Присъда по дело №161/2012 на Районен съд - Нови пазар

Номер на акта: 51
Дата: 29 май 2012 г. (в сила от 14 юни 2012 г.)
Съдия: Галина Николова
Дело: 20123620200161
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 април 2012 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

№ 51

 

гр.Н.   29.05.2012г.

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Районен съд Н., в публичното си заседание на двадесет и девети май две хиляди и дванадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИНА  НИКОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :1. Д.В.          

                                                  2. Й.В.

РАЙОНЕН ПРОКУРОР : КРАСИМИРА ЖЕКОВА 

СЕКРЕТАР – ПРОТОКОЛИСТ: В.В.

като разгледа  докладваното от съдия Николова НОХД №  161  по описа на НПРС за 2012 г., въз основа на закона и събраните по делото доказателства:

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА С.М.Х., ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 12.05.2009г., в с. Ж., общ.Н., обл.Ш., при условията на опасен рецидив, противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която вещ владеел и пазел, 1бр.теле на стойност 875лв., собственост на Н.Ю.И. - престъпление по чл.206, ал.3, предл.2-ро вр. ал.1 от НК вр. чл. 29, ал.1, б.”а” от НК и вр. чл. 2, ал.2 от НК  във вр. чл. 58а, ал.4 от НК ГО ОСЪЖДА НА лишаване от свобода за срок от 2 /две/  години

 

Не налага, предвидената в чл. 206, ал.3 от НК, конфискация на част или цялото имущество на подсъдимия.

 

На основание чл. 41, ал.6 от НК във вр. чл. 57 и чл.60, ал.1 и чл. 61, т.2 от ЗИНЗС определя първоначален режим на изтърпяване на наказанието “Строг”, което да се изтърпи в затвор от закрит тип.

 

На основание чл. 25, ал1 от НК вр. чл. 23, ал.1 от НК, извършва групиране на наказанията, наложени на подсъдимия С.М.Х., ЕГН **********, по настоящето дело и по НОХД № 689/2009 на РС Търговище, ВЗС на 07.10.2009 г. и по НОХД № 385/2010 г. на РС Айтос, ВЗС на 29.11.2010 г., като налага най – тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от 2 / две/ години.

 

На основание чл. 25, ал.2 от НК приспада изцяло изтърпяната част от наказанието по НОХД № 385/2010 г. на РС Айтос, ВЗС на 29.11.2010 г., лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години.

 

На основание чл. 25, ал.1 вр. чл. 24 от НК увеличава, наложеното на подсъдимия С.М.Х., ЕГН **********, общо наказание лишаване от свобода за срок от 2 / две/ години с 1 /един/ месец.

ОСЪЖДА С.М.Х., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ ОД МВР Ш. направените по делото разноски в размер на 30лв./тридесет лева/.

 

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране  пред Ш.ски окръжен съд в 15 /петнадесет/ дневен срок от днес.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ……….………………..……

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1………..……………

 

                                                 2....................................

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

 

МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НОХД № 161 / 2012г.НА НПРС

Подсъдимият е предаден на съд за това, че на 12.05.2009 г. в землището на с.Ж., обл.Ш. при условията на опасен рецидив, противозаконно  присвоил чужда движима вещ /теле на стойност 875 лв/,която владеел и пазел, собственост на  Н.Ю.И. ***. - престъпление по чл.206,ал.3, предл. 2- ро във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл. 29,ал.1, б. „а” и „б” от НК.

            Подсъдимият се признава за виновен и изразява съжаление за извършеното от него престъпление. Явява се  лично и с назначения в рамките на досъдебното производство защитник адв. Т.М. от ШАК. По  негово искане, производството по делото бе разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК /съкратено съдебно следствие пред първа инстанция/, в хипотезата по чл.371 т.2 от НПК, като подсъдимия признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират допълнителни доказателства за тях.

 

            Съдът въз основа на събраните по досъдебното производство доказателства и самопризнанията на подсъдимия  прие за установено от фактическа и правна страна следното:

            През месец април 2009 година св.Н.Ю.И.,*** и занимаващ се с отглеждане на животни, наел подсъдимия С.М.Х. за пастир на стадото си от крави и телета. Уговорили се подсъдимият да получава по 10-15 лв. дневно за труда си. На 12.05.2009 г. сутринта подсъдимият извел на паша  стадо от 28 броя животни. Около обяд ги завел на водопой до чешмата, намираща се в местността „***”, където се срещнал със св. Р.С.Я.. Разговаряли, а после свидетелят се отдалечил на около 540 м. от чешмата, за да не се смесят животните. Тогава, по черния път към чешмата минал бял микробус, който спрял до подсъдимия Х.. В микробуса били св. С.Б.Т. от с.В. и братовчед му Е.. Те разговаряли с подсъдимия,  като го запитали негови ли са животните. Подсъдимият отговорил,че са негови и на баща му, като обяснил, че има за продаване от тях.  Св. Т. и  подсъдимия се договорили за покупко продажба на 4 телета, а свидетелят платил 1000 лв. първоначално. Тъй като  в микробуса  можело да се събере само едно теле, решили да натоварят само едно , но да се върнат по късно с по голям камион, за още 3. След това се качили в микробуса и се отправили към близката могила, като минали зад нея, с цел да ползват терена и да натоварят едното теле. В същата посока се отправили подсъдимия, подкарвайки натам и стадото от животни.    Така свидетелят натоварил и откарал телето, считайки, че е сключил сделка със собственика му. След случилото се подсъдимият приближил отново св. Я.. Похвалил се, показвайки банкнота от 20 лв., че хората от микробуса са му я платили за дива круша. След това помолил св. Я. да наглежда стадото от крави и телета, за да прескочи и да си купи цигари. Повече не се появил. Към 17.00 часа същия ден св. Т. и братовчед му отново се върнали на същото място край чешмата. Намерили св. Я. и от него разбрали, че не са договаряли със собственика на телетата, а с пастира  им. За случилото се св. Н.Ю.И. разбрал от св.Т.. пристигнал на място и заварил  27 броя животни,  а не 28. Свидетелят Т. върнал извозеното до с. В. теле на собственика му.

