Р
Е Ш Е
Н И Е
№593
гр. Хасково, 29.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на осми септември две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Гергана Мазгалова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 551/2020г. по описа на Административен съд - Хасково
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118,
ал. 1 от КСО във вр. чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Г.Ш.С. ***, против
Решение № Ц1012-26-196-1/22.06.2020г. на Директор ТП на НОИ - Хасково, с което
са потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-26-00740476/30.03.2020г. на
контролен орган на ТП на НОИ - Хасково. Твърди се, че административният орган
правилно установил периодите, през които жалбоподателката била регистрирана
като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин, но незаконосъобразно били
кредитирани критерии, които не удостоверявали правно значими факти относно
реалното осъществяване на дейност, за която се дължат осигурителни вноски.
Подаването на декларация от самоосигуряващите се лица по реда на чл. 1, ал. 1
от НООСЛБГРЧМЛ по своята същност било равнозначно на регистриране на трудов
договор по чл. 61 - 63 от КТ. Задължителните предписания за заличаване на данни
били недопустими, тъй като данните по чл. 5, ал. 4 от КСО били резултат от
регистрацията като земеделски производител, а не били правопораждащ или
правопроменящ юридически факт. Заличаването на данни по Декларация № 1 - Данни
за осигурено лице, както и заличаване на Удостоверение Приложение № 9 и
Удостоверение Приложение № 11, ведно с декларация ОКД 5, означавало заличаване
на изпълнено законово задължение за внасяне на осигурителни вноски и заличаване
на юридически факти, удостоверяващи настъпването на осигурителен риск.
Предписанията явно превишавали пределите на компетентност на длъжностните лица
и били противоконституционни.
Разпоредбите на Наредба № 3/29.01.1999г.
на МЗХ кореспондирали единствено с
НООСЛБГРЧМЛ, но не и с другите законови и подзаконови актове, посочени
от административния орган. Оспореното решение потвърдило нищожни задължителни
предписания, издадени от некомпетентен орган и с него било кредитирано
установяване на отрицателни факти по административен ред.
С оглед на така изложеното, се моли
да бъде отменено изцяло като неправилно, немотивирано и незаконосъобразно Решение
№ Ц1012-26-196-1/22.06.2020г. на Директор ТП на НОИ - Хасково, с което са
потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-26-00740476/30.03.2020г. на
контролен орган на ТП на НОИ - Хасково, както и да бъдат заплатени направените
по делото разноски.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ -
Хасково, не изпраща представител в съдебно заседание. В постъпила след датата
на провеждане на насроченото по делото открито съдебно заседание писмена защита
се моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, а
обжалваното решение – да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката Г.Ш.С. е
регистрирана като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин, с дейност –
отглеждане на птици.
След извършена справка в
Интегрираната информационна система – ВетИС на БАБХ към 09.04.2020г., е
установено, че жалбоподателката няма вписан/регистриран животновъден обект.
Със задължителни предписания изх.№
ЗД-1-26-00740476/30.03.2020г. контролният орган на ТП на НОИ е предписал в срок
от 14 работни дни от получаването им, самоосигуряващото се лице Г.Ш.С. да
подаде в ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково, Декларация образец № 1 „Данни за
осигурено лице“ за самоосигуряващия се, съдържащи заличаване на данни за периода
от м. 09.2016г. до м. 03.2019г., като посочи в т.12 Вид осигурен – код 13; да
се заличи Удостоверение Приложение № 9 с цитирани в предписанията придружителни
писма към конкретно посочени болнични листове и периоди на временна
неработоспособност от 07.10.2016г. до 07.07.2019г. вкл.; да се заличи
Удостоверение Приложение № 11 с цитирани в предписанията придружителни писма
към заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и
раждане за остатъка от 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и ал. 5 от КСО за
периода от 19.02.2017г. до 21.11.2017г., за отглеждане на малко дете по чл. 53
от КСО за периода от 21.11.2017г. до 09.11.2018г., при бременност и раждане за
остатъка от 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и ал. 5 от КСО за периода от
28.07.2019г. до 28.04.2020г.; да се заличат данните по подадената декларация
ОКД – 5 с дата на започване на дейност като земеделски производител със заявения
период на упражняване на дейност като самоосигуряващо се лице, регистриран
земеделски стопанин от 23.09.2016г.
Задължителните предписания са
връчени на жалбоподателката на 28.05.2020г., като същите са оспорени с жалба,
депозирана на 02.06.2020г.
По повод така подадената жалба с
вх.№ Ц1012-26-196/02.06.2020г. с оспореното Решение № Ц1012-26-196-1/22.06.2020г.,
Директорът на ТП на НОИ - Хасково е приел оспорените задължителни предписания
за правилно и законосъобразно издадени. Административният орган е възприел
констатациите на контролния орган от извършената проверка, а като мотиви за
потвърждаване на дадените задължителни предписания е изложил, че земеделският
стопанин няма вписан/регистриран животновъден обект съгласно чл. 8, ал. 2 от
Наредба № 3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските
стопани, което доказвало, че жалбоподателката не попада в обхвата на § 1, ал. 1,
т. 5 от ДР на КСО, тъй като няма право да предлага на пазара произведените
суровини и храни по аргумент на чл. 13, ал. 4 от Закона за животновъдството,
поради което не подлежи на осигуряване.
Решението е връчено на адв.Ч., като
пълномощник на адресата на акта, на 24.06.2020г., а жалбата срещу решението,
във връзка с която е образувано настоящото производство, е подадена на 25.06.2020г.
От събраните по делото по искане на
жалбоподателката гласни доказателства се установява, че същата продава яйца и
пилета на свои познати и съседи.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, вземайки предвид доводите и становищата на страните, и
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, достигна
до следните правни изводи:
Оспорването е насочено против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, изхожда от легитимирано лице с правен интерес – адресат на
задължителните предписания, чиито права са засегнати от този акт и е подадена в
установения от закона срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Поради това съдът приема
жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Оспореният административен акт,
предмет на настоящото производство, е издаден от компетентен по смисъла на чл.
117, ал. 1, т. 3 от КСО орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на
административнопроцесуалните правила. Съгласно разпоредбите на чл. 107, ал. 1 и
ал. 2, т. 1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове по
държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ, се
осъществява от контролните органи на НОИ, какъвто контролен орган са и
инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на НОИ. В правомощията
на последните, съобразно разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е даването
на задължителни предписания за спазване на разпоредбите по ДОО, подлежащи на
обжалване пред ръководителя на съответното ТП на НОИ. В случая издадените административни
актове са обективирани в изискуемата писмена форма и са подписани от издателя
си, поради което не са налице основания за оспорване по чл. 146, т. 2 и 3 от АПК.
Основният въпрос в настоящото
съдебно производство е дали така дадените от органа предписания, потвърдени с
оспореното решение, са законосъобразни. Съдебната инстанция по същество
преценява законосъобразността на обжалвания административен акт на основата на
съдържащите се в него фактически основания за издаването му - чл. 142, ал. 1 от АПК, като проверява дали те действително са се осъществили и ако са се
осъществили, следват ли от тях по силата на правна норма разпоредените правни
последици. Така законосъобразността на административния акт се преценява въз
основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или заменя.
Съгласно чл. 35 от АПК, административният акт се издава, след като се изяснят
фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят възраженията на
заинтересованите граждани и организации. В процесния случай решаващият орган е
изпълнил своите задължения и в мотивите на оспореното решение са обсъдени
правнорелевантните факти. Конкретна и ясна е мотивировката относно
необходимостта от корекция на некоректно подадените данни, която е съобразена с
материалния закон.
Безспорно е установено по делото, че
жалбоподателката е притежавала валидна регистрация като земеделски стопанин,
съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане
на регистър на земеделските производители. По смисъла на КСО обаче, наличието
само на регистрация като земеделски стопанин не е достатъчно, за да възникне
осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй
като не е налице идентичност между качеството земеделски производител и
осигурено лице. Легална дефиниция за понятието „осигурено лице“ е дадена в § 1,
ал. 1, т. 3 от КСО, според която „осигурено лице“ е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според
чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват
да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени
или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. По силата на
§ 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители са
физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция,
предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. По аргумент от
горното, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност - в
настоящия казус, че е произвеждало земеделска продукция, предназначена за
продажба, не може да има качеството осигурено лице, независимо, че за него са
подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. Следователно изискването
на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по
смисъла на КСО е лицето реално да осъществява дейност като земеделски
производител, като произвежда продукция за продажба.
В случая няма спор за регистрацията
на жалбоподателката на основание чл. 1, ал. 1 от Наредба за обществено
осигуряване на самоосигуряващите се лица и български граждани на работа в
чужбина и морските лица като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин,
както няма спор и за периодите, през които е била регистрирана. Не се спори и
относно регистрацията на жалбоподателката като земеделски стопанин в ОДЗ. Не е
спорна и извършваната от жалбоподателката дейност – произвеждана животинска
продукция. Спорен е фактът дали осъществяваната от жалбоподателката продажба на
продукция от личното ѝ стопанство, която продажба е установена от събраните
по делото гласни доказателства, е относима при преценката на качеството ѝ
като осигурено лице.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 5 от
Допълнителните разпоредби на КСО „регистрирани земеделски стопани и
тютюнопроизводители“ са физическите лица, които произвеждат растителна и/или
животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по
установения ред. Към Министерството на земеделието, храните и горите се създава
и поддържа регистър на земеделските стопани – чл. 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители, а редът за регистрация на земеделските стопани е
регламентиран в Наредба № 3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на
регистър на земеделските стопани. Регистрацията се извършва в Областна дирекция
„Земеделие“ по постоянния адрес на физическото лице или едноличния търговец въз
основа на анкетни карти с анкетни формуляри, попълнени от земеделския стопанин,
като в ОДЗ се води регистър на земеделските стопани на територията на областта.
Предвид вида на извършваната от жалбоподателката дейност – отглеждане на птици,
в настоящия случай са приложими и разпоредбите на Закона за животновъдството,
където е направено разграничение по отношение на животновъдния обект – чл. 13,
ал. 4 и 5. Животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на
суровини и храни за лична консумация, се определят като лично стопанство и
собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта
суровини и храни, а тези, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини
и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми. В Закона за
животновъдство – § 1, т. 46 и 47 се дава легално определение на понятието „ферма“
- животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и
храни за предлагане на пазара, както и на „лично стопанство“ - животновъден
обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична
консумация. Съгласно чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност – в
редакция преди изменение и допълнение от ДВ бр.13/2020г., собствениците или
ползвателите на животновъдни обекти имат задължение да подадат заявление за
регистрация на обекта до директора на съответната ОДБХ. В този смисъл следва да
се приеме, че жалбоподателката е била
регистрирана като земеделски стопанин в ОДЗ, но не е регистрирала в ОДБХ
животновъден обект съгласно изискванията на чл. 137 от ЗВМД. Тоест
стопанисваният от нея обект не представлява ферма и не може да се приеме, че е
налице другото условие, изискуемо по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО – да се
произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба.
По силата на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и
за смърт са регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители.
Съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО по свой избор те могат да се осигуряват и за общо
заболяване и майчинство. Но на основание цитираните разпоредби се налага извод,
че в кръга на задължително осигурените по КСО лица попадат само земеделски
стопани, за които, на първо място, се предвижда да произвеждат продукция,
предназначена за пазара, както и да бъдат регистрирани за това по установения
ред. В този смисъл не следва да се счита, че регистриран по реда на ЗПЗП и
Наредба № 3/29.01.1999г. земеделски стопанин, който е собственик/ползвател на
животновъден обект, но не е регистрирал този обект по реда на чл. 137 от ЗВМД и
този обект е лично стопанство, тоест не произвежда продукция за пазара, е
„регистриран земеделски стопанин” по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО.
В случая е неотносимо обстоятелството дали продукцията от личното стопанство в
действителност е била продавана, доколкото законът поставя изискване
продукцията да се произвежда с предназначение продажба, тоест продукцията да се
произвежда в съответен вид стопанство, за което законът изрично регламентира
възможност да бъде предлагана на пазара.
Поради изложеното съдът счита, че
както към датата на регистрация по чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ, така и към
датата на издаване на оспорения акт, жалбоподателката не се явява
самоосигуряващо се лице, тъй като не попада сред изброените в чл. 4, ал. 3, т. 4
от КСО лица. Подадените от нея данни с Декларация Обр. ОКД-5 като
самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски стопанин, са некоректни и
следва да бъдат заличени, в какъвто смисъл са задължителните предписания. В
този смисъл оспореното решение се явява правилно, а жалбата е неоснователна и
като такава следва да се отхвърли.
Не е налице претенция от страна на
ответника за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в
тази насока.
Мотивиран така и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Ш.С. с ЕГН
: ********** ***, против Решение №
Ц1012-26-196-1/22.06.2020г. на Директор ТП на НОИ - Хасково, с което са
потвърдени Задължителни
предписания № ЗД-1-26-00740476/30.03.2020г. на контролен орган към ТП на НОИ - Хасково.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
СЪДИЯ: