Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр.
Ловеч, 12.07.2017 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав, в публично заседание на девети
юни през две хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ИВАНОВ ,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретаря Д.
П., докладчик чл.съдия Ангелова, като
разгледа в.гр.д.№ 207/2017г.и
за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.356 и сл.от ГПК
и чл.75 от ЗС.
С Решение №3/05.01.2017г.,пост.по гр.д.№ 640/2016г.,
РС-Ловеч е отхвърлил като неоснователен и недоказан, предявения от Т.Г.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, адрес за
призоваване: гр.София, ул.”Клокотница”№2А, ет.1, офис 4, чрез адв.А.Т., против И.С.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, владелчески иск с правна квалификация по чл.75
от ЗС – с искане за възстановяване
на отнето владение, чрез осъждане на ответника И.С.И. да предаде на ищеца
владението на Апартамент №5,представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 43952.514.41.5, с административен адрес: гр.Ловеч,
ул.”Осъмска”, бл.”Осъм”, вх.Б, ет.3, ап.5, с Избено помещение №1, Таванско
помещение №1, ведно с припадащите се идеални часто от сградата и от правото на
строеж върху поземлен имот с идентификатор №43952.514.41, което владение му
било неправомерно отнето на 11.03.2016г. от ответника с осъществен от ЧСИ В.П.
по изп.д.№ 20148790400167 въвод във владение, за което е съставен протокол от
същата дата. С оглед изхода на спора Т.Г.Т. е осъден да заплати на И.С.И.
разноски в размер на 1700лв.
Постъпила е жалба от Т.Г.Т. ***,чрез
адв.А.Т.-САК, против Решение №3/05.01.2017г.,пост.по гр.д. №640/2016г.на
РС-Ловеч. Счита,че решението за отхвърляне на предявения иск по чл.75 от ЗС е
неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и
процесуален закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът е
възприел релевантните за основателността на иска факти неправилно. Повратно и
избирателно са тълкувани събраните доказателства и защитни действия, като са
пренебрегнати възраженията и оспорванията, които ищецът е направил. Неправилно
не са кредитирани и твърденията за извършени действия по отнемане на имота от
трети лица, против волята на ищеца. Счита,че съдът не е направил съвкупен
анализ на документите от изпълнителното
производство пред ЧСИ В.П.. Там се съдържа признание на ответника, че на 17.03.2016г.
именно съдебният изпълнител му е предал ключовете от апартамента. Приема, че
при липсата на изпълнителен титул /основание/ на взискателя, е изцяло
незаконосъобразно да се предават ключовете от жилището. Изразява несъгласие с
приетото от съда „доброволно„ предаване на ключовете от апартамента и счита,че
не са обсъдени възраженията и оспорванията му на тази теза. Липсват
доказателства и за извода,че предаването на ключовете и владението е било
съгласувано и съобразено с приетата линия на защита с адв.К.-ЛАК-негов
пълномощник преди. Твърди, че не е имала пълномощия да извършва предаването на
ключовете от апартамента, а след като го е сторила, е следвало да състави
разписка за получаване, съответно Т.Т. да подпише протокол за „доброволно”
предаване на ключовете. Такива документи не са съставяни и е очевидно,че ищецът
е бил принуден от пълномощника да ги предаде. На следващо място заявява,че
съдът не е обсъдил исканото за послужване заповедно производство по
ч.гр.№73/2014г.на РС-Ловеч,образувано по подадено от И.С. заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. От него се установява,че И.С.И. е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против И.М.за
предаване владението върху процесния апартамент. Като документ от който
произтича задължението, е представил споразумение от 30.12.2013г.,с което И.Ц.М.се
е задължил да предаде на И.С.И., в срок до 05.01.2014г.Въз основа на издадените
в хода на заповедното производство заповед за изпълнение и изпълнителен лист е
образувано и изпълнителното дело пред ЧСИ В.П.. В хода на последното е
установено,че Т.Т. е упражнявал фактическа власт върху апартамента не само през
м.март 2016г.,а и през последните 20 години. Такива са и твърденията на всички
разпитани свидетели,които съдът не е съобразил. Следвало е да се отчете,че Т.
