Решение по дело №55/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 356
Дата: 22 март 2021 г.
Съдия: Ралица Добрева Андонова
Дело: 20217050700055
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              /22.03.2021 год., град Варна

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х касационен състав, в публичното заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

РАЛИЦА АНДОНОВА

 

секретар: Наталия Зирковска

прокурор при Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова

кАНД № 55 по описа на съда за 2021 година,

за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от С.Р.С., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв.С.Л. ***, против Решение №260438/23.11.2020г по АНД №2969/2020г на РС - Варна, ХХІІ с-в, с което издаденото от Началника група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“ НП № 19-0819-001265/11.04.2019г, е потвърдено в пункт 1, с който на касатора за нарушение по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 20лв. на осн.чл.185 от ЗДвП, и е изменено в пункт 2, с който на касатора за нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП са наложени наказания глоба и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 3 месеца, като намалява размера на глобата от 200лв. на 125лв. С решението страните са осъдени и за разноски съответно на потвърдената/изменена част на НП.

Касаторът релевира основанията по чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК, приложими по препращането на чл.63 ал.1 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието, като излага подробно мотивирани съображения в подкрепа на всяко от тях. Претендира отмяна на обжалваното решение и на потвърденото/изменено НП като незаконосъобразни, както и присъждане на направените разноски за защита пред въззивната инстанция. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява. С молба с.д.№1064/21.01.2021г чрез пълномощника си поддържа изцяло касационната жалба на изложените в нея съображения и настоява за уважаването й.

Касационният ответник чрез процесуалния си представител ст.ю.к.К.А. е депозирал писмено становище с.д.№954/19.01.2021г, с което сочи законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение, оспорва жалбата като неоснователна и настоява за отхвърлянето й, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна дава становище за неоснователност на касационната жалба.

 

Касационната инстанция намира, че жалбата е основателна.

 

Анализирайки събраните в хода на съдебното следствие доказателства, с проверяваното си решение въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че на 12.12.2018г около 12:15ч в гр.Варна, по бул.“Княз Борис І“ С.С.  управлявал т.а. „Пежо Боксер“ с рег.№ ***в посока центъра на града. Преди кръстовището с бул. „Цар Освободител“ заел дясната лента, предназначена за завиване на дясно. По същото време в лентата за завиване на ляво се намирала св.С.К., която управлявала л.а.“Ходна“ с рег.№ ***. При светване на зелен сигнал на светофарната уредба С. предприел завиване на дясно, при което т.а. одрал и счупил дясното странично огледало на л.а. Въпреки настъпилото произшествие С. не спрял, завил надясно и продължил. Св.К. възприела все още светещият зелен сигнал за завиване надясно, поради което се престроила в съседната лента и също завила надясно – след т.а., управляван от касатора. На следващия светофар тя го настигнала и застанала с автомобила си успоредно на неговия, свалила стъклото си и го попитала защо не е спрял след произшествието. С. й отговорил с жестове, без да сваля своя прозорец, и при светването на зелен сигнал на светофарната уредба потеглил направо, а св.К. сигнализирала на тел.112 за настъпилия инцидент. Св.Х.Г.– мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Варна, извършил проверка по случая, в хода на която снел обяснения от св.К., а собственикът на т.а. попълнил декларация, че на процесната дата автомобилът бил управляван от С., който на свой ред декларирал същото.

След преценка на така събраните доказателства св.Георгиев съставил АУАН от 10.02.20219г против касатора за извършените нарушения – по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП и по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП, връчен на С. на 11.03.2019г. С възражението си по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН касаторът изложил становището си за липса на извършено от него нарушение, понеже л.а. на св.К. бил неправилно пристроен, което препятствало преминаването на другите автомобили покрай него; освен това огледалото на автомобила на К. било без каквито и да било щети, поради което тя му направила знак да продължи напред. Възражението било разследвано от комисия по реда на чл.52 ал.4 от ЗДвП и преценено като неоснователно, поради което въз основа на акта АНО издал оспореното НП при идентична фактология и правна квалификация на двете нарушения, за първото от които на осн.чл.185 от ЗДвП наложил на С. глоба от 20лв, а за второто на осн.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

