РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. Троян, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светла Ив. Иванова
при участието на секретаря Емилия П. Петрова
като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело №
20244340100290 по описа за 2024 година
Настоящето дело е образувано по предявен иск с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, от Д. С. Г. от гр. Т., чрез адв.
Е. И. от АК - гр. П., срещу „Ай ти еф груп" АД - гр. София, представител Ф.
Д..
Твърди се, че ищцата е сключила с ответното дружество договор за
кредит № ***, по силата на който са й предоставени в собственост заемни
средства в размер на 2000, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема
40,54%, годишен процент на разходите - 49,00%.
Навеждат се аргументи за недействителност на клауза за неустойката и
за необоснованост на нейния размер. Твърди се, че неустойката за
неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или
представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката
обезщетител на функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от
самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като
щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила
неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по
договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този
случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото
на лицата, които биха учредили лично обезпечение. Сочи се, че предвидената
неустойка е в размер, почти равен на заетата сума, че заемодателят не е търсил
обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението
не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на
1
главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за
отпускане на кредита. Излага се, че е предвидено да се кумулира към
погасителните вноски, като по този начин води до скрито оскъпяване на
кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на потребителят, което е в противоречие със
задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите
нрави.
Твърди се, че в конкретния казус са предвидени следните ограничения,
създаващи условия кредитополучателят да не може да изпълни договорното
си задължение, а именно: За кредит от 2000,00 лева, заемателят се е задължил
да осигури поръчителство на две физически лица с визирани условия в чл.6.3
от договора. Твърди се, че са нарушени ограниченията на чл. 19, ал.4от ЗПК,
че клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на
поръчители е в пряко противоречие с целта на Директива 2008/48. Счита, че
неустойката се кумулира към погасителните вноски, като по този начин води
до скрито оскъпяване на кредита, че по същество тя е добавка към
възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява
неоснователно.
Твърди се, че е изначално недействителна и неравноправна и
противоречаща на добрите нрави, уговорката в чл.3 от приложение № 3 към
договора за кредит.
Сочи се, че договарянето, че кредитополучателя ще заплати
възнаграждение за заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер на
150,00 лева противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в
кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗПК.
Моли да бъде прогласена нищожността на клаузите, предвиждащи
заплащане на такса преференциално обслужване в размер на 150, 00 лева и
неустойка в размер на 2922,96 лева по договор за кредит № ***, сключен с
„АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, като противоречащи на принципа на добрите нрави,
заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи
предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание
на потребителските договори за кредит.
При предвидената процедура по реда на чл.131 от ГПК на ответникът е
изпратено копие от ИМ и доказателства и в предвидения преклузивен срок е
постъпил отговор, в който излага съображения за допустимост, но
неоснователност на претенциите. Оспорват посочената цена на иска в размер
на 2922.96 лева, като считат, че цялата сума за неустойка не следва да се
включва в общата цена, тъй като размерът на неустойката зависи от това за
какъв период от време кредитът е бил необезпечен, като това бъдещо
несигурно събитие зависи единствено от поведението на кредитополучателя.
Твърди се, че от приложените по делото доказателства е видно, че процесния
анекс е сключен на 13.02.2024г. с краен срок до 13.02.2026 г., а исковата молба
2
е предявена на 16.04.2024 г. , т.е. до датата на предявяване на исковата молба,
неустойката би била в много по-малък размер, за разлика от посочения такъв в
исковата молба.
Молят исковите претенции да бъдат отхвърлени, тъй като Анекс № ***
към Договор за кредит № *** се явява изцяло действителен, включително
клаузата за неустойка и таксата предвидена в Приложение № 4 към него,
следователно претенциите на ищеца срещу моя „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД се
явяват неоснователни и необосновани.
С отговора е депозирана насрещна искова претенция за заплащане на
сумата от 2000.00 лева главница, в едно със законната лихва за забава, считано
от 03.07.2024г. /датата на подаване на насрещната искова молба в съда/, до
окончателното изплащане.
В срока по реда на чл.131 ГПК, на ищеца по първоначалния иск и
ответник по насрещният е изпратен препис от насрещната искова молба.
В преклузивния срок е постъпил отговор по насрещният иск, в който се
излагат съображения за неоснователност на претенцията за заплащане на
сумата от 2000 лева. По реда на чл. 103 ал.2 от ГПК, при условията на
евентуалност прави възражение за прихващане между главницата по кредита
в размер на 2000 лева, със сумата от 3937.54 лева, представляваща получена
без правно основание от ищеца, въз основа на нищожни договорни клаузи
възнаградителна лихва в размер на 1124.34 лева, неустойка в размер на
2553.20 лева и такса преференциално обслужване в размер на 260.00 лева,
включени във всяка една от погасителните вноски в общ размер на 3937.54
лева.
В съдебно заседание ищцата и нейния пълномощник не се явяват.
Представени са писмени молби, изразено е становище по същество, с искане
предявеният първоначален иск да бъде уважен, а насрещният отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Адв. И. претендира присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение.
Ответното дружество не изпраща представител в с. з. Изразено е
писмено становище по същество, досежно неоснователността на заявената
искова претенция и молят насрещният иск да бъде уважен изцяло.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства, както и заключението на допусната и приета съдебно-
икономическа експертиза с вещо лице М. И., намира за установено следното:
Установи се по делото, че между Д. С. Г. и „Ай ти еф груп" АД - гр.
София е сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който
са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 2000, 00 лева,
при фиксиран лихвен процент по заема 40,54%, годишен процент на разходите
- 49,00%.
От приложеното от ответникът по първоначалния иск писмено
доказателство- Приложение №5, към договор за потребителски кредит №***
3
/л.47-гръб и л.48/ е предвидено задължение на кредитополучателя, в срок до
края на следващия ден от сключване на договора да представи на кредитора
обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчителство на поне две
физически лица. Банковата гаранция следва да бъде в размер на 3233.04 лева.
Поръчителите пък трябва да са поне двама, всеки от които да има нетен
размер на осигурителен доход в размер на 1500 лв., да работят на безсрочен
трудов договор, да имат поне пет години трудов и осигурителен стаж, да не са
кредитополучатели или поръчители по друг кредит, да нямат неплатени
задължения към финансови институции.
От представения от ищцата по първоначалния иск погасителен план към
договор за потребителски кредит №*** /л.9-л.10/ и приложения такъв от
ответникът по първоначалния иск /л.48-гръб и л.49/ се установява, че е
предвидена неустойка, дължима от кредитополучателя при неизпълнение на
задължението му за предоставяне на обезпечение по договора, в общ размер
на 2922.96 лева, която се начислява и заплаща заедно с погасителните вноски
по кредита, съобразно уговорения погасителен план.
От приложеното от ответникът по първоначалния иск писмено
доказателство - Приложение №4 /л.47/ е предвидено задължение на
кредитополучателя да заплати сумата от 150.00 лева за разглеждане и оценка
на заявката за кандидатстване за кредит, платима на равни вноски, заедно с
всяка вноска по кредита, съобразно уговорения погасителен план.
От приетото заключение по СИЕ се установява, че в ГПР заемодателя е
включил възнаградителната лихва, която е в размер на 45.46 %. Експерта е
изчислил, че кредитът се оскъпява с 153.65%, включвайки такса
преференциално разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване и
начислена неустойка, в случай на непредставяне в срок на обезпечение.
При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна,
намира следното:
Не се оспорва обстоятелството, че между страните са били налице
облигационни отношения, произтичащи от сключения между тях Договор за
потребителски кредит № ***.
Съгласно приложение № 4 към договора за кредит№ ***, а именно чл. 2
от същото е уговорено задължение на кредитополучателя да заплати сумата
от 150.00 лева за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за
кредит, платима на равни вноски, заедно с всяка вноска по кредита, съобразно
уговорения погасителен план.