            От заключението на  зооветеринарната оценителна експертиза се установява, че стойността на причинената с деянието вреда е в размер на 875 лв.

От така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият Н.Ю.И. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК, като на  12.05.2009 г. в землището на с.Ж., обл.Ш. противозаконно е присвоил чужда движима вещ - едно теле на стойност 875 лв., което владеел и пазел, по договорка със собственика Ю.И. *** за наемане като пастир на животните му. Телето е било предадено с намерението подсъдимият да го владее и пази. От обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние, като владеейки чужда движима вещ е присвоил същата и се е разпоредил с нея, продавайки я на св. С.Б.Т.. С това си поведение подсъдимият е извършил обсебване на чуждата движима вещ, която се е намирала в неговата фактическата  власт временно, поради което той е дължал и нейното връщане на собственика й. Тъй като престъплението по чл.206, ал.1 от НК е резултатно престъпление, то е довършено с осъщественото засягане на възможността на собственика на вещта да се разпорежда с нея. Крайният акт на разпореждане с вещта е осъществен в землището на с.Ж., обл. Ш.ска.

От субективна страна подсъдимият е действал виновно, с форма на вината пряк умисъл - съзнавал е обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване. Този извод на съда се подкрепя от всички събрани по делото доказателства, както и от самопризнанията на подсъдимия. Същия заявява, че е бил наясно с дадените му права, но т.к имал нужда от пари  и продал телето.

Мотивите за извършване на престъпленито са неуредените взаимоотношения със собственика на вещта, за заплащане на дължимото възнаграждение за положен от подсъдимия труд в полза на пострадалия.

Причините за извършване на престъплението са в ниската правна култура от страна на подсъдимия и незачитането на правото на собственост и на делегираните му права от страна на пострадалия.

Видно е също така от справката за съдимост на подсъдимия, че деянието той е извършил при условията на опасен рецидив. С присъда по НОХД 97/1994 г. на  ОС-Ш., влязла в законна сила на 26.06.1995 г. подсъдимият е бил осъден на лишаване от свобода за срок от 18 години. С определение на Старозагорски окръжен съд, по ч.н. д. № 582/07 г., в законна сила от 28.06.2007 г. подсъдимият е бил условно предсрочно освободен  за остатъка от неизтърпяното наказание по присъди. За това съдът го призна за виновен в извършването на престъпление по чл.206, ал.3, предл.2-ро вр. ал.1 от НК вр. чл. 29, ал.1, б.”а” от НК.

При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия настоящата инстанция взе предвид  направените пълни признания от подсъдимия, възстановяването на щетата, макар и без съдействието му, проявената критичност в съдебно заседание и дадено обещание да се въздържа от други престъпления, както и факта, че от извършване на деянието е изминал период от около 3 години. Освен това съдът отчете факта, че подсъдимият е работел, а не е получил дължимите минимални средства за издръжка на семейството си и това без да го оневинява, следва да се отчете като смекчаващо отговорността му обстоятелство. Отегчаващо отговорността на подсъдимия е обстоятелството на предишните му осъждания. Но  съдът прецени, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК, при което следва да се приложи чл. 58а, ал.4 от НК. И тъй като и най- ниският размер на наказанието лишаване от свобода от 3 години се явява тежко, следва да се определи наказание под най- ниския предел.  За това осъди подсъдимия на лишаване от свобода за срок от 2 години, като не наложи конфискация на част или цялото имущество на виновния, доколкото същия декларира, че не притежава такова, предвид на дългия си престой в затворите на страната.

Съдът определи първоначален „Строг” режим за изтърпяване на наказанието, в затвор от открит тип.

На основание чл. 25, ал.1 във вр.- с чл. 23, ал.1 от НК съдът извърши групиране на наказанията, наложени на подсъдимия С.М.Х., ЕГН **********, по настоящето дело и по НОХД № 689/2009 на РС Търговище, ВЗС на 07.10.2009 г. и по НОХД № 385/2010 г. на РС Айтос, ВЗС на 29.11.2010 г., като наложи най – тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от 2 / две/ години. На основание чл. 25, ал.2 от НК приспада изцяло изтърпяната част от наказанието по НОХД № 385/2010 г. на РС Айтос, ВЗС на 29.11.2010 г., лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години.

На основание чл. 25, ал.1 вр. чл. 24 от НК увеличи наложеното на подсъдимия С.М.Х., ЕГН **********, общо наказание лишаване от свобода с 1 /един/ месец.

Съдът осъди подсъдимия  С.М.Х. да заплати ОД МВР Ш. направените по делото разноски в размер на 30лв./тридесет лева/.

Съдът намира, че така наложеното наказание е справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.           

Водим от горните съображения съдът постанови присъдата си в този смисъл.

 

            Мотивите изготвени на 13.06.2012г.

 

                                                                                  Районен съдия:..............................

                                                                                                            Галина Николова