№ 362
гр. Русе, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20224500500537 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, вр. чл. 17 ЗЗДН.
Постъпила е въззивна жалба от И. Н. В. от гр. Русе чрез пълномощника
й адв. М. А. от АК Русе против решение № 903/28.06.2022 г., постановено по
гр. д. № 1430/2022г. на Русенския районен съд, в частта в която е отхвърлена
молбата й за защита от домашно насилие, както и в частта, с която върху нея
са възложени сторените от ответника разноски. Във въззивната жалба се
твърди, че решението е неправилно, тъй като е необосновано, постановено
при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния
закон. Излагат се оплаквания за това, че съдът не е извършил цялостна и
обективна преценка на събраните по делото доказателства, което е довело и
до неправилни изводи. Според жалбоподателката, съдът неправилно не е
ценил доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Иска
решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде уважено искането
й за определяне на мерки за защита от домашно насилие. Претендира
разноски пред двете инстанции.
Въззиваемата страна П. Д. И. чрез пълномощника си чрез адв. Р. К. АК
Русе оспорва основателността на жалбата по съображенията, изложени в
1
отговора по чл. 263 ГПК. Иска решението да бъде потвърдено като правилно.
Претендира разноски.
Русенският окръжен съд намира, че жалбата е процесуално допустима,
като подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 17, ал.1 ЗЗДН, поради
което може да бъде разгледана по същество.
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл. 269 ГПК,
намира, че решение № 903/28.06.2022 г., постановено по гр. д. № 1430/2022г.
на Русенския районен съд е валидно и допустимо в обжалваната част.
Производството е по реда на ЗЗДН.
С молба от 14.03.2022 г. И. Н. В. при условията на чл. 8, т. 1 ЗЗДН
(като пострадало лице) е поискала издаване на заповед за налагане на мярка
за защита от домашно насилие срещу П. Д. И., като посочила подробно какъв
е актът на насилие, осъществен на 13.03.2022 г. между 2:45 ч и 3:15 ч.
Заявила, че по това време двамата със сина й били в жилището, което
обитават в гр. Русе, на ул. „***, когато чули, че някой се опитва да влезе
докато спят. Станали и отишли до входната врата. През шпионката видели
ответника, който се опитвал да отключи. На вратата държала залепена
предходна заповед за защита, издадена в нейна полза, която ответникът
скъсал. От вътрешната страна на ключалката винаги държали ключ, тъй като
все още се страхували от него. Поради това той не могъл да отключи и счупил
вътре своя ключ, което молителката предполага, че е сторено нарочно.
Сутринта се свързала със своя приятел и го помолила да звънне на бившия й
съпруг, тъй като той бил блокирал нейния телефон. Попитала го защо ги
притеснява през нощта, докато спят. Той започнал да ги обижда, да се държи
агресивно, да вика, че и той имал право да живее в това жилище, а самата
молителка вече нямала право на съдебна защита. Сутринта на 13.03.2022 г.
сменила патрона на вратата с нов и подала жалба в Първо РПУ. От страх и
притеснение вдигнала кръвно, стягало я сърцето, трудно дишала, получила
паник-атаки, което наложило да бъде приета в Спешно отделение. Връщайки
се от болницата, видяла сина си да стои отвън на стълбите, тъй като не можел
да влезе в апартамента. Още сутрина видели, че ответникът стои пред входа с
бял бус и чака. Когато се върнали, него вече го нямало. Той обаче отново се
бил качил до входната врата на апартамента и опитвайки да отключи пак
счупил ключа си в ключалката. Наложило се отново да сменят патрона, тъй
2
като и двамата със сина й не можели да влязат вкъщи. Заявила още, че всички
тези действия целели да ги сплашат и тормозят, като и тя, и детето й през
целия им съвместен с ответника живот били жертва на домашно насилие. Към
молбата е приложила декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Поддържала е молбата
в хода на първоинстанционното производство като се е явявала и лично в
съдебно заседание.
Ответникът П. Д. И. оспорил молбата и изложените в нея
обстоятелства относно посочените факти. Заявил, че не е прониквал, а е
опитал да влезе в жилището, което е и негова собственост и в което имало и
негови вещи. Обяснил, че на 13.03.2022 г. пристигнал в Русе късно през
нощта от Несебър. Предната вечер, на 12.03.2022 г.- звъннал на бившата си
съпруга, но тя не му отговорила. Оспорил твърденията, че я бил блокирал,
като заявил, че вярно било точно обратното- тя била блокирала неговия
телефон. Звънецът не работел, чукал на вратата, но никой не отварял. Опитал
да отключи, но установил, че отвътре има ключ. Позвънил на 112, като
пристигналите полицаи констатирали, че вътре в апратамента има движение.
Намира, че „счупеният ключ“ бил поредното „оправдание“ на бившата му
съпруга пак да смени патрона и да препятства достъпа му до жилището.
Заявил още, че от познати узнал, че на 13.03.2022 г. И. не била в жилището в
гр. Русе, а при приятелия с в с. Ново село. Не му било известно кой е бил в
жилището. Не И., а нейният приятел му звънял по телефона и го заплашвал и
обиждал.
Не се спори, а това се установява и от събраните доказателства, че към
момента на образуване на делото пред районния съд страните са бивши
съпрузи, като по време на брака си са придобили право на собственост върху
три апратамента - един в гр. Несебър и два в гр. Русе, единият на ул. „***, в
който понастоящем живее молителката със сина й. За сина си пострадалата
твърди, че е дете на ответника, произходът му от когото не е установен към
настоящия момент и поради това води дело за бащинство. Липсва спор, че по
повод извършен акт на домашно насилие от ответника спрямо бившата му
съпруга през 2020 г. е била издадена заповед за незабавна защита по гр. д. №
4662/2020 г., чийто срок на действие към настоящия момент е изтекъл.
От приложените писмени доказателства се установява също така, че до
фактическата си раздяла страните са живели във Франция, поради което с
3
влязло в сила решение е отхвърлено искането на И. В. да й бъде предоставено
ползването на семейното жилище в гр. Русе, ул. „*** № ***. Видно е също
така, че ответникът е изпратил през януари, 2022 г. покана до бившата си
съпруга да му предостави свободен достъп до този имот. На 18.04.2022 г. на
И. В. бил съставен протокол за полицейско предупреждение да не ограничава
достъпа на съсобственика П. Д. И. до общия им имот в гр. Русе, ул. „*** №
23.
Не се спори също така, че около 3 часа сутринта на 13.03.2022 г.
ответникът П. И., завръщайки се от гр. Несебър, отишъл в обитаваното от
молителката и сина й жилище в гр. Русе и опитал да влезе вътре с
притежавания от него ключ, но не успял тъй като вътре имало друг ключ.
Ответникът не оспорва, че е удрял по вратата. Тъй като не успял да отключи,
позвънил на 112. На сигнала се отзовали разпитаните по делото полицейски
служители АЛ и МА. И двамата дават показания, че сигналът бил за
съдействие, тъй като някой е влязъл с взлом. На място обаче установили, че
това не отговаря на истината, че имотът е обща на страните собственост и
вътре според твърденията на подалия сигнал И., вероятно била бившата му
съпруга. Обяснили на ответника, че не могат да я притесняват през нощта и го
посъветвали да се разберат на другия ден. Изнасят още данни, че разговаряли
с него долу пред входа. Не са се качвали до апартамента, въпреки че отв. И.
настоявал да видят как е счупил ключа си. Не видели някъде да свети. Дават
още показания, че ответникът бил много ядосан на жена си, казал, че е
счупил ключа в яда си, бил много афектиран.
Св. С И. – майка на ответника дава показания, че още след раздялата на
сина й и бившата й снаха, последната се нанесла в жилището в гр. Русе на ул.
„***. От общи познати знаела обаче, че живее при приятеля си в с. Ново село.
Свидетелства, че след завръщането си от Франция синът й заминал по работа
в Несебър. После й се обадил, че ще закъснее и ще пренощува в Русе на ул.
„***, защото бил изморен. Когато се прибрал й споделил, че не могъл да
влезе в апартамента в Русе, защото вътре имало някой, било заключено, което
го провокирало да извика дежурната патрулка. Дава още показания, че не е
отсядал в това жилище никога, тъй като преди това имало наематели, а после
самият той имал забрана да ходи там. Вътре обаче имало негови вещи.
Обяснява още, че не отседнъл в другото притежавано от страните жилище в
4
гр. Русе, защото не си бил взел ключовете за него. Взел само тези за
жилището на ул. „***.
Св. К Д. дава показания, че с И. се познават от около две години, не
живеели заедно. Той живеел в с. Ново село, а тя в Русе. Относно процесния
инцидент изнася данни, че бил потърсен от нея сутринта на 13.03.2022 г. по
телефона. Била много разтревожена, в стрес, че съпругът й ходил през нощта
и се опитвал да влезе в апартамента. Отишъл в Русе, видял счупения ключ в
ключалката и й помогнал да го смени. Обадил се на П. и го попитал защо
постъпва така с бившата си съпруга, че има друг начин, по който да се
разберат. Той позвънил, защото на И. П. не вдигал. Изнася още данни, че в
понеделник отново се наложило да сменят патрона на вратата, тъй като П.
отново, този път в отсъствието на И. и детето й се опитал да отвори
жилището, пак не успял и счупил ключа в ключалката.
Св. СБ изнася данни, че познава И. и майката на П.. Свидетелства, че И.
живее при К /св. Д./ в с. Ново село. Сутрин заедно вземали с И. автобуса за
Русе и вечер пак заедно се прибирали на село. Къщите им били близко. Дава
още показания, че на 14.03 сутринта, докато пиели кафе, мъжът й си отворил
фейсбука и понеже били приятели там с К видял, че предната вечер са
празнували до късно. Имало клип, на който видяла, че и И. е там. Клипът бил
пуснат в късните часове, около полунощ. Било Тодоровден на 13.03 и
празнували имения ден на дъщерята на К.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предпоставка за подаване на молба по ЗЗДН са проява на акт на насилие
или опит за такова, като по своя вид то може да бъде физическо, психическо
или сексуално, и/или принудително ограничаване на личната свобода и на
личния живот, както и пострадалото лице да бъде от категорията лица,
посочени в чл.3 ЗЗДН.
Целта на ЗЗДН е упражняване на превенция срещу случаите на домашно
насилие, а не толкова санкционирането му. Това насилие е трудно за
разкриване поради ограничения кръг от хора, станали свидетели на
извършването му, както и поради дълбоко емоционалните по своята същност
отношения в семейството. В повечето случаи естеството на отношенията не
позволява на пострадалия да събере убедителни и неопровержими
5
доказателства за преживяното от него. Именно поради това и законът
предвижда, за разлика от общия граждански процес, допълнителни
доказателствени средства, като им придава обвързваща за съда
доказателствена сила. Такова средство е декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН, въз
основа на която, при липса на други доказателства, които да я опровергават,
трябва да се издаде исканата от молителя заповед.
Правилно районният съд е приел, че единствената цел на ответника да
посети жилището в гр. Русе на ул. „***, в което знае, че живеят бившата му
съпруга и детето, по отношение на което той повече от 15 години изпитва
съмнения дали е негов син в ранните часове на 13.03.2022 г. е била да
предизвика конфликт. В този смисъл правилно са обсъдени и взети предвид
показанията на майката на ответника св. И., като нито тя, нито самият
ответник могат да отговорят защо точно в това жилище е трябвало да се
прибере да почине след връщането си от Несебър /което никога не е
обитавал/, а не в другото необитаемо жилище в гр. Русе или в с. Брестовене,
което му е било по път. Установява се, че отношенията между двамата бивши
съпрузи са били силно влошени, като една от причините за това е и отказът на
молителката да му предостави достъп до съсобственото им жилище. За
последното са налични писмени доказателства по делото, но както правилно е
посочил и първоинстанционният съд тези имуществени спорове не могат и не
следва да бъдат разрешавани чрез среднощни посещения в жилището, чукане
по вратата и чупенето на ключ.
Установява се също така, че на посочената дата и час ответникът е
извършил описаните в молбата за закрила от страна на пострадалата и
посочени по-горе действия. Че е бил на това място и в този час, че е удрял по
вратата на жилището, че е счупил ключа в ключалката в опит да влезе посред
нощ в жилището, докато хората спят, същият не оспорва, но обяснява
поведението си с притежаваното и от него право на собственост върху
апратамента и желанието си да го упражнява в пълен обем.
Неправилно обаче районният съд, кредитирайки показанията на св. Б, е
приел за недоказан фактът, че по време на процесния инцидент молителката
И. В. не се е намирала в жилището. Дори и да е била вечерта в събота срещу
неделя /12-ти срещу 13.03/ в с. Ново село, напълно възможно е да се е
прибрала в Русе след тържеството. Клипът според св. Б е заснет около
6
полунощ, а процесният инцидент е бил около 3 часа сутринта. Поради това,
не може да се изключи с категоричност възможността молителката да се е
прибрала в града. Доказателствената тежест при направено оспорване на
молбата за защита лежи на ответника в производството. Ответникът е този,
който следва да проведе успешно насрещно доказване, което да обори
изложеното в декларацията и да разколебае нейната доказателствена сила,
каквото в случая не е проведено. От друга страна, следва да се посочи, че
предпоставка за подаване на молба за закрила по ЗЗДН е не само акт на
насилие, но и опит за такова. Ответникът е имал съзнанието, че в жилището е
бившата му съпруга, за което свидетелстват полицейските служители, които
са се отзовали на подадения от него сигнал до тел.112, никога не е отсядал в
това жилище и поведението му да отиде там през нощта, когато обичайно
хората спят, е било целенасочено.
