Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 177 22.07.2020
год. гр.Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добричкият
окръжен съд
гражданско отделение
На
двадесет и четвърти юни 2020
год.
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Г.
ПАШАЛИЕВ
Секретар:Павлина Пенева
като разгледа докладваното от председателя
въззивно гражданско дело № 235 по описа за 2020 год.
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на
глава ХХ от ГПК въз основа на жалба рег.№535/13.02.2020 год. ,подадена от Г.Д.Т., ЕГН **********,*** срещу решение № 10/13.01.2020 год. по
гр.д.№470/2019 год. на Районен съд К.,с което е отхвърлен отрицателно
установителния му иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, район Владислав Варненчик, бул. ”Владислав Варненчик” № 258,
Варна Таурс – Г за недължимост на сумата от 2164,82 лв., представляваща
начислена сума в корекционна процедура за периода от 11.07.2017 г.
до 10.07.2018 г., по фактура № ***/16.07.2019
г., за обект находящ се в гр. К., ***, с клиентски
№ *** и абонатен № ***.
Отправено е искане за отмяна на обжалвания
съдебен акт и постановяване на нов по съществото на спора за уважаване на
претенцията и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за две съдебни
инстанции.Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
При данни,че постановеното неизгодно за
въззивника решение му е връчено на дата 03.02.2020 год., жалба
рег.№535/13.02.2020 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е
процесуално допустима.
В подаден в срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК отговор рег.№ 753/27.02.2020 год., „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Владислав
Варненчик, бул. ”Владислав Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г изразява становище
за неоснователност на подадената жалба.
Страните повторно излагат всички свои фактически
твърдения,оспорвания и правни доводи ,заявени в първоинстанционното
производство.Спорни между тях са въпросите относно правото на
електроразпределителното дружество едностранно да изчислява и коригира
пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие
върху средството за търговско измерване ,както и специалната регламентация на договора за
продажба на електроенергия при публично известни общи условия в ЗЕ , изключва ли приложението на общите норми на
ЗЗД, касателно задължението на купувача да плати цената на продадената
енергия.
С въззивната жалба
не се оспорват фактическите констатации в обжалваното решение, а произтичащите
от същата правни изводи на КРС ,поради
което въззивният съд следва да основе решението си на фактическата
обстановка,въз основа на която се е произнесъл първоинстанционният съд,както
следва:
Установява се от представения от ответника
протокол № 2030675/15.12.2015 г. за монтаж на електромер (стр. 59 от делото),
че на 15.12.2015 г. служителите на „Енерго Про Мрежи” АД и пълномощници на
„Енерго Про Продажби” АД – Ц. И. и И. И. са извършили в присъствието на Д.Т.,
монтаж на електромер – средство за търговски измерване (СТИ) с абонатен № ***,
на адрес гр. К., ***. В протокола освен данните за СТИ : тип, модел, номер на
пломба и пр. са посочени фабричния № 11140215660084244, и показанията на
електромера при монтирането – нощна: 0, дневна: 0. Протоколът е подписан от Д.Т.
и служителите на дружеството извършили монтажа.
На 10.07.2018 г. в 12.10 ч. служители на Енерго
Про Мрежи АД и пълномощници на Енерго Про Продажби АД – С. Т. Г. и Ж. П. Я.,
извършили проверка на измервателните системи и свързващите ги електрически
инсталации на обект находящ се в гр. К., ***. В съставения по време на
проверката констативен протокол № 1202271 (л. 50 -51 от делото), изготвен в
присъствието и подписан от свидетелите Д. П. Д. и И. С. З., са посочени
отчетените показания на електромера: 002328 kWh по първа /нощна/
тарифа, 007905 kWh по втора /дневна/ тарифа и -- по трета
/върхова/ тарифа. Отразено е наличието на държавна пломба със сигнатура „М 15” и ведомствена
„Еnergo-Pro 2061536” на капака на клемния блок. Електромерът е демонтиран и е
монтиран нов с нулеви показания по двата тарифни регистъра.
Демонтирания електромер е представен в БИМ ГД
„МИУ” РО Варна, в запечатан плик, пломбиран с пломба № 508307, придружен с КП №
1202271 от дата 10.07.2018 г. на ЕРП Север АД. Установява се от представения
констативен протокол № 1646/09.07.2019 г. на БИМ ГД „МИУ” РО Варна, за
извършена метрологична експертиза на средство за измерване, че статичен
еднофазен двутарифен електромер тип: Iskra MЕ162, идентификационен № 1114021566084244, при
софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за
типа електромер Iskra MЕ162 трябва да състои от две тарифи Т1 и Т2.
Действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа
Т3 – 011469,7 kWh. Не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера.
Електромерът съответства на метрологичните характеристики, отговаря на
изискванията за точност при измерване на електроенергия.
Въз основа на така съставения констативен
протокол ЕРП „Север” е изготвило становище за начисление на ел. енергия за
абонатен № *** и кл. № ***, за допълнително общо количество ел.енергия в размер
на 11469 кВТч. за периода от 11.07.2017 г. до 10.07.2018 г., като електроенергията е разпределена на два
периода. В становището е посочено, че е извършено софтуерно прочитане на
паметта на електромера, при което е установено точното количество неотчетена
ел.енергия.
От „Енерго-Про Продажби” АД на 16.07.2019 г.
е издадена фактура № *** за заплащане на електрическа енергия в
размер на 11469 kWh на обща стойност 2164,82 лв. Фактурата е
изпратена до абоната със съпроводително писмо, в което е посочено, че в
резултат на констатираното неточно измерване на ел. енергия за обект на адрес
гр. К., ***, е направено преизчисление на количеството енергия за клиентски № ***
и абонатен № ***, и е издаден счетоводен документ с № ***/16.07.2019 г. на
стойност 2164,82 лв. със срок на плащане 26.07.2019 г.
Съгласно заключението на вещото лице В. Ч., измерването на електроенергията, потребявана в обекта на
ищеца се е извършвало посредством еднофазен статичен електромер Iskra
MЕ162 с ид. № 1114021566084244. Същият е одобрен тип средство за измерване.
Електромерът е предназначен за директно измерване на активна енергия
в еднофазни мрежи. Има до четири тарифни регистри, превключвани с вграден
часовник за реално време. Процесният електромер е
произведен през 2015 г. и е преминал първоначална
метрологична проверка през същата година. За еднофазните
електромери срокът за следваща метрологична проверка е шест
години. Монтиран е на адреса на потребление на 15.12.2015 г., като
са записани нулеви начални показания по два от тарифните регистри на
електромера – 1.8.1 /нощна/ и 1.8.2 /дневна/. Няма записани показания за
регистри 1.8.3 и 1.8.4. В процесния случай СТИ е правилно свързано
между захранващата мрежа и консуматорите и измерва с грешка до ±1% преминалата
електроенергия. Тъй като измервателната грешка на СТИ е в
допустимите граници следва, че цялата потребена от ищеца – абонат
електроенергия в периода на корекцията е измерена, като част от нея е записана
в невизуализирания за отчет регистър 1.8.3, поради което тази
част не е отчитана като потребена. Преминалата от захранващия кабел към абоната
електроенергия е измерена от СТИ и е записана в тарифните регистри на паметта,
но част от нея – записаната в регистър 1.8.3 не е отчетена за
съответните периоди на фактуриране. Във фактура *** от 16.07.2019 г. са приложени цени на технологични разходи и мрежови услуги
за битови клиенти на крайния снабдител, задължение към обществото, начислен е
ДДС 20%. Математическите изчисления по извършената корекционна процедура са
аритметично точни.
Въззивният съд
констатира, че обжалваното решение не страда от порок, сочещ на нищожност или
недопустимост. Във въззивната
жалба са наведени доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради
което съобразно нормата на чл. 269 изр. второ ГПК, преценката на настоящия състав при постановяване на
решението е ограничена до посоченото в нея и
доколкото възраженията са релевантни по спора.
Решението е законосъобразно
по следните съображения:
Ищецът ,предявил отрицателно установителния иск по чл.124 ал.1
от ГПК е "битов клиент" по
смисъла на пар.1, т.2а от ДР на
ЗЕ, потребител на енергийни услуги по смисъла на пар. 1, т. 41 Б от
ДР на ЗЕ и се явява краен клиент по смисъла на пар.1, т.27 г от ДР
на ЗЕ.
Предмет на
спора е наличието на предпоставките за възникване право на ответника
служебно да коригира сметка за електрическа енергия.
Спорното правоотношение се е развило по време, в
което ПИКЕЕ /ДВ ,бр.98/2013г./ са отменени /с изкл.чл.48 – чл.51/ и липсва
специална подзаконова уредба за преизчисляване на сметки за електроенергия за
минал период поради неотчитане и незаплащане на част от действително
потребената електрическа енергия,измерена в невизуализиран регистър на СТИ,в
резултат на установено софтуерно въздействие върху същото от страна на крайния
битов потребител.
Правоотношението между електроразпределително
дружество и краен потребите на електрическа енергия,възниква по силата на
договор за продажба на електрическа енергия при публично известни Общи
условия,имащи своята специална регламентация в ЗЕ.Тази регламентация не изключва за неуредените случаи приложението
на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на
продадената енергия.В съответствие с общата норма на чл.183 от ЗЗД, когато е
доставено определено количество енергия, но по грешка то е отчетено в по-малко
и съответно е заплатена по-малка от реално дължимата цена, купувачът дължи
доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба /преди приемане
на ПИКЕЕ от 2013 год. и след отмяната им с решения на ВАС,постановени по
административни дела №№ 2385/2016 год. и 3879/2017 год.,в сила съответно от
14.02.2017 год. и 23.11.2018 год./, този извод следва от общото правило, че
купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока, както и от общия
правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Когато потребителят
неправомерно въздейства върху средството за техническо измерване, той дължи да
заплати реално потребената електроенергия - ако доставчикът докаже наличието на
потребление и действителния му размер. Извършеното от потребителя софтуерно
въздействие върху средството за техническо измерване, в резултат на което част
от действително потребената електроенергия не е отчетена от
електроразпределителното дружество, влече като последица ангажиране на
отговорността по чл.183 от ЗЗД на потребителя–така решение №150/26.06.2019 год. по гр.д.№
4160/2018 год. на ВКС, трето гражданско отделение.При липса на специална
регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия
поради грешки в отчитането, исковото производство е достатъчна гаранция за равни права на страните и за
защита на добросъвестните крайни потребители –така решение № 124/18.06.2019
год. по гр.д.2991/2018 год. на ВКС, трето гражданско отделение.
Спори се по делото относно това ,дали
констатираното натрупване в невизуализиран регистър презумира наличието на
действително потребена и неотчетена електрическа енергия.Изводът,че отчетената
,невизуализирана на дисплея енергия е
фактически преминала е експертен такъв и е недвусмислено обективиран в
констативния протокол на БИМ за изготвена по реда на чл.57-58 от ЗИ
метрологична експертиза и се подкрепя от заключението на вещото лице,изготвило
назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Ответникът е доказал
неправомерното вмешателство в софтуера на средството за техническо измерване,
както и извършването му след монтиране на средството в обекта на абоната
/следва от установената параметризация в две тарифи от производителя и факта,
че ответникът, електроразпределителното дружество и БИМ не
разполагат със софтуера за програмиране/.След като ответникът, електроразпределителното дружество и БИМ не разполагат с
версия на софтуер,позволяваща въвеждане на нови данни в паметта на
електромера,а предоставеният им от производителя на СТИ софтуер позволява
единствено четене на данните в паметта на електромера следва ,че горните правни
субекти не са имали обективната възможност да „манипулират“ данните в паметта
на СТИ и да въведат по свое усмотрение потребени количества ел.енергия по
тарифа 1.8.3 в паметта на уреда. Горното обуславя
извод,че доказаното софтуерно вмешателство е свързано с противоправно виновно поведение на абоната.
