Р Е Ш Е Н И Е
№ 71
гр.Пловдив, 12.01.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично
заседание на четиринадесети декември, две хиляди и петнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА,
като
разгледа АНД № 7516/2015г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 15-1030-003608 от 25.08.2015г.
издадено от Р. Н. Н., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- гр.
Пловдив, с което на Д.Й.Б., ЕГН: ********** *** на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 20,00 лева /двадесет лева/ за нарушение на
чл.6, т.1 от ЗДвП, както и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 10 лева /десет лева/ за нарушение на чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП.
В жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
като в хода на административнонаказателната процедура са допуснати съществен
нарушения на процесуалните правила, водещи до съществено нарушение правото на
защита. Сочи се, че описаното в наказателното постановление МПС марка „Грейт
Уолл Волекс Ц 10“ с рег.№ „********“ се управлява не от жалбоподателката Б., а
единствено от лицето С. К. М., поради което същата жалбоподателка не е
извършила вмененото и нарушение. Процесуалният представител на жалбоподателят
адвокат П. поддържа жалбата на посочените основания, сочи че са събрани
достатъчно данни, че не жалбоподателят е лицето, управлявало посочения
автомобил, поради което не следва да носи отговорност за същото нарушение.
Предлага наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна – ОД МВР – гр.Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не
изпраща представител, не взема становище.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.
2 от този текст, като наказателното постановление е връчено на 07.10.2015г., видно
от приложената разписка към НП, а жалбата е подадена до РС-Пловдив чрез ОД МВР
– гр.Пловдив, сектор „Пътна полиция“ на 14.10.2015г., видно от пощенското
клеймо. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От
фактическа страна съдът установи следното:
На 26.01.2015г., в гр.Пловдив, Х. Т. Т., в качеството му на *** при
сектор „Общинска полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив съставил глоба с фиш №
********** от 26.01.2015г. срещу Д.Й.Б. за това, че МПС марка „Грейт Уолл
Волекс Ц 10“ с рег.№ „********“ било паркирано в гр.Пловдив, на ул.„Златарска“
до № 8 в зона на знак В28, в нарушение разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП.
След прекратена от съда процедура по обжалване на глоба с фиш №
********** от 26.01.2015г., за която въззивемата страна не е представила
доказателства, на 21.05.2015г., свидетелят Н.Г.Т., в качеството му на *** в
сектор „пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив, въз основа на писмените данни
от същата глоба с фиш, съставил АУАН с бланков номер 938290 от 21.05.2015г.
срещу Д.Й.Б. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, а също и за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, в присъствието на Б., която подписала акта.
Така
описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен
и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетел Н.Г.Т., които съдът кредитира като логични, непротиворечиви, непредубедени както и съответстващи на
останалата доказателствена съвкупност по делото. От същите показания се
установява процедурата по съставяне на акта. Съдът намети същата фактическа
обстановка за установена и въз основа приложените писмени доказателства, а
именно – копие от глоба с фиш № ********** от 26.01.2015г. от която се
установява факта на съставяне на същата срещу Д.Й.Б. за извършено на
26.01.2015г. в гр.Пловдив нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Относно
приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че макар така
съставеният АУАН и обжалваното НП да са издадени от компетентни органи,
притежаващи нужните правомощия за тези
действия, съгласно така представената Заповед № 8121з-748 от 24.06.2015г. на
Министъра на вътрешните работи – относно материалната компетентност на
административнонаказващия орган, както и на актосъставителя, то същите АУАН и
НП не отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето им са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство, както и ограничавайки
право на защита на жалбоподателя, предвид следното:
I.Съгласно разпоредбата на
чл.34, ал.1 от ЗАНН, не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението.
В
настоящия случай, глоба с фиш № ********** е съставена на 26.01.2015г., който
момент очевидно е този на откриване на нарушителя по смисъла на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Същевременно, АУАН с бланков номер 938290 е съставен срещу Д.Й.Б. на 21.05.2015г., или
след изтичане на предвидения в чл.34, ал.1 от ЗАНН три месечен срок.
С
оглед на горното следва да се отбележи, че депозирана пред съда жалба срещу глоба
с фиш № **********, произнасяне на съда по същата, са факти, които не прекъсват
или спират срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Фишове, съставени по реда на чл.186, ал.3 от ЗДвП,
не подлежат на обжалване, като извод за това се прави от липсата на предвиден
нормативен ред за същото. Следва да се отбележи също така, че настоящият случай
е различен от хипотезата на глоба, наложена с електронен фиш, като последния се
издава по специален ред /чл.189, ал.4 от ЗДвП/ и за който изрично е предвидена
възможност да бъде обжалван.
Това положение не се влияе от иначе
неправилното посочване в бланката на самия фиш, че той подлежи на обжалване
пред Районен съд – Пловдив в 7-дневен срок от поучаването му.
Ето
защо, бездействието на компетентния орган, след като е бил сезиран с възражение
срещу глобата с фиш, в периода на обжалване на същата пред съда, е по същество
незаконосъобразно, резултат от неправилното посочване в същия фиш, че подлежи
на обжалване пред Районен съд – Пловдив. Поради това, същият период не може да
бъде счетен за такъв, през който срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН е спрян, нито
подаване на жалба до съда срещу глобата с фиш прекъсва последния срок.
Ето
защо така съставения АУАН с бланков номер 938290 от 21.05.2015г. срещу Д.Й.Б.
за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, а също и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП се явява незаконосъобразен, съставен в нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН,
като същият не съставлява законово основание за издаване на наказателно
постановление, а издаденото такова от своя страна също се явява
незаконосъобразно. Последното мотивира отмяна на обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно.
II.Отделно от горното и на самостоятелно основание,
представената административнонаказателна преписка не съдържа, както и в хода на
производството пред съда не се събраха каквито и да е данни относно осъществяването
на твърдяното нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя
Б..
Както
посочва самият актосъставител – свидетелят Н.Г.Т., при съставянето на АУАН с
бланков номер 938290 от 21.05.2015г. срещу Д.Й.Б. е използвал писмените данни
от преписката по глоба с фиш № **********. Същата глоба с фиш обаче е
единствено за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, като остава непонятна причината в
АУАН и съответно – в наказателното постановление, да се „появи“ и второ
нарушение – такова по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Последното съставлява самостоятелно основание
за отмяна на обжалваното наказателно постановление в частта му, касаеща
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП като неправилно.
Единствено
за пълнота следва да се отбележи, че съдът намира за неоснователно възражението
на жалбоподателя, че Д.Й.Б. не е управлявала описаното МПС, а това е сторил С. К. М., поради
което същата жалбоподателка не е извършила вмененото и нарушение. Съгласно
разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП – „Собственикът
или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено
за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство.“ Няма никакви данни, нито жалбоподателят твърди, че в
хода на административнонаказателното производство, включително и при съставяне
на АУАН, се е възползвал от правото си, в качеството на собственик, да посочи
на кого е предоставил собственото си МПС. Ето защо в случая именно собственикът
е лицето, което би следвало да носи отговорност за нарушение на ЗДвП, като е
недопустимо правото на последния по чл.188, ал.1 от ЗДвП да посочи друго лице,
да се реализира тепърва след издаване на наказателното постановление, в хода на
едно производство по обжалване на същото пред съда.
Воден
от изложеното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето ЗАНН, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ 15-1030-003608 от 25.08.2015г. издадено от Р. Н. Н., на длъжност *** сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР- гр. Пловдив, с което на Д.Й.Б., ЕГН: ********** ***
на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 20,00 лева
/двадесет лева/ за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, както и на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева /десет лева/ за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
И. Й.