В заключение РОС приема, че на описаните в молбата ден, време и
място, П. Д. И. е упражнил по отношение на бившата си съпруга акт на
домашно насилие, което е дало негативно отражение върху психиката на
пострадалата. Ето защо, въззивният съд намира, че неправилно
първоинстанционният съд е преценил, че в случая не са налице условията по
чл. 15, ал. 2 ЗЗДН и е отказал да издаде заповед за защита. Поради това
постановеното от първоинстанционният съд решение следва да бъде
отменено в обжалваната част и вместо него да се постанови ново, с което да
бъдат наложени мерки за защита по отношение на пострадалата.
При определянето им съдът съобразява тежестта на конкретно
извършеното действие от страна на ответника, въздигнато от закона като
противоправно - чл. 2 ЗЗДН и квалифицирано като домашно насилие, от една
страна, като се преценява адекватността на мерките за постигане целите на
закона и едновременно с това се следи да не се стига до прекомерно
ограничаване на правата на ответника.
Настоящият съдебен състав намира като най-целесъобразно да бъдат
допуснати спрямо ответника мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, а
именно задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на
домашно насилие безсрочно, както и забрана да приближава на разстояние
по-малко от 100 /сто/ метра пострадалото лице и жилището, което тя обитава
в гр. Русе, ул. „*** № № *** за минимален срок от 3 месеца, считано от
7
влизане в сила на настоящото решение. С оглед липсата на доказателства по
делото за доходите и имущественото състояние на въззиваемия, размерът на
глобата по чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН следва да се определи до предвидения в закона
минимален размер от 200 лв.
Относно разноските:
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН държавната такса, дължима за
разглеждане на делото пред първата инстанция, следва да се възложи в тежест
на извършителя на домашното насилие. С оглед изхода на спора, отправеното
искане и представените доказателства, сторените от молителката разноски в
общ размер на 812,50 лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение от по 400 лв. за всяка от двете инстанции и 12,50 лв. платена
държавна такса по въззивната жалба, следва да се възложат в тежест на
въззиваемия.
От настоящата инстанция не се дължи осъдителен диспозитив, касаещ
събиране на държавна такса за въззивното производство, тъй като такава
предварително е събрана от първоинстанционния съд.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 903/28.06.2022 г., постановено по гр. д. №
1430/2022г. на Русенския районен съд, в частта с която е отхвърлена молбата
на И. Н. В., ЕГН ********** за налагане на мерки по ЗЗДН по отношение на
П. Д. И., ЕГН **********, както и в частта, с която И. Н. В., ЕГН **********
е осъдена да заплати на П. Д. И., ЕГН ********** разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. Д. И., ЕГН ********** от с.
Брестовене, общ. Завет, обл. Разград, ул. „*** е осъществил на 13.03.2022 г.
акт на домашно насилие спрямо бившата си съпруга И. Н. В., ЕГН
********** от гр. Русе, ул. „*** № *** изразяващо се в осъществен
психически тормоз.
ЗАДЪЛЖАВА П. Д. И., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1,
т. 1 ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
8
бившата си съпруга И. Н. В., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на П. Д. И., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1,
т. 3 ЗЗДН, да доближава на разстояние по-малко от 100 метра И. Н. В.,
ЕГН ********** и обитаваното от нея жилище в гр. Русе, ул. „*** № *** за
срок от три месеца, считано от датата на влизане на решението в сила.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита въз основа на настоящото
съдебно решение, която заедно с преписите от решението да се връчи
съгласно чл. 16, ал. 3 ЗЗДН на страните и на РПУ по настоящия адрес на
извършителя и на пострадалото лице с оглед наложените мерки за защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА П. Д. И., ЕГН **********, че при
неизпълнение на заповедта ще бъде задържан от полицейските органи,
съгласно чл. 21, ал. 3 ЗЗДН и ще бъдат уведомени незабавно органите на
прокуратурата.
НАЛАГА на П. Д. И., ЕГН ********** от с. Брестовене, общ. Завет,
обл. Разград, ул. „*** на основание чл. 5, ал. 4 от Закона за защита от
домашното насилие ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева, платима в полза
на държавния бюджет по сметка на Окръжен съд Русе.
ОСЪЖДА П. Д. И., ЕГН ********** от с. Брестовене, общ. Завет,
обл. Разград, ул. „*** да заплати на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, вр. с § 1 от
Заключителните разпоредби на ЗЗДН, вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК по сметка на Окръжен съд
Русе сумата от 25,00 лв. дължима държавна такса.
ОСЪЖДА П. Д. И., ЕГН ********** от с. Брестовене, общ. Завет,
обл. Разград, ул. „*** да заплати на И. Н. В., ЕГН ********** от гр. Русе, ул.
„*** № *** сумата в размер на 812,50 лв. съдебно-деловодни разноски пред
двете инстанции.
Решението е окончателно на основание чл. 17, ал. 6 ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10