№ 32120
гр. София, 30.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110169888 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Н. И.
срещу „Вива кредит“ АД.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна и допустима,
изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните
доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1
ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права
и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че между ищеца и ответника „Вива кредит“ АД е сключен
договор за паричен заем № *** от 09.01.2023 г. Излагат се съображения, че
съгласно сключен между страните по делото договор за паричен заем № ***
от 09.01.2023 г., съгласно които кредитодателят „Вива кредит“ АД е
предоставил сума в заем на кредитополучателя в размер на 500 лв., при
договорена годишна възнаградителна лихва от 40,32%, при ГПР от 49,33%, а
също така е договорено и предоставяне на допълнителна услуга за експресно
разглеждане срещу заплащане на допълнителна такса в размер на 106,47 лв., а
също така е уговорено в 3-дневен срок от сключване на договора заемателят
1
да предостави поне едно от следните обезпечения: поръчител, които отговаря
на предварително поставени от заемодателя условия или банкова гаранция,
като в чл.4, ал.2 от договора е уговорено, че при непредоставяне на
обезпеченията в посочения срок в тежест на заемателя се начислява неустойка
за непредоставяне на обезпечение в размер на 101,28 лв. Твърди, че ищцата е
погасила изцяло дължимите суми по кредита.
Излага подробни съображения, че договорът за заем № *** от 09.01.2023
г. е нищожен поради неспазване на предвидената от закона форма, тъй като не
е написан по ясен и разбираем начин, шрифтът е по-малък от размер на кегела
12 и на ищеца не е предоставено копие от общите условия и погасителен план,
а също така договорът не е подписан на всяка страница. Посочва, че не е
посочено как е формиран ГПР и кои компоненти се включват в него, не е
посочено дали възнаградителната лихва се начислява единствено върху
остатъчния размер на главницата или върху цялата предоставена главница.
Посочва, че клаузата за неустойка за непредоставяне на обезпечение
противоречи на добрите нрави, противоречи на целта на закона, заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като води до надвишаване на максимално
допустимия размер на ГПР и прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на кредитодателя за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самият длъжник и води до
увеличаване на размера на задълженията и опасност от свръхзадлъжнялост на
длъжника. Посочва, че неустойката за непредоставяне на обезпечение и
таксата за експресно разглеждане е следвало да се включат при изчисляване на
общите разходи по кредита и по този начин да се отразят при изчисляване на
ГПР. Поради невключване на посочената неустойка при изчисляване на ГПР
посоченият в договора размер на ГПР противоречи на действително
приложения, което представлява заблуждаваща търговска практика, а също
така поддържа, че действителния ГПР между страните надвишава
максималния допустим размер на ГПР по чл.19, ал.4 ЗПК. Твърди също така,
че клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане
противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал.1 ЗПК, тъй като представлява
такса за услуга, свързана с усвояване и управление на кредита и по своята
същност представлява скрита печалба за кредитора, поради което е следвало
да се включи в ГПР, което води до нищожност както на клаузата за
начисляване на такса за допълнителна услуга, така и на договора за кредит
2
като цяло. Излага също така съображения, че договорната възнаградителна
лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Въз основа на посоченото, предявява иск срещу „Вива кредит“ АД, с
който моли съдът да обяви за нищожен договор за паричен заем № *** от
09.01.2023 г. поради противоречие на закона, заобикаляне на закона,
противоречие на добрите нрави и липса на форма, а също така в условията на
евентуалност моли съдът да обяви клаузата на чл.4, ал.3 от договора за кредит
№ ***/09.01.2023 г. за нищожна поради противоречие и заобикаляне на
закона, накърняване на добрите нрави и като неравноправна клауза в
потребителски договор, а също така моли съдът да обяви клаузата на чл.1,
ал.3, предвиждаща възнаграждение за експресно разглеждане. Моли съдът да
осъди ответника „Вива кредит“ АД на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата от 10
лв. като частичен от общо 110 лв., представляваща задължение за връщане на
недължимо платена сума по договор за кредит № *** от 09.01.2023 г.
Претендира разноски за водене на делото, в това число и адвокатско
възнаграждение.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът „Вива кредит“ АД е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове за
нищожност като недопустими, а също така оспорва предявените искове като
неоснователни. Оспорва предявените установителни искове за признаване на
нищожност на договора и отделни клаузи от него като недопустими поради
липса на правен интерес, защото е предявен осъдителен иск за връщане на
недължимо получени суми. Посочва, че съединяване на установителен иск за
нищожност представлява злоупотреба с право от страна на длъжника с цел
обогатяване на процесуалния представител на ищеца с допълнителни
разноски.
Оспорва също така исковата молба като нередовна с искане съдът да
укаже на ищеца да посочи всички основание, на които претендира, че
оспорените клаузи от договора за кредит са нищожни, а също така да се
посочи как е формиран частичният иск за сумата от 10 лв. като частичен от
110 лв. Излага твърдения, че посочената банкова сметка за заплащане на
сумите е на адв. М., а не на ищцата.
Оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Посочва,
че договорната възнаградителна лихва не е нищожна, а договорното
3
съдържание на противоречи на добрите нрави. Твърди, че договорът съдържа
и необходимата информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски и посочва, че както националният закон,
така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието
на договора посочване на компонентите на всяка една погасителна вноска –
каква част от нея е за погасяване на главница и каква част – за лихва. Излага,
че в договора за кредит не следва да се съдържа математически алгоритъм за
формиране на ГПР. Посочва, че при изчисляване на ГПР по кредита не се
включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за кредит, а ГПР е посочен при условие, че
потребителят изпълнява всички свои задължения по договора за кредит
добросъвестно и съобразно условията по договора. Твърди, че процесният
договор за кредит не е сключен при общи условия и всички договорни клаузи
се съдържат в индивидуалния договор за кредит. Посочва, че договорът е с
шрифт 12. Относно възраженията за нищожност на неустойката за
непредоставяне на обезпечение, посочва, че при преценка дали неустойката
накърнява добрите нрави следва да се вземе предвид фактори като
равнопоставеност на страните, свобода на договаряне, функции на
неустойката и възможността на длъжника да ограничи размера на
неизпълнението. Поддържа, че дори да се установи, че неустойката е
прекомерна, подлежи на намаляване, а не е нищожна. посочва, че в процесния
случай задължението за заплащане на неустойка е условно и възникването му
е обусловено изцяло от действията на потребителя. Относно таксата за
експресно разглеждане посочва, че таксата е начислена за допълнителни
услуги по договора за кредит, които не са действия по усвояване и управление
на кредита. Оспорва доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК за
задължаване на ответника да представи стандартен европейски формуляр,
като посочва, че е издал посочения документ е единствен екземпляр, които е
предоставил на длъжника.
Прави възражение срещу дължимостта на адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищцата. Оспорва, че ищцата е материално
затруднено лице, след като е заплатила държавна такса. Твърди, че ищцата е
завела множество други съдебни производства, с които е предявила иск срещу
същия ответник за частични суми по договор за кредит с цел получаване на
разноски за адвокатски възнаграждения, което поддържа, че представлява
4
злоупотреба с право. В случай, че съдът уважи претенциите за адвокатско
възнаграждение, моли да не се присъжда ДДС.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени е главен установителен иск с правно основание по чл. 26,
ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД, вр. с чл. 22 и чл. 19, ал. 4 и вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПКр за
установяване спрямо ответника „Вива кредит“ АД, че договор за паричен заем
№ ***/09.01.2023 г. е нищожен поради противоречие на закона или
заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, кумулативно
съединен с осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на „Вива
кредит“ АД да заплати на ищеца А. И. сумата от 10 лв. като частичен от общо
110 лв., представляващи недължимо заплатени суми на кредитодателя по
договора за кредит.
В условията на евентуалност с иска за нищожност на договора за
кредит са съединени установителни искове по чл. 26, ал. 1, предл. 3, вр. с чл.
26, ал. 4 ЗЗД – за установяване на нищожност на договорната клауза на чл. 4,
ал. 2 от договор за паричен заем № ***/09.01.2023 г., предвиждаща
начисляване на неустойка за непредоставяне на обезпечение в уговорения
срок и на клаузата на чл.1, ал.3 – за начисляване на такса за експресно
разглеждане по сключения договор за кредит.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите
на доказване факти:
По предявените искове за нищожност на договор за потребителски
кредит:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
пълно и главно: сключване на договор за паричен заем № ***/09.01.2023 г. с
ответника „Вива кредит“ АД, както и твърдените основания за
недействителност на договора – заобикаляне на закона, противоречие на
закона, противоречие на добрите нрави на договорната възнаградителна лихва
и посочване на размер на ГПР, който е по-нисък от действителния ГПР, както
и че реалния ГПР по договора за кредит надвишава 5 пъти размер на законната
лихва.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като установи
въведените с отговора на исковата молба възражения.
5
По предявения насрещен иск по 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
пълно и главно: предаване на сума на ответника А. И. в размер на поне 10 лв.,
по договор за паричен заем от 09.01.2023 г., обявен за недействителен и
надвишаващи размера на предоставената в заем сума, респективно –
заплатени по недействителна договорна клауза.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че има
основание за получаване и задържане на процесната сума, респективно – да
докаже погасяване на задълженията си.
С оглед твърденията на ищеца и на ответника и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните по делото, следните
обстоятелства: 1/ между ищеца и ответника „Вива кредит“ АД на
09.01.2023 г. е сключен договор за паричен заем № *** от 09.01.2023 г., по
който кредитодателят „Вива кредит“ АД е предоставил сума в заем на
кредитополучателя в размер на 500 лв., при договорена годишна
възнаградителна лихва от 40,32%, при ГПР от 49,33%, 2/ в чл. 4, ал.2 от
договор за паричен заем № *** от 09.01.2023 г. е договорено заплащане на
неустойка при непредоставяне на обезпечение на кредитора в уговорения
договора срок в размер на 101,28 лв., а в чл.1, ал.3 от договора за кредит е
предвидено начисляване на такса в размер на 106,47 лв. за експресно
разглеждане на искането за предоставяне на кредит.
ПРИЕМА представените с исковата молба като писмени доказателства
по делото.
ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК, като не
необходимо.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която след
като се запознае с документите по делото да отговори на поставени въпроси
№ 1, 2 и 4 от доказателствените искания към исковата молба, както и на
служебно поставен от съда въпрос: да посочи какъв ще бъде размерът на ГПР
по договор за паричен заем № *** от 09.01.2023 г., ако при изчисляването му
се включат освен останалите компоненти също така и: /1 вариант/ таксата за
експресно разглеждане, /2 вариант/ таксата за експресно разглеждане и
неустойката за непредоставяне на обезпечение и /3 вариант/ ако се включи
6
таксата за непредоставяне на обезпечение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Ваня Петрова.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице по допуснатата
ССчЕ в размер на сумата от 450 лв., платими от ищеца, в едноседмичен срок
от получаване на съобщението.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба
като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като
направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по
делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад
по делото (на посочените от тях съдебни адреси), като те могат да вземат
становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
29.09.2025 г., от 14,20 ч., за която дата и час да се призоват страните с
посочените по – горе преписи.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен
депозит.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7