№ 1
гр. Сливен, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20212230104824 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен установителен иск с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 221, ал. 2 КТ от „ГЕОСТРОЙ
- ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД срещу К. Д. Б. от гр. Сливен и насрещен иск по чл.
128, т. 2 КТ от К. Д. Б. срещу „ГЕОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД.
В първоначалната искова молба се твърди, че по силата на Трудов
договор № 686 от 25.03.2019 г. ответникът бил служител на ищцовото
дружество. Със Заповед № 72/09.04.2020 г. трудовото правоотношение било
прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ - без предизвестие от
работодателя, поради наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“.
Заповедта била връчена на ответника лично на 13.04.2019 г., като с нея
ответникът бил уведомен, че на основание чл. 221, ал. 2 КТ дължи на
работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение -
1000,00 лв. за срока на предизвестието от 30 дни. Ищецът твърди, че
ответникът не е заплатил дължимото обезщетение, поради което подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В
образуваното производство по ч. гр. д. № 3298/2021 г. по описа на СлРС съдът
издал заповед за изпълнение, но длъжникът подал възражение в срок, което
довело до предявяване на установителния иск. На изложените основания
ищецът моли за уважаване на иска и присъждане на направените по делото
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
1
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, с който изразява
становище за недопустимост на иска, тъй като законността на уволнението е
оспорена от ответника по съдебен ред и все още няма постановено влязло в
сила решение. Евентуално изразява становище за неоснователност на иска.
Излага, че правото на обезщетение за работодателя възниква само при
законосъобразно уволнение, за което липсват доказателства. Наред с това
изтъква, че работодателят неправомерно е удържал претендираната сума от
трудовото възнаграждение на ответника за м. март 2020 г., което е
недопустимо без неговото съгласие. Моли за отхвърляне на иска и претендира
направените по делото разноски.
В насрещната искова молба се твърди, че работодателят не е изплатил
на работника трудовото възнаграждение за м. март 2020 г., който е бил
отработен от него преди дисциплинарното уволнение. Ищецът по насрещния
иск излага, че трудовото му възнаграждение се формирало от сбора на
основното месечно възнаграждение и ежемесечни бонуси и било в общ нетен
размер на 1440,22 лв. Ето защо моли ответникът по насрещния иск да бъде
осъден да му заплати сумата и претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на насрещната искова
молба от ответника по претенцията, с който изразява становище за
неоснователност и недоказаност на иска. Излага, че работодателят изплаща т.
нар. „бонуси“ към основното възнаграждение въз основа на вътрешни
правила за постигнати резултати по различни критерии и определянето на
техния размер и изплащането им зависи изцяло от преценката на
работодателя. През м. март 2020 г. били искани писмени обяснения от ищеца
по насрещния иск поради неосъществен ефективен контрол за изпълнение на
поставени трудови задачи, поради което не са достигнати установените норми
за работа за деня. Поради това по решение на работодателя, трудовото
възнаграждение на ищеца за м. март 2020 г. било в размер на основното му
възнаграждение от 1000,00 лв., като към него не били прибавени бонусите.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, се
представлява от своя пълномощник - адвокат, чрез който моли главният
установителен иск да бъде уважен, съответно насрещният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен и претендира разноски. Представена е и
подробна писмена защита по делото.
2
Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от
своя пълномощник - адвокат, който изразява становище за неоснователност
на първоначалния установителен иск и моли да бъде отхвърлен, както и за
основателност и доказаност на насрещния иск, чието уважаване претендира,
включително и с направените по делото разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
ищцовото дружество.
Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, а се установява и от събраните по делото писмени
доказателства, че по силата на Трудов договор № 686 от 25.03.2019 г.
ответникът К. Д. Б. е бил назначен в ищцовото дружество „ГЕОСТРОЙ -
ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД на длъжност „Главен инженер, предприятие“.
Съгласно т. 5 от трудовия договор, служителят получава основно трудово
възнаграждение в размер на 1000,00 лв., допълнително възнаграждение за
всяка година трудов стаж и професионален опит - клас 0,6 % и допълнително
възнаграждение съгласно НСОРЗ и ПВТР. Съгласно т. 6 от трудовия договор
възнагражденията се изплащат до 25-то число на следващия месец.
Със Заповед № 72/09.04.2020 г. трудовото правоотношение е
прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ - без предизвестие от
работодателя, поради наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“.
Заповедта е връчена на ответника лично на 13.04.2019 г., като с нея
ответникът е уведомен, че на основание чл. 221, ал. 2 КТ дължи на
работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение
за срока на предизвестието от 30 дни.
С влязло в сила Решение № 46 от 19.04.2021 г. по гр. д. № 1856/2020 г.
по описа на РС - Ямбол предявените от служителя искове по чл. 344, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна,
за възстановяване на служителя на заеманата от него длъжност и за осъждане
на работодателя да му заплати обезщетение за времето на оставане без работа
са отхвърлени като неоснователни.
От приложените по делото извлечения от банкова сметка на служителя
се установява, че от 15.05.2019 г. до 17.03.2020 г. работодателят „ГЕОСТРОЙ
3
- ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД му е превеждал ежемесечно заплата в нетен размер
на 1440 лв. От 31.03.2020 г. до 29.05.2020 г. по сметката на служителя няма
постъпило превеждане на заплата.
Представени са и Заповед № 58/16.03.2020 г., издадена от работодателя,
с която на основание чл. 193, ал. 1 КТ е наредено на служителя инж. К. Б. да
даде писмени обяснения във връзка с констатирано нарушение на трудовата
дисциплина, както и Заповед № 60/16.03.2020 г., с която работодателят е
наредил на служителя ежедневно до 16.30 ч. да представя отчет за обема от
работа, извършен от работниците - арматуристи за деня при строителството
на новата сграда в предприятието.
От представения по делото фиш за работна заплата се установява, че
през м. март 2020 г. от 21 работни дни, служителят К. Б. е отработил 19
работни дни и е ползвал 1 ден платен отпуск и 1 ден неплатен отпуск като
начисленото му брутно трудово възнаграждение е в размер на 993,14 лв.
Приети като писмени доказателства по делото са и Вътрешните правила
на работодателя „ГЕОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД за работната заплата,
както и Допълнение към тях, в сила от 01.01.2015 г. Съгласно чл. 4 от
Правилата, работната заплата се изплаща не по-късно от 25-то число на
месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. В чл. 6, ал. 2 от
Правилата е предвидено, че в средствата за работни заплати се включват: 1)
основните трудови възнаграждения; 2) допълнителните трудови
възнаграждения по НСОРЗ, други нормативни актове, колективния трудов
договор и/или определените с тези правила; 3) допълнително материално
стимулиране за постигнати резултати и др., вкл. добавената с Допълнението
към Правилата, в сила от 01.01.2015 г., т. 7) допълнително възнаграждение за
постигнати резултати по следните показатели: поддържане на добра хигиена
на работното място, качествено изпълнение на възложените задачи, достигане
на заложените производствено-количествени норми, безаварийна работа и
спазване на условията по охрана на труда и правилата за пожарна
безопасност.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че през м. март 2020 г. К. Д. Б. е бил в трудово
правоотношение с „ГЕОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД. В издадения фиш
4
за работна заплата за м. март 2020 г. е отразено, че лицето има отработени 19
работни дни, 1 ден редовен платен отпуск и 1 ден неплатен отпуск. Брутното
трудово възнаграждение за 19 отработени дни е в размер на 993,14 лв. След
приспадане на задължителните лични и здравни осигуровки, както и ДДФЛ в
размер на 10 %, нетната сума, която служителят следва да получи за м. март
2020 г. е в размер на 769,61 лв. Съгласно зададения от съда въпрос № 4 към
експертизата вещото лице е отговорило, че съгласно нормативните документи
и вътрешните правила на работодателя се извежда изводът, че
допълнителното трудово възнаграждение се изплаща на работника при
постигнати добри резултати, но по преценка на ръководството. Ако съдът
реши, че допълнителното възнаграждение следва да бъде изплатено на
работника и трябва да бъде включено към формиране на месечната заплата /в
случая за м. март 2020 г./, сумата ще бъде, както следва: брутно трудово
възнаграждение за 19 отработени дни в размер на 1767,62 лв., от които след
приспадане на задължителните лични и здравни осигуровки, както и ДДФЛ в
размер на 10 %, нетната сума, която служителят следва да получи за м. март
2020 г. е в размер на 1370,59 лв. Вещото лице е описало още, че до момента
на изготвяне на експертизата, по сметката на К. Д. Б. не е постъпило плащане
на трудово възнаграждение за м. март 2020 г., като в приложените копия на
банкови извлечения няма данни за постъпили суми до 25-то число на м. април
2020 г.
От приложеното ч. гр. д. № 3298/2021 г. по описа на РС - Сливен се
установява, че по заявление на работодателя е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1370 от 29.07.2021 г.
срещу длъжника К. Б. в за сумите от 1000,00 лв. - главница, ведно със
законната лихва върху главницата от 28.07.2021 г. до окончателното й
изплащане; сумата от 131,68 лв., представляваща лихва за периода от
09.04.2020 г. до 26.07.2021 г. и сумата от 75,00 лв. разноски, от които 25,00
лв. заплатена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Длъжникът е подал възражение в срок - обстоятелство, довело до
образуването на настоящото дело за установяване на вземанията на ищеца.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415,
5
ал. 1 ГПК, вр. чл. 221, ал. 2 КТ от „ГЕОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД
срещу К. Д. Б. от гр. Сливен за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 1000,00 лв., представляваща обезщетение в размер
на брутното трудово възнаграждение на ответника за срока на предизвестието
по трудовия договор - 30 дни, поради наложено дисциплинарно наказание
„Уволнение“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
3298/2021 г. по описа на СлРС до окончателното й изплащане.
Предявен е и насрещен осъдителен иск по чл. 128, т. 2 КТ за осъждане
на „ГЕОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД да заплати на К. Д. Б. сумата от
1440,22 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. март
2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на насрещната
искова молба - 11.11.2021 г. до окончателното й изплащане.
По главния установителен иск с правна квалификация чл. 422, вр.
чл. 415 ГПК, вр. чл. 221, ал. 2 КТ:
Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество е
изцяло основателен и доказан.
Безспорно се установи по делото, че съгласно сключения между
страните трудов договор основното месечно трудово възнаграждение на
служителя е било в размер на 1000,00 лв. Със Заповед № 72/09.04.2020 г.
трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ -
без предизвестие от работодателя, поради наложено дисциплинарно
наказание „Уволнение“. В заповедта е посочено, че на основание чл. 221, ал. 2
КТ служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си
трудово възнаграждение за срока на предизвестието от 30 дни или сумата от
1000,00 лв. Законността на уволнението е потвърдена с влязло в сила решение
на РС - Ямбол.
Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът
незаконосъобразно е удържал дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ от
трудовото възнаграждение на служителя за м. март 2020 г., поради което
вземането, претендирано от ищеца не съществува и предявеният
установителен иск следва да се отхвърли.
Съгласно чл. 272 КТ без съгласието на работника или служителя не
могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение, освен за
6
изрично посочени в разпоредбата хипотези, сред които не е предвидено
обезщетението по чл. 221, ал. 2 КТ. Ето защо, след като ответникът
претендира заплащане на трудовото си възнаграждение за м. март 2020 г. в
пълния му размер от 1440,22 лв. с предявения насрещен иск, то той изрично е
заявил несъгласие за извършване на подобна удръжка. От друга страна, ако
служителят бе изразил съгласие за извършване на удръжка от 1000,00 лв. от
трудовото си възнаграждение за м. март 2020 г. и бе предявил насрещен иск
единствено за разликата от 440,22 лв., то тогава възражението му за
погасяване на вземането на работодателя чрез плащане щеше действително да
бъде основателно и да послужи като мотив за отхвърляне на главния иск.
В случая обаче, предвид установената дължимост на вземането на
ищеца за обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на 1000,00 лв., то и
предявеният установителен иск следва да бъде изцяло уважен.
По насрещния осъдителен иск с правна квалификация чл. 128 КТ:
Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество е
частично основателен и доказан.
Съдът е указал, че в тежест на ищеца по насрещния иск е да докаже, че
е положил труд през м. март 2020 г. и размера на претендираното трудово
възнаграждение, вкл. бонусите.
От събраните писмени доказателства и заключението на допуснатата
съдебно-икономическа експертиза се установи по безспорен начин, че
служителят е положил труд през 19 работни дни от м. март 2020 г. и е ползвал
1 ден платен годишен отпуск.
Съгласно т. 6 от трудовия договор и чл. 4 от Вътрешните правила на
работодателя срокът за изплащане на възнаграждението за м. март 2020 г. е
бил до 25.04.2020 г., като видно от представените извлечения от банковата
сметка на служителя и заключението на СИЕ, до тази дата не е изплатено
трудовото възнаграждение на ищеца по насрещния иск за м. март 2020 г.
Неоснователно е възражението на ответника по насрещния иск, че
банковата сметка на ищеца е била закрита, поради което работодателят
обективно не е могъл да изплати дължимото трудово възнаграждение. Видно
от представените извлечения, банковата сметка на ищеца по насрещния иск е
била активна до 29.05.2020 г., вкл.
7
Ето защо предявеният насрещен иск е доказан по основание.
Спорен обаче е размерът на трудовото възнаграждение, което се дължи
на ищеца по насрещния иск за м. март 2020 г. и по-конкретно спорен е
въпросът за дължимостта на допълнително възнаграждение към основното
месечно такова.
Съдът изрично е задал на вещото лице да отговори на въпросите какъв е
размерът на дължимото възнаграждение и дали се дължи допълнително
възнаграждение за м. март 2020 г., поради което и вещото лице е дало
отговор в два варианта, а именно дължимо нетно възнаграждение в размер на
769,61 лв. без включено допълнително възнаграждение и в размер на 1370,59
лв. с включено такова, като преценката за дължимостта на допълнителното
възнаграждение е предоставена на съда. Ето защо съдът не споделя
възраженията на ответника по насрещния иск, че експертът е излязъл извън
рамките на зададените въпроси и заключението не следва да се кредитира в
тази му част.
Настоящият състав намира, че дължимият нетен размер на трудовото
възнаграждение на ищеца за м. март 2020 г. е този с включено допълнително
възнаграждение, а именно 1370,59 лв.
На първо място, видно от т. 5 на сключения между страните трудов
договор възнаграждението включва следните компоненти: основно трудово
възнаграждение в размер на 1000,00 лв., допълнително възнаграждение за
всяка година трудов стаж и професионален опит - клас 0,6 % и допълнително
възнаграждение съгласно НСОРЗ и ПВТР. Или допълнителното
възнаграждение е такова с постоянен характер.
Съдът изрично е указал на ответника по иска, че в негова тежест е да
докаже, че са били налице обстоятелства, поради които през м. март 2020 г. в
трудовото възнаграждение на ищеца не са включени бонуси (допълнително
възнаграждение за постигнати резултати), както и че е изплатил на ищеца
дължимото възнаграждение за м. март 2020 г.
Ответникът е представил като доказателства две заповеди, издадени от
работодателя на 16.03.2020 г., с първата от които е наредено на служителя
инж. К. Б. да даде писмени обяснения във връзка с констатирано нарушение
на трудовата дисциплина, а с втората - ежедневно да представя отчет за обема
от работа, извършен от работниците - арматуристи за деня при
8
строителството на новата сграда в предприятието.
Тези заповеди обаче могат да послужат единствено като индиция, че
служителят е извършил нарушение на трудовата дисциплина, но същите не
могат да докажат при условията на пълно и главно доказване по кои от
изрично изброените показатели, описани в чл. 6, т. 7 от Вътрешните правила
на работодателя служителят не е постигнал резултати. Предвид липсата на
безспорно доказани нарушения, извършени от страна на служителя по
отношение на поддържане на добра хигиена на работното място, качествено
изпълнение на възложените задачи, достигане на заложените производствено-
количествени норми, безаварийна работа и спазване на условията по охрана
на труда и правилата за пожарна безопасност, съдът не може да приеме за
доказано, че допълнителното възнаграждение с постоянен характер съгласно
трудовия договор и с доказан размер от заключението на допуснатата
съдебно-икономическа експертиза не следва да се дължи от работодателя.
От друга страна, ответникът по насрещния иск не ангажира
доказателства, че е заплатил на ищеца дължимото трудово възнаграждение за
м. март 2020 г.
Ето защо ответникът „ГЕОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД следва да
бъде осъден да заплати на ищеца по насрещния иск К. Д. Б. сумата от 1370,59
лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. март 2020 г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на насрещната искова
молба - 11.11.2021 г. до окончателното й изплащане, като искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан за разликата над уважения
размер от 1370,59 лв. до пълния предявен размер от 1440,22 лв.
Относно разноските:
При този изход на спора по главния установителен иск, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от
него разноски за производството.
В заповедното производство са направени разноски в общ размер на
75,00 лв., от които 25,00 лв. заплатена държавна такса и 50,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
В исковото производство ищецът е внесъл още 25,00 лв. държавна такса
и е заплатил 500,00 лв. адвокатско възнаграждение. Съгласно представения
9
Договор за правна защита и съдействие (на л. 67 от делото), пълномощникът
на ищеца е получил възнаграждението общо за защита по гр. д. № 4824/2021
г. по описа на СлРС, тоест съдът намира, че то следва да бъде разделено
поравно или по 250,00 лв. по главния установителен иск и 250,00 лв. по
предявения насрещен иск.
