РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Девня, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20223120100839 по описа за 2022 година
Предявени са искове от “Водоснабдяване и Канализация - Варна” ООД, ЕИК
*********, против С. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Д. , ул. „ У. „ №* , вх. *, ап.**, с
правно основание чл.422, вр. с чл.415 ГПК, която в качеството си на потребител ползва
предоставяни от ищеца ВиК услуги на същия адрес. Услугите се ползват и отчитат по
партида с абонатен №2248359, чийто титуляр е ответника. Съгласно чл.5, т. 6 и чл.33, ал.2 от
Общите условия /ОУ/ на ищеца потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК
услуги в срок 30 дни от датата на фактуриране, което ответника не е направил.
Моли, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
основание чл.410 ГПК за сумата от 360,33 лв, представляваща главница за ползвани и
неплатени В и К услуги по партида с аб. №2248359, за периода от 17.09.2020 г. до 15.04.2022
г. за обект-имот, находящ се в гр. Девня, ул. „ Украйна „ №2 , вх. Б, ап.27, сумата 23,92 лв,
представляваща лихва за забава за периода от 20.11.2020 г. до 19.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 28.04.2022 г. – датата на депозиране на
заявлението в съда, до окончателното изплащане.Претендират се и разноските в исковото и
заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез назначения от
съда представител на ответника по реда на чл.47 ГПК. Оспорва наличието на облигационна
връзка между страните по делото и качеството на потребител на ответника. Оспорва цената
на иска.
1
Съдът намира следното от фактическа страна:
По частно гражданско дело № 384/2022 г. на ДРС е издадена Заповед №
239/03.05.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника С.
С. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Д., ул. “ У.“ №*, вх. *, ет. *, ап.**, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Варна, ЕИК *********, сумата от 360,33 лв
представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК услуги за периода от 17.09.2020 г. до
15.04.2022 г., сумата 23,92 лв, представляваща обещетение за забава за периода от
20.11.2020 г. до 19.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.04.2022 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане,
сумата от 25 лв., представляваща държавна такса и сумата от 50 лв юрисконсулско
възнаграждение
Към доказателствения материал са приложени и приобщени Общите условия / ОУ /
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, видно от които /чл.2/
потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица, собственици или
ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и доказателства за
публикацията им и за влизането им в сила.
Представена по делото е справка за недобора на абонат с потребителски абонатен
№ 2248359, за адрес, находящ се в гр. Д. ул. “ У. “ бл. *, вх. *, ап.№ **, за периода
21.10.2020 г. – 04.04.2022 г.
Представен по делото е опис на отчетите за абонат №2248359 от таблет, за адрес в
гр. Д., ул. “ У. “ бл. *, вх. *, ап.№ **, за период м.08.2020. – м.02.2023г.
Представена по делото е справка чрез отдалечен достъп от СВ Д* за вписвания,
отбелязвания и заличавания за физическо лице С. С. Б., ЕГН **********, за периода
01.01.2001г – 21.02.2022г . Видно от същата на 05.10.2020г. С. С. Б. е придобила правото на
собственост върху самостоятелен обект в сграда – апартамент на адрес в гр. Д*, ул. “ У* “
бл. *, вх. *, ап.№ **, ведно с прилежащото към него избено помещение №**
От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно – счетоводна
експертиза, което съда приема като обективно дадено и безпристрастно, се установява, че
размера на месечните задължения по главница за ползвани ВиК услуги по партида с №
2248359 по фактури, издадени в периода 17.09.2020г – 15.04.2022г. , са в общ размер 360,33
лв. Обезщетението за забава върху задължението е в общ размер от 23,92 лв., считано от
падежа на всяка една фактура до 19.04.2022 г. Титуляр към датата на проверката от вещото
лице в базата данни на ищеца на партида с аб. №2248359 е ответника от м.04.2022г.. По
счетоводни данни от ситемата на ищеца няма погасени суми по процесните фактури. Устно
в о.с.з. вещото лице излага, че по първата от претендираните фактури задължението за
периода от 05.10.2020г. до 19.10.2020г . е 5,80 лв, а само лихвата върху тази главница е в
размер на 0,83 лв.
Ангажирани са и гласни доказателства посредством разпита на един свидетел на
страната на ищеца. В своите изявления пред съда свиетелят С. Н. К., служител на ищеца,
2
излага, че за имота на улица “ У. “ бл. *, засича редовно потреблението на вода. Явства, че
при посещенията в имота една жена му е отваряла , имота се обитава от двама души.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Исковете са предявени по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в
преклузивния месечен срок от уведомяването му за връчване съобщенията на длъжника по
заповедното производство по реда на чл. 47 ГПК, поради което се явяват процесуално
допустими. Разгледани по същество съдът намира същите за частично основателни по
следните съображения :
За основателността на предявените искове ищецът следва да установи на първо
място наличие на облигационно правоотношение с ответника по валидно сключен договор
за доставка на ВиК услуги при Общи условия. Съгласно НАРЕДБА №4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи получаването на ВиК услуги се урежда от публично известни ОУ
на оператора. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им, а в срок до 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответния ВиК оператор заявление, в което да предложат различни
условия. Неподписването на индивидуално споразумение обаче не препятства
приложимостта на ОУ, чиято задължителност остава приложима. Следователно ако между
страните няма подписан индивидуален договор, то отношенията между потребител и
оператор на ВиК услуги остават подчинени на публикуваните ОУ. Отделно от това за
пълнота на изложението следва да се добави и че закона никъде не въвежда и изискване за
някаква форма на този вид договори. От представените писмени доказателства се
установява факта на влизането в сила на ОУ на ищеца, както и че същите важат за всички
потребители на вода и ВиК услуги. Представени са и Решения на КЕВР за промени в
елементите от възникващото при ОУ правоотношение. От представената справка по лице от
Служба по вписванията се установява, че от 05.10.2020 г. ответника С. С. Б. е собственик на
процесния имот на адрес в гр. Девня, ул. “ Украйна “ бл. 2, вх. Б, ап.№ 27. Обстоятелството,
че партидата с № 2248359 съгласно експертното заключение се е водила на името на
продавача до м. 04.2022г. въпреки продажбата на имота през м. 10.2020г., не означава, че
ответницата няма качеството на потребител, защото основанието за плащането е
предоставянето на услугата, а задължено е лицето потребител на тази услуга. Партидата е
само средство за идентификация на потребителя и служи за водене на отчетност от страна
на ВиК оператора. Настоящият съдебен състав намира, че разпоредбите на чл. 9а от Наредба
№ 4/14.09.2004 г. и чл. 64, ал. 1 от Общите условия на ищеца не следва да се прилагат, тъй
като същите противоречат на ЗРВКУ, а нормата от Общите условия е неравноправна по
смисъла на чл. 143 ЗЗП. За наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори
съдът следи служебно - в този смисъл Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на
I т. отд. на ВКС. Съгласно разпоредбата на пар. 1, т. 2 ЗРВКУ, потребители са: а)
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги; б) юридически или физически лица - собственици или
3
ползватели на имоти в етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от
водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на
други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация,
непредназначена за питейни води. Разпоредбата на пар. 1, т. 2 ЗРВКУ е възпроизведена и в
чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 9а от Наредба №
4/14.09.2004г. промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване
на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата
на потребителя по реда, определен в договора или в Общите условия. Както вече съдът
посочи определението на понятието потребител е дадено в ЗРВКУ, който е нормативен акт
от по – висш ранг – закон и неговите разпоредби следва да се прилагат пред тези на
наредбата. В този смисъл е разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗНА - ако постановление,
правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен,
правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. След като съгласно ЗРВКУ
потребители са само собствениците или ползвателите на водоснабдените имоти, не може с
подзаконов нормативен акт този кръг да се разширява. С разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ОУ
в полза на ищеца се създава преимущество, срещу което потребителят не може дори да
възрази, а е обвързан, дори когато не е собственик на водоснабдения имот, да дължи
заплащане на потребените в него от други лица ВиК услуги до датата на откриване партида
на новия собственик. По този начин отново необосновано се разширява кръгът на
задължените към ВиК лица и се предоставя право на публичния снабдител да търси
вземанията си както от предишните в хипотезата на няколко последователни
прехвърлителни сделки собственици, така и от новия собственик, а никой от предишните
собственици няма възможност да възрази, сочейки обстоятелството, че вече не притежава
правото на собственост върху този имот и съответно не отговаря за задълженията на новия
собственик. Всичко това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо
икономически по – силната страна по сделката – ВиК дружеството. От друга страна с оглед
разясненията, дадени в ТР №2/2018г. по т.д. №2/2017г. на ОСГК на ВКС по отношение на
договорите за продажба на топлинна енергия, които няма пречка да се приложат и по
отношение на договорите за доставка на ВиК услуги, кръгът от лицата, които дължат цената
на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката са лице, ползващи имота на съответното правно основание–собственици,
ползватели или по силата на облигационно правоотношение със собственика /обикновено
наемен договор/. Съгласно мотивите на Тълкувателното решение не може да се претендират
вземания от лице, което вече не е собственик на имота, нито негов ползвател, нито
наемател, нито има каквото и да било общо с този имот.
Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба №4 отчетените данни се установяват чрез
отбелязване в карнет заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните
водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен случаите на отчитане по
електронен път.В случая се твърди, че системата на отчитане на водата при ищцовото
дружество не е позволявало поставянето на подпис от представител на клиента.Правото на
потребителя да присъства при отчитането на показанията на водомерите по чл.4, т.7 от ОУ
4
обаче не е нарушено, доколкото разпитаният по делото свидетел установява реализирането
на това право, в тези случаи, когато е извършвал реален отчет, а съгласно представения
опис на отчетите чрез таблет, това е станало през месеци 09.2020г., 10.2020г. и 11.2020г.,
също през м.10.2021г. и през месеци 06.2022г., 07.2022г., 08.2022г. Следва да се приеме, че
съгласно чл. 35, ал. 2 от Наредба № 4 и чл. 23, ал. 3 от ОУ в междинните периоди между две
отчитания, когато периодът е по - дълъг от един месец, ежемесечно е начислявано служебно
количество изразходвана вода и при следващото реално отчитане на показанията на
водомера количеството вода се е изравнявало в съответствие с реалното потребление и
крайният резултат е общото потребено количество до този момент на последното реално
отчитане. Следва да се отбележи, че макар отчет на потреблението е извършен на периоди
повече от три месеца, законодателят обаче не е предвидил санкция за неотчитането в
тримесечния период, с която потребителят да се освобождава от задължението си за
заплащане на потребените и отчетени количества потребени ВиК услуги. С оглед
отбелязаното в представения опис на отчетите чрез таблет за процесния абонатен №2248359
за последен реален отчет, относим за процесния период, през м.06.2022г. отчетеното
количество вода за периода м.10.2022г. – м.06.2022.г, е 119, което се равнява на около 5,67
на месец, което според настоящия съдебен състав е в рамките на нормалното за едно
домакинство и в съответствие с преходните реални отчети от опис на отчетите чрез таблет за
процесния абонатен №2248359, при които е била отбелязвано количество от 5 на месец
/освен за м. 10.2020г. – 4 / Стойностната претенция на ищеца е проверена и установена от
заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза.
Потребителят, нито твърди, нито доказва, че за процесния период е заплащал стойността на
доставените му от оператора ВиК услуги. По отношение размера на така предявените искове
обаче с оглед обстоятелството, че ответника е собственик на имота на адреса в гр. Д., ул. “
У. “ бл. *, вх. *, ап.№ **, от 05.10.2020г. , съдът намира, че иска за главница следва да бъде
уважен за сумата от 353,28 лв и за периода от 05.10.2020г. до 15.04.2022г., а иска за лихва
следва да бъде уважен за сумата от 22,96 лв.
При този изход на спора между страните и направено своевременно искане по реда
на чл.78 ГПК ответникът следва да плати на ищеца разноски в размер на 758,74 лева
съразмерно с уважената част от исковете и разноски за заповедното производство в размер
на 73,43 лева съобразно уважената част от исковете. Съдът намира, че съобразено
фактическата и правна сложност на делото юрисконсултското възнаграждение на ищеца
следва да бъде определено в размер на 100 лева съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.25,
ал.1 от НЗПП.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ, по
предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК, че ответника С. С. Б., ЕГН
5
**********, с адрес: гр. Д., ул. “ У. “ бл.№*, вх. *, ап.**, ДЪЛЖИ НА „Водоснабдяване и
канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ул. „Прилеп” № 33, по заповед за изпълнение, постановена по ч.гр. дело №384/2022г. на РС
Девня сумата от 353,28 лева /триста петдесет и три лева и 28 стотинки/, представляваща
дължима главница за консумирана и незаплатена вода и ВиК услуги по партида с абонатен
№ 2248359, за обект, находящ се в гр. Д., ул. “ У. “ бл.№*,вх. *, ап.**, за които са издадени
фактури за периода от 05.10.2020г. до 15.04.2022г. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 28.04.2022г. до
окончателното й изплащане и сумата от 22,96 лева /двадесет и два лева и 96 стотинки/,
представляваща сбор от мораторна лихва за периода от падежа на съответната фактура до
19.04.2022г., като отхвърля иска за главница за разликата над 353,28 лева до предявения
размер от 360,33 лева и за периода 17.09.2020г. – 04.10.2020г. и иска за мораторна лихва за
разликата над уважения размер от 22,96 лева до предявения размер от 23,92 лева
ОСЪЖДА С. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. “ У. “ бл.№*,вх. *, ап.*, ДА
ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, сумата от 832,17 лева /осемстотин
тридесет и два лева и 17 стотинки/ , представляваща сторени в заповедното и в исковото
производство разноски съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
6