НОХД № 1400/2011г.

МОТИВИ:

         Обвинението против подсъдимите А.З.З., С.А.К. И А.З.З.,*** е за престъпление по чл. 195 ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, затова, че за времето от 10.03.2011г., до 11.03.2011г., в с. Боримечково, обл. Пазарджишка, при условията на продължавано престъпление и в съучастие като съизвършители, след разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот – взломена ключалка на врати, са отнели чужди движими вещи: два броя медни лозарски пръскачки, медна тава, бензинова лампа, котел – 100 литра, два броя медни котли, соковарка и два броя тигани, всичко на обща стойност 286 лева от владението на Н.И.Р. и А.Й.П.,***, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят.

         Производството пред първата инстанция е по реда на глава ХХVІІ от НПК.

         В съдебно заседание представителя на Районна прокуратура гр. Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Не прави нови искания и не сочи нови доказателства. Излага подробни съображения по същество в хода на съдебните прения. Пледира за осъдителна присъда с приложението на чл.66 ал.1 от НК.

         Подсъдимите се явяват лично в съдебно заседание и със служубно назначен защитник, като се признават за виновни по предявеното обвинение, признават изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желаят да се събират доказателства за тези факти.

         В съдебно заседание пострадалият Н.И.Р. ***, предявява граждански иск за сумата от 206 лева солидарно срещу тримата подсъдими, като обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди.

         Гражданският иск се прие за съвместно разглеждане в процеса, а пострадалият бе конституиран като гр.ищец.

         Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл. 301 от НПК, прие за установено следното:

         На 10/11.03.2011 год., късно вечерта,  подсъдимите З., К. и З. минавали покрай наследствената къща на св.Н.Р. ***, която той не обитавал постоянна и посещавал предимно през неработните дни. Тримата решили да извършат кражба от къщата и в изпълнение на намерението си влезли в двора. Със сила изкъртили ключалката на вратата на избеното помещение и от там взели медна пръскачка, медна тава, бензинова лампа 100 – литров котел, два бр. медни котли, соковарка и тиган. Отнесли и укрили вещите на стадиона в селото.

         По-късно същата вечер отишли в къщата на св.А.П., която също не се обитавала постоянно, т.к. П. ***. Тримата  влезли  в  двора, изкъртили ключалката на входната врата на дома и от вътре взели медна пръскачка и меден тиган, които също отнесли при другите вещи. На сутринта деформирали откраднатите вещи, сложили ги  в  чувал  и  подс.З.  тръгнал  да  ги  предава  в  пункт  за отпадъци. По пътя към пункта бил спрян от полицейски служители, които се поинтересували за произхода на вещите и пред които подсъдимият направил пълни извънпроцесни самопризнания. С ПДП от 11.03.2011г. подс.З. предал на полицейските служители смачканите вещи, предмет на престъпно посегателство, които били оставени на съхранение при домакина на РУП-Пазарджик.

         На 11.03.2011г. бил извършен оглед на местопроизшествие в дома на св.П., с което било отпочнато настоящото наказателно производство.

         Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-оценъчна експертиза, което съдът цени като обективно, стойността на вещите, предмета на посегателство, подробно описани по-горе възлиза на сумата от 286 лева, по пазарни цени с приспаднато съответно овехтяване.

         Гореизложената фактическа обстановка, съдът възприе въз основа на самопризнанията на подсъдимите за фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и доказателствата от досъдебната фаза на процеса, които ги подкрепят – показанията на свидетелите Р., П. и Д., заключението на оценъчната експертиза, а също и от писмените и веществени доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото.

         Съдът изцяло дава вяра на събраните гласни доказателства, тъй като същите са хронологично точни, взаимно допълващи се и кореспондират с останалия доказателствен материал, като по безспорен начин очертават посочената по-горе фактическа обстановка.

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна субективна и страна подсъдимите А.З., С.К. и А.З. са осъществили състава на чл. чл. 195, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, като за времето 10.03.2011г.  –  11.03.2011г. в с. Боримечково, обл. Пазарджик, при условията на продължавано престъпление и в съучастие като съизвършители, след разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – взломени ключалки на врати, са отнели чуждите движими вещи: два броя медни лозарски пръскачки, медна тава, бензинова лампа, котел – 100 литра, два броя медни котли, соковарка, два броя тигани, всичко на обща стойност 286 лева от владението на Н.И.Р. и А.Й.П.,***, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят.