се явява трето на спора лице,владеещо процесното жилище и спрямо когото
издаденият изпълнителен лист няма действие.Този факт е бил известен и
пълномощникът адв.К.. Не приема и тезата на съда,че предаването на владението
се е предхождало от преговори, насочени към доброволно разрешаване на
съществувалите съдебни спорове и където е постигнато съгласие за
освобождаването на жилището. Неправилно е кредитирана представената
кореспонденция по електронен път, както и приложените документи не са подписани
от страните и не може да се установи автентичността им. Оспорва наличието на
неформален договор между Т.Т. и И.И. за предаване на имота. Счита за
процесуално нарушение кредитирането на показанията на св.С.С., без да е
отчетена пристрастността му по правилото на чл.172 от ГПК, предвид факта,че е
син на ответника И.С.И.. Не споделя и извода за липса на доказателства за
„нарушение на владението” по см.на чл.75 от ЗС, а именно чрез действия на трети
лица,който акт е осъществен против волята на владелеца. Счита,че за този си
извод съдът е направил неправилен анализ на ангажираните доказателства и
поддържани от страните тези. Възразява и за наличие на основания за отвод на
докладчика,които не били съобразени. Не се съгласява и с приетото по отношение
на разноските и възразява,че не е уточнено при коя от хипотезите на чл.38,ал.1
от ЗА се присъжда адвокатският хонорар от 1700лв. Моли да се отмени решението и
вместо него се постанови ново с уважаване на предявения иск. Представя и моли
да се приеме като доказателство в хипотезата на чл.260,т.5 от ГПК Постановление
на Върховна касационна прокуратура по пр.№9747/08.12.2016г.по жалба на Т.Т.
срещу действията на адв.К.,с акцент изразеното становище по работата й по
казуса.В подкрепа на възражението за наличие на основания за отвод представя и
постановление на прокурор Р. от 04.07.2016г.по пр.№881/2016г.по описа на
Районна прокуратура-Ловеч.
В срок е постъпил отговор от И.С.И.,чрез
адв.Б.Г.Г.-САК. Изявлението на страната не беше подписано от посочения
пълномощник, поради това съдът не го
прие при насрочване на делото за разглеждане. Преди съдебното заседание
страната потвърди действията на адв. Г.,който представлява въззиваемия в
съдебното заседание.
В съдебно заседание въззивникът не
се яви и се представлява от адв.Т.-САК,която поддържа въззивната жалба и моли
да се уважи.
От събраните по делото
доказателства-приложените по гр.д. 640/2016г.по описа на РС-Ловеч, приетото от
настоящата инстанция Постановление от 04.07.2016г.по пр.№881/2016г.по описа на
Районна прокуратура-Ловеч, както и
становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за
установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се
произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е обоснована.
Въззивната жалба е подадена е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на
изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за
редовна.
При проверката си по реда на
чл.270 от ГПК въззивната инстанция не
открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по
реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.
По същество.
Не се спори,че между страните са налице дългогодишни
спорове по отношение имот- Апартамент
№5 с идентификатор 43952.514.41.5.5, намиращ се в гр.Ловеч, ул.Осъмска, блок
„Осъм”, вх.Б, етаж 3.
На 24.03.2014г. Г.Д.– майка на настоящия ищец, е
подадена искова молба против И.М.,Г.М., И.И. и М.И.. По образуваното
гр.д.№192/2014г.по описа на ОС-Ловеч са разгледани предявените два обективно и
субективно съединени иска при условията на евентуалност. Първият е с правно
основание чл.26,ал.1, т.1 от ЗЗД с искане да се прогласи нищожността на Договор
за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт с № 82, том III, рег.№ 2685,
дело 332 от 2003г. по описа на Нотариус с per. № 139 и район на действие PC-
Ловеч, вписан в службата по вписванията при ЛРС като акт №19, том 6, дело №
1121/20.06.2003г., с който Г.Д.продава на М.И.спорния имот. Вторият иск е с
правно основание чл.124 от ГПК, по който
е поискано да се признае за установено по отношение на М.И., И.И., И.М.и Г.М.,
правото на собственост, придобито по реда на чл.79 от ЗС върху процесния
апартамент, на Г.Д.. Производството е завършило с влязъл в сила акт за
отхвърляне на исковете.
На 07.05.2014г е подадена искова молба от И.М.и Г.М.
против Г.Д.и Т.Т.. Образувано е гр.д.№34/2015г. по описа на ОС-Ловеч /преди
това гр.д.№738/2014г.по описа на РС-Ловеч/. Предмет на разглеждане е
ревандикационен иск на И.М.и Г.М., против Г.Д.и Т.Т., по отношение на процесния
Апартамент №5. Ищците основават собствеността си на Договор
за покупко-продажба обективиран в Нотариален акт №166, т.V, рег.№3308, д.№299
от 2011г. на Нотариус М.Д., по силата на който М.К.И.и съпругът й И.С.И. са
продали на 18.11.2011г. Апартамент
№5 с идентификатор 43952.514.41.5.5, намиращ се в гр.Ловеч, ул.Осъмска, вх.Б,
ет.3 на М.Ц.М., като продавачите са си запазили
пожизнено вещно право на ползване заедно и поотделно върху продавания имот. Към
момента на сделката И.Ц.М.е в брак с Г.Ц.М., поради което имота е придобит при
условията на съпружеска имуществена общност. В хода на това
производство,с отговора на исковата молба, Т.Т. е направил възражение за
придобиване на имота по силата на упражнявано давностно владение на основание
чл.79 от ЗС. Постановено е Решение от 16.12.2016г. от ОС-Ловеч,с което е уважен
ревандикационния иск, като е признато за установено правото на собственост на И.М.и
Г.М. върху имота,а Т.Т. и Г.Д.са осъдени да предадат владението. Производството
е в ход на инстанционен контрол.
По хронология следва настоящето производство,
образувано по подадена на 19.04.2016г. искова молба за защита на нарушено
владение-иск с правно основание чл.75 от ЗС,във връзка с чл.356 от ГПК.
На 27.04.2016г. е образувано гр.д.№ 694/2016г.на
РС-Ловеч по подадена искова молба от Т.Т. против И.И., М.И., И.М.и Г.М.. Предявени
са два установителни иска- отрицателен-да се признае за установено, че
ответниците не са собственици на процесния имот-Апартамент №5,с описаните вече
идентификационни данни и положителен-да се признае за установено,че ищецът е
собственик на имота по силата на валидно упражнено давностно владение по реда
на чл.79 от ЗС.
Отделно от това не се спори,че въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 17.01.2014г. по гр.д.№ 73/2014г. по описа на
РС–Ловеч, И.С.И. е поискал и пред ЧСИ с рег.№
879 в КЧСИ и район на действие ОС–Ловеч, е образувано изп.д.№20148790400167, срещу М.Ц.М..
Изпълнителният лист е издаден в хода на заповедно производство, по което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК от 17.01.2014 г., с която е разпоредено И.Ц.М.да предаде на И.С.И.
спорния апартамент №5. Като основание за издаване на заповедта е отразено Споразумение
от 30.12.2013 г., с нотариална заверка на подписите на страните.
Установява се също,че по изп.дело №20148790400167 на ЧСИ е бил насрочен въвод във владение за 04.03.2014г.
От приложения протокол се установява,че
действието не се е осъществило,тъй като съдебният изпълнител е установил,че в
имота живее трето лице-ищецът Т.Т.. Изпълнението е отложено за 17.03.2014г.,като
от съставения протокол се установява, че в жилището е заварено третото лице- Т.Т.,
което е отправило възражение, че владее имота над 18 години и никога не е
напускал жилището. При така заявените права на третото лице съдебният
изпълнител е отложил предаването на владението на взискателя, а на третото лице
е даден 3– дневен срок да предяви пред РС– Ловеч искане за спиране на
изпълнението.
От удостоверение №12950/12.09.2016г.на ЧСИ с рег.№879
в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч се установява, че след март 2014г. по изпълнителното дело не са
предприемани принудителни действия върху имота. На 11.03.2016г. е съставен
протокол от ЧСИ,с който е удостоверено предаването от адв.К., като представител
на третите лица, владеещи спорния имот- Г.Г.Д.и Т.Г.Т., ключове- 4бр. от
апартамент №5 и избено помещение. На 17.03.2016г. от Х.Х.-помощник ЧСИ е съставен
Протокол за предаване ключовете от жилището на И.С.И..
Пред първата инстанция са изискани справки от Община
Ловеч за декларираните от ищеца и майка му недвижими имоти /писмо с изх.№1100 –
582-1 от 14.09.2016г. на Община–Ловеч/. Установява се,че ищецът Т.Г.Т.
няма декларирано недвижимо имущество по ЗМДТ на територията на Община – Ловеч,а
майка му- Г.Г.Д.е декларирала процесния имот. Представен е Протокол от общо
събрание на собствениците на жилища в жилищната сграда-от 16.03.2010г., където
е отбелязано участие на майката на въззивника- Г.Д.,като собственик на
апартамент №5.
По делото са разпитани
свидетели,които се обособяват в две групи, в подкрепа на страните, които са ги
ангажирали. Водените от ищеца потвърждават, че в апартамента първо са живели бабата и дядото на ищеца по майчина
линия,а след оттеглянето им на село са се установили родителите и самия ищец.
След заминаването на майка му в чужбина в жилището е живял той самостоятелно. През това
време се е грижел за апартамента като свой- правил е значителни ремонти без
някой да му е спорил-св.Х.Х., св.М.И., св.Г.Г. /баща на ищеца/. Пред тези
свидетели ищецът споделил през м.март
2016г., че е освободил имота, тъй като
„..адв.В.К. го накарала да й занесе ключовете..”, „..някаква адвокатка
му искала ключова,че има проблем..”.
Водените от ответника
свидетели са св.Б.Ботев,който на
24.02.2016г. е посетил жилището за оглед,с оглед отправена от И.С. оферта за
продажба. Там заварили ищеца Т. и след като му обяснили,че свидетелят желае да
закупи апартамента, последният казал, че може да го освободи до 15.03.2016г. Свидетелят
потвърждава,че е присъствал на разговор между Т.Г. и И.С. с уговорки за освобождаване
на имота. Разпитана е и св.Цочева, която живее в същия блок и е събирала
входните такси и текущите разходи, която обяснява,че до м.март 2016г. са заплащани
от ищеца, а след това в апартамента се настанил ответникът и затова бил включен
в списъка на собствениците,като от тогава той заплаща всички такси и консумативи.
Разпитан е и синът на ответника -св.С.С.,който
признава,че е запознат със случая,тъй като е бил процесуален представител на
баща си по други спорове във връзка с жилището. Сочи,че през м.февруари 2016г.
баща му споделил, че се споразумели с ищеца за освобождаване на имота,с
уговорки за действия по останалите съдебни производства. Свидетелят следвало да
изготви документите,което и направил.Документите са приложени по делото без
подписи на съдоговорители. Свидетелят сочи,че спогодба не се постигнала, като обяснява в подробности предприетите действия.
Потвърждава,че в хода на друго производство между страните адв.К. е представила
протокол за предаване на ключ от апартамента при ЧСИ.
По реда на чл.176 от ГПК ищецът е отговорил на
въпроси,като потвърждава,че е живял в жилището от дете. Споделя,че ответникът
му е предлагал да закупи апартамента обратно, но всеки път вдигал цената и
„..ме изнудваше.”. Отрича да е постигана уговорка за предаване на имота -
”..ако е имало уговорка- да съм го предал..”. Потвърждава, че е осигурявал
достъп до жилището за оглед,за „..да видя как ще се препродаде..”. Потвърждава,че
е ползвал имота през периода 01.09.2015г.- 11.03.2016г., като не е стоял
постоянно там.
Изискана е и е приета справка от „ЧЕЗ България”ЕАД, в
която е посочено,че за сочения от ищеца по-горе период не е имало прираст на
показанията на електромера,поради което не са издаване фактури.
При
така установената фактическа обстановка,въззивният съд прави следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с
претенция по чл.75 от ЗС, за защита
на нарушено владение.
По правилото на
чл.75 от ЗС защитимо по този ред е владение, продължило непрекъснато повече от
6 месеца. Съставът приема,че тази предпоставка е доказана, като съобрази
твърденията на ищеца,че живее в апартамента от дете. Това се потвърждава и от
показанията на всички разпитани свидетели, вкл.и ангажираните от ответника. На
следващо място следва да се приеме,че е спазен срокът за защита- 6-месечен от
нарушението на владението, като се съобрази категорично установеното предаване
на ключовете от адв.К. на 11.03.2016г. и подаването на настоящата искова молба
на 19.04.2016г. Производството е допустимо и с оглед правилото на чл.359 от ГПК, тъй като се установи,че спорът за собственост по гр.д.№694/2016г. на
РС-Ловеч, е образуван по подадена на 27.04.2016г. искова молба-т.е. след
подаване на настоящия иск.
Съставът намира,че
искът е неоснователен и недоказан.
Категорично е
доказано,че макар да е живял в жилището от дете,
ищецът не е бил от категорията на „владелец”. При съобразяване на извършените
продажби на спорния имот, се налага извода,че след сделката от 20.06.2003г.,когато
майка му е продала жилището на М.К.И., независимо че двамата са продължили да
живеят там, те са имали статута на държатели. Не са представени доказателства
след този момент да са успели да легитимират фактическите си действия като
владелци и да могат да се позоват на придобивна давност по реда на чл.79 от ЗС.
На
следващо място съставът намира, че не са представени убедителни и категорични
доказателства владението върху жилището да е отнето против волята му. Установи
се,че в хода на образуваното изпълнително производство още през 2014г. ЧСИ е
предприел действия по въвеждане във владение. Тогава не са осъществени и до
2016г. други не са предприемани. На 11.03.2016г. ЧСИ е съставил протокол,с
който е удостоверил предаването на ключовете от жилището от пълномощника на
ищците-адв.К.,а на 17.03.2016г. и от пом.ЧСИ на взискателя И.С.И.. Макар във
всички изявления ищецът да твърди,че не е възлагал такива пълномощия на адв.К.,
че не е съгласувал такива действия по отношение на имота, при даденото
упълномощаване по договора за правна помощ и липсата на изрични уговорки за
конкретните действия на адвоката, се налага извода,че тези действия са били
съгласувани и са предприети в съответствие с уговорената линия на защита. Потвърждават
се и от факта,че сам ищецът е предоставил ключовете от жилището на пълномощника
си, което насочва, че е бил съгласен с последващите
действия. Не се установява да са имали уговорка за обективиране на всяко
действие с нарочна разписка или протокол, както се твърди,че е следвало да
стане предаването на ключовете. С това действие явно и категорично е
манифестирал отказа си от упражняваното до момента държание и няма основания за
тълкуване в обратен смисъл. Обстоятелството дали е бил информиран от
пълномощника му за естеството на изпълнителното основание, въз основа на което
са предприети действията по изпълнителното дело, са без значение и не променят
факта, че сам се е отказал от упражняваната фактическа власт. Тезата се
опровергава също и от споделените от самия ищец факти за водени от преди
преговори с ответника за продажба на жилището. В този смисъл са и показанията
на останалите свидетели, които сочат,че Т., макар да е бил заварен в
апартамента,не се е противопоставил на огледа, дори е потвърдил, че ще го
освободи след 15.03.2016г.
В тази
насока РС-Ловеч е изложил подробни мотиви,които се споделят от състава и по реда
на чл.272 от ГПК препраща към тях.
Неоснователни
са възраженията за допуснати процесуални нарушения при разглеждане на
претенцията. РС-Ловеч е положил значителни усилия за изясняване становищата на
страните, дадена е възможност да обосноват и докажат твърденията за нарушено
владение. Обективно и всестранно са анализирани всички доказателства-включително
и показанията на ангажираните свидетели, които са подробно обсъдени и отчетени.
Възражението
за наличие на основания за отвод на докладчика са неоснователни. На първо място
страната е следвало да ги направи още при разглеждане на делото. Не може да се приеме
тезата за „странно съвпадение” в квалифицирането на предаването на ключовете
като „доброволно”, защото данните по делото са именно за такова и тази квалификация
се приема и от настоящия състав.
