Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 12.02.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ
КУНЧЕВА
при секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдията Емилия Кунчева в.гр.дело № 826 по
описа за 2019 година, на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивно производство по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение на Плевенски районен съд
от 29.07.2019 г., постановено по гр.д. № 3158/2019 г., съдът е осъдил на основание чл. 179, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при МВР - София да заплати
на В.К.Г., ЕГН **********, сумата от 1639,44
лв. главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден
труд вследствие преобразуването на нощен към дневен за периода 20.05.2016 год. - 31.03.2019 год., съгласно
възникнало между страните служебно правоотношение, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на исковата
молба - 20.05.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата до претендираните 2048,76 лв.
искът е отхвърлен като неоснователен.
Постъпила е въззивна жалба срещу
така постановеното решение в осъдителната му част, подадена от Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, чрез пълномощника юрк. С.Н..
С жалбата се поддържа довод, че първоинстанционното решение е неправилно поради
неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда
полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито
служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, и е необосновано. Изложени са
подробни съображения в подкрепа на този довод. Наведени са оплаквания, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че за исковия период е действало
правилото на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., тъй като в
резултат на последвалата отмяна на същата наредба се оказва, че е действала
само през четири дни от този период. Жалбоподателят счита, че съдът неправилно
е приложил материалния закон, като е приел, че положеният от ищеца нощен труд
следва да бъде преизчислен по правилата на НСОРЗ, доколкото видът и условията
за заплащане на възнаграждения, натурални престации и работно време на
държавните служители в МВР са предмет на подробна уредба от специалния ЗМВР.
Счита също така, че да се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към
дневни такива с коефициента, посочен от
ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и
продължителността на нощния труд, регламентиран в КТ и приложим за лица,
работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята
подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл.
187, ал. 3 от ЗМВР. Наведено е също така оплакване, че решаващите изводи на
съда са основани на приетото заключение на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, което е с манипулативен резултат. С въззивната
жалба се претендира отмяната на първоинстанционното решение и отхвърляне на
предявения иск.
Ответникът по въззивната жалба В.К.Г.
счита жалбата за неоснователна и пледира
за потвърждаване на първоинстанционното решение чрез процесуалния си представител адв. В.В..
Като взе предвид данните по
делото, оплакванията във въззивната жалба и доводите на страните, настоящият
съдебен състав на намира разглеждането на жалбата за процесуално допустимо, а
по същество жалбата за неоснователна, предвид следните съображения:
Между страните няма спор,
че през процесния период ищецът В.К.Г. е
бил в служебно правоотношение с ответника, като е заемал длъжности старши пожарникар и командир на екип в група „Пожарогасителна
и спасителна дейност“ на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението – Плевен към Регионална
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението – Плевен при ГДПБЗН – МВР.
Безспорно е също така, че в рамките на процесния период ищецът е полагал труд по утвърдени графици, при режим на труд –
дневни и нощни смени, при сумирано изчисляване на работното време.
Предявената пред районния съд искова претенция
е за присъждане на възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд в периода 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г. Искът се
основава на фактически твърдения за положен нощен труд за времето от 22.00 ч.
до 6.00 ч., който според ищеца е отчитан в намален размер, без да се съобрази
нормативния регламент, предвиждащ превръщането на този труд в дневен със
съответен коефициент и прибавянето му към общия брой отработени часове, което е
довело до полагане на извънреден труд през процесния период и този труд не е бил
заплатен от ответника.
Ответникът е оспорил изцяло
основателността предявения осъдителен иск.
Въззивната инстанция счита, че
съществуващото между страните служебно
правоотношение се регламентира от ЗМВР,
който се явява специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142 ал. 2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.
187 ал. 3 от ЗМВР предвижда, че работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови
смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно разпоредбата на чл. 187 ал. 5 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен
ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период - за служителите, работещи на смени.
С оглед характера на заеманите от ищеца длъжности, през процесния период той е полагал труд през нощта (от 22. 00 часа
до 06. 00 часа), като отработеното работно време се е изчислявало сумирано, за
които обстоятелства няма спор между страните.
Безспорно е също така, че положеният от ищеца труд през нощта (от 22.
00 часа до 06. 00 часа) му е заплатен като нощен труд.
Спорни между страните са остават въпросите правилно
ли е отчитан положеният от ищеца нощен труд при сумираното изчисляване на
работното време, допустима ли е
трансформация на положените от него часове нощен труд в дневен, на какво основание и в зависимост
от това дължи ли ответникът заплащане на
ищеца на възнаграждение за извънреден труд и в какъв размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.
