№ 1271
гр. Варна , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100500082 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. №13975/28.05.2018г. на Д. П. Г., ЕГН
********** и Д. Д. Г., ЕГН ********** срещу разпределение, извършено с
протокол от 22.05.2018г. по изп. дело №915/2012г. на основание обявен
купувач Р. С.К. с протокол от 19.04.2018 г. по проведена публична продан на
недвижим имот, находящ се в жилищна сграда в гр.Варна, м-ст „***" №*,
изградена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №10135.2520.5020.
Жалбоподателите излагат, че обявената публична продан е изцяло
незаконосъобразна, тъй като внесената по изпълнителното дело оценка с вх.
№32366/13.10.2017г., не е съобщена на страните, въпреки изричното
задължение на ЧСИ на основание чл.485, ал.2 ГПК. Въпреки надлежното
оспорване, ЧСИ е извършил грубо закононарушение, като не е насрочил
извършването на нова оценка, нито с надлежно постановление отказва
извършването на нова оценка в нарушение на чл.485, ал.2 ГПК и провежда
публична продан не по реда на чл.485 ГПК за определяна на началната цена в
съответствие с измененията в ГПК /ДВ, бр. 86 от 27.10.2017г./. Твърдят, че
ЧСИ незаконосъобразно е приел, че наддавачът Т. С.Е. не може да участва в
наддаването, поради това, че дължи задатък, както и, че е нарушена тайната
на наддаването, поради което незаконосъобразно е отстранен наддавач в
публичната продан, с което имуществото не е възложено по най-високата
предложена цена. ЧСИ незаконосъобразно е посочило в разпределителния
протокол, че присъединения взискател Р. С.К. следва да внесе сумата от 83
1
000 лв в седемдневен срок, докато видно от чл.495, ал.1 ГПК взискателят,
обявен за купувач на имота е длъжен да внесе сумата в двуседмичен срок от
влизане в сила на разпределението. Твърди се, че ЧСИ не е посочил размера
на вземанията на всички взискатели по изпълнителното дело, с което
ограничава правото на защита на всяка една от страните. Твърди се, че
извършеното разпределение на сумите между взискателите е
незаконосъобразно, като не е спазен реда по чл.135 и 136 ЗЗД. Считат, че
неправилно е определен размера на вземането на Алианц банк България АД
към 22.05.2018г. тъй като не са отчетени заплатените суми в банката след
издаването на изпълнителния лист, както и тези по изпълнителното дело.
Твърдят, че дължимите разноски в размер на 3 026,90 лв. са изцяло
незаконосъобразно определени и недължими. Излагат, че за насроченото
разпределение не са уведомени надлежно всички страни по изпълнителното
дело. Считат, че непосочването в изготвеното разпределение на
задълженията, които ще бъдат погасени към Алианц банк България АД с
изплащане на сумата от 79 347,58лв. е изцяло незаконосъобразно. В
заключение молят обжалваното разпределение да бъде отменено като
незаконосъобразно и неправилно.
Ответникът по жалбата и взискател в изп. производство –„Алианц Банк
България“ АД, е депозирал становище, в което излага съображения за
недопустимост на жалбата, тъй като жалбоподателите имат качество на
ипотекарни гаранти, поради което кои взискатели и в какъв размер ще бъдат
удовлетворени, са въпроси, които не ги засягат, тъй като тяхната отговорност
започва и се изчерпва в продажбата на имота, който са ипотекирали. Във
връзка с нейната основателност излага, че възраженията досежно
извършването на публичната продан са извън предмета на съдебния контрол,
осъществяван в производство по обжалване на разпределението.
Релевантните в тази връзка твърдения в жалбата обаче са бланкетни и
съдържат общо твърдение за незаконосъобразност, което не може да
обоснове основателност на жалбата и да доведе от отмяна на
разпределението. С оглед изложеното моли жалбата да бъде оставена без
разглеждане –като недопустима, в условията на евентуалност – да бъде
приета за неоснователна като му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Чрез депозирания писмен отговор Т.Е., в качеството му на присъединен
взискател, изразява становище за основателност на жалбата. Моли да бъде
допусната ССчЕ с посочения в писмения отговор предмет.
Постъпила е и въззивна жалба от Т. СТ. ЕНЧ. срещу Разпределението,
извършено c протокол от 22.05.2018г. по изп.дело №915/2012г..
Жалбоподателят моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно и
неправилно. Твърди, че ЧСИ незаконосъобразно е обявил за купувач Р. С.К.
по проведена публична продан от 18.03.2018 г. до 18.04.2018 г. по изп.дело
№20127110400915 на недвижим имот - ЖИЛИЩЕ, разположено на целия
втори етаж от сградата с кадастрален идентификатор №10135.2520.5020.1,
2
находящо се в жилищна сграда в гр.Варна, община Варна, област Варна, м-ст
„****" *, изградена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№10135.2520.5020. Излага, че с молба от 10.04.2018г. е поискал да бъде
присъединен по изп. дело №915/2012 г., като е представил два броя
изпълнителни листи срещу длъжницата Д. Д. Г., която се явява и ипотекарен
длъжник. Твърди, че ЧСИ изцяло незаконосъобразно е приел наддавателното
му предложение за нередовно, като не е изложил никакви правни основания
или мотиви. Ако се приеме, че е нарушена тайната в наддаването, то търгът
следва да бъде отменен изцяло, а не да се отстранява единия наддавач, както в
този случай. Предвид горното счита за незаконосъобразно постановеното, а
именно Р. К. да внесе сумата от 83 000лв. в седемдневен срок от
разпределителния протокол. Излага, че в разпределителния протокол не е
посочен размера на неговото вземане и в нарушение на реда по чл.чл.135, 136
ЗЗД не са му разпределени никакви суми.
В приложените към жалбата мотиви, частният съдебен изпълнител
излага съображения за недопустимост на жалбите. Жалбата на Т.Е. счита, че
следва да се остави без разглеждане, тъй като изложените в нея възражения
касаят провеждането на публичната продан. Доколкото той е присъединен
взискател с вземане само към ипотекарния длъжник Д.Г., счита, че той би
могъл да участва в разпределението само ако сумата от публичната продан е
достатъчна да покрие вземането на привилегирования взискател. Жалбата на
Д.Г. и Д.Г. също счита за недопустима в частта, касаеща насрочването на
публичната продан, обявяване на началната цена, и издаването на
постановлението за възлагане. Не споделя твърдението жалбоподателите, че
при разпределяне на предложената сума не са спазени правилата на чл. 136 от
ЗЗД. Взискателят по делото „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД е такъв с
първа по ред вписана ипотека върху имотите и се ползва с привилегия по реда
на чл. 136 от ЗЗД от цената на имота. Видно от протокола за извършеното
разпределение вземането на взискателя е изрично посочено, както и
начислените по делото за способа такси и разноски. Счита, че
жалбоподателите Г.и имат качеството на ипотекарни гаранти и отговарят по
изпълнителното производство само с имотите, които са ипотекирали в полза
на взискателя, като законодателят не е предвидил възможност да упражняват
правата на длъжниците по листа. Видно от материалите по делото
длъжниците по изпълнителното дело не са оспорили извършеното
разпределение. Постъпилата от Д. и Д. Г.и жалба е бланкетна по отношение
на оплакванията им за незаконосъобразност на извършеното разпределение.
Присъединените взискатели по изпълнителното дело по отношение на
ипотекарния длъжник Д.Г. не се ползват с привилегии и същите са
необезпечени кредитори. Видно от материалите по изпълнителното дело
същите не са посочвали способи на принудително изпълнение, не са подавали
молби за насрочване на публични продани на имота, чиято публична продан е
обявена за нестанала. С оглед изложеното ЧСИ счита, че действията му са
извършени в рамките на закона.
3
Съдът, след като разгледа жалбите, отговора на взискателя,
становището на съдебния изпълнител и прецени представените по делото
доказателства, съобрази следното:
Във връзка с допустимостта на жалбите, настоящият състав установи
следното:
Видно от документите, находящи се в кориците на изп. дело НА №34
от 20.09.2007г., жалбоподателите Д. П. Г., ЕГН ********** и Д. Д. Г., ЕГН
********** са ипотекарни гаранти на длъжниците А. Д. Г. и К. Г. Г..
Жалбоподателят Т. СТ. ЕНЧ. е присъединен взискател –с разпореждане
на ЧСИ от 11.04.2018г./стр. 1117/ по негова молба вх.№ 9917/11.04.2018 г.,
към която е представил Изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 4512/2018 г.
по описа на ВРС, с който Д. Д. Г. е осъдена да му заплати сумата от 8 500,00
лева главница и Изпълнителен, лист издаден по ЧГД № 4514/2018 г. по описа
на ВРС, с който Д. Д. Г. е осъдена да му заплати сумата от 12 000,00 лв.
По правило ипотекарният длъжник е длъжник по изпълнението, като
това качество имат всички лица, спрямо които изпълнителният титул има
действие /чл. 429, ал. 2 и 3 ГПК/ - така изрично решение № 30/7.03.2016 г. по
гр. д. № 5217/2015 г. на ВКС, IV ГО. Трети лица по изпълнението са само
тези, извън субективните предели на изпълнителния лист, каквито не са
ипотекарните и заложни гаранти в хипотезата на чл. 429, ал. 3 ГПК.
Следователно, правното им положение при насочване на изпълнението върху
ипотекираните имоти е като на длъжник по изпълнението, тъй като
изпълнителният лист има сила и срещу него, доколкото изпълнението е
насочено върху ипотекираните имоти (чл. 429, ал. 3 ГПК) и не е трето лице по
смисъла на закона.
В този смисъл жалбоподателите Д. П. Г., ЕГН ********** и Д. Д. Г.,
ЕГН ********** имат качеството на длъжници по изпълнението, тъй като
тяхната отговорност произтича от поетото задължение да обезпечат
вземането на взискателя чрез имота си.
С оглед на което, тяхната жалба е допустима, тъй като съобразно
разпоредбата на чл. 462 ГПК, ЧСИ предявява разпределението на длъжника и
на всички взискатели, като всеки от тях може да го обжалва в 3 дневен срок.
По същите съображения е допустима и жалбата на Т.Е., тъй като
съобразно разпоредбата на чл.457, ал.1 ГПК, присъединилият се взискател
има същите права в изпълнителното производство, каквито има
първоначалният взискател. Разпределението е извършено с протокол от
22.05.2018г./стр.1228/ като на предявяването /видно от извършеното
отбелязване/ е присъствал само адв. в.- в качеството му на пълномощник на
Т.Е..
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбите са допустими само в
частта им, касаеща извършеното разпределение.
4
Жалбата на Д. и Д.Г. е недопустима в частта, с която се обжалва
публичната продан, процедурата по съобщаването , оценката на имота и
досежно участието като наддавач на Т.Е. по следните съображения:
В действащия ГПК е въведен изричен списък на действията и отказите
на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани. В разпоредбите на
чл. 435, чл. 463 и чл. 503 от ГПК, са визирани конкретните действия и откази
на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване, както и лицата,
разполагащи с право на жалба за всяко от тях. Така по отделно са посочени
действията, допустими за обжалване от взискател, длъжник, съпруг на
длъжника, трето лице и лице, внесло задатък. Обжалването на всички
останали действия и от лица, които не разполагат с такова право, е
недопустимо.
Няма спор, че жалбоподателите в качеството си на ипотекарни гаранти
имат правата на длъжник в изпълнителното производство, но следва да се
отбележи, че дори длъжникът не е легитимиран да обжалва всяко действие,
предприето от ЧСИ. В разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК са посочени изрично
актовете и действията на ЧСИ, който длъжникът може да обжалва.
Действията, предприети от ЧСИ във връзка с уведомяването и
насрочването на публичната продан, и определянето на началната цена, от
която да започне наддаването не са сред тях, следователно е недопустимо
обжалването на тези актове на ЧСИ.
В този смисъл са и разясненията, дадени в последния параграф от т.8 на
Тълкувателно Решение №2/2013 от 26 юни 2015 год. по т.дело № 2 по описа
за 2013 г. на ОСГТК, а именно, че „връчването на поканата за доброволно
изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на проданта
подготвят, но не са част от наддаването, поради което те излизат вън от
предмета на проверка при обжалване”.
Посочените други действия на ЧСИ, при извършването на които според
жалбоподателя ЧСИ е допуснал нарушения също излизат извън предмета на
въззивния контрол, очертан в разпоредбите на ГПК, поради което не следва
да бъдат обсъждани.
Съобразно разпоредбата на чл. 435, ал.3 ГПК, длъжникът може да
обжалва постановлението за възлагане само поради това, че наддаването при
публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е
възложено по най-високата предложена цена.
Въпреки, че се обжалва именно Постановлението за възлагане,
твърдения, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно
или имуществото не е възложено по най-високата предложена по време на
наддаването цена в жалбата липсват. Недопускането като наддавач на Т.Е. е
действие, което жалбодателите не могат да обжалват, тъй като в ГПК не е
предвидена такава възможност за длъжника, а само за лицето, което е
засегнато от това действие.
5
По изложените съображения жалбата на Д. и Д. Г.и се явява
недопустима в тази част и производството по нея следва да бъде прекратено в
тази част.
За да се произнесе по допустимата част от жалбата /срещу
разпределението/, съдът съобрази следното:
Изпълнително дело № 20127110400915 е образувано на 14.08.2012г. по
молба на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК *********, въз основа на
изп. лист, издаден по ч.гр.дело №11353/2012г. по описа на ВРС против
длъжниците Д. Д. Г. ЕГН **********, Д. Д. Г. ЕГН **********, А. Д. Г. ЕГН
********** и К. Г. Г. ЕГН **********, които са осъдени да заплатят сумите
от 114 512,77 евро главница; 2 076,03 евро просрочена лихва от 25.10.2011г.
до 02.08.2012г.; 5 890,35 евро -преструктурирана лихва от 01.06.2012 г. до
02.08.2012г.; 3 549,90 евро наказателна лихва за просрочена главница за
периода от 01.06.2012 г. до 02.08.2012 г.; 1 621,45 евро -неустойка от
25.10.2011г. до 02.08.2012г.; 42,95 евро- разходи за периода, считано от
25.10.2011 г. до 02.08.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението 06.08.2012г., до окончателното
й изплащане както и за сумата от 4 994,94 лева, представляваща платена
държавна такса.
С разпореждането на ЧСИ от 14.08.2012г. за образуване на
изпълнителното производство е наложена възбрана и е насрочен опис за дата
25.09.2012 г. върху недвижимите имоти, ипотекирани в полза на взискателя,
находящи се в жилищна сграда в гр. Варна, м-ст "****" №*, изградена в
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 10135.2520.502, а именно
ЖИЛИЩЕ, разположено на целия втори етаж от сградата с кадастрален
идентификатор 10135.2520.5020.1 с площ от 110.20 и ЖИЛИЩЕ,
разположено на целия трети /тавански/ етаж от сградата с кадастрален
идентификатор 10135.2520.5020.1 с площ от 110.20
След няколко неосъществени публични продани, последната публична
продан е насрочена за периода от 18.03.2018г. до 18.04.2018г., като е редовно
разгласена и протоколът за разгласа е депозиран в PC гр. Варна под №
412/16.03.2018 г.
По молба с вх. №9448/05.04.2018г. на Р. С. К., ЕГН ******** с
представила Изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 4617/2018 г. по описа на
ВРС, с който Д. Д. Г. е осъдена да заплати сумата от 9000,00 лева главница
и 180,00 лева държавна такса, същата на осн. чл. 456 от ГПК е присъединена
като взискател, като съдебният изпълнител е разпоредил ПДИ да се изпрати
на длъжника след заплащане на авансово дължимата по т. 5 от ТТРЗЧСИ.
С молба с вх. № 9917/11.04.2018 г. Т. СТ. ЕНЧ. ЕГН ********** е
представил Изпълнителен лист издаден по ЧГД № 4512/2018 г. по описа на
Районен съд Варна, с който Д. Д. Г. е осъдена да му заплати сумата от 8
500,00 лева главница и Изпълнителен лист, издаден по ЧГД №4514/2018г. по
6
описа на ВРС, с който Д. Д. Г. е осъдена да му заплати сумата от 12 000,00
лева главница. Молбата е оставена без движение до заплащане на авансово
дължимите такси по ТТРЗЧСИ.
С протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения и
купувач, за купувач на ЖИЛИЩЕ, разположено на целия втори етаж от
сградата с кадастрален идентификатор 10135.2520.5020.1 е обявен Р. С. К. за
сумата от 83 000,00 лв. Отбелязано е от ЧСИ, че в хода на публичната продан
са депозирани две наддавателни предложения. Наддавателното предложение
направено от Т. СТ. ЕНЧ. е обявено за невалидно, тъй като същият не е
присъединен като взискател по делото, но не е внесъл задатък за участие и е
опорочил тайната на наддаването, като е посочил размера на своето
предложение в молбата за участие на публична продан /лист 1142, том IV/
прикрепена към запечатания плик съдържащ самото наддавателно
предложение. Със същия протокол, на осн. чл. 459 от ГПК е насрочено
предявяване на разпределение за дата 22.05.2018 г. от 16:15 часа. Страните са
уведомени с протокола
Видно от изготвения протокол, на 22.05.2018г., на същата дата на
страните е предявено разпределение на сумата от 83 000лв. както следва: в
полза на ЧСИ –сума в размер на 3026.90 лв. представляваща дължими такси
по изпълнението по т.3, 4,5, 10 и 31 от ТТРЗЧСИ-на осн. чл. 136, ал.1, т.1
ЗЗД; в полза на взискателя Алианц Банк България сума в размер на 570.00
лв. –на осн. чл. 136, ал.1, т.1. ЗЗД; в полза на Община Варна дължими местни
данъци –на осн. чл. 136, ал.1, т.2 ЗЗД-18.50 лв. за задължения на Д. П. Г. –
ипотекарен длъжник; 37.02. лв. – за задълженията на Д. Д. Г.; в полза на
взискателя Алианц Банк България сума в размер на 79347.58 лв. - на осн. чл.
136, ал.1, т.3 ЗЗД; В. т. 1.5 от разпореждането е посочено, че в полза на
присъединените взискатели няма суми за разпределение. Указано е на Р. С.
К., че в едноседмичен /срокът е поправен на двуседмичен с последващ
протокол от 25.05.2018г./ следва да внесе сумата от 83 00лв. по сметка на
ЧСИ.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 460 ГПК, съдебният изпълнител извършва разпределение,
когато събраната сума е недостатъчна за удовлетворяване на вземанията
всички взискатели. Чрез разпределението съдебният изпълнител определя кои
притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването
им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно
от тях. В хипотезата, в която за купувач е обявен взискател и едновременно с
това има и други взискатели, а предложената цена не е достатъчна за
удовлетворяване на всички взискатели, е приложима специалната норма на
чл. 495 ГПК, съгласно която обявеният за купувач взискател е длъжен да
внесе в двуседмичен срок от разпределението сумата, необходима за
изплащане на съразмерните части на вземанията на другите взискатели, а ако
няма други взискатели, е длъжен да внесе сумата, с която цената надминава
неговото вземане. Ето защо, в хипотезата на чл. 495 ГПК, се налага
7
извършването на "предварително разпределение" по чл. 460 от ГПК, с което
преди всичко да се определи дали съществува в полза на обявения за купувач
взискател подлежащо на удовлетворяване вземане от публичната продан и в
какъв размер, за да може той да упражни правото си на прихващане, съгласно
чл. 461 от ГПК, както и да се определи сумата, която обявеният за купувач
взискател следва да внесе. След стабилизиране на "предварителното"
разпределение започва да тече и двуседмичният срок за внасяне на
определената с разпределението сума, дължима от обявения за купувач
взискател – в този смисъл Решение № 12 от 19.01.2018 г. на ПАС по в. гр. д.
№ 740/2017г.
В случая, съдебният изпълнител е изготвил протокол за разпределение
на сумата от 83 000лв. както следва:
-в полза на ЧСИ –сума в размер на 3026.90 лв. представляваща дължими
такси по изпълнението по т.3, 4,5, 10 и 31 от ТТРЗЧСИ-на осн. чл. 136, ал.1,
т.1 ЗЗД; в полза на взискателя Алианц Банк България сума в размер на
570.00 лв. –на осн. чл. 136, ал.1, т.1. ЗЗД; в полза на Община Варна дължими
местни данъци –на осн. чл. 136, ал.1, т.2 ЗЗД-18.50 лв. за задължения на Д. П.
Г. – ипотекарен длъжник; 37.02. лв. – за задълженията на Д. Д. Г.; в полза на
взискателя Алианц Банк България сума в размер на 79347.58 лв. - на осн. чл.
136, ал.1, т.3 ЗЗД; В. т. 1.5 от разпореждането е посочено, че в полза на
присъединените взискатели няма суми за разпределение.
Във връзка с конкретните оплаквания на жалбоподателите Г.и следва да
се отбележи, че посоченият срок, в който обявеният за продавач взискател
следва да внесен сумата от 83 000лв. не засяга по никакъв начин правата на
жалбоподателите, нито влияе върху законосъобразността на разпределението,
а отделно от това с последващ протокол от 25.05.2018г. е посочен
правилният 2 седмичен срок.
Съобразно разпоредбата ан чл. 460 ГПК, в разпределение не е
необходимо да бъдат посочени всички взискатели, а само тези, на които ще
бъда разпределена сума за изплащане съобразно правото им на
предпочтително удовлетворение, както и законосъобразно е постъпил ЧСИ.
С оглед извършеното оспорване, и по искане на жалбоподателите, по
настоящото дело е била допусната Съдебно- Счетоводна експертиза, която в
последствие е бил заличен поради неизпълнение от жалбоподателите на
задължението им за внасяне на определения от съда депозит. За да заличи
експертизата, настоящият състав е съобразил, че с влязло в сила на
27.04.2021г. определение по в. гр.д.№ 188/2021г. по описа на Апелативен съд-
Варна, е потвърдено определението на ВОС, с която искането на
жалбоподателите за освобождаване от ДТ е оставено без уважение, но
въпреки това те не са внесли указания им им депозит. Подаването на частна
касационна жалба срещу неподлежащ на обжалван съдебен акт не води до
отлагане на датата на влизането му в законна сила, тъй като съобразно
разпоредбата на чл. 296, т. 1 ГПК, когато не подлежи на обжалване, актът
8
влиза в сила от деня на постановяването му.
Следователно, въпреки предоставената им възможност,
жалбоподателите не са ангажирали доказателства във връзка с твърдението
им, че разпределението е незаконосъобразно, тъй като не е спазен редът по
чл. 135 и чл. 136 ЗЗД.
От своя страна, съдът, след като извърши преценка на разпределението,
намира, че същото е правилно и законосъобразно извършено по следните
съображения:
По делото не са установени кредитори с права по чл. 135 ЗЗД, поради
което такива е са включени в разпределението.
Първи по ред правилно в разпределението са включени дължимите
такси по изпълнението, които съобразно разпоредбата на чл. 136, ал.1, т.1 ЗЗД
са с привилегия от първи ред доколкото представляват разноски по
принудителното изпълнение. По т.1 е посочена сумата 3026.90 лв., която
включва сумата от 552.00 лв. – такса по т.4 от ТТРЗЧИ; -2592.40 лв. – по т.5
от ТТРЗЧСИ; 18.00 лв. – по т.10от ТТРЗЧСИ; 23.50 лв. – по т.31 от ТТРЗЧСИ.
Съдът счита, че сумите са правилно определени, и законосъобразно включени
в първи ред, тъй като са заплатени със връзка: с изпращане /по пощата или
чрез служител на ЧСИ на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа;
искане до съдията по вписванията за вписване или вдигане на възбрана;
получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото
имущество; извършване на оценка на възбранените имоти, т.е. са за
извършване на действия по осъществяването на принудително изпълнение.
Тъй като кредиторът Алианц Банк България АД е привилегирован
взискател с вписана на 20.09.2007г. първа по ред ипотека върху имота,
предмет на публичната продан, то правилно и законосъобразно са му
присъдени направените разноски в размер на 570 лв. представляващи
разноски във връзка принудителното изпълнение, насочено срещу
ипотекирания и възбранен имот.
Съобразно разпоредбата на чл. 136, ал.1, т.2 ЗЗД на следващ ред са
вземанията на държавата за данъци върху същия имот. Видно от приложеното
по изп. дело удостоверение от 23.04.2018г., Д.Г. има задължения към НАП в
размер на 127.78 лв., а Д.Г. – 375.33 лв. От така дължимите суми, ЧСИ е
включил в разпределението само съразмерна част, дължима от всеки от
двамата длъжници.
В полза на взискателя Алианц Банк България е разпределил остатъкът
от 79 347.58 лв.- на осн. чл. 136, ал.1, т.3. Разпределянето на тази сума същото
е правилно и законосъобразно, тъй като този вземането на този взискател е
обезпечено с ипотека, а сумата за разпределение постъпва именно от
продажбата на този имот.
Във връзка с изложеното в жалбата следва да се посочи, че размерът на
9
всички вземания на този взискател /за главница; лихви, разноски/ са
посочени в мотивите на разпореждането. Не е необходимо ЧСИ да посочва с
така разпределената сума кои задължения към взикателя ще бъдат
удовлетворени, тъй като в чл. 76, ал.2 ЗЗД е предвидена поредността, а
именно, че когато сумата от изпълнението не е достатъчна да покрие лихвите,
разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това
лихвите и най-после главницата.
ЧСИ няма задължение да посочва всички взискатели и размерите на
техните вземания, тъй като с разпределението съгласно разпоредбата на чл.
460 ГПК събраната по изп. сума се разпределя съразмерно, като се отделя
сума най-напред за вземанията с право на предпочтително удовлетворение.
Доколкото постъпващата сума не е достатъчна до покрие дори техните
вземания, то не необходимо да бъдат посочвани всички взисктели- вкл. тези
без привилегии, тъй като те към момента няма да получат никакви суми
поради липсата на достатъчно средства от проданта
По изложените съображения, настоящият състав намира, че
извършеното от ЧСИ разпределение е правилно и законосъобразно, предвид
което депозираната срещу него жалба следва са бъде оставена без уважение.
По отношение на жалбата на Т.Е., съдът съобрази следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 435, ал. 3 ГПК, постановлението за
възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден
на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък,
както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не
е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата
предложена цена.;
В кориците на изп. дело липсват доказателства Т.Е. да е бил внесъл
задатък преди началото на проданта, а напротив- видно от изготвения
Протокол за обявяване на наддавателни предложния и купувач от
19.04.2018г. именно поради тази причина наддавателното му предложение е
било обявено за невалидно от ЧСИ. С оглед на което и доколкото Т.Е. не е
внесъл задатък, то той не е легитимиран да обжалва постановлението за
възлагане на имота, поради което жалбата му в тази част следва да се остави
без разглеждане.
Жалбата му по отношение на разпределението следва бъде оставена без
уважение по изложените по-горе съображения за законосъобразност на
разпределението, като отделно от това следва да се отбележи, че доколкото
той не е кредитор с привилегировани вземания, правилно не е бил включен в
разпределението предвид обстоятелството, че сумата от проданта в размер на
83 000лв. е недостатъчна да покрие вземанията дори на привилегирования
взискател, чието вземане многократно надвишава тази сума.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното
разпределение на ЧСИ е правилно и законосъобразно, поради което не са
10
налице основания за неговата отмяна.
Постъпилите жалби в частта касаеща извършването на публичната
продан и постановлението на възлагане следва да бъдат оставени без
разглеждане като недопустими.
Предвид неоснователността на жалбите, на жалбоподателите не се
следват разноски.
От своя страна, въззиваемата страна – Алианц Банк България в
становището си от 26.11.2018г. е поискала присъждането на разноски в
размер на юрисконсултско възнаграждение. С оглед неоснователността на
двете жалби, съдът намира, че всяка група от жалбоподатели следва да бъде
осъдена да заплата на въззиваемата страна сумата от по 50.00лв.-
представляваща ½ част от юрисконсултско възнаграждение в мин. Размер.
Водим от горното, съдът на основание чл. 463, ал. 2, вр. с чл. 274 от
ГПК
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№13975/28.05.2018г. на Д. П.
Г., ЕГН ********** и Д. Д. Г., ЕГН ********** В ЧАСТТА срещу проведена
публична продан на недвижим имот, представляващ втори етаж на жилищна
сграда с идентификатор №10135.2520.5020.1 в гр.Варна, м-ст „***" №*,
изградена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №10135.2520.5020 по изп.
Дело №20127110400915 по описа на ЧСИ Д. П. Я., рег. №711.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№13975/28.05.2018г. на Д. П. Г.,
ЕГН ********** и Д. Д. Г., ЕГН ********** срещу разпределение, извършено
с протокол от 22.05.2018г. по изп. Дело №20127110400915 по описа на ЧСИ
Д. П. Я., рег. №711.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. №13990/28.05.18г. на Т. СТ.
ЕНЧ. В ЧАСТТА срещу проведена публична продан на недвижим имот,
представляващ втори етаж на жилищна сграда с идентификатор
№10135.2520.5020.1 в гр.Варна, м-ст „***" №*, изградена в ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор №10135.2520.5020, по изп. Дело №20127110400915
по описа на ЧСИ Д. П. Я., рег. №711.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №13990/28.05.18г. на Т. СТ.
ЕНЧ. срещу разпределение, извършено с протокол от 22.05.2018г. по изп.
Дело №20127110400915 по описа на ЧСИ Д. П. Я., рег. №711.
ОСЪЖДА Д. П. Г., ЕГН ********** и Д. Д. Г., ЕГН ********** да
заплатят на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане", бул.
„Княгиня Мария Луиза" № 79, сумата от 50.00 (петдесет) лева,
11
представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение по настоящото
дело, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Т. СТ. ЕНЧ. ЕГН ********** да заплати на „АЛИАНЦ
БАНК БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Възраждане", бул. „Княгиня Мария Луиза" № 79, сумата от
50.00 (петдесет) лева, представляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Варна в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12