Диапао" ЕООД - Карлово; 92,18 лв. /левова
равностойност на 47.18 евро ч 1,953793/ - задължително медицинско изследване -
PSR тест. извършен на 05.12.2021 г. в Лаборатория по клинична биология „СХР ОУТ
СЕН'", болничен обект „Сен Винсент" Белгия; 61,00 лв. двупосочен
самолетен билет София Брюксел /летище Шарлероа/, за полет на 15.12.2021 г. и
обратно на 10.01.2022 г.; 90,00 лв. - задължително медицинско изследване - PSR
тест. извършен на 14.12.2021 г. в СМДЛ „Диалаб" ЕООД - Карлово: 92,18 лв.
/левова равностойност на 47,18 евро х 1,953793/ - задължително медицинско
изследване - PSR тест. извършен на 09.01.2022 г. в Лаборатория по клинична
биология „СХР ОУТ СЕ1Г. болничен обект „Сен Винсент'4 Белгия; 69,00 лв. -
самолетен билет Брюксел - София, за полет на 18.03.2022 г.
С исковата
молба, в настоящото производство, са приложени и приети протоколи за доставка
на самолетни билети, бордни карти и самолетни билети, служебна бележка от СМ ДЛ
„Диалаб" ЕООД - Карлово, медицински изследвания PSR тестове за COVID 19, отчети
по банкови сметки на ищеца за платени PSR тестове по сметка на Лаборатории по
клинична биология ,,СХР ОУТ СЪН", болнични обекти „Тилерио" и „Сен
Винсент".
В съдебното
производство, от страна на ответника са ангажирани доказателства за изплатени
пътни пари за първоначалното заминаване на Д.Д. и дъщеря му Т.Д.в размер на
371,23 лева.
Постъпили са
и удостоверения от Главна дирекция „Гранична полиция“, за това, че за Д.Д. и дъщеря му Т.Д.има записи на данни за
преминавания през ГКПП на Република България на посочените в исковата молба
дати.
По делото, в
качеството му на свидетел е разпитан К. Г., който заявява, че познавам Д.Д..
Знае, че е пътувал до Белгия, за да се грижи за дъщеричка си, тъй като жена му е
командирована за 3 години в Белгия с дъщеря им. Доколкото е запознат, Д. искал
да използва целия си платен годишен отпуск, но му разрешили един месец. Това било
през осми месец 2021 г.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
На първо
място, съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите. Съгласно чл. 60д, ал. 1 от
Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Съвместното
командване на силите, Сухопътните войски, Военновъздушните сили, Военноморските
сили, Съвместното командване на специалните операции, Командването за
логистична поддръжка и Командването за комуникационно-информационна поддръжка и
киберотбрана са юридически лица на бюджетна издръжка. В. ф. 54270-Пловдив,
чийто командир е издал отменения впоследствие административен акт, е от състава
на Военновъздушните сили. В този смисъл, предявената против Военновъздушните
сили искова претенция е насочена срещу пасивно легитимиран ответник, доколкото
претендираните вреди са произтекли от незаконосъобразен акт на административен
орган, включен организационно и бюджетно в неговата структура.
По отношение
допустимостта и подсъдността на производството настоящият съдебен състав взе
предвид, че така предявените искове са подсъдни на административните съдилища съобразно
правните норми на чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съгласно
която гражданите и юридическите лица могат да искат репариране на вреди,
причинени им от незаконна административна дейност. Като обективно условие, за
да се претендира обезщетение на вреди от незаконосъобразен акт, то следва да са
изпълнени изискванията на чл. 204 ал. 1 от АПК, същият да е отменен с влязъл в
сила друг административен или съдебен акт. Настоящият състав счита, че искът е
предявен от дееспособен правен субект против юридическо лице, от чието име е
издадено процесният отказ за ползване на
отпуск, с което ищецът свързва претърпените от него имуществени вреди.