9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Хронологията на издадените такива наредби е следната: за периода от 19. 08.
2014 год. до 01. 04. 2015 год. е действала Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014 год.
(ДВ, бр. 69 от 19. 08. 2014 год., в сила от 19. 08. 2014 год., отм., бр. 40 от
02. 06. 2015 год., в сила от 01. 04. 2015 год.). От 01. 04. 2015 год. до 29.
07. 2016 год. е действала Наредба №
8121з- 592/ 25. 05. 2015 год., която е била отменена с решение № 8585 от 11. 07. 2016 год. на ВАС на РБ по адм. д. №
5450/ 2016 год., обн. в ДВ бр. 59 от
29. 07. 2016 год. От 02. 08. 2016 год. е действала Наредба № 8121з- 776
от 29. 07. 2016 год. (обн., ДВ, бр. 60 от 02. 08. 2016 год., в сила от 02. 08.
2016 год.), която е отменена с действащата понастоящем Наредба № 8121з-36 от
07.01.2020 г., обн. в ДВ бр.3 от 10.01.2020 г., в сила от същата дата.
Текстовете на чл. 3 ал. 3 във всичките цитирани по-горе наредби са идентични, като гласят, че при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 часа
и 06. 00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24- часов период. Съобразно чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/11.08.2014 год., при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22. 00
часа и 06. 00 часа за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две
наредби № 8121з- 592/ 25. 05. 2015 г. и № 8121з- 776/ 29. 07. 2016 г.,
приложими към процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване
на нощния труд в дневен. Такава регламентация не се съдържа и в действащата
понастоящем Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г.
Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи.
При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, въззивният съд приема, че следва
субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, която
гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност
на дневното и нощното работно време, или коефициент 1.143. В противен случай
държавният служител в МВР би бил поставен в неравностойно положение спрямо
работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от
Кодекса на труда.
Следва да бъде посочено също така,
че съгласно разпоредбата на чл. 188, ал.
2 от ЗМВР държавните служителите, които
полагат труд за времето между 22.00 ч. и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса
на труда и това препращане също предпоставя извод за субсидиарното прилагане на
цитирания по-горе регламент на НСОРЗ за
превръщане на нощните часове в дневни.
Отделно от това, следва се има
предвид, че Конституцията на Република
България утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на
труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация. Основният закон също така утвърждава като принцип
равенството в третирането като изрично изключва общественото положение като
основание за ограничение. Обстоятелството,
че едно лице полага труд по служебно правоотношение само по себе си не е основание за пренебрегване на принципно признатите
права на предоставящите работната си сила по трудово правоотношение. Именно
защото основният закон гарантира равенство на лицата, предоставящи наемен труд,
без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират
правото си на труд, следва да бъдат поставени при еднакви условия работещите по
трудови правоотношения и тези, работещи по служебно правоотношение. Ето защо и
при принципно утвърдения режим на работа през деня логично се явява
съотнасянето на положения нощен труд при специфичната организация на 8-, 12- и 24-часови
дежурства към дневния посредством нормативно установеното съотношение в нормата
продължителност при различните условия.
Предвид тези съображения,
въззивният съд счита, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по основание.
Видно от приетото в
първоинстанционното производство заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза,
което не е оспорено от страните, за периода от 20. 05. 2016 год. до 31. 03.
2019 год. ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с коефициент 1. 143 за
превръщането му в дневен труд възлиза общо на 1970,53 часа, а разликата от
приравнените часове нощен труд, които не са заплатени на ищеца, е 246,53 часа,
при което и съобразно определената от вещото лице ставка, дължимото незаплатено
от ответника възнаграждение е в размер на 1639,44 лв.
При това положение предявеният осъдителен иск
следва да бъде уважен до размера на посочената от вещото лице сума от 1639,44
лв., както правилно е приел и първоинстанционният съд.
В този смисъл решението на
Плевенски районен съд е правилно в обжалваната му осъдителна част и подлежи на
потвърждаване.
Въззиваемият е претендирал разноски съгласно представения списък
по чл.80 от ГПК, но по делото липсват доказателства, удостоверяващи заплатено
адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 300 лв., с
оглед на което разноски в настоящото производство не следва да бъдат
присъждани.
Така мотивиран и на
основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1453 от 29.07.2019 г. на Плевенски районен
съд, постановено по гр.д. № 3158/2019 г.,
в обжалваната му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: