ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 62701.10.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникТрети граждански състав
На 01.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20201700500499 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 14685/08.07.2020 г. от „Фронтекс интернешънъл"
ЕАД против разпореждане № 8806/20.05.2020г. по ч.гр. д. № 2009/2020 г. на РС- Перник, в
частта за отхвърляне заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу Р. В. за вземания в размер на сумата 25,33 лв. – договорна лихва за периода
24.02.2016г. – 11.05.2016г., и сумата 212,60 лв. – обезщетение за забава за периода
25.02.2016г – 13.03.2020г.
В жалбата по подробни доводи за неправилност на разпореждането в обжалваната част
се иска отмяната му в тази част и да се издаде заповед за изпълнение за претендираните със
заявлението суми, които обобщени се свеждат до това, че процесният договор, ведно с
погасителния план към него, съдържат изчерпателно и в цялост всички законоустановени
реквизити по чл. 11 ЗПК в това число и тези, които съдът е приел, че липсват. По-конкретно
по отношение на констатираното от съда неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 10 и 11 ЗПК е
направена съпоставка между изискванията на закона и клаузите и съдържанието на
процесния договор, ведно с погасителния план, като е изведен извод, че договорът напълно
съответства на изискванията на ЗПК.
В съответствие с чл. 413, ал.2 от ГПК не е осъществявана от районния съд процедура
по връчване на препис от частната жалба на длъжника по делото.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно ТР №
6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:
Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, е допустима и следва да се
1
разгледа по същество.
Ч.гр. д. № 2009/2020 г. на РС- Перник е образувано по заявление от „Фронтекс
интернешънъл" ЕАД за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Р. В. за
вземания, произтичащи от договор за паричен заем № ***г., сключен между Р. В. и „Сити
Кеш“ООД (с предходно фирмено наименование до 13.08.2014г. „Креди Йес“ ООД), цедиран
в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, включително и 25,33 лв. – договорна лихва за
периода 24.02.2016г. – 11.05.2016г., както и 212,60 лв. – обезщетение за забава за периода
25.02.2016г – 13.03.2020г. Към заявлението са представени: договор за паричен заем № ***г.
с неговите приложения и общи условия. Видно от представения договор, същият е сключен
за предоставен на длъжника паричен заем в размер за сумата от 500 лв., при уговорени ГПР
49,101% и месечен лихвен процент 3,34%, срещу което заемополучателят се задължава да
върне общо сумата 525,33 лв., разсрочена на 12 равни седмични вноски от по 43,78 лв.,
считано от ***г. – дата на първо плащане и дата на последно плащане – ***г., съгласно
договора и инкорпорирания като негово приложение погасителен план. Заявлението по чл.
410 от ГПК е отхвърлено от районния съд и в обжалваната част като е прието, че договорът
е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, тъй като констатирал нарушение на разпоредбите на
чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, 10 и 11 от ЗПК, поради което на осн. чл. 23 ЗПК потребителят дължи
само чистата стойност на кредита, но не и лихви или други разходи по кредита.
Настоящият състав на Пернишкия окръжен съд намира, че разпореждането на
районния съд в обжалваната част е правилно като краен резултат, а разглежданата жалба е
неоснователна.
Процесният договор е сключен в писмена форма и отговаря на императивните
изисквания на чл. 11, ал. 1, т.7, 9, 11 от ЗПК. Посочени са индивидуализиращи данни за
страните, размерът на получената сума - 500 лв. /т.3.1/, общият размер, който потребителят
следва да върне -525,33 лв. /т.3.12/, мес. лихвен процент – 3,34 % /т.3.7/, съдържа като
приложение погасителен план, в който са отразени размерът, броят, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски – 12 седмични вноски по 43,78 лв., първата от
които на *** г., а последната – *** г. Тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен
процент за целия срок на договора и за всички вземания по него изискването на чл. 11, ал. 1,
т.11 от ЗПК за посочване последователността на разпределението на вноските е
неприложимо.
В т.3.5 на процесния договор е посочен годишен процент на разходите – 49,101%, но
въпреки това договорът не отговаря на изискването на т. 10 от чл. 11, ал. 1 от ЗПК-при
посочването на ГПР да се посочат и взетите предвид допускания по приложение 1 към чл.
19, ал. 2 от ЗПК. Те не са посочени и в общите условия. В общите условия е посочено, че
ГПР не може да бъде променен, освен при условията на сключения договор или по доп.
писмено съгласие между страните, както и че заемателят не трябва да прави и не дължи
никакви доп. лихви и такси, комисионни, застрахователни премии и др., които не са
2
посочени в договора за заем при неговото сключване. Други величини, включени в ГПР не
са били посочени нито в договора, нито в общите условия, което създава неяснота какво
включва ГПР и относно начина, по който заемодателят е определил ГПР в размер на
49,101%, независимо от това, че в приложение 1 към ЗПК е посочен механизмът, по който се
изчислява ГПР, както и параметрите, които се включват при неговото изчисляване. Това
обаче не освобождава кредитора от задължението да посочи в договора или в общите
условия конкретните параметри поотделно.
При това положение на осн. чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК процесният договор
за паричен заем е недействителен и съобразно чл. 23 ЗПК законосъобразно ПРС е отказал
издаване на заповед за изпълнение за вземанията, предмет на частната жалба. Частната
жалба е неоснователна, а обжалваното с нея разпореждане следва да бъде потвърдено.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 8806/20.05.2020г. по ч.гр. д. № 2009/2020 г. по
описа на Районен съд - Перник в обжалваната част.
Първоинстационното разпореждане в останалата отхвърлителна част като необжалвано
е влязло в сила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно т.8 от ТР №
4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3