Предвид изложеното, възражението на ответника и ищец по насрещния
иск за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
ищеца и ответник по насрещния иск е неоснователно, тъй като договореното
и заплатено възнаграждение по всеки от двата иска е в размер под минимума
по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На следващо място обаче ищецът претендира, както адвокатско, така и
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно Определение № 477 от 22.11.2018
г. по ч. т. д. № 2249/2018 г. по описа на ВКС на РБ, Т. К., I т. о. двете
възнаграждения не се дължат едновременно, а за страната се поражда правото
да избере дали да претендира присъждането на заплатеното от нея адвокатско
възнаграждение или юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8
ГПК. В случая съдът намира, че следва да се присъди юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство, тъй като в него не е участвал
адвокат, както и адвокатското възнаграждение в исковото производство, тъй
като основната защита по предявените искове е осъществена от адвоката.
С оглед изложеното, ответникът по главния иск следва да бъде осъден
да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 350,00
лв., представляваща разноски в общ размер, от които 25,00 лв. заплатена
държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение в производството
по ч. гр. д. № 3298/2021 г. по описа на СлРС, 25,00 лв. довнесена държавна
такса по предявения установителен иск и 250,00 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
По насрещния иск, предвид частичното му уважаване, правото на
разноски възниква в полза и на двете страни, съразмерно с уважената,
съответно с отхвърлената част от иска. Ответникът по насрещния иск следва
да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
285,50 лв., съразмерно с уважената част от иска, от общо направени разноски
в размер на 300,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.
10
Ищецът по насрещния иск следва да бъде осъден да заплати на
ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 12,09 лв., съразмерно с
отхвърлената част от иска, от общо направени разноски в размер на 250,00 лв.
- заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът по насрещния иск следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на
РС - Сливен сумата от 340,32 лв., съразмерно с уважената част от иска, от
общата сума в размер на 357,61 лв., от които 57,61 лв. дължима държавна
такса по насрещния иск и 300,00 лв. възнаграждение на вещо лице по
допуснатата съдебно-икономическа експертиза, заплатено от бюджета на
съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Д. Б., ЕГН: **********, с
адрес ********* ДЪЛЖИ на „ГЕОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул.
„Ормана“ № 34, на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 221, ал.
2 КТ, сумата от 1000,00 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието по
трудовия договор - 30 дни, поради наложено дисциплинарно наказание
„Уволнение“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.07.2021
г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение № 1370 от 29.07.2021 г. по ч. гр. д. № 3298/2021 г. по описа на
СлРС.
ОСЪЖДА „ГЕОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. „Ормана“ №
34 ДА ЗАПЛАТИ на К. Д. Б., ЕГН: **********, с адрес *********, на
основание чл. 128, т. 2 КТ, сумата от 1370,59 лв. /хиляда триста и седемдесет
лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за м. март 2020 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на насрещната искова молба - 11.11.2021 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над уважения размер от 1370,59 лв. /хиляда триста и седемдесет лева и
11
петдесет и девет стотинки/ до пълния предявен размер от 1440,22 лв. /хиляда
четиристотин и четиридесет лева и двадесет и две стотинки/, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА К. Д. Б., ЕГН: **********, с адрес ********* ДА
ЗАПЛАТИ на „ГЕОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. „Ормана“ № 34, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 350,00 лв. /триста и петдесет лева/,
представляваща разноски в общ размер, направени в производството по ч. гр.
д. № 3298/2021 г. по описа на РС - Сливен и в исковото производство по
главния установителен иск, както и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
12,09 лв. /дванадесет лева и девет стотинки /, представляваща разноски,
съразмерно с отхвърлената част от насрещния иск.
ОСЪЖДА „ГЕОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. „Ормана“ №
34 ДА ЗАПЛАТИ на К. Д. Б., ЕГН: **********, с адрес ********* на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 285,50 лв. /двеста осемдесет и пет лева
и петдесет стотинки/, представляваща разноски, направени по насрещния иск,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ГЕОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. „Ормана“ №
34 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на РС -
Сливен на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 340,32 лв. /триста и
четиридесет лева и тридесет и две стотинки/, представляваща дължима
държавна такса по насрещния иск и възнаграждение на вещо лице, заплатено
от бюджета на съда, съразмерно с уважената част от насрещния иск.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
12