Решение по адм. дело №1626/2025 на Административен съд - Бургас

Делото е образувано по жалба от Е. П., гражданка на Украйна, [ЛНЧ], срещу заповед № ЗСПД/Д-А-С/1085 от 19.08.2025 г. на директора на ДСП Созопол.

В жалбата се излагат подробни възражения, с които се мотивира теза за незаконосъобразност на заповедта и иска същата да бъде отменена. Иска присъждане на разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмена молба поддържа жалбата и направените искания.

Ответникът – директор на ДСП Созопол, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представя писмен отговор, в който излага съображения за неоснователност на жалбата и иска същата да бъде оставена без уважение.

Факти

Съгласно удостоверение за раждане Е. П. и К. Б. са родители на К. Б., родена на [дата].

Съгласно удостоверение от ОУ Св. Св. К. и М., [населено място] детето е записана като ученил за учебната 2025 – 2026 г. в първи клас.

Със заявление-декларация вх.№ ЗСПД/Д-А-С/1085 от 14.08.2025 г. Е. П. сезирала директора на Дирекция „Социално подпомагане” Созопол с искане за заплащане на еднократна помощ за ученици записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл.10а от ЗСПД, за детето К. Б., гражданин на Украйна, записано като ученик за учебната 2025/2026 г. в първи клас.

Въз основа на заявлението е издадена оспорената в настоящото производството заповед, с която на основание чл.10, ал.4 от ЗСПД и чл.4, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗСПД, във връзка с чл.10а, ал.5 и ал.6 от ЗСПД, на Е. П. е отказана исканата помощ. Мотивите за постановяване на оспорената заповед се свеждат до следното: семейството на П. не попада в обхвата на чл.3, т.5 от ЗСПД, във връзка с чл.10а от ЗСПД, тъй като право на семейни помощи за деца имат семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Правни изводи

Заповедта е връчена на жалбоподателката на 20.08.2025 г., а жалбата е подадена по поща на 27.08.2025 г. – в срок, от лице с правен интерес – адресат. Жалбата е допустима.

Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.10, ал.4 вр. ал.5 от ЗСПД – директор на ДСП Созопол. Същата е в писмена форма и съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК, включително и мотиви за отказа по смисъла на чл.10, ал.5 от ЗСПД (с посочване, че същият се основава на липсата на сключена спогодба за изплащане на семейни помощи). С оглед изложеното, съдът приема, че административният акт е и формално законосъобразен. Съдът не намира, че решението противоречи на целите на закона, тъй като преследва именно цели закрепени в ЗСПД. Не се установяват и нарушения във връзка с административнопроизводствените правила, като е спазена процедурата по чл.10 от ЗСПД.

Заповедта е издадена в противоречие с материалните разпоредби по смисъла на чл.146, т.4 от АПК, като съображенията за това са следните:

Спорът между страните е правен и се свежда до въпроса налице ли са основания за отпускане на еднократна помощ по чл.10б, ал.1 от ЗСПД за детето К. Б., записана в първи клас през учебната 2025 г. – 2026 г.

Според чл.47, ал.1 от Конституцията на Република България, отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. С разпоредбата на чл.51, ал.1 е прогласено правото на гражданите на социално подпомагане.

Съгласно чл.26, ал.2 от КРБ чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които КРБ и законите изискват българско гражданство.

В чл.3 от ЗСПД законодателят е установил кръга на лицата, които имат право на семейни помощи за деца, а именно: 1. бременните жени – български граждани; 2. семействата на българските граждани – за децата, които отглеждат в страната; 3. семействата, в които единият от родителите е български гражданин – за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; 4. семействата на роднини, близки или приемни семейства – за децата, настанени по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето; 5. бременните жени – чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

В конкретния случай родителите на детето са с право на постоянно пребиваване в страната и имат постоянен адрес на територията на община Созопол. Не е налице изискването друг закон или международен договор, по който Република България е страна, да предвижда право на помощи за деца за тези лица.

Ограничението, въведено с разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД, не следва да се прилага по силата на чл.27, т.1 и т.3 от Конвенцията на ООН за правата на детето (ратифицирана с решение на Великото народно събрание, в сила за страната ни от 03.07.1991 г.), защото съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната, като имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

В чл.27, т.1 от Конвенцията за правата на детето е предвидено, че държавите – страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в т.3, че държавите – страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. Б. К. обхваща правото на образование като социално право.

Обжалваният акт противоречи и на разпоредби от правото на ЕС.

Според чл.13, § 2 от Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица, държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи” на лицата, ползващи се с временна закрила. Такива разпоредби в българското законодателство се съдържат именно в ЗУБ. Според §1а от ПЗР на ЗУБ, този закон въвежда разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета за минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием.

Постановяването на отказ за изплащане на еднократна помощ по чл.10а, ал.1 от ЗСПД, с аргумент за липса на сключена спогодба между Република България и Република Украйна, противоречи на посочените нормативни актове, като и на целта на закона.

Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, заповед № ЗСПД/Д-А-С/1085/19.08.2025 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ Созопол следва да бъде отменена, а преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявление-декларация вх.№ ЗСПД/Д-А-С/1085 от 14.08.2025 г., подадено от Е. П., гражданка на Украйна, [ЛНЧ].

На основание чл.174 от АПК следва да бъде определен срок за издаване на административен акт.

При този изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски. Такива са навременно поискани и доказани в размер на 410 лв., от които 10 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Административен съд – Бургас ІІ-ри състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ заповед № ЗСПД/Д-А-С/1085/19.08.2025 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ Созопол.

ИЗПРАЩА преписката на директора на дирекция „Социално подпомагане“ Созопол за ново произнасяне по заявление-декларация вх.№ ЗСПД/Д-А-С/1085 от 14.08.2025 г., подадено от Е. П., гражданка на Украйна, [ЛНЧ].

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.174 от АПК, 14-дневен срок за издаване на административен акт.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане София да заплати на Е. П., гражданка на Украйна, [ЛНЧ], сумата от 410 лв. деловодни разноски.

Решението е окончателно.