О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117 10.10.2019
год. гр.
Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският
административен съд, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
като разгледа докладваното от съдията частно административно дело № 235 по описа за 2019, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 60, ал. 5 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на „БИЛИ 93” ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. „Жеравна” № 29, срещу
разпореждане по чл. 60, ал. 1 от АПК на началника на отдел „Оперативни дейности“-
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП
за допускане на предварително
изпълнение на принудителна административна мярка, наложена със Заповед № 347-ФК
от 27.09.2019 г. запечатване на търговски обект – смесен магазин, находящ се в
гр. Разград, ул. „Бузлуджа” № 26 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
В жалбата се твърди, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като не са
налице нито една от предпоставките, посочени в чл. 61, ал. 1 от АПК. Излагат се
подробни доводи , че нарушението се изразява в неиздаване на фискален бон за
0,60 лв., както и че в обекта се продават хранителни стоки с кратък срок на
годност и предварителното изпълнение би довело до похабяването и унищожаването
на тези стоки. От съда се иска да отмени
допуснатото предварително изпълнение на принудителната административна мярка.
Съдът, като обсъди доказателствата по делото поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за
установени следното:
Със Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 347-ФК от 27.09.2019
г. началникът на отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП е наложил по отношение на дружеството
жалбоподател принудителна административна мярка – запечатване на търговски
обект – смесен магазин, находящ се в гр. Разград, ул. „Бузлуджа” № 26,
стопанисван от „БИЛИ 93” ООД с ЕИК *********
и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
Като фактическо основание за налагане на ПАМ е
посочено, че при проведена на 22.09.2019 год. в 13:00 часа проверка в търговския обект е констатирано,
че „БИЛИ 93” ООД с ЕИК *********,
като лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ със стационарен търговски
обект не е издало фискална касова бележка от наличния в обекта работещ ЕКФП,
модел DATECS-WP-500X с ИН на ФУ DT782439
и ИН на фискалната памет 02782439 за извършена контролна покупка на 1 бр.
минерална вода на стойност 0.60 лв., заплатена в брой на място в обекта от
органа по приходите на 22.09.2019 год. в 12:35 часа. Административният орган е квалифицирал дeянието като нарушение на чл. 25, ал. 1 и ал. 3 във вр.
с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ за регистрация и
отчитане на продажби в търговски обект чрез фискални устройства.
В заповедта е включено и разпореждане, с което се
допуска нейното предварително изпълнение. Като мотиви за това административният
орган е посочил на първо място защитата на особено важен държавен интерес-
спазването на фискалната дисциплина и реда за отчитане на фискалните
устройства, в което се изразява интересът
на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на
продажбите, респективно за правилното определяне на реализираните доходи и размера
на съответните публични задължения на задълженото лице, както и да се коригира
поведението на лицето като се предотврати веднага възможността да не се отчитат
приходите от продажби, както и да извърши други нарушения на действащото
законодателство. На второ място е посочена съществуването на опасност
изпълнението на административния акт да бъде осуетено или сериозно затруднено.
На последно място като основание е посочено, че от закъснението при изпълнението на наложената
ПАМ може да последва значителна или трудно поправима вреда за бюджета. В
подкрепа на тези доводи административният орган е посочил, че организацията на
дейността на търговеца в обекта няма за цел
и не води до изпълнение от негова страна на установените правила за
издаване на фискални бележки за всяка продажба и допускането на предварителното
изпълнение би довело до коригиране на неговото поведение. На следващо място
посочва, че закъснението на прилагането на ПАМ можело да доведе до съществено
отклоняване от данъчно облагане на
конкретния субект.
Въз основа на изложеното от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима. Тя е насочена
срещу разпореждане за предварително изпълнение на административен акт, допуснато при постановяването на акта.
Разпоредбата на чл. 60, ал. 5 от АПК допуска обжалване и само на разпореждането,
с което е допуснато предварително изпълнение на административен акт, независимо
дали той е бил оспорен. Заповедта е връчена на
представител на търговеца на 08.10.2019
год., а жалбата срещу разпореждането за предварително изпълнение е депозирана
от адресата на заповедта на 09.10.2019 год. Предвиденият в чл.60, ал.5 от АПК
тридневен срок е спазен.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна. С
разпореждане по чл. 60, ал. 1 от АПК административният орган може да допусне
предварително изпълнение на административния акт, но само в предвидените в тази норма хипотези.
В разпореждането, с което се допуска предварително изпълнение на акта,
административният орган е длъжен да изложи мотивирани съображения за наличието
на една или няколко от предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. В настоящата хипотеза
административният орган се е позовал на
необходимостта от защита на
особено важен държавен интерес и
значителни или трудно поправими
вреди за бюджета , които биха могли да настъпят от закъснялото
изпълнение на принудителната мярка и коригиране поведението на
задълженото лице
Като правно основание за налагане на ПАМ е
посочен чл.186, ал.1, т.1б.”а” от ЗДДС,
съгласно който принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Съдът намира
обаче, че в конкретната хипотеза не са налице предпоставките на чл.60, ал.1 от АПК, визирани от административния орган и неговата преценка в тази насока противоречи на закона и не е
обоснована.
