Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 15.04.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на осемнадесети
декември две хиляди и
осемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА
ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
952 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО
е по обективно съединени искове с правно основание член 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3
от КТ, чл. 128 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Г.Г.С. твърди, че бил в трудовоправни
отношения с ответното училище по силата на сключен между страните Трудов
договор № 7 от 05.09.2003 г., като заемал длъжността „*****“, за определено
време, с месечно трудово възнаграждение 140 лева, на пълно работно време. Между
страните били подписани шест допълнителни споразумения към трудовия договор,
както следва: допълнително споразумение № 336 от 04.08.2008 г.; допълнително
споразумение № 256 от 14.03.2013 г.; допълнително споразумение № 287 от
24.01.2014 г.; допълнително споразумение № 224 от 09.11.2015 г.; допълнително
споразумение № 404 от 22.01.2016 г.; допълнително споразумение № 34 от
24.01.2017 г., както и длъжностна характеристика за длъжността „О.“, утвърдена
от директора на училището и връчена на 11.01.2006 г. С допълнителните
споразумения се актуализирало месечното трудово възнаграждение на ищеца на
основание чл.118, ал.3 от КТ, поради обвързаността му с минималната работна заплата
за страната, допълнителните възнаграждения на основание продължителната работа,
както и се изменял характера на трудовия договор в такъв за неопределено време
(безсрочен трудов договор). В длъжностната характеристика, с оглед спецификата
на работа на ищеца и неговите задължения, страните изменяли пълното работно
време от 8 часа на ден при 5 дневна работна седмица, на сумирано отчитане на
работното време, като максималната продължителност на работния ден била 14 часа
за отоплителния период, а за неотоплителния период, ищецът изпълнявал
законосъобразни задачи, възложени му от ръководството на училището. Ищецът бил
синдикален член на синдикална организация СС на СО към КТ „П.“.
Твърди, че
изпълнявал задълженията си по длъжностна характеристика добросъвестно и
старателно при условията на сумирано изчисляване на работно време 14 години,
като никога не бил наказван. Г.С. бил единственият служител на тази длъжност в
това училище, което се отоплявало чрез водогреен
котел. Обслужването на водогрейния котел и работата
му изисквали да има служител, който да пуска и спира помпите, двигателите,
вентилаторите и другите спомагателни механизми, да наблюдава котела и
автоматиката на същия, да проверява изправността на пусковите механизми и
контролно-измервателните прибори на инсталацията, състоянието на запалителната
система, нагревателите, горелката и др., и при констатирани нередности да не
започва работа преди тяхното отстраняване. Съгласно инструкциите за
експлоатация на водогреен котел, ищецът трябвало да
съблюдава работата му докато работи. Единственото отопление на ОУ „Р.П.“ било
чрез водогреен котел, училището нямало алтернативна
форма на отопление, а водогрейният котел работел само
ако има служител, който да го обслужва, и в този смисъл в ОУ „Р.П.“ не можело
да съкрати щата на единствения служител на длъжност „О.“, и да не назначи друго
лице със същите трудови функции, независимо от наименованието на длъжността.
Директорът съкратил единствената щатна бройка на длъжност „О.“ при условие, че
училището не може да работи без отопление, поради което не било налице реално
съкращаване на щата.
Ищецът
съвместявал заедно с трудовата функция на О. и трудовата функция на охрана на
училището, като извършвал и дейности по ремонт и поддръжка на сградния фонд и помещенията на училището съобразно уменията
си, за които не му се начислявало или изплащало допълнително трудово
възнаграждение.
Работният ден
на ищеца започвал по време, съобразено с климатичните условия и температура.
При ниски температури, работният му ден продължавал обичайно до средата на
учебния ден, когато изгасял котела и оставял да работи само помпата, която
изключвал следобед, за да не изстива сградата на училището. В месеците с много
ниски температури, ищецът палил котела и в почивни дни, защото имало опасност
от замръзване на радиатори и инсталацията, и сградата на училището не можела да
се стопли като достигне задължителните температури за помещенията. Времето по
обслужването на водогрейния котел и работата си,
непосредствено свързана с него, ищецът отразявал в Дневник на котелното
помещение, представляващ заверена нарочна прошнурована тетрадка.
През
отоплителния сезон ищецът полагал труд при сумарно отчитане на работното време,
като за отоплителен сезон 2015/2016 г. за период от 22.10.2015 г. до 18.04.2016
г., подробно описан в нарочна прошнурована тетрадка, извънредният труд бил 129
(сто петдесет и пет) часа дневен и нощен труд, който не бил изплатен на ищеца,
нито бил компенсиран при условията на КТ. Извънредният труд за отоплителен
сезон 2016/2017 г. за период от 26.10.2016 г. до 28.02.2017 г., подробно описан
в нарочна прошнурована тетрадка, от 175 часа (сто седемдесет и пет) дневен и
нощен труд, бил частично компенсиран при условията на КТ до 62 ч. и 30 мин.
(шестдесет и два часа и тридесет минути), като за 112 ч. 30 мин. (сто и
дванадесет часа и тридесет минути) дневен и нощен труд, ищецът не бил
компенсиран, нито му бил изплатен извънредният труд. На основание Заповед № РД
10-460/28.02.2017 г. за промяна на графика на работното време и компенсация на
извънредния труд за м. 12, м.01, м.02.2017 г., издадена от директора на ОУ „Р.П.“
гр. К., В.П., влязла в сила от 01.03.2017 г., до края на отоплителния сезон, се
компенсирали по 2 часа и 30 мин. на ден изработените часове над норматив през
м.12, м.01, м.02.2017г.
Въпросът за
компенсирането и/или изплащане на изработения извънреден труд бил многократно
обсъждан с ръководството на ОУ „Р.П.“ гр. К., като ищецът получавал гласни
обещания да бъде компенсиран.
През м.03.2017
г., директорът представила за подпис на ищеца проект на нова длъжностна
характеристика от дата 17.03.2017 г. Ищецът изложил пред ръководството
възраженията си по текста на същата, като отказал да я подпише. Директорът го заплашила,
че в случай на отказ да подпише, ще бъде уволнен. С възражение с вх. №
РД-25-498 от 23.03.2017 г., ищецът депозирал пред ОУ „Р.П.“ гр. К.
съображенията си, поради които отказва да подпише проекта на длъжностна
характеристика от 17.03.2017 г.
С предизвестие
с изх.№ РД-25-402/03.04.2017 г., ищецът бил уведомен, че поради съкращаване на
щата на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, ще бъде прекратено трудовото му
правоотношение след изтичане на срока по чл.326, ал.2 от КТ, считано от 04.05.2017
г. Предизвестието било връчено на 03.04.2017 г. при отказ, в присъствието на
трима свидетели - А.Ч., М.Б. и Г.Р..
Съгласно чл.10
от Колективен трудов договор за системата на народната просвета, сключен на
19.06.2016 г., преди да уволни синдикален член на основание чл.328, ал.1, т.2
от КТ, работодателят бил длъжен кумулативно да информира синдикатите, с които
да обсъди мерките по чл. 10 от договора и да получи предварителното съгласие на
синдикалното ръководство на СС на СО към КТ „П.“, когато уволненият служител е
техен член. Работодателят не информирал синдикалното ръководство на СС на СО
към КТ „П.“, не обсъдил мерките по чл.10, не
поискал и не е получил предварително съгласие за уволнението от
синдикалното ръководство на СС на СО към КТ „П.“ за уволнението на синдикалния
член Г.Г.. Напротив, след като връчил предизвестието
на ищеца, директорът бил уведомен устно и писмено, обективирано
във Възражение с вх.№ РД-25-519 от 03.04.2017 г. за становището на синдикалното
ръководство, което се противопоставяло на уволнението (арг.
чл.11 от Колективен трудов договор за системата на народната просвета, сключен
на 19.06.2016 г.). Синдикалният ръководител на синдикат СС на СО към КТ „П.“, Г.К.
депозирала жалба пред Инспекция на труда за извършените нарушения на трудовото
законодателство на директора на О.У. „Р.П.“*** по отношение на синдикален член Г.Г.С., със становище, че е незаконно уволнен.
Ищецът бил в
отпуск по болест от 18.04.2017 г. поради влошено здравословно състояние, поради
което и част от времето бил на болничен режим на лечение.
