Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Асеновград 20.06.2018
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД , първи наказателен състав в
публично съдебно заседание на тридесети
май през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
с участието на секретаря Ася
Иванова, като разгледа НАХД № 258/18 по
описа на Асеновградския районен
съд за 2018 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е НП №323595-F357425/07.03.2018г.,
издадено от Зам. директора на ТД на НАП - Пловдив, с което на ***, със седалище и адрес на
управление *** на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, вр. чл. 185 ал.1 от ЗДДС е била наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за
нарушение на чл. 27 ал.1 т.4 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118,
ал.4 т.1 от ЗДДС.
Управителят
на „*** се явява в съдебно
заседание по делото. Чрез подадената
жалба по същество се навеждат доводи за отмяна на обжалваното НП, като
сочат основания за неговата незаконосъобразност и за маловажност на
констатираното нарушение.
Представителят
на административно наказващия орган е на становище, че НП следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
След
преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира за
установено следното:
Във връзка
със спазване на разпоредбите на действащото данъчно и осигурително
законодателство, на 15.10.2017г. на обект- хотел „НИК, находящ се в гр. *** стопанисван от „*** било установено, че „***, в качеството му на лице по чл.3
от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ е допуснало нарушение на разпоредбите на
същата като не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна
група, съобразно вида на продажбите. Съгласно чл. 27 ал.1 т.4 от Наредбата,
лицата по чл. 3, изключение на случаите,
когато извършват дейност по чл. 28 са длъжни да регистрират всяка продажба на
стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите- в случая група
„Г“- за стоки и услуги, продажбите на
които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност. Видно от изведените
периодични отчети на монтираното в обекта ФУ, модел Дейзи Експерт с ИН на ФУ DY269770 и ФП № 36356674 за периода
01.01.2016 до 31.12.2016, 01.01.2017 до 30.09.2017 и 01.10.2017 до 15.10.2017
са извършени продажба на услуги от „*** са регистрирани в група „Б“ за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 20% ДДС. Предлаганите услуги в обекта следва
да се отраздяват в група „Г“- стоки и услуги, продажбите на които се облагат с
9 % ДДС.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на актосъставителя-св. Д.Д.. Показанията на
актосъставителя съдът намери за обективни, еднопосочни, логични и
последователни, пореди което следва да бъдат кредитирани с доверие. Кредитират
се и писмените доказателства, като изготвени по надлежния ред и неоспорени от
страните по делото.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения за това срок, като съдържа и необходимите реквизити, но разгледана по същество за неоснователна.
Настоящият съдебен състав приема, че констатираното от проверяващите нарушение по чл. 27 ал.1 т.4 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал.4 т.1 от ЗДДС е налице. В разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредбата е посочено, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. А съгласно чл. 27 ал.1 от Наредбата, лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите. В точка 4 от цитираната разпоредба е посочено, че продажбата на на стоки и услуги, които се облагат с 9 % ДДС следва да бъдат регистрирани в група „Г“. Съгласно чл. 66 ал.2 от ЗДДС „данъчната ставка за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, е в размер 9 на сто“. Тъй като обекта на контрол е хотел, в който се доставят услуги, облагаеми с 9 % ДДС, то е следвало тези доставки да бъдат включени в група „Г“, но видно от приложените към преписката извлечения от фискалното устройство, всички доставки на стоки и услуги в търговския обект за обследвания период са включени в група „Б“ и са обложени с 20% ДДС. Безспорно установено е от показанията на актосъставителя, че в хотела са се предлагали туристически услуги, тъй като такива са били вписани в регистъра за гости, а и това обстоятелство не е спорно по делото.
Без значение е обстоятелството, дали „*** е регистрирано по ДДС или не, след като предлага предлага продажба на стоки и услуги в търговски обект и ги регистрира, чрез издаване на касова бележка от ФУ- т.е. явява се лице по чл. 3 от Наредбата.
Обстоятелството, че нарушението е остранено веднага след констатирането му е обстоятелство, което може да смекчи административно- наказателната отговорност на нарушителя, но не и да я дерогира.
Вярно е, че от дейността на „*** не са настъпили вреди за фиска, а напротив, държавната хазна се е обогатила от по- високата ставка, прилагана за доставката на стоките и услугите. Но за сметка на това, обеднели са клиентите, ползвали туристически услуги в хотела и заплатили по- висока стойност на услугите, която стойност не е била дължима от тях. Впрочем, процесното нарушение е формално- на просто извършване и законът не се интересува от настъпването или не на вредни последици.
Изследваният казус не разкрива белезите на малозначителност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, още повече като се има предвид и дългия период на нарушението- близо две години.
Доводите на управителя на жалбоподателя, че отговорността следва да я носи предишния собственик на търговския обект илилицето, което отговаря за касовия апарат не следва изобщо да бъдат коментирани, при положение, че отговорността е ангажирана за юридическо лице.
Правилно е приложена санкционната разпоредба по чл. 185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, съгласно която лице, което извърши нарушение на чл. 118 или на нормативен акт по прилагането му / в случая Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ/ се наказва със санкцията по ал.1, в случай, че нарушението не води до неотразяване на приходи. Такъв е настоящия казус, видно от който не се установява неотразяване на приходи, а дори се установява облагането на услуги с по- висока данъчна ставка. Съгласно чл. 185 ал.1 от ЗДДС имуществената санкция за юридически лица е от 500-2000 лв. Наложената такава в минимален размер на „*** е справедлива, тъй като нарушението е отстранено веднага след констатирането му, а и както се каза вече нееднократно липсват вреди за фиска.
При направената цялостна служебната проверка на съставения АУАН и обжалваното НП не се установиха съществени процесуални нарушения, налагащи неговата отмяна.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА НП №323595-F357425/07.03.2018г., издадено от Зам. директора на ТД на
НАП - Пловдив, с което на „***,
със седалище и адрес на управление *** на основание чл.185,
ал.2 от ЗДДС, вр. чл. 185 ал.1 от ЗДДС е била наложена имуществена санкция в
размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл. 27 ал.1 т.4 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал.4 т.1 от ЗДДС.
Решението
може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния
кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