Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 04.03.2022г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и вта. ора година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от
съдия Магделинова гр.дело №1355/2019год., за да се произнесе, взе предвид
следното.
Предявен е иск с правно основание чл.240 от ЗЗД.
Ищецът
Г.Д.С. излага в исковата молба, че е предоставил заем на ответното дружество в
размер на 40 000лева, преведени по негова банкова сметка ***.01.2014г., със
задължение за връщането му в срок до два
месеца. Към датата на исковата молба
сумата не е върна.
Предвид изложеното е предявен иск за
постановяване на решение, с което да бъде осъдено ответното дружество да заплати
сумата от 40 000лева, дължима по
неформален договор за заем, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното й плащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът "Е.Е.М." ООД, в писмения си отговор излага съображения
за неоснователност на иска. Възразява, че вземането е погасено по давност с
изтичане на петгодишен давностен срок съгласно чл.110 от ЗЗД към датата на
исковата молба. Излага, че сумата е преведена
на 29.01.2014г. и е погасена по давност на 29.01.2019г. преди датата на
исковата молба. Твърди, че заемът е изплатен изцяло на ищеца, който теглил от
банковите сметки на дружеството периодично различни суми, които са описани в
писмения отговор по размер и дата на изтегляне. Същите са в общ размер от 42
090лева, с които е погасено задължението по договора за заем.
В становище по изготвения проекто-доклад ответното дружество заявява, че
оспорва наличието на договор за заем за сумата от 40 000лева, но поддържа при
условията на евентуалност възражения за погасяване на вземането по давност и за
погасяване чрез плащането му на ищеца, който е изтеглил сумата от банковите
сметки на дружеството. Излага по реда на
чл.143, ал.2 от ГПК допълнителни обстоятелства
за това, че на 28.11.2013г. управителят на ответното дружество е
упълномощил ищеца да го представлява, като извършва всякакви действия на
разпореждане с банковите му сметки, включително да внася и тегли суми без
ограничение. Твърди, че ищецът е внесъл
оперативни разходи по банковата сметка на дружеството, които преди това е
изтеглил от сметката на същото и го е оформил като заем, което не означава, че
тези средства представляват заем. Твърди, че преди това ищецът изтеглил от
сметките на дружеството в периода от 01.01.2013г. до 29.01.2014г. сума в размер
на 113,540лева. Излага, че ищецът е съдружник в ответното дружество, както и че
липсва решение на ОС на същото за получаване на заем от ищеца съгласно чл. 21,
ал.1, т.14 от дружествения договор.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните е налице спор относно съществуване на
облигационно правоотношение по договор за заем между тях, по което ищецът да е предоствил на ответника
процесната сума срещу задължението за връщането й. В тази връзка е приета
съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице отговаря, че по банковата
сметка на ответното дружество на 29.01.2014г. е преведена сумата от 40 000лева
с основание "Заем по договор". Сумата е осчетоводена по дебита на
сметка 503.3 -"разплащателна сметка в лева" и по кредита на сметка 499 "Други
кредитори" с основание за плащане "заем по договор". В счетоводството на ответното дружество е
отразена преведената на 29.01.2014г. от Г.С. сума в размер на 40 000лева с
основание "Зем по договор".
От
заключението на вещото лице по ССЕ, което съдът кредитира като обективно и
обосновано, се установява, че сумата от
40 000лева е преведена от сметка на ищеца по сметка на ответника на
29.01.2014г. и е надлежно осчетоводена като заем по договор. В този случай е приложима
съдебната практика по чл.290 от ГПК, обективирана в решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС, постановено по
т. д. № 593/2009 г., II т. о., ТК, в
което е прието, че само по себе си, отразяването на фактурата в счетоводството
на ответното дружество, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и
ползването на данъчен кредит по същата - представляват недвусмислено признание
на задължението и доказват неговото съществуване. В този смисъл е и решение №
46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г.
Прилагайки посочената съдебна практика съобразно
установените в настоящото произоводство факти следва да се направи извод, че
надлежното осчетоводяване на получената сума от ищеца като "заем по договор" и
включването й като задължение на дружеството към "други кредитори"
представлява признание от страна на ответника
за съществуване на договора за заем и получаване на процесната сума, която е
преведена от сметка на ищеца. Следователно се установява съществуването на
неформален договор за заем между страните, по силата на който ищецът е превел
по сметка на ответника сумата от 40 000лева, срещу задължението на последния да
я върне съобразно чл.240 от ЗЗД.
Съдът приема, че по отношение процесния договор за
заем следва да намерят приложение правилата на търговския закон, като се вземе предвид субективния критерии за определянето й като
такава. В мотивите към тълкувателно решение 3 от 23.02.2022 год. по
тълкувателно дело № 3/2019г. на ОСГТКВКС е посочено, че "Извън
законодателно посочените сделки, които по естеството си са търговски, такъв
характер на сделката се придава и тогава, когато е сключена от търговец и е
свързана с упражняваното от него занятие – субективни/относителни/ търговски
сделки. Законодателят въвежда и оборима презумпция за квалифициране на сделката
като търговска – достатъчно е да е сключена от търговец, за да се счита, че е
свързана с неговото занятие. В зависимост от качеството на лицата по
правоотношението, търговските сделки могат да бъдат едностранни или двустранни.
В чл.287 ТЗ е предвидена приложимост на разпоредбите на търговското
законодателство и за търговски сделки, при които една от страните не е търговец
и не следва друго от закона. В отношенията между търговци или когато едната
страна е търговец, са приложими и уредените в ЗЗД договори /вкл. и по силата на
препращащата норма на чл.288 ТЗ/, които са част от гражданското право."
С оглед на изложеното
следва да се приеме, че процесният договор за заем представлява търговска
сделка, тъй като една от страните по договора е търговец и приложение следва да
намери презумпцията на чл. 287 от ТЗ. При положение, че сделката е търговска
следва да се направи преценка за действителността на договора съобразно
разпоредбите на ТЗ. В случая следва да се вземе предвид разпоредбата на чл.293, ал.3 от ТЗ,
която предвижда, че страната не може да
се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е
оспорвала действителността на изявлението.
В тази връзка осчетоводяването на получената от ищеца сума
по сметка на ответника като "заем по договор" дава основание
да се направи извод, че ответното дружество не е оспорвало действителността на
договора за заем,
по силата на който
е получена.
На
следващо място съгласно чл.301 от ТЗ, когато
едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че
търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след
узнаването.
В случая ответното
дружество прави възражение за недействителност на договора за заем, тъй като е
сключен без наличие на решение на ОС на
дружеството. В същото време се установява, че получените суми са надлежно
осчетоводени като получени по договор за заем и са преведени от сметката на
ищеца. Следователно търговецът не се е противопоставил на получаване на сумата в
изпълнение на договора, поради което следва да се приеме, че дори и да е
извършено действие от името на търговското дружество без предствителна власт,
то няма противопоставяне веднага след узнаването. Напротив веднага след
получаване на сумата по договора за заем, същата е надлежно осчетоводена.
Неоснователно е възражението на ответното дружество,
че сумата е върната на ищеца чрез извършване на частични плащания, като в
периода от 18.02.2014г. до 25.06.2015г. ищецът теглил от банковата сметка на дружеството
сума в общ размер от 42 090лева. В тази
връзка следва да се вземе предвид безспорното обстоятелство, че ищецът през
посочения период е бил съдружник в ответното дружество и упълномощен от
управителя му да сключва договори от името на дружеството и да получава
плащания по тях.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза и
от събраните писмени доказателства се установява, че в периода от 29.01.2014г.
до 25.06.2015г. ищецът е теглил суми от банковата сметка на дружеството и в
банковите извлечения не е отразено основание за теглене, но при осчетоводяване
на сумите по дебита на сметка 501- "Каса в лева" и по кредита на сметка 503 "разплащателна сметка в лева" е
посочено основание "захранване на каса". Според вещото лице след
извършване на тегления от касата на
дружествената сметка, задължението към ищеца не е намалено, тъй като е посочено
основание за теглене на сумите "захранване на каса" , а не погасяване
на заем.
Съобразно даденото в
посочената съдебна практика, обективирана в решение
№ 42 от 19.04.2010 г. на ВКС, постановено по т. д. № 593/2009 г., II т. о., ТК,
указание за преценка доказателствената стойност на счетоводните записвания,
настоящият съдебен състав приема, че осчетоводяването на теглените суми от
ищеца като захранване на каса следва да се приеме за едно признание на неизгоден за ответното
дружество факт, а именно че теглените суми не са за погасяване на задълженията
по договора за заем. Следва да се направи извод, че сумите са теглени на
посоченото в счетоводните документи основание "захранване на каса", тъй
като ищецът е бил събружник в ответното дружество и упълномощен от управителя да го
представлява при сключване на договори,
поради което същият вероятно е встъпвал и в други правоотношения от името на
дружеството, за което е логично да е получавал пари от неговата сметка. Обстоятелството,
че между стрните е сключен договор за заем, по който ответното дружество има
задължения към ищеца, не дава основание за извод, че всички получавани от ищеца
суми са за погасяване на задълженията по този договор, при положение че такова
обстоятелство не е надлежно отразено в счетоводството на дружеството. Следователно
не се установява ответното дружество да е погасило задължението си по договора
за заем, поради което дължи връщане на получената сума.
Неоснователно е възражението
за погасяване на вземането по давност по следните съображения:
Ответникът оспорва между страните да е имало уговорка
за връщане на сумата в срок до два месец от предоставянето й за нуждите на
дружеството, както е посочено в исковата молба. Поради това следва да се приложат
общите правила за търговските сделки в тази връзка.
Съгласно
чл.303а, ал.3, изречение първо от ТЗ ако
не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в
14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. В
разглеждания случай се установява, че по силата на неформалния договор, сключен
между страните на 29.01.2014г. ищецът превел по сметка на ответника сумата от
40 000лева срещу задължението му да я върне. При положение, че не се установява
между страните да е договорен срок за връщане следва да се приеме установеното
в закона разрешение, че паричното задължение трябва да бъде изпълнено в
14-дневен срок от получаване поканата за плащане. Съдът приема, че в случая
поканата за връщане е връчена в деня на получаването на сумата като заем, в
който тази сума е надлежно осчетоводена. Следователно вземането ще е изискуемо,
считано от 13.02.2014г.
По отношение на процесното вземане следва да намери
приложение чл.110 от ЗЗД , регламентиращ обща петгодишна погасителна давност.
Според чл.114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В случая вземането е станало изискуемо на 13.02.2014г. и не е
погасено по давност към датата на исковата молба.
Дори и да се приеме, че покана за връщане на сумата
не е връчена в деня, в който същата е получена от ответното дружество и надлежно
осчетоводена, в този случай следва да намери приложение изречение второ на чл.
303а, ал.3 от ТЗ, в който е предвидено, че когато
денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи
или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или
услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката
или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това. В
този случай следва да се приеме, че вземането е изискуемо от 30.01.2014г., като
давностния срок не е изтекъл към датата на подаване на исковата молба.
Предвид изложеното предявения иск следва да бъде
уважен до пълния предявен размер.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи
на ищеца направените по делото разноски в размер на 3730,00лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА "Е.Е.М."
ООД с ЕИК ****** да заплати на Г.Д.С. с ЕГН ********** на основание чл.240 от ЗЗД сумата от 40 000,00лева, предоставена на заем на 29.01.2014г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба-30.01.2019г. до окончателното й плащане, както и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК направените по длеото разноски в размер на 3730,00лева.
РЕШЕНИЕТО
може да
се обжалва пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.