Съгласно Приложение №5, към договор за потребителски кредит №***
/л.47-гръб и л.48/ е предвидено задължение на кредитополучателя в срок до
края на следващия ден от сключване на договора да представи на кредитора
обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчителство на поне две
физически лица. Банковата гаранция следва да бъде в размер на 3233.04 лева.
Поръчителите пък трябва да са поне двама, всеки от които да има нетен
4
размер на осигурителен доход в размер на 1500 лв., да работят на безсрочен
трудов договор, да имат поне пет години трудов и осигурителен стаж, да не са
кредитополучатели или поръчители по друг кредит, да нямат неплатени
задължения към финансови институции, като при неизпълнение на тези
задължения е предвидена неустойка, дължима от кредитополучателя в общ
размер на 2922.96 лева, която се начислява и заплаща заедно с погасителните
вноски по кредита, съобразно уговорения погасителен план.
Предмет на настоящето производство е Договор за потребителски
кредит № ***, който е сключен, съгласно Закона за потребителския кредит.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон
(ЗПК), е нищожна. Конкретни нарушение на закона са предвиден в чл. 19, ал.
5 и чл. 22 ЗПК. В чл. 19, ал. 4 ЗПК е указано, че годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определен с постановление на
Министерския съвет на Република България, т.е. повече от 50 %, а според
забраната в ал. 5 на същия член клаузи в договор, надвишаващи определените
по ал. 4, се считат за нищожни.
Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК,
„Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати.
С оглед на тази дефиниция съдът намира, че уговорената неустойка в
размер на 2922.96 лева реално представлява разход, който произтича от и е
пряко свързан с договора за кредит, и е следвало да бъде взета предвид при
определяне на ГПР. В случая уговореният размер на годишната лихва по
кредита е 40.54 %, а размерът на ГПР възлиза на 49,00 %. Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид /, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Такъв
разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, съдът приема, че е
неустойката, която по начина по който е уговорена няма за цел да санкционира
5
потребителя за неизпълнение на негово същинско задължение по кредита, а
представлява допълнително възнаграждение за кредитора. Нещо повече,
предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да
заплати сумата от 150.00 лева за разглеждане и оценка на искането за кредит,
то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено
изначално при формирането на ГПР.
Като не е сторено това и не е включена стойността на неустойката към
ГПР, е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК и на основание чл.22
ЗПК договорът за кредит се явява недействителен.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да уважи предявения иск
срещу „Ай ти еф груп" АД, като прогласи нищожността на клаузата на чл. 2 от
Приложение № 4 към Договор за кредит, сключен между страните, като
противоречаща на закона и принципа на добрите нрави, и заобикаляща
изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Относно претендираната нищожност на чл. 4 от приложение № 5 към
процесния договор за неустойка следва да се отбележи, че размера на същата е
посочен в погасителния план към договор за потребителски кредит в общ
размер на 2922.96 лева, която сума е начислена и дължима заедно с
погасителните вноски по кредита, независимо от обстятелството, че в чл.4 от
приложение № 5 към процесния договор е описано, че тя е дължима само за
периода, в който кредитът е бил без осигурено обезпечение. Отделно от
изложеното, размерът на неустойката -2922.96лева, е значително по-голям от
размера на отпуснатия кредит- 2000.00 лева.
От друга страна разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД дефинира неустойката,
която представлява предварително определено обезщетение за вредите от
неизпълнението и обезпечава изпълнението на договора.
Както правилно сочи пълномощника на ищцата, неустойката за
неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или
представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката
обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от
самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като
щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила
неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по
договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество.
Предвидената неустойка в такъв голям размер, съпоставен с размера на
кредита, е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, без да
зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв
начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Заемодателят не е
търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като
обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за
погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено
условие за отпускане на кредита. В процесния договор е предвидено още
неустойката да се кумулира към погасителните вноски като по този начин
6
води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което е
в противоречие с принципа за спазване на добрите нрави.
Тук следва да се анализира и договорната клауза, която предвижда
задължението на Г. в качеството й на заемател, да осигури поръчителство на
две физически лица с визирани условия в чл. 3 от приложението, които могат
да бъдат само физически, не и юридически лица. Гарантите трябва да
получават минимален осигурителен доход. Подобни условия често са трудно
изпълними, което води до действието на договорената неустойка, за да може
кредитодателя да обоснове получаването на допълнителна печалба в
нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
По този начин съдът приема, че неустойката е договорена в нарушение
на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й
обезпечителна функция.
Неустойката по спорния договор има санкционен характер, но
поставянето на условие за обезпечение на задължение за всяка вноска с
поемане на поръчителство от физическо лице, което да отговаря на
изисквания, създаващи значителни за изпълнението им препятствия,
противоречи на принципа на добросъвестността, тъй като цели да създаде
предпоставки за начисляването па неустойката.
В настоящия случай неустойката в разрез с добросъвестността, е излязла
извън присъщите й функции. Предвидено е тя да се кумулира към
погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на
кредита. По същество тя е добавка към възнаградителната лихва на търговеца
- заемодател и го обогатява неоснователно.
По разноските:
По реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК ищцата е освободена от такси и разноски
в настоящето производство. С оглед изхода на делото ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати дължимата ДТ за иска в размер на 80,00
лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Троянски районен
съд, както и сумата 419.85 лева, платена от бюджета на съда за
възнаграждение на вещото лице по СИЕ.
Ищцата е била представляван безплатно в производството по делото от
адв. Е. И. съгласно представен Договор за правна защита и съдействие, поради
което и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, в полза на адв.И. следва да бъде
определено минимално адвокатско възнаграждение при условията на чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1/2004 година.
С молба от 06.12.2024 година /л.121/ , адв. И. претендира за плащане на
адв. възнаграждение да всеки един от двата иска в размер на 960 лева, с ДДС,
а с молба вх.№1502 от 14.03.2025година претендира заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 1778.00 лева за всеки от предявените искове.
В чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г., в сила от 04.11.2022 г., е
7
предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие при
дела с интерес до 1000 лева, адв.възнаграждение е в размер на 400.00 лева, а в
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата - от 1000 лева до 10 000лева, минималното
адвокатско възнаграждение е 400.00 лева, плюс 10% за горницата над хиляда
лева, т.е. 492.30 лева.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че „Е.
И." ЕАД е регистрирано дружество по ДДС - акт за регистрация по ЗДДС от
22.08.2023 г. на НАП - ТД - П., протокол от 22.08.2023 г. на НАП - ТД-П.
/л.121- гръб- л.123/. Съобразно разпоредбите на ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.
дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС - т. 1, съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението,
а в договора следва да е вписан начина на плащане. Настоящата инстанция
счита, че се касае до субект, който е регистриран по ЗДДС и доставчикът на
услугата е данъчно задължено лице смисъла на чл. 3 от ЗДДС. В чл. 67, ал. 1
от ЗДДС е установено, че когато при договаряне на „доставката" изрично е
посочено, че данъкът не е включен в договорената цена, нейният окончателен
размер се формира след начисляване на ДДС. Доставените адвокатски услуги
съставляват облагаема сделка и проц. представител на Г. дължи ДДС,
независимо, че за ищцата адвокатската помощ е била безплатна на основание
чл. 38 от ЗА. Следователно върху опредЕ.та сума за адв. възнаграждение
892.30 лева следва да бъде начислен и 20% ДДС или общо дължимия размер
на адв. възнаграждение, платим на „Е. И." ЕАД възлиза на сумата 1070.76
лева, съгласно трайната практика на ВКС. В посочения смисъл - определение
№82/18.02.2020 г. по т.д.ч.х. № 104/2020 година,определение № 220 от
12.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1810/2016 г., IV г. о., ГК, определение № 109
от 18.02.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1983/2015г., I т. о., ТК.
По отношение на предявеният насрещен иск за заплащане на сумата от
2000.00 лева главница, в едно със законната лихва за забава, считано от
03.07.2024г. /датата на подаване на насрещната искова молба в съда/, до
окончателното изплащане:
Ищецът по насрещният иск „Ай ти еф груп"АД ЕИК *** се позовава на
Анекс № *** към Договор за кредит № ***.
Твърди, че на 12.01.2023 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, в качеството
си на кредитодател и Д. С. Г., в качеството си на кредитополучател, е сключен
Договор за потребителски кредит № ***. На 09.09.2023 г. между „АЙ ТИ ЕФ
ГРУП" АД, в качеството си на кредитодател, Д. С. Г., в качеството си на
кредитополучател, е сключен Анекс № *** към Договор за потребителски
кредит № ***, по силата на който страните са предоговорили
правоотношенията си.
На 13.02.2024 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, в качеството си на
кредитодател, Д. С. Г., в качеството си на кредитополучател, е сключен Анекс
№ *** към Договор за потребителски кредит № *** по силата на който било
рефинансирано задължение на кредитополучателя към „АЙ ТИ ЕФ ГРУП"
8
АД.
Както ищецът по насрещният иск твърди, Анекс № *** е сключен към
Договор за потребителски кредит № ***, което обстоятелство се установява от
приложения по настоящото дело Анекс №*** /л.41-гръб и л.42, л. 64/ от
който е видно, че същият се отнася до Договор за потребителски кредит №***.
В отговора на исковата молба по настоящото гр.д.№290/2024година,
ответникът по първоначалния иск „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД е посочил още две
висящи дела пред РС-Троян – гр.д.№293/2024година и гр.д.№297/2024година,
за които твърди, че имат връзка помежду си.
При извършена от настоящият състав служебна проверка на Гражданско
дело № 20244340100293 и гр.д.№ 20244340100297 по описа за 2024 година
съдът констатира, че са с предмет договор за кредит № ***, като по двете
дела са постановени Решения.
Изложеното по-горе обосновава категоричният извод, че Анекс № ***
касае Договор за потребителски кредит № *** , който е бил предмет на
цитираните по горе граждански дела, но не касае договор №***, който е
предмет на настоящото производство, поради което предявената насрещна
искова претенция като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена
изцяло.
С оглед отхвърляне на предявената насрещна искова претенция, на
ищецът по насрещният иск не му се дължат заплащане на разноски. Такива не
следва да се присъждат и на ответника по насрещният иск, тъй като такива не
са претендирани.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД,
във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК клаузата на чл. 2 от Приложение № 4 към Договор
за потребителски кредит № ***, сключен между и Д. С. Г., ЕГН **********,
адрес: *** и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП"АД, ЕИК ***, с която е уговорена такса
преференциално обслужване в размер на 150, 00 лева, както и клаузата на чл.
3 и чл. 4 от Приложение № 5 към Договор за потребителски кредит № ***,
сключен между страните, уреждаща заплащането на неустойка в размер на
2922,96 лева, като противоречаща на закона и принципа на добрите нрави, и
заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявеният насрещен иск за заплащане на сумата от
2000.00 лева главница, дължима по Анекс №*** /по договор за кредит №
***/, в едно със законната лихва за забава, считано от 03.07.2024г. /датата на
подаване на насрещната искова молба в съда/, до окончателното изплащане,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
9
управление: ***, представител Ф. Д., да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд - гр. Троян сумата 80.00 -
осемдесет лева, представляваща дължима държавна такса за предявените
първоначални искове, както и сумата 419.85 /четиристотин и деветнадесет
лева и осемдесет и пет стотинки/ лева, платена от бюджета на съда за
възнаграждение на вещото лице по СИЕ.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА „АЙ ТИ ЕФ
ГРУП"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представител
Ф. Д. да заплати на „Е. И." ЕАД, ЕИК ***, със съдебен адрес: ***,
представлявано от Е. Г. И., сумата 1070.76 /хиляда и седемдесет лева и
седемдесет и шест стотинки/ лева с ДДС, представляваща минимално адв.
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на ищцата Д. С. Г..
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
10