Предпоставка за завеждане на иск по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и развиване на процедура
по чл.203 и сл. от АПК е изпълнение на изискването да е налице отменен
административен акт /респективно прогласен за нищожен такъв/, претендирана
вреда, посочена като вид и размер и налична причинно-следствена връзка между
вредата и отменения акт. Отговорността на държавния орган е специфично
проявление на принципа за отговорност в областта на ЗОДОВ и тя е гаранционно
обезпечителна, в който смисъл е и постоянната съдебна практика, посочена в т.6
от ТР № 3/22.04.2004 г. на ГО на ВКС по ТД № 3 от 2004 г. на ОСГК. В настоящият
случай освен тези, са налице и останалите реквизити на исковата молба по чл.127
ал.1 от ГПК- посочени са страни, размер на претенцията, произхода ѝ
/конкретен незаконосъобразен акт на определена администрация, издаден от
служители при същата, който е отменен/, което обуславя нейната допустимост.
Разгледана
по същество, тя е основателна по
следните за това съображения:
Материалноправното
основание на иска е чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която правна норма държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността на
държавата и общините се ангажира при осъществяване на административна дейност,
като част от нея е издаването на незаконосъобразни актове.
Следва да
бъде съобразено, че за да възникне правото на обезщетение, задължително е
необходимо наличието на няколко кумулативно предвидени предпоставки, а именно:
причинена вреда – имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по
повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и
настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл.1 ал.1 ЗОДОВ.
Със съдебно
решение № 1793 от 11.10.21г. по адм.дело №2123/2021г. по описа на
Административен съд – Пловдив, потвърдено с Решение № 2463/16.03.2022г. по адм.
дело № 12350/2021 г. по описа на ВАС, е отменен като незаконосъобразен
атакувания отказ за разрешаване на ползване на отпуск на основание чл.203, ал.3
от ЗОВСРБ, оформен под формата на резолюция, написана на ръка, от 07.07.2021 г.
на командира на в.ф. 54270 – Пловдив.
Налице е
единият от елементите на фактическия състав на отговорността по чл.1 ЗОДОВ –
отменен по съответния ред административен акт. Следователно, дължима е преценка
установяват ли се от доказателствената съвкупност по делото претърпени
имуществени по характер вреди и то под формата на пропуснати ползи, и при
положителен отговор на този въпрос – намират ли се имуществените вреди в пряка
причинна обусловеност от отменения административен акт.
Установява
се в случая и следващата предпоставка за реализиране отговорността на ответника,
а именно - вредата да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен акт. В
случая е налице такава пряка и непосредствена причинно-следствена връзка, тъй
като именно в резултат на незаконосъобразния отказ за разрешаване на ползване
на отпуск, се е наложило ищецът Д. за времето от 03.08.2021 г. до 18.03.2022 г.
на 4 пъти да ползва платен отпуск и да пътува до Брюксел, за да се грижи за
дъщеря си и обратно, за да му бъде разрешено ползването на допълнителни дни
платен отпуск. За които пътувания е направил разходи за самолетни билети и
задължителни PSR тестове, при напускане и влизане в страната.
Следва да се
посочи, че неоснователни са възраженията на Военновъздушни сили чрез
командването на ВВС, че ищецът е имал възможност да ползва неизползвания от
него платен годишен отпуск, както и да депозира рапорти за ползване на неплатен
такъв. На първо място, следва да се посочи, че действително Д. е поискал първо
да ползва платен годишен отпуск в пълен размер, но му е било отказано, което се
подкрепя и от свидетелските показания. Тук
е мястото да се посочи, че за ползването на платения годишен отпуск от
военнослужещите, до края на предходната година се изготвя план-график,
съобразен с годишните задачи поставени пред военното формирование и се ползва след разрешение на
командира. На следващо място, ползването на неплатен отпуск до 30 дни в една
календарна година също се разрешава по преценка на командира на военното формирование. Ползването на неплатен отпуск с
продължителност до 6 месеца, веднъж за целия срок на службата, се разрешава на
военнослужещите от министъра на отбраната съгласно чл. 109 от ППЗОВСРБ, а
съгласно разпоредбата на чл. 205, ал. 4 от ЗОВСРБ, неплатените отпуски
предвидени в чл. 205 ЗОВСРБ могат да бъдат ползвани само след като е ползван
полагащият се платен отпуск.
Неоснователно
се явява и възражението на ответника, че
ищецът е получил
пътни пари
за първоначалното заминаване на Д.Д. и дъщеря му Т.Д.в размер на 371,23 лева. Доказателства
от страна на ищеца в тази насока не се представиха. Нещо повече, от една
страна, в справка предоставена от МО е посочено, че за първоначалното
заминаване през 2021г. на членовете на
семейството - Д.Д. и дъщеря му Т.Д.на А.С.-Д. са изплатени пътни пари в размер на 371,23 лева. От друга
страна в справка от МО за ползвания от Д.Д. платен годишен отпуск е изрично
посочено, че същият не е ползвал пътни пари за 2021г.
Неоснователно
е възражението на ответника, че искът е
подаден при действащо служебно правоотношение на ищеца с МО и факта, че след
отмяната на незаконосъобразния отказ, той вече е ползвал полагащия му се отпуск
по чл.203, ал.3 ЗОВСРБ, като няма право на обезщетение на претендираните
разходи, които са извършени от него независимо от поведението на работодателя и
ползване на неплатения отпуск по чл. 167а КТ. Съдът намира, че това, че към
момента Д. е в отпуск по чл.203, ал.3 ЗОВСРБ не променя факта, че именно във връзка с
незаконосъобразния отказ за разрешаване на ползване на отпуск, се е наложило
ищецът Д. за времето от 03.08.2021 г. до 18.03.2022 г. на 4 пъти да ползва
платен отпуск и да пътува до Брюксел, за да се грижи за дъщеря си и обратно, за
да му бъде разрешено ползването на допълнителни дни платен отпуск. За които
пътувания е направил съответните разходи.
От приобщените по делото писмени доказателства
е видно, че действително ищецът е направил твърдяните разходи за самолетни
билети до Брюксел и задължителни PSR тестове в посочените в исковата молба периоди.
Крайният
извод, който се налага е, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за
имуществените вреди на ищеца, е основателен, като ще следва да бъде уважен за
сумата от общо 1 355,88 лева, представляваща сумата за самолетни билети до
Брюксел в периода от 03.08.2021г. до 18.03.202г. и задължителни PSR тестове при
напускане и влизане в страната по време на действащи по това време заповеди на
Министъра на здравеопазването за въвеждане на временни противоепидемични мерки.
При този
изход на спора, предвид своевременно направено искане от процесуалния
представител на ищцовата страна, ответникът следва да бъде осъден да заплати
ищеца претендираните разноски,
представляващи заплатено ДТ, ДТ за издаване на 2 бр. служебни удостоверения,
превод на документи и адвокатско възнаграждение по представен списък в общ
размер на 420,00 лв.
Съдът намира
за основателно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Същото е определено в размер съгласно чл.8 ал.1, т.2 от Наредба
№1 от 09.07.2004г. (изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в
сила от 15.05.2020 г.; изм., бр. 68 от 2020 г.).
По
изложеното и на осн. чл.235 и чл.236 от ГПК вр. чл.144 от АПК, Съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА Военно въздушни сили /ВВС/ на
Република България, гр.София, бул.“Ген.Тотлебен“ №34 да заплати на Д.Г.Д., ЕГН **********,***,
сумата от 1355.88 /хиляда триста петдесет и пет лева и 88 ст./ лева,
съставляваща причинени му имуществени вреди от отменен по съдебен ред
незаконосъобразен отказ за ползване на полагащият му се отпуск по чл.203 ал.3
от ЗОВСРБ, в размер на общо 1355.88 лева. Излагат се твърдения относно
обстоятелства, касаещи заплащане на претендираната сума за самолетни билети до
Брюксел в периода от 03.08.2021г. до 18.03.202г. и задължителни PSR тестове при
напускане и влизане в страната по време на действащи по това време заповеди на
Министъра на здравеопазването за въвеждане на временни противоепидемични мерки;
ОСЪЖДА Военно въздушни сили /ВВС/ на Република
България, гр.София, бул.“Ген.Тотлебен“ №34 да заплати на Д.Г.Д., ЕГН **********,***,
сумата от 420,00 /четиристотин и двадесет/ лева, съставляваща разноски по настоящото дело.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по реда на АПК.
СЪДИЯ: