№ 49
гр. Сливен, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна К. Д.а
при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от Анна К. Д.а Административно наказателно
дело № 20222230200710 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод жалба от Р. Д. Б., против НП №
22-0804-001014 от 26.04.2022 г., издадено от Началник Група в ОДМВР
Сливен, Сектор „Пътна полиция“ Сливен, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 104а от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева и му са
отнети 6 к.т. на осн. Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР. Моли НП да
бъде отменено като незаконосъобразно.
В с.з. жалбоподателя редовно призован, се явява лично и с надлежно
упълномощен процесуален представител адв. М. П. ат АК-Сливен.
В с.з. въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител.
По делото е постъпило писмено становище от ст. юрисконсулт Дарина
Конарева, в което се изразява становище по съществото на делото, моли
издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено.
Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 29.03.2022 година полицейските служители от Сектор „Пътна
полиция“-Сливен в ОДМВР Сливен, актосъставителят Н. С. и св. С. Ч.
изпълнявали служебните си задължения в град Сливен, като извършвали
обход по бул.“Георги Данчев“ и съблюдавали за спазване на правилата за
движение по пътищата. Около 11:28 часа забелязали, че товарен автомобил
„Пежо Партнер“ с рег.№ ... движейки се по ул.“Пейо Яворов“ посока
ул.“Пушкин“, на кръстовището с бул.“Георги Данчев“ отнел предимството на
1
друг автомобил движещ се в посока „Розова градина“, докато водачът на т.а.
държал мобилен телефон в лявата си ръка до лявото ухо. Полицейските
служители възприели, че водачът ползва мобилния телефон без наличието на
устройство позволяващо използването на апарата без участието на ръцете.
Поради това полицаите подали сигнал на товарния автомобил и го спрели за
проверка, която установила, че водачът е Р. Д. Б.. Същият бил изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр. №
ARBB 0069, като уредът отчел 0 промила алкохол.
Въз основа на установеното от служителите по време на проверката,
бил съставен АУАН № GA623208/29.03.2022 г. на Р. Д. Б. за нарушение на
чл.104а от ЗДвП. Като доказателство на водача бил иззет Контролен талон №
5118809.
На 05.04.2022 г. било депозирано писмено възражение от Р. Д. Б. до
Директора на ОДМВР Сливен, с копие до Началник сектор „Пътна полиция“
Сливен. В него жалбоподателят изразил несъгласие с така съставения му
АУАН. Обяснил, че не е използвал мобилния си телефон по време на
извършваната проверка и автомобилът му е оборудван със система „Хендс
фрий“. Поискал да бъде извършена справка за провежданите разговори с
телефонния му номер на посочената дата. Заявил, че има разлика между това
да ползва мобилния си телефон по време на управление, което се има предвид
провеждане на разговори и отвличане на внимание и държане на апарат в
едната си ръка. Поискал административно наказателната преписка по
съставения му АУАН да бъде прекратена.
Образувана била проверка, въз основа на която било снето сведение от
актосъставителя младши автоконтральор Н. С.. Въз основа на извършената
проверка била депозирана докладна записка от мл. автоконтрольор Р.
Йорданов до Началник сектор „Пътна полиция“Сливен, с която било изразено
мнение, че възражението на Р. Б. е неоснователно и не следва да бъде прието.
Въз основа на съставения АУАН, на жалбоподателя било издадено
наказателно постановление № НП № 22-0804-001014/26.04.2022 година от
Началник Група в ОДМВР, сектор „Пътна полиция“ Сливен, за нарушение на
чл.104а от ЗДвП и е наложено наказание на основание чл.183, ал.4, т.6 от
ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 50 лв. и му са отнети 6 к.т. на осн.
Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР. НП било лично получено от
жалбоподателя на 10.06.2022 г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът изведе
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в законоустановения срок от лице
имащо право на обжалване, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установява извършеното нарушение на чл.104а от ЗДвП, описано в
2
съставения АУАН. С разпоредбата на чл.104а от цитирания закон е въведена
забрана за водачите на МПС по време на управление да използват мобилен
телефон. Както се установи от фактическа страна жалбоподателят е
управлявала МПС „Пежо Партнер“ с рег.№ СВ6114НВ, движейки се по
ул.“Пейо Яворов“ посока ул.“Пушкин“ и е използвал мобилен телефон,
държейки го с лявата си ръка до лявото си ухо, без наличие на устройство
позволяващо използването на апарата без участие на ръцете „хендс фрий“.
В тази връзка съдът счита за неоснователни възраженията на
процесуалния представител на жалбоподателя за процесуални нарушения от
страна на АНО, поради несъбрани доказателства - справка за провеждани
телефонни обаждания, във връзка с подаденото писмено възражение до
Директора на ОДМВР Сливен, с копие до Началник сектор „Пътна полиция“
Сливен. Както е видно от приложената административно наказателна
преписка по подаденото възражение е образувана проверка, въз основа на
която било снето сведение от актосъставителя младши автоконтральор Н. С..
Въз основа на извършената проверка била депозирана докладна записка от
мл.автоконтрольор Р. Йорданов до Началник сектор „Пътна полиция“Сливен,
от която е видно, че доводите по възражението на санкционирания са
подробно обсъдени и е аргументирано мнение, че възражението на Р. Б. е
неоснователно и не следва да бъде прието. В докладната си АНО е приел, че
самото държане на телефона от страна на жалбоподателя също попада в
хипотезата на забранено ползване, поради това няма значение
обстоятелството дали са провеждани или не телефонни разговори с
телефонния апарат. Поради това АНО е счел претенциите, в това число и
искането за събиране на доказателства справка за провеждани телефонни
обаждания и прекратяване на административно наказателната преписка по
съставения АУАН като неоснователни.
На следващо място следва да се отбележи, че съгласно разпоредбите на
ЗДвП, редовно съставените актове се ползват с доказателствена сила до
доказване на противното. В настоящия случай констатациите по акта /който е
редовен съобразно изискванията на ЗАНН/ не бяха оборени по категоричен
начин от събраните по искане на жалбоподателя гласни и писмени
доказателства.
Действително от приложената справка от мобилен оператор за
регистрирания на името на жалбоподателя телефонен номер се установява, че
на посочената дата 29.03.2022 г. е проведен телефонен разговор от същия в
11:23 часа, който е с продължителност от 45 секунди. Но това обстоятелство
не води до категоричен извод, че в 11:28 часа същият не е използвал
мобилния си телефон. Не бяха ангажирани доказателства в подкрепа на това,
че на първо място автомобилът е оборудван със система „хендс фриий“, както
и такива които да опровергаят, че именно в този час жалбоподателят не е
използвал телефона си за друго освен за провеждане на разговор в мрежата на
3
мобилните оператори. Напротив от разпитания полицейски служител св. Н.
С., който е бил пряк очевидец на извършеното нарушение, се установява, че
водачът е държал в ръката си телефона, докато е отнел предимството на друг
автомобил, което и е създало реална опасност за движението по натоварено
кръстовище. Самият жалбоподател потвърждава в жалбата си, че е извадил
телефона си от защитния калъф, който калъф останал в дясната му ръка, а в
АУАН е описано, че самият телефон е бил в лявата ръка на жалбоподателя.
Смисълът на забраната в чл. 104а от ЗДвП е ръцете на шофьора да бъдат
освободени от държането на мобилен телефон, заради неговата лична и на
другите участници в движението безопасност. В тази разпоредба
законодателят не изисква от обективна страна водачът да говори по мобилния
си телефон, а да не го използва, което включва и държането в ръка,
преглеждането на кореспонденция, на снимки, игрането на игри, ползването
на приложения в него и всички други възможности, които предоставя
ползването на един мобилен телефон, освен провеждането на разговори в
мрежата на мобилните оператори, които той отрича да е провел в посочения
час.
Ето защо съдът прие, че се доказа, че жалбоподателят е осъществил
състава на нарушението, за което и е санкциониран.
При съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения. В акта и в НП е посочено точно и ясно
нарушението, посочени са дата и място на извършването му. Посочената и
законовата разпоредба, която е нарушена и санкционната норма, въз основа
на която се налага наказание.
АНО правилно е определил наказанието на жалбоподателя и съдът
намира, че то напълно съответстват на извършеното нарушение и на вината на
жалбоподателя, доколкото то е точно определено като размер, съдът счита, че
с него ще се постигнат целите на генералната и специалната превенция.
Правилно наказващият орган е съобразил разпоредбата на чл.6, т.9 от
Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на жалбоподателя на това
основание да му бъдат отнети 6 контролни точки във връзка с правилно
наложеното административното наказание на осн. чл. 183, ал. 4, т.6 от ЗДвП.
С оглед изхода на делото следва на ОДМВР - Сливен да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за
правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от
ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за
4
защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Производството по
делото не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се
присъди възнаграждение на минимума от 80лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22- 0804-001014 от 26.04.2022 г., издадено от
Началник Група в ОДМВР - Сливен, сектор „Пътна полиция“ Сливен, с което
на Р. Д. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.Сливен, ул.“А.К.“ № 1б за
нарушение на чл. 104а от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв. и му са
отнети 6 к.т. на осн. Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Р. Д. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.Сливен, ул.“А.К.“ №
1б да заплати ОДМВР - Сливен сумата от 80 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5