Със Заповед №
РД 10-555 от 04.05.2017 г., издадена от директора на О.У. „Р.П.“***, било
прекратено трудовото правоотношение на ищеца, на основание съкращаване на щата,
като било постановено да му се изплати обезщетение единствено по чл.224 КТ - 5
работни дни за календарна година 2017 г. Заповедта била издадена и връчена на
07.06.2017г. не по надлежния ред, по време, когато ищецът бил в болничен.
Работодател
може да уволни служител в случаите по чл.328, ал.1, т.2 само с предварително
разрешение на Инспекция по труда за всеки отделен случай на основание чл. 333,
ал.4 КТ.
При заличаването
на длъжности била необходима действителна промяна на трудовата функция, а не
само промяна на наименованието при запазване естеството на задълженията
(формално съкращение). Означава премахване, считано от един определен момент за
в бъдеще, на отделни бройки (длъжности) от утвърдения общ брой на работниците и
служителите в предприятието, поради преустановяване на съответстващите на тези
длъжности трудови функции.
МОЛИ съда да
постанови решение, с което:
да признае за
незаконно и отмени уволнението на Г.Г.С., извършено
със Заповед № РД 10-555/04.05.2017г. на Директора на О.у. „Р.П.“***;
да го
възстанови на заеманата до уволнението длъжност;
да осъди
ответното училище да му заплати, на основание чл. 225, ал.1 от КТ обезщетение
за периода през който е останал без работа, но не повече от шест месеца след
уволнението, считано от 20.09.2016г. в размер на 4048,14 лева (четири хиляди и
четиридесет и осем лева и четиринадесет
стотинки), ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на
исковата молба 03.07.2017г. до окончателното й изплащане;
да осъди
ответното училище да му заплати сумата от 484.30 лева (четиристотин осемдесет и
четири лева и тридесет стотинки), представляваща дължимото трудово възнаграждение
за положен извънреден труд от 175 (сто седемдесет и пет часа) дневен и нощен
труд, а след компенсацията 112.30 (сто и дванадесет часа и тридесет минути),
при сумирано отчитане на работното време, през отоплителен сезон 2016/2017 г.
за период от 26.10.2016 г. до 28.02.2017 г., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на депозиране на исковата молба 03.07.2017 г. до
окончателното й изплащане;
да осъди
ответното училище да му заплати сумата от 507.94 лева (петстотин и седем лева,
деветдесет и четири стотинки), представляваща дължимото трудово възнаграждение
за положен извънреден труд от 129 (сто петдесет и пет) часа дневен и нощен труд
от служителя при сумирано отчитане на работното време през отоплителен сезон
2015/2016 г. за период от 22.10.2015 г. до 18.04.2016 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба 03.07.2017г. до
окончателното й изплащане.
Претендира за
направените по делото разноски.
Ответникът О.У.
„Р.П.“*** чрез представителя си, оспорва предявените искове. Въвежда следните
признания и възражения срещу исковете:
І. Относно
исковете за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна:
Признава
факта, че между страните е съществувало трудово правоотношение на основание
Трудов договор № 7 от 05.09.2003 г., въз основа на който, на основание чл.70,
ал.1 от КТ (изм. ДВ, бр.25 от 2001 г.), т.е. с изпитателен срок до 05.12.2003 г.,
ищецът бил назначен на длъжност „О.”- непедагогически персонал, при пълно работно
време, с основно трудово възнаграждение 140 лева.
Оспорва
твърдението, че длъжността, на която е бил назначен ищеца била „*****“. Твърди,
че съгласно посоченото в трудовия договор длъжността била „О.”.
Не оспорва
твърдението, че от датата на назначаването на тази длъжност - 05.09.2003 г. до
датата на прекратяване на трудовото правоотношение, между страните са сключвани
допълнителни споразумения (15 на брой), имащи отношение единствено към промяна
на основното му възнаграждение и допълнителното такова за клас прослужено
време, като последното сключено на основание чл.118, т.3 от КТ между страните допълнително
споразумение № 34 било от дата 24.01.2017 г., считано от 01.01.2017
г. От това допълнително споразумение се установявало, че ищецът Г.Г.С. заема длъжността „О.“ в ОУ „Р.П.“ гр. К., която
длъжност била с № 81822004 съгласно Наредбата за класификацията на длъжностите;
че С. е назначен за неопределено време на тази длъжност, за пълно работно време
от 8 часа на ден при 5 дневна работна седмица, както и че основното му
възнаграждение е 506.00 лева.
Не се спори,
че въз основа на сключения на 05.09.2003 г. трудов договор, на същия ден на
ищеца е била връчена срещу подпис, утвърдена от работодателя длъжностна
характеристика за длъжността „О.“, която регламентира основните му функции и
задълженията.
Твърди, че
през 2006 г. поради неспазване на правилата за безопасни условия на труд и
нарушаване на пропускателния режим в училището, т.е. водене на външни лица в
котелното помещение от страна на ищеца Г.С., в котелното помещение на ОУ „Р.П.“
гр.К. възникнал пожар, поради което работодателят изменил длъжностната
характеристика за длъжността „О.“, връчена на ищеца на 11.01.2006 г., както и
на същия било наложено наказание „забележка“ от директора на училището, със
Заповед № 97 от 16.01.2006 г.
След
възникналия през 2006 г. пожар в котелното помещение, заради който се наложила
подмяна и монтаж на нов котел в училището, и съгласно изискванията на Наредбата
за пожарна безопасност, Правилника за вътрешния трудов ред на училището и
утвърдената на 12.01.2006 г. Инструкция за безопасна работа с отоплителен водогреен котел тип КВ-Н, топлопроизводителност
0.55 Гкал/час, през м.март 2017 г. работодателят
съставил нова длъжностна характеристика за длъжността „О.“, която връчил на
ищеца на 17.03.2017 г. Ищецът отказал да подпише новата длъжностна
характеристика и за това обстоятелство бил съставен протокол № 24 от 17.03.2017
г., подписан от двама свидетели, с чиито подписи се установил отказа на ищеца
да подпише връчената му нова длъжностна характеристика.
След отказа да
подпише длъжностната характеристика, на 23.03.2017 г. ищецът депозирал до директора
възражение с изх. № РД-25-498 от 23.03.2017 г., с което оспорил утвърдената от
работодателя нова длъжностна характеристиката за длъжността „О.“, като изложил
във възраженията си различни аргументи. Един от тях било, че с новата
длъжностна характеристика било „отпаданало сумираното
изчисляване на работното време“.
Оспорва
твърдението, че директорът на училището заплашил ищеца с уволнение, в случай че
същия откаже да подпише новата длъжностна характеристика. Това твърдение
противоречало на следните факти и обстоятелства:
- първо - новата
длъжностна характеристика за длъжността „О.“ била изготвена от работодателя и
същия направил опит да я връчи на ищеца на дата 17.03.2017 г., като отказът му
да я получи бил оформен с подписите на двама свидетели;
- второ - едва
на 28.03.2017 г. било взето решение от работодателя да се извърши съкращаване
на щата за длъжността „О.“;
- трето -
предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение било от дата
03.04.2017 г., като отново отказът на ищеца да го получи бил удостоверен с
подписите на трима свидетели, и
- четвърто -
едва на 04.05.2017 г. било прекратено от работодателя трудовото правоотношение
с ищеца, и то след като работодателят се убедил, че ищецът не страда от
заболявания, защитени по смисъла на чл. 333 от КТ, за което обстоятелство
ищецът саморъчно подписал декларация.
Спорно било
обстоятелството досежно прекратяване от страна на работодателя на трудовото
правоотношение на ищеца като заемащ длъжността „О.” в ОУ „Р.П.” гр.К., на
основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ.
Работодателят,
правилно и законосъобразно, на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ прекратил
трудовото правоотношение на ищеца със Заповед № РД-10-555 от 04.05.2017 г.,
поради съкращаване на щата за длъжността „О.“, съгласно утвърденото на
04.05.2017 г. въз основа на Заповед № РД-11-499 от 04.04.2017
г. ново щатно разписание на длъжностите в ОУ „Р.П.” гр. К..
С протокол от
28.03.2017 г., работодателят по целесъобразност по разходване на делегирания
бюджет на училището, взел решение за съкращаване на щата за длъжността „О.“
след приключване на отоплителния сезон през учебната 2016/2017 г. За взетото от
работодателя решение досежно съкращаване на длъжността „О.“, ръководството на
училището счело за необходимо да уведоми председателите на съществуващите към
училището синдикални организации - СБУ към КНСБ - г-жа Л.Г.; на НУС- Г-н А.Ч. и
на КТ „П.”- г-жа Г.К.. Ето защо на 03.04.2017 г. в 7:30 часа от ръководството
на училището уведомили за взетото решение председателите на синдикалните
организации към ОУ „Р.П.” гр. К. и същите подписали съставения за това нарочен
протокол, с изключение на председателя на КТ „П.” г-жа Г.К., която отказала да
го подпише.
От една страна
при съпоставка на съществуващото към 01.01.2017 г.
щатно разписание на длъжностите в ОУ „Р.П.“ гр.К. и утвърденото към 04.05.2017
г. ново щатно разписание било налице реално съкращаване на щата за длъжността „О.“.
Ноторно известно било, че волята на работодателя за
съкращаване на щата можела да бъде обективирана в
нарочен акт или с одобрението на щатното разписание, тъй като правопораждащият факт за уволнение поради съкращаване на
щата било волеизявлението му за промяна на щатните бройки, независимо дали и в
какъв документ това волеизявление е отразено. Поради тази причина законът не
предвиждал изисквания за форма на действителност на щатното разписание, нито
форма за доказването му. Такива изисквания нямало и по отношение на
волеизявлението на работодателя за промяна в щата.
Чрез
представените щатни разписания на утвърдените в ОУ „Р.П.” гр.К. длъжности,
работодателят установявал по категоричен начин, че в училището е съкратена
реално длъжността „О.“, чрез изявлението му, обективирано
в новото щатно разписание, в сила от 04.05.2017 г. което било утвърдено със
Заповед № РД-11-499 от 04.04.2017 г. (в този смисъл
била и задължителната съдебна практика на ВКС - Решение № 8 от 02.03.2012г. по
гр.д. № 672/2011 г. на ІІІ г.о., Решение № 255 от 24.069.2013г. по гр.д. №
1344/2012г. на IV г.о. и Решение № 417 от 01.12.2015г. по гр.д. № 2512/2015г.
на IV г.о.).
При съпоставка
на утвърденото от Директора на ОУ „Р.П.” гр. К. щатно разписание се
установявала волята на работодателя да съкрати щатната бройка за заеманата от
ищеца длъжност. С издаване на оспорената заповед работодателят упражнил потестативното си право да прекрати едностранно трудовия
договор на ищеца, като към момента на уволнението бил налице юридическият факт
„съкращаване на щата“, тъй като има реално премахване за в бъдеще на
единствената утвърдена бройка за длъжността „О.“.
Счита, че за
работодателя не се породило и задължение да извършва подбор по смисъла на
чл.329 КТ, тъй като в щатното разписание липсвали други сходни или идентични
длъжности.
Поради взетото
решение на ръководството на училището за съкращаване на щата за длъжността „О.“,
на същата дата - 03.04.2017 г., на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ във вр. с чл.326, ал.2 от КТ, на ищеца Г.Г.С.
било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение с изх.
№ РД-25-402/03.04.2017 г., считано от 04.05.2017 г. При връчването на
предизвестието, ищецът отказал да го подпише и да го получи, което
обстоятелство било отразено в самото предизвестие с подписите на трима
свидетели: А.Ч., М.Б. и Г.Р.. На същата дата било депозирано с вх. № РД-25-519
в деловодството на училището възражение от Г.К. - председател на СС на СО към
КТ „П.” при ОУ „Р.П.”, която възразила пред Директора на училището срещу
прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца, тъй като считала същото за
незаконосъобразно. На основание чл.258, ал.1 и чл.259, ал.1 от Закона за
предучилищното и училищното образование, директорът на ОУ „Р.П.” гр.К. издал
Заповед № РД-11-499/04.04.2017 г., с която извършил
промяна и утвърдил, считано от 04.05.2017 г. ново щатно разписание на
длъжностите в училището, в което не съществувала длъжността „О.“. В срока на
предизвестието ищецът подал заявление до директора на училището с вх. №
РД-13-43-556 от 07 04.2017 г., с молба да му бъде разрешено ползването на 4 дни
платен годишен отпуск, считано от 10.04.2017 г. до 13.04.2017 г. видно от
Заповед №РД-10-530/07.04.2017 г.
В рамките на
30-дневния срок от връчване на предизвестието от 03.04.2017 г. до неговото
изтичане, ищецът се снабдил с болничен за трудова неработоспособност поради
заболяване за периода от 18.04.2017 г. до 21.04.2017 г. и от 21.04.2017 г. до
13.05.2017 г. съответно с вписани в тях диагнози: „първична гонартроза,
двустранна“ и „други вътрешни увреждания на колянната
става“.
След като на
04.05.2017 г. изтекъл срока на връченото на ищеца предизвестие с изх. №
РД-25-402/03.04.2017 г. на 04.05.2017 г., със Заповед № РД-10-555/04.05.2017
г., на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ и предизвестие изх. №
РД-25-402/03.04.2017 г. по чл.326, ал.2 КТ било прекратено трудовото
правоотношение на Г.Г.С., на длъжност „О.“ в ОУ „Р.П.“
гр. К., като със същата и на основание чл.224, ал.1 КТ било разпоредено да се
изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 5 работни
дни за календарната 2017 г., както и заповедта да бъде връчена на ЗАС и на
ищеца за сведение и изпълнение. Заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение била връчена на ищеца срещу подпис, както и надлежно била
оформена и връчена трудовата му книжка.
Гореизложените
съображения водели до извода, че работодателят спазил изискванията на закона
при прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, поради което и
уволнението му се явявало законосъобразно.
Това водело и
до неоснователност и недоказаност и на претенцията на ищеца по чл.344, ал.1,
т.1 от КТ, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
От преюдициалния характер на обстоятелствата свързани със
законосъобразността на уволнението и конкретното им установяване в разглеждания
случай, се достигало до извода и за неоснователността на исковете по чл.344,
ал.1, т.2 от КТ относно възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност; за неоснователна претенцията по чл.344, ал.1, т.3 от КТ относно
заплащане на претендираната на основание чл.225, ал.1 КТ като обезщетение сума
за оставане без работа през периода 04.05.2017 г. до 03.07.2017 г. - датата на
депозиране на исковата молба според ищеца (въпреки че видно от същата, тя била
депозирана в съда на 05.07.2017 г. с вх.№7469), ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й
изплащане, както и претендираната сума в размер на брутното трудово
възнаграждение на ищеца за последния пълно отработен месец от него преди
уволнението за всеки месец от периода, представляваща обезщетение за оставане
без работа в следствие незаконно уволнение за периода от завеждане на исковата
молба до последното по делото съдебно заседание, но не по дълъг от 04.11.2017
г., както и за неоснователна претенцията по чл.344, ал.1, т.4 - за поправка на
посоченото в трудовата книжка на ищеца основание за прекратяване на трудовото
му правоотношение.
Счита изцяло
за неоснователни релевираните от ищеца доводи, че
работодателят не спазил законовите изисквания, прекратявайки трудовото
правоотношение, като не получил предварителното съгласие на синдикалното
ръководство на СС на СО към КТ „П.”, тъй като уволненият служител бил техен
член, както и че работодателят не информирал синдикатите и не обсъдил мерките
по чл.10 от КТД на системата на народната просвета от 19.06.2016 г.
Съгласно обективираното в протокола от 03.04.2017г. в 7:30 часа от
ръководството на училището уведомили за взетото решение досежно съкращаване на
длъжността „О.“ в ОУ „Р.П.” гр.К., председателите на синдикалните организации
към ОУ „Р.П.“ гр.К. и същите подписали съставения за това нарочен протокол, с
изключение на председателя на КТ „П.”- г-жа Г.К., която отказала да го подпише.
Въпреки това,
следвало да се счита, че работодателят изпълнил задължението си да уведоми
съществуващите към училището синдикални организации за взетото от него решение,
а обстоятелството, че един от председателите на една от синдикалните
организации в училището е отказал да подпише протокола било ирелевантно
за настоящия спор и не било основание да се счита, че прекратяването на трудовото
правоотношение на ищеца е незаконосъобразно.
Трите
синдиката към ОУ „Р.П.” гр.К., съгласно нормата на чл.10, т.1 от КТД на
системата на народната просвета от 19.06.2016 г., били уведомени и с полагането
на подписите си се доказвало по безспорен начин, че синдикалните организации в
училището знаели за взетото от работодателя решение относно съкращаване на
длъжността „О.”. Още повече, че нито в КТ, нито в КТД на системата на народната
просвета от 19.06.2016 г. било вменено задължение на работодателя да иска
съгласие или разрешение от синдиката, засягащо вземане на решение от
ръководството за съкращаване на щатни бройки в ръководената от него институция,
защото вземането на такова решение било по целесъобразност и същото не
подлежало на контрол нито от съда, нито от синдиката.
Решенията
относно утвърждаване на щатно разписание в училището съгласно разпоредбите на
чл.258, ал.1 и на чл.259, ал.1 от Закона за предучилищното и училищното
образование, било предоставено в компетенцията на директора на ОУ „Р.П.“ гр.К..
Същият издал Заповед № РД-11-499 от 04.04.2017г., с
която извършил промяна и утвърдил, считано от 04.05.2017 г. ново щатно
разписание на длъжностите в училището, в което не съществува длъжността „О.“,
поради което и на годно правно основание трудовото правоотношение на ищеца е
било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ.
На
работодателя не била предоставена информация от ищеца дали същият е член на
някоя от синдикалните организации, съществуващи в училището, такива данни не се
съдържали в личното му трудово досие, нито пък му били представени от СС на СО
към КТ „П.“ уверения кой е председателят на тази синдикална организация в
ръководеното от него училище, както и актуален списък за това кои хора от работещия
педагогически и непедагогически персонал в училището членуват в тази синдикална
организация, заплащат ли си същите дължимия се членски внос и т.н. Макар и г-жа
Г.К. да е заявила с възражението си несъгласие относно съкращаване на длъжността
„О.“ в ОУ „Р.П.“ гр. К. и същата да е депозирала жалба за това в „Инспекцията
по труда“ гр. П., то след извършената от „Инспекцията по труда“ гр. П. проверка
в училището на 23.06.2017 г., не били констатирани нарушения от страна на
ръководството по отношение взетото решение за съкращаване на щата. Това било
логично, имайки предвид обстоятелството, че решенията относно утвърждаване на
щатно разписание и досежно необходимите в образователната институция длъжности,
се вземали по целесъобразност от директора на училището съобразно определени
критерии, най-важният от който бил продиктуван от съществуващия брой ученици в
училището, определящ и размера на делегирания за това бюджет. Що се отнасяло до
извършената проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. П. в ОУ „Р.П.“ гр.К.,
въз основа на жалбата на г-жа К., то видно било от протокол изх. №
ПР1722988/06.07.2017 г., че единствената констатация, която била направена от
длъжностните лица, била по отношение незаплатения на ищеца нощен труд за
отоплителен сезон 2015/2016 г. и 2016/2017 г., с която констатация
работодателят своевременно се съобразил и изплатил на ищеца обезщетение в
размер на 43.88 лева, представляващ допълнително трудово възнаградени за положен
от ищеца нощен труд за посочения период от време.
ІІ. Относно
иска по чл. 225, ал.1 от КТ:
Разпоредбата
на чл.225, ал.1 от КТ установявала правото на работника или служителя да получи
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече
от 6 месеца.
Кумулативно
дадените от закона предпоставки за изплащане от работодателя на работника или
служителя обезщетение по чл.225, ал.1 КТ били да бъде доказано, че уволнението
на работника или служителя е незаконно и работникът или служителят да е останал
без работа, поради това незаконно уволнение. От приложените към исковата молба
на ищеца доказателства не се установявало същия да е останал без работа за
периода след прекратяване на трудовото правоотношение, т.е. от 04.05.2017г. до
датата на завеждане на исковата молба. Ищецът не представял и доказателства да
е трайно безработно лице, активно търсещо работа, чрез Дирекция „Бюро по труда“
гр. К..
Единствено
според лично подадена от ищеца декларация с вх. № РД-25-1089 от 30.06.2017 г.,
същият декларирал пред директора на ОУ „Р.П.“ гр.К., че към дата 30.06.2017 г.
не работи по трудов договор.
Това
декларативно обстоятелство било основание и предпоставка за работодателя за
заплащане на обезщетение по смисъла на чл.225, ал.1 КТ. Към настоящия момент
именно въз основа на декларираните от ищеца обстоятелства, работодателят му
изплатил обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в размер на 701.32 лева, видно от представения
фиш от м.юли 2017 г. Доколкото обезщетението по чл.225, ал.1 КТ било такова за
безработица в резултат на незаконно уволнение, а обезщетението за безработица
по чл.222, ал.1 от КТ предполагало правомерност на уволнението (дължимо било на
безвиновно основание от страна на работодателя),
двете не можели да се кумулират помежду си, но можело
да се извърши прихващане с обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, при положение,
че обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ е изплатено на работника или служителя.
Ищецът да не
представил пред работодателя годно доказателство за оставането си без работа
към 30.06.2017 г., то както работодателят му изплатил едно брутно трудово
възнаграждение през м.юли 2017г. по смисъла на чл.222, ал.1 от КТ. Затова,
неоснователно ищецът претендирал сумата от 1349.38 лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконно уволнение за
периода от 04.05.2017 г. - 03.07.2017 г.-датата на депозиране на исковата
молба, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното й изплащане, както и неоснователна била
претенцията му на основание чл.225, ал.1 от КТ да му бъде заплатено в размер на
брутното трудово възнаграждение за последния пълно отработен месец от него
преди уволнението за всеки месец от периода, представляващ обезщетение за
оставане без работа в следствие незаконно уволнение за период от завеждане на
исковата молба до последното по делото съдебно заседание, но не по-дълъг от
04.11.2017 г.
Така
формулираният от ищеца петитум по отношение на претенцията му по чл.225, ал.1
от КТ бил неясен по отношение на размера на претенцията му, но така също и по
отношение обективираното искане по периоди, като от
една страна ищецът сочел, че работодателят му дължал сума в размер на брутното
трудово възнаграждение за последния пълно отработен месец от него преди
уволнението за всеки месец от периода, но от друга страна за кой период от
време не става ясно за ответника - дали това е периода от датата на
прекратяване на трудовото му правоотношение до завеждане на исковата молба или
е за присъждане на обезщетение за оставането му без работа за периода от датата
на прекратяване на трудовото му правоотношение до завеждане на иска, но за не
повече от 6 месеца?
Във
формулираният от ищеца петитум същият сочел следния текст „в което да бъде
представено доказателство - оригинал на трудовата книжка на служителя, от която
е видно, че служителят не е започнал ново трудово правоотношение”. Ноторно известно било на съда, че оставането на работника
или служителя без работа се доказва не чрез трудовата му книжка, а с надлежно
удостоверяване от компетентните за това административни органи - Дирекция „Бюро
по труда“ или НОИ. В конкретният случай, с исковата си молба ищецът не
представял годни доказателства за оставането си без работа след датата на
прекратяване на трудовото му правоотношение - 04.05.2017 г., поради което и
претенцията му по чл.225, ал.1 от КТ била неоснователна. Още повече, че
обезщетението по чл.222, ал.1 КТ, което ищецът получил от работодателя си, не
се дължало по силата на закона, тъй като предполагало правомерност на
уволнението, за разлика от обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за неправомерно
уволнение, което се дължало по силата на правната норма. По тези съображения
прави възражение относно претенцията на ищеца по чл.225, ал.1 от КТ и при
евентуално уважаване от съда на тази претенция, ответникът претендира
прихващане между сумата от 701.32 лева - изплатено през м.юли 2017 г.
обезщетение на ищеца по чл.222, ал.1 от КТ и между сумата претендирана от ищеца
по чл.225, ал.1 от КТ.
ІІІ. ОТНОСНО
исковете по чл. 262 вр. с чл. 264 вр.
с чл.150, вр. с чл. 143, ал.1 вр.
с чл. 142 от КТ, оспорва исковете като неоснователни
Твърди, че
нормата на чл.262, ал.1 от КТ установява положеният извънреден труд да се
заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя,
но не по-малко от: 1) 50 на 100 - за работа през работни дни; 2) 75 на 100 - за
работа през почивните дни; 3) 100 на 100 - за работа през дните на официалните
празници; 4) 50 на 100 за работа при сумарно изчисляване на работното време.
Алинея втора постановявала, че когато не е уговорено друго, увеличението по
предходната алинея се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с
трудовия договор. С разпоредбата на чл. 264 от КТ постановявала, че за работа
през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден
труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не
по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение, а според чл.150 от КТ, за положения извънреден труд се заплащало трудово възнаграждение в увеличен
размер съгласно чл. 262.
В настоящият
случай не били налице предпоставките на горепосочените законови норми, въз
основа на които работодателят дължи на ищеца заплащане на извънреден труд, тъй
като между страните такъв нито бил уговарян, нито пък бил полаган от ищеца за
претендиралия в исковата му молба период от време. Счита изцяло за
неоснователни тези искови претенции на ищеца, защото:
1)
Неоснователни били твърденията на ищеца, че длъжностната характеристика била
правното основание за изменение на работното време на работника или служителя и
че една от причините същия да не подпише връчената му на 17.03.2017 г. нова
длъжностна характеристика е именно отпадането в нея на сумарното изчисляване на
работното време за заеманата длъжност „О.“. Твърди, че работното време на
работник и служител, съгласно разпоредбите на КТ не се определя от работодателя
чрез длъжностната му характеристика, а същата е един от задължителните
реквизити на подписания между страните трудов договор. Трудовият договор, а не
длъжностната характеристика пораждал трудови правоотношения между две страни,
като в настоящият случай възникналите между ищеца и ответника трудови
правоотношения били именно въз основа на сключен между тях трудов договор,
регламентиращ за длъжността „О.” пълен 8 часов работен ден пет дни в седмицата.
2)
Неоснователни и в противоречие със сключеното между страните трудово
правоотношение и представените с отговора на исковата молба били твърденията на
ищеца, че същият е изпълнявал заедно с трудовата функция на О. и трудова
дейност на охрана на училището и е извършвал дейности по ремонт и поддръжка на сградния фонд и помещенията на училището, поради което
следвало да се начислява допълнително трудово възнаграждение, а такова не му
било изплащано, както и че работното му време е било определено от работодателя
по реда на чл.142, ал.2 от КТ.
- първо -
установявало се от документите, съдържащи се в трудовото досие на ищеца, както
и от утвърдените от работодателя длъжностни характеристики от 2003 г. и 2006
г., че длъжността „О.“, на която бил назначен ищеца не била съвместявана с
други длъжности, които да са били вменявани за изпълнение от ищеца. Данни за
обстоятелството, че длъжността „О.“ е била съвместена с друга длъжност липсвали
и в утвърденото от работодателя щатно разписание действало към 01.01.2017 г., от което в позиция 40 се сочело, че в
непедагогически персонал съществува единствено длъжността „О.“ и че същата не е
съвместена с длъжност „охрана“ и/или с длъжност „поддръжка“;
- второ -
установявало се не само обстоятелството за единствено и само въз основа на
сключеното между работодателя и ищеца трудов договор № 7 от 05.06.2003 г. и
подписаните между страните допълнителни споразумения към него, че длъжността „О.“,
заемана от ищеца не била съвместявана за изпълнение от същия с друга длъжност,
както се твърдяло в исковата му молба, но и че работното му време е било 8
часов работен ден пет дни в седмицата и че на същия не е възлагано от
работодателя допълнителна работа, освен тази за която е бил назначен.
3)
Несъстоятелни били твърденията на ищеца, че същият е полагал извънреден труд,
че е работил 14 часа, вместо 8 часа, както и че е полагал труд при сумарано отчитане на работното време, като за отоплителния
сезон 2015/2016 г. за период от време от 22.10.2015 г. до 18.04.2016 г.,
подробно описан в нарочна прошнурована тетрадка е положил извънреден труд 129
часа дневен и нощен, който не му бил изплатен от работодателя или не бил
компенсиран при условията на КТ.
Неоснователни
били твърденията на ищеца, че след като същият полагал извънреден труд и за
отоплителния сезон 2015/2016 г. и 2016/2017 г., то за този положен извънреден
труд, на ищеца не било заплатено от работодател.
Видно от фиш
за получено за месец юли 2017 г. трудово възнаграждение било, че ведно с него, на
ищеца било заплатено обезщетение в общ размер на 43,88 лева, представляващо
допълнително трудово възнаграждение за положен от ищеца нощен труд за периода
от м. октомври, ноември и декември 2015 г.; за месеците януари, февруари, март
и април 2016 г., в който период съгласно Правилника за вътрешния трудов ред на
ОУ „Р.П.“ работното време на ищеца започвало в 5:30ч. до 11:00ч. през зимата;
както и че на ищеца било изплатено обезщетение за нощен труд за месеците
октомври, ноември и декември 2016 г. и за месеците януари, февруари, март и
април 2017 г. съгласно новия утвърден от директора правилник за вътрешния
трудов ред на ОУ „Р.П.“, според който работното време на ищеца е започвало в
5:00ч. до 11:30ч. през зимния отоплителен сезон.
Ето защо счита
за неоснователна претенцията на ищеца досежно твърденията му че за периода от
26.10.2016 г. до 28.02.2017 г., подробно описани от самия него в нарочна
прошнурована тетрадка му се дължи заплащане за извънреден труд от 175 часа
дневен и нощен труд, който само частично бил компенсиран от работодателя до
62.30ч., а за останалите 112.30 часа ищеца не бил компенсиран и не му било
заплатено от работодателя.
Въвежда
следните допълнителни възражения срещу този иск:
- първо –
видно било от писмените доказателства, съдържащи се в трудовото досие на ищеца,
че работното му време като „О.” в ОУ „Р.П.“ гр.К. било 8 часов работен ден, пет
дни в седмицата. Съгласно естеството на работа, за която е бил назначен като „О.”
и съгласно утвърдения вътрешен правилник в ОУ „Р.П.” гр.К., работното време за
длъжността било при следния график: през неотоплителния сезон - 8 часов работен
ден, а през отоплителния сезон - от 01.10.2016 г. до 30.04.2017 г.-от 5 часа до
13 часа и 30 минути, при ползване на обедна почивка от 12.00ч. до 12.30ч. и от
01.05.2017г. до 30.09.2017г. - от 8 часа до 16 часа и 30 минути, при ползване
на обедна почивка от 12.00ч. до 12.30ч. Следователно работодателят не определял
сумарно отчитане на работното време за длъжността „О.“ по реда на чл.142, ал.2
от КТ или по реда на чл.143, ал.1 от КТ, още повече, че нормата на чл. 143,
ал.2 от КТ сочела, че извънредният труд е забранен.
- второ - след
като работодателят не възлагал и не одобрявал друг график, по който ищецът да
полага такъв вид труд и след като същият е полагал труда си единствено и само
съобразно утвърдения с вътрешния правилник на училището график за отоплителния
и извънотоплителния сезон, то неоснователни били
твърденията му, че въз основа на прошнурована тетрадка, изготвена от самия
ищец, без знанието и съгласието на работодателя му, за ответника възниква
задължение да му заплаща извънреден труд през претендирания
период от време или евентуално да компенсира този труд по друг регламентиран от
закон начин.
Съгласно
чл.142, ал.2 от КТ работодателят можел да установи сумирано изчисляване на
работното време, но съгласно нормите на КТ, уреждащи правилата за работното
време, с трудовия договор не можело да бъде определено сумирано отчитане на
работното време. Съгласно нормите на КТ работното време са три вида: работно
време с нормална продължителност (пълно); непълно работно време и намалено
работно време.
Понятието
„сумирано работно време“ изразявало формата на отчитане (изчисляване) на
работното време, при която установената нормална форма на отчитане
(изчисляване) на работното време по чл.136 и чл.140 от КТ се спазвала средно за
определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. Сумираното
изчисляване на работното време било изключение от правилото за подневно изчисляване и можело да бъде въведено само
едностранно от работодателя за определен срок и при определени предпоставки (в
този смисъл - Определение № 840 от 13.06.2016 г. по гр.д. № 393/2012г. на ВКС,
ІІІ г.о.). В този случай, продължителността на работното време през отделните
работни дни можела да надвишава нормалната, като балансът на работното време и
свободното време се спазвал средно за периода, през който се отчитало работното
време. В конкретният случай не било въвеждано сумарно изчисляване на работното
време от работодателя за длъжността „О.” заемана от ищеца, за да са налице
предпоставки за основателност на претенцията му;
- трето -
съгласно нормата на чл.142, ал.1 от КТ, работното време се изчислява в работни
дни - подневно, като в ал.2 била предвидена
възможност за работодателя да установи сумарно изчисляване на работното време -
седмично, месечно или за друг календарен период. Тази правна възможност била
предвидена от законодателя най-вече за работодателите, чиято дейност била
свързана с извършване на определен вид работа от работниците и/или служителите
им при сменен режим на работа. Въпреки това, максималната продължителност на работната
смяна при сумарно изчисляване на работното време можела да бъде до 12 часа,
като продължителността на работната седмица не можела да надвишава 56 часа, а
за работниците или служителите с намалено работно време - до 1 час над
намаленото им работно време (чл.142, ал.4 КТ). Когато нормата работно време за
същия период бъдела превишена, щял да бъде налице извънреден труд. При сумарно
определено работно време също следвало да се осигуряват задължителните междинни
и седмични почивки, като работникът имал право на непрекъсната седмична
почивка, която не можела да бъде по-малко от 12 часа (чл.152 от КТ). При
сумарно изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка била не
по-малко от 36 часа (чл. 143, ал.2 КТ). Следователно, когато нормата работно
време, бъдела превишена, щял бъде налице извънреден труд, като положения труд в
събота и неделя не се явявал извънреден, ако по график се пада на дадения
работник или служител да бъде на работа през тези дни.
При тази
правна уредба и доколкото ищецът и ответникът при сключване на трудовия договор
и допълнителните споразумения към него са уговорили ищецът да изпълнява
задълженията си при 8-часов работен ден, при петдневна работна седмица, а
липсват представени доказателства работодателят да е въвел сумарно изчисляване
на работното време за длъжността „О.“, заемана от ищеца, то следвал изводът, че
претенцията на ищеца е неоснователна, а и за работодателя не било налице правно
основание за заплащане на ищеца претендираните от
него суми за посочения от същия в исковата му молба период от време.
Единствената
промяна в работното време на ищеца, направена от работодателя била извършена по
повод тестването за въвеждане в експлоатация на нов котел в ОУ „Р.П.” след
авариралия през 2016 г. котел, когато се наложила подмяна на същия. Тогава със
Заповед № РД-10-460/28.02.2017 г. на Директора на училището за м.декември 2016
г., януари и февруари 2017 г. бил променен графика на работното време за
длъжността „О.”, както следва: начало на работния ден – 5 часа; край на
работния ден - 10.00 часа или общо часове за един работен ден-5ч. и 30 мин.,
като разликата до 8 часа (2ч. и 30мин.) следвало да се счита за компенсиране на
часовете над норматив през горепосочените месеци. В тази заповед било посочено
от работодателя, че същата е в сила от 01.03.2017 г. до края на отоплителния
сезон, т.е. този график за промяна на работното време на ищеца е било временно
за определен в заповедта период от време, а не е била постоянно действаща и
занапред.
Съответно за
положения от ищеца труд над норматива в определения период съгласно заповедта
на работодателя, ищецът бил компенсиран и са му били изплатени сумите по
компенсация за периода м.декември 2016 г.; м. януари и м.февруари 2017 г.
МОЛИ съда да
постанови решение, с което да отхвърли исковете като неоснователни. Претендира
за разноските по делото.
След преценка на
събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от
фактическа страна следното:
Не се спори,
че страните са били в трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността О.
в ответното училище. Правоотношението е възникнало по силата на трудов договор,
сключен на 25.09.2003 г.(л.71, 106) в който страните са уговорили, че работното
време на ищеца ще бъде пълно, за определено време – на основание чл. 70, ал.1
от КТ – до 05.12.2003 г. Не се спори, че след изтичане на изпитателния срок,
трудовият договор е бил сключен на основание чл. 67, ал.1, т.1 от КТ за
неопределено време и при пълно работно време (допълнително споразумение към
трудов договор – л. 109, л.110). Установява се от представените по делото
допълнителни споразумения към трудов договор (л.65-70), че в периода от м.
април 2008 г. до м. януари 2017 г. ищецът е заемал същата длъжност, като
липсват данни да е променяно работното време на ищеца. Всички допълнителни
споразумения касаят изменение в трудовото правоотношение на страните, като се
сочи, че ищецът работи на 8-часов работен ден и 5-дневна работна седмица.
Установява се
от представената служебна бележка (л.14), че лицето Г.К. е председател на СС
при ответното училище на КТ „П.“ от 1999 г. до момента. Представена е служебна
бележка (л.51), че ищецът е синдикален член от 10 години. По делото са
представени удостоверение за легитимност на синдикалната организация на СБУ при
ответното училище и че неин представител е Л.Г. (л.189), представени са данни
за заплатен членски внос от членовете (л.190-205), в които не фигурира ищеца.
Представено е удостоверение (л.206) от регистъра на независим учителски
синдикат, в уверение че негов представител при ответника е А.Ч.. Представени са
и данни за заплатен членски внос от членовете на синдиката (л. 207-215).
По делото е
представен КТД за системата на народната просвета, сключен на 19.06.2016 г.
(л.32-50). В чл. 10, т.3 е постановено, че работодателят прекратява трудовите
правоотношения по чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ
с работници и служители, членове на синдикатите - страна по договора, след
предварително съгласие на синдикалната организация в съответното учебно
заведение. В чл. 10, т.1 са залегнали условията за прекратяване на трудовите
правоотношения по чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ,
в рамките на утвърдената численост на персонала, като работодателите са
задължени да спазват следните условия: да информират синдикатите за причините и
необходимостта от намаляване числеността на персонала, както и за броя и
длъжностите, подлежащи на съкращение по категории персонал, професии и специалности,
а в т.2 е залегнало задължение да не се прекратяват трудовите правоотношения с
работници и служители в трудоспособна възраст, ако по същите специалности има
работни места, заети от пенсионери. В чл. 11 е въведено задължение синдикатите
в срок от седем работни дни, от деня следващ датата на получаване на искането,
да изразят мнение по чл. 10, т.3 от КТД.
Не се спори,
че на 03.04.2017 г. ръководството на училището е съставило протокол(л.180), в
който е отразено, че председателите на синдикалните организации в ответното
училище са информирани за взето от ръководството решение за закриване щата на
длъжността „О.“. Посочени са причини – приключване на отоплителния сезон на
28.04.2017 г. и икономии на средства от бюджета. Присъствалите Л.Г. и А.Ч.са подписали
протокола. В същият е отразено ,че Г.К. – синдикален лидер на КТ „П.“ е
уведомена в по-късен час – 11:00 часа, когато е било началото на работното й
време. Още на същия ден Г.К. е депозирала възражение срещу уволнението на Г.С.
(реално до този момент тя не е била информирана с кой точно служител ще бъде
прекратено трудовото правоотношение, а само за взето решение за закриване на
длъжността „О.“. Във възражението е направеното предложение за прекратяване на
предприетата процедура. На 03.04.2017 г. на ищеца е връчено и предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение, което същият е отказал да подпише.
Към личното трудово досие на ищеца е приложена декларация без дата, в която същият
е отразил, че не ползва защита по чл. 333 от КТ и в добавка е направено
уточнение „Прилагам медицински документ, удостоверяващ заболяването.“
По делото е
било прието като доказателство личното трудово досие на ищеца (л.96-170). При
сключване на трудовия договор, на ищеца е била връчена длъжностна
характеристика (л.101), касаеща задълженията по
обслужване на водогрейни и парни котели. Същата е
била изменена от работодателя. От представената длъжностна характеристика,
връчена на ищеца на 11.01.2006 г. (л.59-61) се установява че, основните му
задължения включват обслужването на водогреен котел
КВ-Н с ниско налягане, като заемащият длъжността О. е следвало да познава
основно конструкцията на котела, техническата му характеристика, автоматиката,
нафтовата горелка и пр. технически изисквания. Въведено е задължение преди
работа О.ят да проверява изправността на пусковите механизми и
контролно-измервателните прибори, както и други дейности, свързани с
безопасността на котела и инсталацията за отопление. Задълженията на ищеца са
включвали още непрекъснато следене работата на котела, поддържане на хигиената,
следене за нивата на вода и гориво, проверки в изправността на термометъра,
непрекъснато наблюдение над котела и автоматиката по време на работа, както и
да води експлоатационен дневник, в който да отбелязва режима на парното – час
на пускане, час на спиране, изразходвано количество гориво, получено гориво,
констатирани неизправности, подпис след всеки ден. В глава V от длъжностната
характеристика, работодателят е посочил сумарно изчисляване на работното време
и максимална продължителност на работния ден – 14 часа.
Със заповед №
РД-10-460 от 28.02.2017 г. (л. 56) на директора на ответното училище, за ищеца
е въведе работен ден с обща продължителност 5 ч. и 30 мин., с начало на
работния ден в 05:00ч. и край на работния ден в 10:00 ч., както и почивка в
размер на 30 мин по преценка на работника. За разликата от 2 ч. и 30 мин. Е
постановено да се счита за компенсация на часовете над норматив през месеците
декември 2016 г., януари и февруари 2017 г.
На 17.03.2017
г. от директора на ответното училище е била изготвена нова длъжностна
характеристика за длъжността О. (л.58). В нея са отразени част от задълженията
на ищеца, които са му били въведени в задължение с предходната длъжностна
характеристика. Длъжностната характеристика е връчена на ищеца при отказ да я
получи, за което е съставен протокол от 17.03.2017 г. (л.177).
Ищецът не е
бил съгласен със задълженията, залегнали в тази характеристика и е подал възражение
срещу нея (л.53), регистрирано на 23.03.2017 г. Във възражението същият
посочил, че му е бил представен проект на длъжността характеристика на
длъжността О., като считал, че в нея са посочени задължения и отговорности,
които не съответстват на тази длъжност, подробно обосновал възраженията си
срещу познаването на основите на физиката, химията и материалознанието,
счел за неправилна формулировката по т.4, касаеща
познаване свойствата на въздух, вода, материали при паро-котелната
техника, като е посочил, че при водогрейните котели
няма водна пара. Посочил, че за анализа на авариите и причините довели до тях
бил необходим специалист в тази област. Във връзка с въведените задължение по
раздел ІІ, т.1 и т.2 считал, че са му вменени отговорности, касаещи работата на
трети лица, които нито избирал, нито познавал – ищецът не бил съгласен да
отговаря за състоянието на действащите правила и норми по монтажа,
експлоатацията, ремонта и обслужването на водогрейните
котели (раздел ІІ, т.1) и да носи отговорност за настъпили вреди от престои
поради технически и организационни причини, свързани с работата на отоплителния
котел. Ищецът считал, че не е от компетентността на директора (бел. съда –
работодателя) да оценява работата му по аргумент, доколкото последният до 17.03.2017
г. не знаел, че има разлика между парен и водогреен
котел. Допълнително въвел възражение, че от новата длъжностна характеристика е
отпаднало сумарното изчисляване на работното време.
С протокол от
28.03.2017 г. (л.179) директорът на ответното училище е взел решение да се
извърши съкращаване на щат, като отпадне в ново утвърдено щатно разписание,
поради приключване на отоплителния сезон и поради целесъобразно разходване
бюджета на институцията. В протокола не е посочено за кой щат се отнася решението
на ръководството.
На се спори и
се установява, че на 03.04.2017 г. на ищеца е връчено при условията на отказ,
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване в
щата, на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ. Отказът е удостоверен с подписите
на трима свидетели.
Със заповед №
РД-11-499 от 04.04.2017 г. е утвърдено ново щатно
разписание на длъжностите в ответното училище, считано от 04.05.2017 г.
По делото е
представено поименно щатно разписания, действащо към 01.01.2017
г. (л.174 -175) и ново щатно разписание, действащо от 04.05.2017 г.
(л.185-186), като при съпоставката им, липсва длъжността О.. Двете щатни
разписания са поименни, в новото отсъства и ищеца. В първото е записан на
позиция № 40.
Със заповед №
РД-10-555 от 04.05.2017 г. е прекратено трудовото правоотношение с ищеца поради
съкращаване в щата (л.57).
По делото са
представени инструкция за експлоатация
на водогрейния котел в училището, в която е посочено,
че същият трябва да се наблюдава постоянно от дежурен обслужващ персонал е
същият да не се оставя без наблюдение.
От
заключението на вещото лице се установява, че:
1) Размерът на
обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ възлиза както следва: за един ден – 29.83
лева; за един месец – 596.83 лева; за шест месеца – 3 579.44 лева.
2) Липсват
счетоводни данни за положен извънреден труд от ищеца за периода от 26.10.2016
г. до 28.02.2017 г.
Положеният
труд, изчислен на база дневник за работа на О.я
през същия период е 746 часа с приравняване на положения нощен труд към
дневен.
Периодът има
87 работни дни или 696 часа.
При съпоставка
на положен труд, изчислен на база данни от дневник при сумирано изчисляване на
работното време, ищецът има положен извънреден труд от 50 часа.
Сумата за
получаване за този труд е в размер на 242.24 лева.
3) Липсват
счетоводни данни за положен извънреден труд от ищеца за периода от 22.10.2015
г. до 18.04.2016 г.
Положеният
труд през този период, изчислен на база дневник за работа на О.я е 942 часа с приравняване на положения нощен
труд към дневен.
Периодът има
121 работни дни или 968 работни часа.
При съпоставка
на положен труд, изчислен на база данни от дневник на О.я през отоплителен
сезон 2015/2016 г., при сумирано изчисляване на работното време, ищецът няма
положен извънреден труд.
Издадена е
заповед на работодателя на ищеца да бъде изплатено допълнително възнаграждение
за нощен труд.
По делото са
представени доказателства, че ищецът не е започнал работа по трудово
правоотношение след уволнението.
Съдът не
обсъжда гласните доказателства и разменената кореспонденция с различни
институции доколкото същите нямат отношение към предмета на спора – уволнение
поради съкращаване в щата и наведените две основания за незаконността му.
Въз основа на
така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи от правна страна:
ПО ИСКА С
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ член 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
При оспорване
законността на уволнението, в тежест на работодателя закона е възложил -
доказване законосъобразността на издадената заповед, като съдът извършва
проверка за законосъобразност само по основанията, изложени от ищеца. С
исковата молба ищецът е въвел две основания за незаконосъобразност на
издадената заповед: нарушена е разпоредбата на чл. 333, ал.4 от КТ относно
предварителната закрила от уволнение и не е налице реално съкращаване в щата.
И двата довода
на ищеца съдът намира за основателни.
С решение № 846/21.12.2010г.
по гр. д. № 21/2010 г. на ВКС, IV г. о., е даден отговор на въпроса:
„Налице ли е разлика между съгласие по смисъла на член 333, ал.
4 от КТ и становище на синдикалния орган, с оглед същата
разпоредба?“. В това решение Върховният касационен съд е стигнал до извод, че е
налице съществено различие между сумите „съгласие“ и „становище“, че същите не
са равнозначни, синонимни. Поради това залегналото в член 10, т.3 от КТД
изискване към работодателя да получи от синдикалната организация предварително
съгласие представлява закрила по смисъла на член 333, ал.
4 от КТ. Ето защо, възражението на ищеца за незаконност на
уволнението, поради нарушаване разпоредбите на член 333 ал. 4 от КТ се явява
основателно. Работодателят не само не е поискал предварително съгласие, но е
връчил предизвестие преди да изчака изтичане на едноседмичния срок, в който
съответният синдикален лидер е имал възможност да даде съгласието си.
Несъстоятелен се явява доводът на работодателя, че е нямал информация, че
ищецът е синдикален член. За такава закрила работодателят е длъжен да се
информира, преди да пристъпи към уволнение на съответния служител. ВКС у риел,
също, че когато КТД изисква съгласие, това следва да се приема като
утвърдителен положителен отговор. В случая искане не е отправено ,работодателят
не е анкетирал работника или служителя и уволнението следва да се отмени само
на това основание, без съдът да обсъжда дали реално функциите произтичащи от длъжността
О. за отпаднали изцяло или частично.
По отношение
на второто наведено от ищцовата страна основание за незаконосъобразност на
заповедта за уволнение, съдът намира следното:
Правото на
работодателя да извърши подбор, когато уволнението се извършва на конкретно
посочени в КТ основания, включително при съкращаване в щата е и негово
задължение, когато са налице основанията за извършване за това – съкращава се
една или повече от няколко еднородни длъжности (трудови функции). Предмет на
съдебната проверка е въпросът за законосъобразното упражняване на правото на
подбор, респективно законосъобразното приложение на критериите, установени с
разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ. Ако подбор не е бил извършен, а е следвало
да се извърши, уволнението ще бъде отменено само на това основание без съдът да
разглежда делото по същество. С решение № 625/01.10.2010 г. по гр.дело №
1773/2009 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е
изразено становището, че когато се извършва уволнение поради съкращаване в щата
и съкращаването в щата се отнася до единствената щатна длъжност работодателят
по своя преценка може да уволни съответния работник или служител, който заема
тази единствена длъжност или да направи подбор по критериите и целите, посочени
в чл.329, ал.1 КТ, че ако той реши да не упражнява правото си на подбор уволненият
работник или служител не може да оспорва уволнението като незаконно, поради
това, че работодателят е уволнил него, а не е използвал правото си на подбор в
резултат на което би уволнил някой друг работник или служител, чиято длъжност
не се съкращава. В конкретния случай работодателят е съкратил единствената
щатна бройка О., трудовите функции на
ищеца са изцяло отпаднали и за работодателя не е било налице задължение да
извърши подбор между ищеца и останалите служители. Съпоставката за отпадане на трудовите функции е направена
въз основа на приетите длъжностни характеристики за длъжността домакин и
длъжността О.. Без правно значение е последваща
промяна и назначаване на друг служител на длъжността домакин, защото преценката
следва да се направи към момента на уволнението.
По изложеното
съдът приема, че работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищеца като
е допуснал нарушение в разпоредбата на чл. 333, ал.4 от КТ и уволнението като
незаконно следва да се отмени.
ПО ИСКА С
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ член 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
Тъй уволнението
се признава за незаконно и се отменя, съдът приема, че са налице всички
предпоставки за уважаване на иска за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност: О..
ПО ИСКА С
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ член 344, ал. 1, т. 3 от КТ.
За да бъде
уважен искът с правно основание член 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с член
225, ал. 1 от КТ, задължително трябва да са налице следните три предпоставки:
На първо място, уволнението на работника или служителя трябва да бъде признато
за незаконно. На второ място трябва да е налице вреда. Вредата, подлежаща на
обезщетяване се съизмерява с пропуснатото брутно
трудово възнаграждение на работника или служителя за времето след уволнението,
през което е останал без работа, но не за повече от шест месеца. Третото
задължително условие е причинна връзка между незаконното уволнение и оставането
без работа. Ако лисва коя да е от трети предпоставки, така предявения иск
следва да бъде отхвърлен.
В конкретния
случай уволнението е признато за незаконно и като такова следва да бъде
отменено.
Съдът намира,
че в тежест на работника е да докаже претърпените вреди и техния размер. Ищецът,
в хода на производството е ангажирал доказателства за размера на полученото от
нея трудово възнаграждение и за обстоятелството, че не е започнал работа по
трудово правоотношение за период от шест месеца.. Заключението на вещото лице
установи размера на трудовото възнаграждение за месеца предхождащ уволнението,
че е в размер на 3 579.44 лева за шест месеца възлиза в размер и до този
размер искът следва да се уважи, а за разликата да се отхвърли като
неоснователен.
Съдът намира
за неоснователни исковете за осъждане на ответника да заплати на ищеца претендираните суми за извънреден труд. Установяването на
работното време може да се извърши само с трудовия договор, като в тази насока
изцяло се споделят доводите на ответника, че ищецът не е работил при сумирано
изчисляване на работното време, независимо от посоченото в длъжностната му
характеристика.
ОТНОСНО
разноските:
Ищцата
претендира разноски и такива и се следват на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. По
делото е представен списък с разноски и доказателства за реализирани такива в
размер на 1000 лева. Ответникът също претендира разноски и такива се следват на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК. Доказателствата са в размер на реализирани
разноски за адвокатско възнаграждение от 1000 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела за
отмяна на уволнение (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) или възстановяване на заеманата
до уволненото работа (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ), когато искът е предявен самостоятелно
- не по-малко от размера на минималната работна заплата за страната към момента
на сключване на договора за правна помощ или на определяне на възнаграждението
по реда на чл. 2; за други неоценяеми искове – 200
лева; за трудови дела с определен интерес – съобразно ал.2. Ищецът не е посочил
отделно възнаграждение за всеки от исковете, поради което съдът следва да
определи припадащото му се съобразно правилата, установени в наредбата. За
първите два иска на ищеца се следва възнаграждение в размер на 510 лева,
представляващо сбора от МРЗ към датата на сключване на договора за правна помощ
и 200 лева за втория неоценяем иск, и в този размер
съдът следва да се присъдят разноски, а за разликата от 490 лева да се изчислят
съобразно с уважената част от неоценяемите искове. Предявените
оценяеми искове са в общ размер на 4 644.74
лева, а уважената част от тях възлиза на 3 579.44 лева, при това положение
от направените разходи в размер на 490 лева, на ищеца се следват разноски в
размер на 377.62 лева. Или общо разноски в размер на 887.62 лева.
На ответника
също се следват разноски за разликата над 510 лева при доказани разходи от 1000
лева, доколкото те се изчисляват като възнаграждение по двата неоценяеми иска, които съдът уважава. За отхвърлената част
от исковете, в размер на 1065.30 лева, на ответника се следват разноски в
размер на 112.38 лева.
При това
положение следва да се осъди ответника да заплати на ищеца по компенсация
разноски в размер на 775.24 лева.
На основание
чл. 78, ал.6 от ГПК следва да се осъди ответника да заплати по сметка на КрлРС държавна такса в размер на по 30 лева за двата неоценяеми иска, 143.18 лева по иска за обезщетение по чл.
225, ал.1 от КТ и разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 60 лева,
заплатени от бюджета на съда.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА, на
основание член 344, ал.1, т. 1 от КТ, ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението,
извършено със Заповед № РД 10-555/04.05.2017г. на Директора на О.У. „Р.П.“***, с
която е прекратено трудовото правоотношение с Г.Г.С.
с ЕГН ********** *** поради съкращаване в щата.
ВЪЗСТАНОВЯВА,
на основание член 344, ал.1, т.2 от КТ, Г.Г.С. с ЕГН **********
*** на длъжността, заемана от нея преди уволнението – „О.“.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ, О.У. „Р.П.“*** да заплати на Г.Г.С. с ЕГН ********** *** обезщетение за времето, през
което е останал без работа в размер на 3 579.44 лева за периода от
04.05.2017 г. до 04.11.2017 г., ведно със законната лихва от предявяване на
иска до окончателното изплащане, за разликата над 3 579.44 лева до пълния
предявен размер от 4048,14 лева, отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
исковете, предявени от Г.Г.С. с ЕГН ********** *** за
осъждането на О.У. „Р.П.“*** да му заплати:
сумата от 484.30
лева (четиристотин осемдесет и четири лева и тридесет стотинки), представляваща
дължимото трудово възнаграждение за положен извънреден труд от 175 (сто
седемдесет и пет часа) дневен и нощен труд, а след компенсацията 112.30 (сто и
дванадесет часа и тридесет минути), при сумирано отчитане на работното време,
през отоплителен сезон 2016/2017 г. за период от 26.10.2016 г. до 28.02.2017
г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на
исковата молба 03.07.2017 г. до окончателното й изплащане;
сумата от
507.94 лева (петстотин и седем лева, деветдесет и четири стотинки),
представляваща дължимото трудово възнаграждение за положен извънреден труд от
129 (сто петдесет и пет) часа дневен и нощен труд от служителя при сумирано
отчитане на работното време през отоплителен сезон 2015/2016 г. за период от
22.10.2015 г. до 18.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на депозиране на исковата молба 03.07.2017г. до окончателното й
изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА О.У. „Р.П.“***
да заплати на Г.Г.С. с ЕГН ********** *** разноски по
компенсация в размер на 775.24 лева.
ОСЪЖДА О.У. „Р.П.“***
да заплати по сметка на КрлРС държавни такси в размер
на 203.18 лева и разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 60 лева.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните пред Окръжен съд П., в двуседмичен срок, считано от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.