Неоснователни
са и възраженията по отношение присъдения хонорар по реда на чл.38,ал.1 от
ЗАдв. Съдът изрично е посочил,че
определя хонорара при съобразяване на цената на иска и по правилото на
чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г. на ВАС. Присъдил е дори по-малък от
полагащия се хонорар, отчитайки че е заявена претенция за 1700лв. Посочено е и основанието за
предоставяне на безплатната помощ. Основателно е възражението,че хонорарът е
следвало да се присъди на пълномощника не на страната,както изисква чл.38,ал.2 от ЗАдв.и в този смисъл
следва да се измени решението.
По
изложените съображения ОС-Ловеч намира,че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди в извода за неоснователност на претенцията
и възложените в тежест на въззивника разноски, а се измени само по отношение
присъждането им в полза на страната и вместо него се възложат в полза на
пълномощника-адв. Б.Г.Г.-***, със съдебен адрес ***.
При този
изход на спора въззиваемият има право на възстановяване на направените
разноски. Защитата му пред настоящата инстанция е осъществявана отново по реда
на чл.38,ал.1,т.3 от ЗАдв.,при което на адвоката следва да се присъди възнаграждение. При съобразяване на цената на иска
- 43 980.20 лв, определена на база данъчната оценка на имота, по правилото на чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г
на ВАС, минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да е 1849.40лв.
Съобразявайки,обаче,че в приложения списък се претендира 1700лв.,съставът
намира,че следва до този размер да се възложи в тежест на въззивника.
По изложените съображения и на
осн.чл.272 от ГПК съставът на Ловешкия окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3/05.01.2017г.,
постановено по гр.д.№ 640/2016г. по описа на РС-Ловеч, с което като неоснователен
и недоказан, е отхвърлен предявеният от Т.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
адрес за призоваване: гр.****************, чрез адв.А.Т., против И.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***
владелчески иск с правна квалификация по чл.75 от ЗС – с искане за възстановяване на отнето
владение, чрез осъждане на ответника И.С.И. да предаде на ищеца владението на
Апартамент №5, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
43952.514.41.5, с административен адрес: гр.Ловеч, ул.”Осъмска”, бл.”Осъм”,
вх.Б, ет.3, ап.5, с Избено помещение №1, Таванско помещение №1, ведно с
припадащите се идеални часто от сградата и от правото на строеж върху поземлен
имот с идентификатор №43952.514.41, което владение му било неправомерно отнето
на 11.03.2016 г. от ответника с осъществен от ЧСИ В.П. по изп.д.№
20148790400167 въвод във владение, за което е съставен протокол от същата дата.
ИЗМЕНЯ Решение
№3/05.01.2017г., постановено по гр.д.№ 640/2016г. по описа на РС-Ловеч, в частта,
в която Т.Г.Т., ЕГН **********, с
адрес: ***, е осъден да заплати И.С.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
1700.00 /хиляда и седемстотин/ лева,представляваща разноски по делото в размер
на - адвокатско възнаграждение и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА на
основание чл.78,ал.3 от ГПК, във връзка с чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, Т.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
адрес за призоваване: гр.София, ул.”Клокотница”№2А, ет.1, офис 4, чрез адв.А.Т.,
ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Б.Г.Г.-***, със
съдебен адрес ***, сумата 1 700
/хиляда и седемстотин/ лева,представляваща адвокатски хонорар за защита по
реда на чл.38,ал.1,т.3 от ЗАдв. по гр.д.№640/2016г.на РС-Ловеч.
ОСЪЖДА на
основание чл.78,ал.3 от ГПК, във връзка с чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, Т.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
адрес за призоваване: гр.София, ул.”Клокотница”№2А, ет.1, офис 4, чрез адв.А.Т.,
ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Б.Г.Г.-***, със
съдебен адрес ***, сумата 1 700
/хиляда и седемстотин/ лева,представляваща адвокатски хонорар за защита
по реда на чл.38,ал.1,т.3 от ЗАдв. по в.гр.д.№207/2017г.на ОС-Ловеч.
Решението може да се обжалва пред ВКС в
1-месечен срок от уведомяване на страните,с оглед цената на иска /данъчната
оценка на защитаваното право на собственост/ и при наличие на предпоставките на
чл.280,ал.2,т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.