При така установената фактология съдът приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, те съдържат минимално изискуемите за редовността им от формална страна реквизити – тези по чл.42 от ЗАНН, съотв.чл.57 от ЗАНН. По отношение на всяко от нарушенията въззивният съд изложил съображения за тяхната обективна и субективна съставомерност, безспорна доказаност и правилна правна квалификация. По-нататък съдът изложил и мотиви за отказа си да квалифицира всяко от тях като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Не на последно място съдът обсъдил подробно и мотивирано отхвърлил като неоснователно всяко едно от възраженията във въззивната жалба (за допуснати съществени процесуални нарушения, за недоказаност на нарушенията, вкл. за липса на материални вреди, и пр.). В заключение съдът преценил и тежестта на наложените наказания, и преценил, че с оглед установения баланс на отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства определения максимален размер от 200лв. на глобата по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е несъразмерно тежък, поради което редуцирал размера й до средния такъв от 125лв. С тези съображения съдът потвърдил НП в пункт 1, и го изменил в цитирания смисъл в пункт 2, като присъдил на страните разноски съобразно уважената/отхвърлената част на въззивната жалба.

Касационният съд в настоящия си състав споделя възражението на С.С. за допуснато от предходния съд съществено процесуално нарушение в хода на въззивното съдебно производство. В проведеното на 29.09.2020г открито съдебно заседание пред ВРС адв.Л. е поискала жалбоподателят С. да бъде разпитан и да даде обяснения на съдебното следствие. Това искане е отхвърлено с аргумент, че съгл.чл.118 ал.1 от НПК, приложима по препращането на чл.84 от ЗАНН, не могат да бъдат свидетели лицата, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество. Същият аргумент е възпроизведен и в проверяваното решение, но не може да бъде споделен поради противоречието му с приложимите процесуалноправни норми.

Така на първо място нарушителят е поискал от въззивния съд да даде обяснения в хода на съдебното следствие, а не свидетелски показания, поради което забраната на чл.118 ал.1 от НПК е неприложима към случая. Същевременно, както правилно е посочил и ВРС, за производството пред съда по разглеждане на жалби против наказателни постановление се прилагат правилата на НПК по силата на изричното препращане на чл.84 от ЗАНН. Съдебна практика безпротиворечиво и последователно приема, че АУАН има характер на „обвинителен акт“ за извършено административно нарушение, а НП е правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на нарушителя в хода на АНП. В този смисъл във въззивното съдебно производство за проверка законосъобразността на НП пред районния съд нарушителят има процесуалната позиция на подсъдим, който е обжалвал присъдата на първоинстанционния съд по см.чл.318 ал.3 от НПК. Съгл.чл.332 от НПК при провеждане на съдебно следствие съдът може да използва всички способи за събиране и проверка на доказателствата поради това, че той е втора първа инстанция, т.е. инстанция по същество както за фактите, така и за правото. Безспорно обясненията на подсъдимия са доказателствено средство, допустимо за събиране в хода на въззивното производство по реда на НПК, което означава, че и обясненията на въззивника пред ВРС в производството по ЗАНН са допустими. Този извод следва не от аналогия по закон, която е недопустима в наказателното правораздаване, а въз основа на пряко препращане съгл. изричното предвиждане на чл.84 от ЗАНН.

Именно защото обясненията на въззивника в производството пред ВРС по реда на ЗАНН са допустимо доказателствено средство, въззивният съд разполага с компетентността по чл.327 ал.2 от НПК да прецени дали те са и необходими, съобразявайки при това задължението си ex officio да разкрие обективната истина по делото. За да  приеме, че тези обяснения не са необходими, въззивният съд следва да изложи съответни мотиви, каквито в настоящия случай липсват – налице е единствено неправилен извод за недопустимост на обясненията на въззивника. От изложеното следва, че въззивният съд не е събрал всички възможни и допустими доказателства, необходими за разкриване на обективната истина по делото, и конкретно – както доказателства относно вината на нарушителя, така и такива, които го оневиняват. В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че при постановяване на проверявания съдебен акт е допуснато съществено процесуално нарушение, резултиращо в нарушаване правото на защита на касатора, и неотстранимо в касационното производство с оглед изричната забрана на чл.220 от АПК. Изложеното винаги и безалтернативно налага отмяна на незаконосъобразното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд за отстраняването му.

При този изход на делото претенцията на АНО за присъждане на разноски е неоснователна. Досежно претенцията на касатора за такива в настоящото касационно производство следва да се произнесе въззивният съд с новото си решение по същество съгл.чл.63д ал.1 от ЗАНН вр.чл.226 ал.3 от АПК.

Предвид изложеното и на осн.чл.222 ал.2 т.1 от АПК касационният съд

 

 

Р       Е        Ш         И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 260438/23.11.2020г по АНД № 2969/2020г на РС – Варна, ХХІІ с-в, и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ : 1.                           2.