Първото посочено в заповедта
основание за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от
същия вид и коригиране поведението на нарушителя не е предвидено от
законодателя, като основание за допускане на предварително изпълнение на ПАМ. Предотвратяването
и преустановяването на нарушението като цел на ПАМ е предвидено в нормата на чл. 22 от ЗАНН, но за налагане на самите
принудителни административни мерки, а не за разпореждане на предварителното им
изпълнение, поради което същото не обосновава извода за необходимостта от
такова изпълнение. Коригирането на поведението на нарушителя към спазване на
правовия ред е цел на наказанието и е регламентирано в чл. 12 от ЗАНН, но не е
посочено като основание за допускане на предварителното изпълнение в чл. 60,
ал. 1 от АПК. Не подкрепено с конкретни
факти и доказателства е твърдението на административния орган, че организацията на дейността на задълженото
лице в търговския обект не води към изпълнение на установените правила за
коректно отчитане на приходите, а от там и за правилното установяване на
данъчните задължения. Предварителното изпълнение на ПАМ не следва да се приема,
че може да е обосновано от
необходимостта оспорващият да създаде адекватна организация на начина си на
отчитане. Задължението за организиране на отчетността на търговеца в
съответствие със законовите изисквания е перманентно и съществува независимо
дали е допуснато или не предварително изпълнение на ПАМ.
Общото правило в административния процес е, че
оспорването има суспензивен ефект и спира изпълнението на акта. Изключение от
общия принцип е допускането на предварително изпълнение на акта със закон или с
разпореждане на административен орган. Това изключение следва да се прилага
само при строго установените предпоставки и когато това е необходимо.
Интересите на фиска безспорно са важни държавни интереси. Но целта на чл. 60, ал. 1 от АПК е защитата на особено съществени интереси. Тази
възможност следва да преследва законоустановената цел и да се прилага при
спазване на принципите на чл.6 от АПК. Допуснатото предварително изпълнение не следва да засяга права и законни интереси в по-голяма степен
от най-необходимото за целта на акта. В случая предварителното изпълнение на
заповедта за ПАМ няма да защити особено значим интерес- дали постановеното
затваряне на обекта за срок от 14 дни ще се осъществи предварително или
след влизане в сила на заповедта, е без
значение. Соченият от административният орган държавен интерес всъщност се
защитава от чл.12 от ЗАНН. Генералната и специалната превенция относно
спазването на финансовата дисциплина са цели на законоустановените
административни наказания и не могат да служат като аргумент за допускане на
предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна мярка.
В случая не е налице и другото обстоятелство-
значителни или трудно поправими вреди от закъснението при изпълнение на акта.
Запечатването на търговския обект няма
да обезпечи неощетяването на фиска, защото налагането на тази принудителна
мярка не цели събирането на данъчни
задължения. Напротив, временното спиране на дейността на търговеца неминуемо ще
доведе до намаление на неговите приходи, които да обезпечат плащането на
публични задължения. С препятстване на възможността на дружеството да реализира
оборот в обекта през четиринадесетдневния срок несъмнено фактически ще настъпи ощетяване
на фиска и бюджета, за разлика от което само предположение, а не реален факт, е
тезата, че в следващите четиринадесет дни ще бъдат извършени продажби, без за тях да
бъдат издадени фискални бонове. Липсват конкретни констатации, на които се
основава изводът на административния орган, че съществува опасност да бъде
осуетено или сериозно затруднено изпълнението на заповедта за налагане на ПАМ
след влизането ѝ в сила, когато принципно се изпълняват административните
актове. Няма данни и доказателства, от които да се формира изводът, че се
налага предприемане на предварително изпълнение на запечатването на обекта и
забрана на достъпа до него, за да бъде предотвратено настъпването на вреда,
която да е значителна или трудно поправима за бюджета. Изводът на административният
орган за съществуваща възможност от извършване на ново нарушение, а от там и
отклонение от данъчно облагане е необоснован. В обекта има инсталиран и работещ
ЕКФП, който е регистриран и е осигурено сервизното му обслужване. Ако законодателят е считал, че опасността за
фискалния ред при този вид нарушения е винаги реална и поради тази потенциална
опасност извършването на подобно нарушение при всички положения следва да се
обвърже с предварителното изпълнение на наложената за него ПАМ, то тогава с изрична
правна норма в специалния закон щеше да предвиди задължителното предварително
изпълнение на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, а не да препраща към реда на
АПК – този по чл. 60, при който за законосъобразността на разпореждането за
предварително изпълнение е наложително наличието на конкретни обуславящи го
причини.
Ето защо настоящият състав
намира, че не се налага предварително изпълнение на заповедта, тъй като не са налице предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК, поради което обжалваното
разпореждане в тази насока следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл.
60, ал.6, изречение второ от АПК жалбата срещу допуснатото предварително
изпълнение не спира допуснатото предварително изпълнение, но съдът може да го
спре до окончателното й решаване. Съдът счита, че в случая. Съдът намира, че
допуснатото предварително изпълнение на принудителна административна мярка
(запечатване на обект и забрана за достъп до същия), обективирано в Заповед за
налагане на ПАМ № 347-ФК от 27.09.2019 г. на началник отдел "Оперативни
дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, следва да
бъде спряно до окончателното разрешаване на спора относно неговата
законосъобразност
Мотивиран така, и на
основание чл. 60, ал. 6 от АПК във вр. с чл. 188 от ЗДДС, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
разпореждането за допускане на предварително изпълнение на принудителна
административна мярка „Запечатване на търговски обект – смесен магазин, находящ
се в гр. Разград, ул. „Бузлуджа” № 26, стопанисван от „БИЛИ 93” ООД с ЕИК
********* и забрана за достъп до него за срок от 14 дни”, наложена със
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 347-ФК от 27.09.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“- Варна в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при
Централно управление на Националната агенция по приходите, обективирано в
самата заповед.
СПИРА допуснатото предварително изпълнение на Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 347-ФК от 27.09.2019 г. на
Началник Отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна, в Главна Дирекция
"Фискален контрол" в ЦУ на НАП, до окончателното разрешаване на спора
относно неговата законосъобразност.
Определението да се съобщи незабавно на страните.
Определението
може да се обжалва с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд.
Съдия: /п/