То съставлява човешка намеса в паметта на електромера и единствената
възможна причина за осъществяването му е виновното поведение на абоната-купувач
на електрическа енергия,като се има предвид, че субектите,които доставят и продават електрическа енергия и
извършвал контрол за метрологична точност на СТИ,не разполагат с необходимия
софтуер за въвеждане на данни в паметта на СТИ,а реализираната цел /скриване и
неотчитане на част от реално доставената и потребена електрическа енергия/
ползва само купувача –ищец по делото.В резултат на неправомерното вмешателство
доставена в обекта на абоната
електроенергия не е отчетена при електроразпределителното дружество.
Стойността на доставеното и потребено
количество електрическа енергия подлежи на заплащане от абоната по сключения договор за продажба на електроенергия в обема,установен от ответното търговско дружество в регистър 1.8.3 и 1.8.4.
на СТИ .Няма
данни наистина ,в кой период от денонощието е ползвана отчетената в скрития
регистър електроенергия, но това е без значение, предвид, че е остойностена от
ответника по цени за технологични разходи, а те са по-ниски от цените за дневна
и нощна тарифа.По отношение продължителността на софтуерното
въздействие поради невъзможността да се установи началният му момент следва да
се посочи,че релевантен пределен начален момент е датата на монтиране на СТИ в
процесния обект,което в случая е осъществено на
03.11.2016 год.Аргумент в подкрепа на горния извод е и нормата на чл.55
ал.1 от сега действащите Правила за измерване на количеството електрическа
енергия,издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране /ДВ,бр.35/2019
год./,съгласно която, в
случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа
енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване,
операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството
за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри.Така процесният период 11.07.2017
г. до 10.07.2018 г. ,за който се претендира заплащане на
доставената ел.енергия,е след датата на монтажа и следва да бъде зачетен като
обоснован.
На основание чл.271 ал.1
от ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода по спора
–неоснователност на подадената жалба,на дружеството-въззиваема страна се
следват сторените съдебно-деловодни разноски за въззивното производство.
Такива в списъка по
чл.80 от ГПК са посочени по вид и размер,сторени както в производството пред КРС,така
и пред ДОС.На присъждане от въззивния съд подлежат единствено тези,сторени в настоящата инстанция.Разноските ,дължими за
първоинстанционното производство
подлежат на присъждане от ДРС с решението –чл.236 ал.1 т.5 от ГПК или в
производство по чл.248 от ГПК,а правомощията на въззивният съд могат да бъда
упражнени единствено по повод подадена жалба от дружеството,каквато в случая не
е налична.
За защита от адвокат по
повод обжалването,дружеството е заплатило сума в размер от 912 лв.,включваща
възнаграждение от 760 лв. и ДДС в размер от
152 лв. Въззивникът е направил възражение по чл.78
ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.Делото е с
интерес от 2 164.82 лв. По
правилото на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения,в редакцията след постановяване на Решение № 5419 на ВАС на
РБ, приложима към момента на произнасяне на съда по отговорността за разноски, предвидения минимум възлиза на сумата от 270 лв.,а с ДДС на сумата от 324 лв.,т.е. в случая
е заплатено възнаграждение в почти трикратен размер. Защитавания материалният интерес в областта на доставката и заплащането на
електрическа енергия в стойностно изражение не е висок ,а при съобразяване,че делото
е част от многобройна група дела,идентични по предмет,то правната и фактическа му сложност не е голяма. При съобразяване на
горното,възражението по чл.78 ал.5 е
основателно ,поради
което адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено и присъдено такова в
размер от 270 лв.,ведно с ДДС съгласно §
2а от посочената Наредба ,т.е. общо 324 лв.
По изложените съображения,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10/13.01.2020 год. по гр.д.№470/2019
год. на Районен съд К..
ОСЪЖДА Г.Д.Т., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, район Владислав Варненчик, бул. ”Владислав Варненчик” № 258,
Варна Таурс – Г сумата
от 324 лв.,сторени съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.