         Авторството на посоченото деяние се доказа по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Доказани безспорно са и останалите доказателства за времето, мястото и начина на извършване на престъплението. Подсъдимите са имали представа за всички елементи от обективна страна на осъществения престъпен състав, включително и квалифициращия признак. Съзнавали са, че са разрушили преграда, здраво направена за защита имот – изкъртили ключалки на входни  врати, след което са проникнали в помещенията. Наясно са били, че действат в условията на съучастие, като и тримата заедно са взели решението за извършване на кражбата и са действали в условията на общност на умисъла. Формата на съучастие е съизвършителство, тъй като всеки един от подсъдимите осъществявал елементи от изпълнителното деяние – взломяване и отнемане на вещите и е имал съзнание за своя и на другите принос в общия престъпен резултат.

         В конкретната ситуация, специалния съствав на 195, ал. 1, т. 3 е осъществен при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал. 1 от НК. Двете отделни единични  деяния осъществени от подсъдимите в двете жилищни сгради са извършени през непродължителен период от време, осъществяват поотделно един и същ състав на един и същи вид престъпление - кражба. Деянията са извършени при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващото деяние от обективна и субективна страна се явява продължение на предходното.

         Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието, което вършат, предвиждали са сигурното настъпване на общественоопасните  последици  от  извършеното и са целели настъпването точно на този резултат – тоест действали са в условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.

         При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с разпоредбите на чл. 36 от НК – относно целите и на чл. 54 и следващите от НК – за неговата индивидуализация.

         За да определи наказанието бе отчетена високата степен на обществена опасност на деянието – кражбата е тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК; конкретно извършеното деяние също е с висока степен на обществена опасност, като се има предвид времето, начина и мястото на извършването му – с чувство на безнаказаност и при условията на продължавано престъпление, което заслужава по-високата социална, морална и правна укоримост.

         Подсъдимите З., К. и З. са личности с невисока степен на обществена опасност – не са осъждани и не са криминално проявени, макар, че са негативно охарактеризирани по местоживеене.     Подбудите за извършването на престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред и право на собственост, както и в желанието им да си набавят средства по бърз и неправомерен начин. Ниският им социален статус, липсата на трудова заетост и ниската правна култура също са конкретни причини за извършване на престъплението.

         Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства и за тримата подсъдими следва да се отчетат: направените самопризнания, чистото съдебно минало, тежкото материално положение и имотно състояние, положителните характеристични данни, а също и ниската стойност на вещите, предмет на посегателство, която е близко до една МРЗ. Като отегчаващо обстоятелство следва да се отчетата негативните характеристични данни по местоживеене.

         С оглед на гореизложеното и след като бяха отчетени смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, съобразно относителната им тежест и съобразявайки се с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, като определи наказание за всеки един от подсъдимите при условията на общата част на НК в размер на по една година,  което ще е съответно на тежестта на извършеното от тях. След това съдът намали всяко от определените наказания с една трета, т.е. с 4 мисица и осъди и тримата подсъдими на лишаване от свобода от по осем месеца.

         Предвид данните за личността на подсъдимите и преди всичко чистото им съдебно минало съдът намери, че преди всичко за тяхното поправяне и превъзпитаване не е наложително ефективното изтърпяване на така наложените наказия лишаване от свобода, с оглед на което приложи института на условното осъждане по смисъла на чл. 66 от НК и отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода от тримата подсъдими за изпитателен срок от по три години.

         С деянието си подсъдимите З., К. и З., действително са причинили имуществени вреди на пострадалия свидетел Р., за които дължат обезщетение – чл.45 от ЗЗД. Съобразявайки заключението на оценъчната експертиза, досежно размера на вредите причинени на гр.ищец съдът намери гр.иск за доказан по основание и размер. По повод на това искът бе уважен изцяло, като подсъдимите бяха осъдени да заплатят на пострадалия солидарно сумата от 206 лева. Отчетен беше фактът, че вещите предмет на кражбата – собственост на Р. – са повредени от подсъдимите до степен, че те не могат да изпълнят обичайното си предназначение, при което тяхното връщане на пострадалия  не би могло да се приеме като възстановяване на щетите.

Съдът постанови на основание чл.53 ал.2, буква Б от НК след влизане на присъдата в сила веществените доказателства, като вещи придобити от престъплението: 1 брой смачкана лозарска пръскачка, 1 брой смачкан меден котел, 1 брой смачкано медно котле, 1 брой счупен меден разпръсквач за пръскачка, черна платнена чанта, находящи се на съхранение при домакина на РУП-Пазарджик да се отнемат в полза на държавата и поради липсата на икономическа стойност и невъзможност да се идентифицират от кого точно те са откраднати, т.к. са смачкани, то да се унищожат.

 На основание чл. 189, ал.3 от НПК  съдът осъди подсъдимите   А.З.З., С.А.К. и А.З.З. да заплатят в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Пазарджик  сторените по делото разноски в размер на по 17 лв. за всеки един от тях, а по сметка на ПРС да заплатят  ДТ върху размера на уважения граждански иск в размер на 50лв. общо за тримата.

         По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: