№ 1283
гр. София , 20.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б в закрито заседание на двадесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Ивелина Симеонова
като разгледа докладваното от Ивелина Симеонова Въззивно частно
гражданско дело № 20211100508307 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 и чл. 577 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 18-00-149/24.09.2019 г., подадена от Н.К.В., ЕГН
****, в качеството на управител на „И.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Лозенец“, ж. к. „Лозенец“, ул. „****, чрез адвокат И.Б.,
срещу определение от 20.08.2019 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с
което е отказано заличаването на договорна ипотека, вписана с вх. № 63596, акт № 173, том
XLVII, дело № 46911 от 01.12.2005 г. на Служба по вписванията - гр. София, по заявление
вх. № 53828/20.08.2019 г. и молба на „И.“ ЕООД, подадена от управителя Н.К.В. и чрез
адвокат Б..
Твърди се, че са налице предпоставките на чл. 22 ПВ за заличаване на посочената
договорна ипотека, тъй като вписването не било подновено в продължение на 10 години,
което обстоятелство следвало да бъде служебно установено от съдията по вписванията.
Жалбоподателят моли да бъде постановена отмяна на обжалвания отказ на съдията по
вписванията с даване на последния на задължителни указания да заличи вписването на
ипотеката.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото,
намира следното:
Частната жалба е подадена от лице, което е страна в нотариалното производство
/жалбоподателят е поискал заличаване на вписване на договорна ипотека/, в рамките на
законоустановения срок и се отнася до подлежащ на обжалване отказ на съдията по
вписванията по чл. 577, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
В настоящия случай с молба от 20.08.2019 г. с нотариална заверка на подписите и
заявление вх. № 53828/20.08.2019 г. на „И.“ ЕООД, подадени от управителя Н.К.В., чрез
адвокат Б., дружеството е сезирало съдията по вписванията с искане да бъде заличена
договорна ипотека, вписана с вх. № 63596, акт № 173, том XLVII, дело № 46911 от
01.12.2005 г. на Служба по вписванията - гр. София. Към молбата, представена в четири
екземпляра, са приложени 1) нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 33, том
1
IV, рег. № 8459, дело № 538/2005 г., вписан с вх. № 63596, акт № 173, том XLVII, дело №
46911 от 01.12.2005 г. на Служба по вписванията - гр. София, по силата на който на
01.12.2005 г. „Е.В.Б.Б.Б.“ АД е предоставило на „И.“ ЕООД, представлявано от управителя
Н.К.В., кредит овърдрафт с максимален размер до 80 000 лв., с краен срок на издължаване
21.11.2006 г., като за обезпечаване на вземането на „Е.В.Б.Б.Б.“ АД „И.“ ЕООД е учредило
договорна ипотека върху следния свой недвижим имот: УПИ /ПАРЦЕЛ/ № II-654, от
квартал 9А по плана на гр. София, местност „НПЗ Илиенци - запад“ I и II част, целият с
площ от 1 430 кв. м., при съседи: улица, улица, УПИ /ПАРЦЕЛ/ № III-635, УПИ /ПАРЦЕЛ/
№ IV-634 и поземлен имот пл. № 729, заедно с построените в имота СГРАДА НА ДВЕ
НИВА в северозападната част на терена с разгъната застроена площ от 466,87 кв. м.,
КОТЕЛНО със застроена площ от 23 кв. м., АГРЕГАТНО ПОМЕЩЕНИЕ със застроена
площ от 49 кв. м., СКЛАД със застроена площ от 91 кв. м., МЕТАЛЕН СКЛАД със застроена
площ от 72 кв. м. и СКЛАД, находящ се в югоизточната част на терена със застроена площ
от 72 кв. м., 2) Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания от Служба по
вписванията, издадено на 06.08.2019 г. за промишлена СГРАДА НА ДВЕ НИВА с
идентификатор № 68134.1369.2080.3, и 3) квитанция за внесена държавна такса. Искането е
мотивирано с това, че от датата на вписването до настоящия момент са изминали повече от
10 години и не е поискано подновяване на ипотеката.
С обжалваното определение от 20.08.2019 г. съдията по вписванията е отказал да впише
заличаване на ипотеката от 2005 г. като е приел, че искането е неоснователно, тъй като не са
представени от молителя доказателства за липсата на подновяване на ипотеката през
последните 10 години. Посочено е в мотивите на обжалвания акт, че не е представено
удостоверение за вписване, отбелязване и заличаване на тежести и права за имот по чл. 47
ПВ с период на справките 10 години или писмени справки по партидата на ипотекарния
длъжник (представеното удостоверение за вещни тежести е само за сградата, не и за
поземления имот), като задължението за представяне на доказателства от молителя е
свързано и с необходимостта от незабавно произнасяне от съдията по вписванията по
молбата.
Въззивният съд намира така постановения отказ за неправилен.
Вписването е едностранно охранително производство, чиято цел е оповестяването на
актове, с които се извършват сделки с недвижими имоти, на други актове, които имат
значение за вещни права, както и наличието на спорове относно права върху вещи.
Законодателят регламентира вписването като вид нотариално удостоверяване - съгласно чл.
569, т. 5 ГПК, според който нотариални са производствата, по реда на които се извършват
вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закон.
Общите правила, уреждащи договора за ипотека, вписването на същия, подновяването на
вписването, възможността за ново вписване и заличаването на вписването са
регламентирани в Правилника за вписванията /ПВ/ и в Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/. В образувано по молба по чл. 18, чл. 19 или чл. 22 ПВ охранително производство
съдията по вписванията извършва проверка на редовността на молбата - за необходимото
съдържание и за документите, които следва да бъдат представени с нея /ако е необходимо
представянето на такива/, както и дали актът подлежи на вписване и дали са изпълнени
изискванията за неговите форма и съдържание. Законодателят не е предвидил правомощия
на съдията по вписванията да проверява материално - правните предпоставки на акта, чието
вписване се иска, като те се проверяват само в изрично предвидени случаи /в този смисъл ТР
№ 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/ 2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС/.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1, изр. 1 ЗЗД правните последици на вписването на
ипотеката /конститутивно действие, противопоставимост на ипотеката на трети лица и
оповестително действие/ са ограничени във времето - десет години от деня на извършването
на вписването. Същевременно нормата на чл. 22 от Правилника за вписванията предвижда,
че когато са изминали десет години от датата на вписване на ипотеката, без то да е
подновено, заличаването става по молба на заинтересования, без други доказателства.
Следователно след изтичане на регламентирания десетгодишен срок правните последици от
вписването не отпадат автоматично, вписването на ипотеката не се заличава служебно, а е
необходимо изрично искане от заинтересовано лице. В разпоредбата на чл. 22 ПВ не е
конкретизирано качеството на заинтересования, не се съдържа легална дефиниция на това
понятие, нито такова определение е включено в разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ПВ. Критерият
за заинтересованост на лицето, подало молба по чл. 22 ПВ, следва да се изведе от наличието
на правен интерес за заличаване на вписването на ипотеката поради неподновяване на
първоначалното вписване. За лице, имащо правен интерес да иска заличаване на вписването
на ипотеката, и в този смисъл да бъде заинтересовано лице по смисъла на чл. 22 ПВ, следва
да се приеме: 1/ всяка от страните по договора за ипотека и относно вземането, което
обезпечава, а именно: кредиторът поради отпадане на обезпечителния интерес или
погасяване на обезпеченото с ипотека вземане; длъжникът, целящ да уреди отношенията си
по повод обезпеченото с ипотека негово задължение; 2/ собственикът на имота, когато той е
чуждо на задължението лице, с оглед освобождаването му от вещната тежест; 3/ техните
правоприемници; 4/ всяко друго лице, чиито права и интереси са засегнати от ипотеката,
например други кредитори, включително хирографарния кредитор, целящ да удовлетвори
вземането си от ипотекирания имот. В този смисъл всяко едно от заинтересованите в
съответното качество и на собствено основание лица поотделно би могло да иска
заличаване вписването на ипотеката поради изтичане на десет години от вписването , без
то да е било подновено. За съдията по вписванията са релевантни единствено
обстоятелствата по чл. 22 ПВ, а именно: вписана ипотека, молба от заинтересованото лице за
заличаване, изтичане на установения от закона срок, като съдията по вписванията служебно
проверява дали е изтекъл десетгодишният срок /в този смисъл е определение №
95/31.01.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 3006/2017 г., II т. о./.
Заличаването на ипотеката се извършва чрез отбелязване от съдията по вписванията в
партидата на ипотекирания имот - чл. 179, ал. 2 ЗЗД. Според чл. 179, ал. 1 ЗЗД и чл. 19 ПВ
заличаването на ипотеката се извършва въз основа на: 1/ съгласие на кредитора - писмено,
дадено в нотариално заверена форма; 2/ влязло в сила решение - то трябва да е постановено
по установителен иск, че вземането, обезпечено с ипотеката, не съществува или че не
съществува ипотечното право, като е без значение дали ипотеката е първоначално или
повторно вписана, и 3/ изтичане на срока, за който е била учредена ипотеката /10 години/,
ако не е била подновена.
Безспорно в случая е, че жалбоподателят е заинтересовано лице - страна по акта за
учредяване на договорна ипотека като собственик на ипотекирания имот, а твърденията са
за наличие на хипотезата на чл. 22 ПВ. Въззивният съд намира, че законодателят не е
вменил в задължение на заинтересованото лице, каквото качество несъмнено притежава
3
жалбоподателят като страна по договора за ипотека, да представя каквито и да било
доказателства в охранителното производство по заличаване на ипотека, когато са изтекли 10
години от вписването. В чл. 33 ПВ са изброени изчерпателно книгите, които водят Службите
по вписванията, като сред тях в чл. 33, б. „в“ фигурира книга, която се образува от
подреждането на нотариалните актове за договорна ипотека. Следователно съдията по
вписванията служебно следва да установи не само кога е била вписана ипотеката, но и дали
е извършено подновяването чрез данни в документи, които се намират в Службата по
вписвания. Независимо от кратките срокове за произнасяне по искането, съдията по
вписванията служебно има възможност да извърши проверка относно обстоятелството дали
ипотеката, чието заличаване се иска, е била подновена, като при извършено подновяване
върху вписания акт следва да е налично отбелязване в този смисъл, както указва чл. 18, ал. 3
ПВ /отбелязване отстрани на ипотечния акт с посочване на входящия номер на молбата за
подновяване/, в който случай предпоставки за уважаване на молбата за заличаване няма да са
налице.
Следователно съдията по вписванията служебно проверява дали е изтекъл 10 - годишният
срок, както и дали е извършено подновяване на вписването на ипотеката в срока по чл. 172
ЗЗД, който извод следва от приложимите за производството по нотариални удостоверявания
разпоредби на чл. 533, вр. с чл. 530 ГПК, предвиждащи задължение на съда служебно да
провери дали са налице условията за издаване на искания акт, за което може по своя
инициатива да събира доказателства /в този смисъл са определение № 82/14.05.2018 г. по ч.
гр. д. № 1503/2018 г. по описа на ВКС, I г. о. и определение № 95/31.01.2018 г. по ч. т. д. №
3006/2017 г. по описа на ВКС, II т. о./, поради което в хипотезата на чл. 22 ПВ не
съществува задължение за молителя да представя други доказателства, вкл. и за
неподновяване на ипотеката. В тази връзка следва да се отбележи, че възлагането в тежест
на молителя на установяването на неподновяването на ипотеката в производството по чл. 22
ПВ би създало условия, при грешка или злоумишлени действия, да се увредят интересите на
ипотекарния кредитор, което е допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че проверката
за това следва да бъде извършена служебно. Предвид изложеното, отказът на съдията по
вписванията да уважи молбата на жалбоподателя с доводи за непредставяне на доказателства
- удостоверение по чл. 47 ПВ (вкл. за поземления имот) е незаконосъобразен.
Поради това частната жалба е основателна и обжалваното определение следва да бъде
отменено, а преписката да бъде върната на съдията по вписванията, който след като
служебно извърши проверка дали ипотеката не е била подновена, да се произнесе по
молбата, като при липсата на данни за подновяване на договорната ипотека в указания в
закона 10 - годишен срок, да я заличи.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 20.08.2019 г. на съдия по вписванията при Софийски районен
съд, с което е отказано заличаване на договорна ипотека, вписана с вх. № 63596, акт №
173, том XLVII, дело № 46911 от 01.12.2005 г. на Служба по вписванията - гр. София, по
заявление вх. № 53828/20.08.2019 г. и молба от 20.08.2019 г. на „И.“ ЕООД, подадена от
управителя Н.К.В. и чрез адвокат И.Б., и
ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията при Софийски районен съд за
извършването на служебна проверка във връзка със заявление вх. № 53828/20.08.2019 г. и
молба от 20.08.2019 г. на „И.“ ЕООД, ЕИК ****, дали вписаната с вх. № 63596, акт № 173,
том XLVII, дело № 46911 от 01.12.2005 г. на Служба по вписванията - гр. София, договорна
4
ипотека е била подновена и при липсата на данни за нейното подновяване, да я заличи.
Определението не подлежи на касационно обжалване - арг. ТР № 1/17.07.2001 г. по тълк.
д. № 1/2001 г. описа на ОСГК на ВКС - т. 6.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5