Р Е Ш Е Н И Е
№……………………..
гр. Варна,
………….2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, ХIV състав в публично заседание на пети октомври през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
при секретаря Наталия
Зирковска като разгледа докладваното от съдията ПЕЛОВСКИ
адм. дело № 73 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.
215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).
Образувано
по жалби от: А.К. А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, В.Ц.Я. – Г., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, А.Е.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, В. М.
Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, А.М.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** и З.Г.,
гражданин на САЩ, с адрес: ***, срещу Заповед № Г–327/ 23.10.2020 г. на Зам.-кмета
на община Варна, с която е одобрен ПУП – ПРЗ и РУП за УПИ ⅠⅠ–280,
кв. 15 по плана на 8–ми м.р. на гр. Варна, ул. ***.
Оспорващите
считат, че заповедта за одобряване на ПУП – ПРЗ и РУП за УПИ II–280 е
незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и
при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
По конкретно излагат съображения, че
оспорената заповед не е съобщена на оспорващите по установения ред. Сочи се, че
височината на сградата в УПИ II – 280 е неправилно определена, което води до
неправилно определяне на отстоянието на новата сграда до границата с УПИ I–6,
както и разстоянията между сградите в УПИ I–6 и УПИ II–280. Навеждат се доводи,
че неправилно е допуснато намалено отстояние до 1/3 от сградата в УПИ II–280
към страничната регулация с УПИ I–6. Оспорващите считат, че дълбочината на
застрояването на сградата в УПИ II–280 в
частта му към УПИ I–6 надминава посочената в ситуацията на ПУП дълбочина от 16
метра. Твърди се, че предвиденото подземно застрояване препятства осигуряването
на предвиденото за имота озеленяване. Излагат се доводи, че неправилно е
въведена с ПУП – ПРЗ нова устройствена зона – Ц1, доколкото имотът (УПИ II–280)
попада в границите на охранителната зона на археологическия резерват „Античен
град Одесос – Варна“. Релевират се твърдения, че с
одобрения план се увеличава драстично доминиращото застрояване в квартала. По
изложените съображения се иска Заповед № Г-327/23.10.2020 г. на Зам.–кмета на
Община Варна да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендират се разноски
по делото.
В
открито съдебно заседание процесуалният представител на оспорващия А. А.,
поддържа жалбата, счита обжалваната заповед за незаконосъобразно и пледира
нейната отмяна. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, като прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на заинтересованите
страни. С писмени бележки по съществото на спора излага становище по вече
приетото заключение на експертите по назначените по делото СТЕ и тройна СТЕ и
поддържа изложените в жалбата твърдения и доводи.
Ответната
страна – Зам.–кметът на Община Варна, чрез процесуалния си представител, с
писмени молби заявява, че оспорва жалбите като неоснователни и недоказани,
настоява за отхвърлянето им и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В условие на евентуалност, моли адвокатският хонорар да бъде
съобразен с предвидения минимум. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Заинтересованите
страни И.А.П., Е.Г.П.,
Е.Д.Й., Р.Д.Х. – О., Д.Й.О., се представляват от адв. П.Г.. В открито съдебно
заседание и в писмени бележки процесуалният представител твърди, че в хода на процеса се събрани доказателства,
че процесната заповед е правилна и законосъобразна, издадена от компетентен
орган. Моли жалбите да бъдат оставени без
уважение като неоснователни. Прави искане за присъждане на разноски по делото.
По направеното от процесуалния представител на жалбоподателя възражение за
прекомерност на заплатения хонорар, счита, че съвсем обосновано и правилно е
определен и заплатен адвокатски хонорар, като сочи, че същият е с начислено ДДС,
а делото се отличава със своята сложност, редица проведени заседания, както и
изслушване на две експертизи.
Заинтересованите
страни С.Ц.В., В.И.К.,
В.Д.Е., В.М.К., Е.Ж.К., „E.Е.С.“ ЕООД и Община Варна – всички надлежно
уведомени, не се явяват в съдебно заседание, не се представляват и не изразяват
становище по същество на жалбите.
След преценка на
събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Началото на
административното производство е поставено със заявление рег. №
АУ122788ОД/14.12.2018 г. (л. 147 от адм. пр.) от заинтересованите страни И.А.П.,
Е.Г.П., Р.Д.Х. – О., Д.Й.О. в качеството им собственици на ПИ 10135. 1507.280,
УПИ ІІ -7, кв. 15, по плана на 8-ми м. р. на гр. Варна, с административен адрес
ул. ***. Отправено е искане до Кмета на район „Одесос“ при Община Варна за
допускане на проучване и проектиране на изменение на ПУП и за изработване на
проект за изменение на ПУП-ПРЗ в обхвата на ПИ с идентификатор 10135.1507.280,
на основание чл. 135, ал. 3, вр. с чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ.
С
Решение по т. 24 по Протокол № 1 от заседание на Общинския експертен съвет по
устройство на територията (ОЕСУТ) при Община Варна, проведено на 08.01.2019 г.
(л. 112-115 от адм. пр.), е изразено положително становище да бъде разрешено
изготвянето на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ІІ-7 (ПИ 10135.1507.280),
одобрен със Заповед №Г-421/08.12.1994 г. на кмета на Община Варна (л. 126-127
от адм. пр.), на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, представена скица по чл.
135, ал. 2 ЗУТ (л. 116 от адм. пр.), в съответствие с ОУП на Община Варна
и Правилата и нормативи за прилагането му и „Специфични правила и нормативи към
окончателния проект на ОУП на Община Варна“, при запазване на ценната едроразмерна растителност, с предложение до компетентния
орган да издаде заповед на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ.
Със
Заповед № 161/14.03.2019 г. на Главния архитект на Община Варна (л. 105 от адм.
пр.), на заявителите е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП –
ПРЗ за УПИ ІІ-7 (ПИ 10135.1507.280), одобрен със Заповед № Г-421/08.12.1994 г.
на кмета на Община Варна.
Въз
основа на разрешението е изготвен проект за изменение на ПУП-ПРЗ и РУП за
посочения имот, с обяснителна записка и графично изображение към него,
представени на кмета на Район „Одесос“ в Община Варна със заявление рег.
№АУ007104ОД/21.01.2020 г. (л. 89 от адм. пр.). Проектът е разгласен с обявление, което е поставено на определените за
това места в сградата на общината/района, публикувано е на интернет страницата
на района и е изпратено на заинтересованите лица. По настоящото дело са
представени безспорни доказателства за стриктно изпълнение на описаната
процедура съобразно нормите на ЗУТ ( стр. 58-87 и 99-100 от адм. пр.).
В законоустановения
срок е постъпило възражение от собствениците на имот на ***, УПИ I – 6, кв. 15,
по плана на 8 – ми м. р., гр. Варна, чрез управителя на етажната собственост,
против проекта за изменение на ПУП-ПРЗ и РУП.
С решение
по т. 59 по Протокол № 22/28.07.2020 г. (л. 5-8 от адм. пр.) ОЕСУТ не е уважил
възраженията, приел е представеният проект ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ **, и е
предложил издаването на заповед по реда на чл. 129, ал. 2 ЗУТ.
Със
Заповед № Г – 327/ 23.10.2020 г. на Зам.-кмета на Община Варна, е одобрен ПУП –
ПРЗ и РУП за УПИ ⅠⅠ – 280, кв. 15 по
плана на 8 – ми м.р. на гр. Варна, ул. ***.
По делото са допуснати съдебно – техническа експертиза
(СТЕ) относно допустимостта на жалбите и определяне на заинтересованите лица,
СТЕ и тройна съдебно техническа експертиза за установяване релевантните факти
по делото. Съдът кредитира изводите и на трите заключения като пълни, ясни и
обосновани. По релевантните спорни факти по делото и относимите изводи по
експертизи ще бъдат обсъдени към правните изводи.
Процесуалният представител на оспорващия
А. е направил възражения и по двете СТЕ по същество на спора.
Съдът приема двете
заключения като компетентно дадени, тъй като същите са изготвени от специалисти
в областта на строителство, независими вещи лица, а и двете заключения не си
противоречат едно на друго.
При така изложената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Предмет на оспорване е индивидуален административен
акт – заповед на Заместник – кмета на Община Варна, с която е одобрено
изменение на ПУП-ПРЗ и РУП.
С оспорения акт е: 1. Изменена регулационната граница
между УПИ I-6 и УПИ II-280 (нов), като е приведена в съответствие с
кадастралната граница между имотите, кадастралния идентификатор на УПИ II-280 (стар УПИ II-7);
2. Изменен е характерът на застрояването – над 15 м. е предвиденото застрояване
в УПИ II-280; 3. Не се предвижда промяна в начина на
застрояване – преди изменението застрояването в УПИ II-7 (бъдещо УПИ II-280) е свързано на източната граница с УПИ III-281.
Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК, при
служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна
проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването
на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът, т. е. на всички основания,
визирани в чл. 146 АПК. При преценката си, съдът изхожда от правните и
фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт,
представената административна преписка и събраните по делото доказателства. При
проверката на административния акт, съдът не е обвързан от основанията,
въведени от оспорващите, нито от техните искания. Съдът следва да отмени или
обяви за нищожен акта и ако констатира порок, който оспорващият не е посочил.
По допустимостта на
жалбите:
Заповед №
Г-327/23.10.2020 г. на Зам. - кмета на Община Варна е издадена на основание чл.
129, ал. 2 ЗУТ, при условията на чл. 135, ал. 3, във връзка чл. 134, ал. 2, т.
6 ЗУТ.
Нормата на чл. 131 ЗУТ определя и кръга от заинтересовани лица в тези производства, които
разполагат с право на жалба срещу постановените актове. Това са собствениците,
носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния
регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато
недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. В
следващата ал. 2 законодателят е доразвил нормата като в точки от 1 до 5
(включително) изчерпателно е посочил кои недвижими имоти са непосредствено
засегнати от предвижданията на ПУП: 1. имотите - предмет на самия план; 2.
съседните имоти, когато се включват в свързано застрояване и/или се предвижда
промяна в застрояването им; 3. съседните имоти, включително имотите през улица,
когато се допускат намалени разстояния; 4. съседните имоти, когато се променя
предназначението на имота - предмет на плана; 5. имотите, за които с
предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и
ползване.
Оспорващият А.К. А. е
собственик на недвижим имот, описан в Нотариален акт № ***г., находящ се на
адрес гр. Варна, ***.
Оспорващата В.Ц.Я. – Г.
е собственик на недвижим имот, описан в Нотариален акт № ***г., находящ се на
адрес гр. Варна, ***.
Оспорващата А.Е.Т. е
собственик на недвижим имот, описан в Нотариален акт № ***г., находящ се на
адрес гр. Варна, ***.
Оспорващата В. М. Т.
е собственик на недвижим имот, описан в Нотариален акт № ***г., находящ се на
адрес гр. Варна, ***.
Оспорващият А.М.С. е
собственик на недвижим имот, описан в Нотариален акт № ***г., находящ се на
адрес гр. Варна, ***.
Оспорващият З.Г.
гражданин на САЩ е собственик на недвижим имот, описан в Нотариален акт № ***г.,
находящ се на адрес гр. Варна, ***.
С протоколно определение от
19.05.2021 г. е прието заключението на изготвената от арх. Б.К. съдебно –
техническа експертиза, като съдът напълно кредитира изводите на експерта.
Според заключението жалбоподателите са собственици на обекти в сграда в съседен
УПИ. Оспорващите А.К.А., В.Ц.Я. – Г., А.Е.Т., В.М.Т., А.М.С. и З.Г. се явяват
собственици на имоти, засегнати от изменението на плана, съответно имат правен
интерес по
смисъла на чл. 131, ал. 1 вр. чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ и се явяват лица, които
имат право да оспорят Заповед № Г – 327/ 23.10.2020 г. на Зам.
Кмета на община Варна, с която е одобрен ПУП – ПРЗ и РУП за УПИ ⅠⅠ – 280, кв. 15 по плана на 8 – ми м.р. на гр.
Варна, ул. ***.
Следователно
оспорването е инициирано от субекти с активна процесуална легитимация.
По делото се констатира, че при поставяне на задачите
и предоставеното заключение по СТЕ – по определяне на правния интерес на оспорващите
и определяне на заинтересованите лица в производството, вместо „ПУП за УПИ II –
280, с адрес гр. Варна, ул. ***“ е разписано „ПУП за УПИ II – 280, с адрес гр.
Варна, ул. „***“. Става въпрос за допусната техническа грешка. Същевременно се
установява, че обосновано експертът е направил извода именно за УПИ II-280 и съседния му УПИ I-6.
Оспорващите са узнали
за Заповед № Г-327/23.10.2020 г. на Заместник - кмета на Община Варна на
08.12.2020 г., а жалбите са подадени на 11.12.2020 г., 17.12.2020 г.,
18.12.2020 г. и на 21.12.2020 г., поради което не е налице и предпоставка за
недопустимост на производството по смисъла на чл. 159, т. 5 АПК, вр. чл. 219,
ал. 1 ЗУТ.
Жалбите са процесуално
допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Оспорената Заповед №
Г-327/23.10.2020 г. е издадена на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ във вр. чл. 113 ЗУТ, Заповед № 161/14.03.2019 г. на Главния архитект на Община Варна за
допускане изработване на проект на ПУП на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ, във вр.
с чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, при съобразяване с решението на ОЕСУТ, изразено в
т. 59 от Протокол № 22/28.07.2020 г., становище изх. № 33-НН-509/09.12.2019 г.
от министерство на културата, като е взета предвид административна преписка с
рег. № АУ122788ОД/14.12.2018 г. и Заповед № 5513/31.12.2019 г. на Кмета на
Община Варна. Издадена е от компетентен орган – Зам.–кметът на Община
Варна, съгласно делегираните му правомощия по ЗУТ със Заповед № 5513/31.12.2019
г. на Кмета на Община Варна (л. 6 от делото). Упълномощаването е валидно
предвид разпоредбата на § 1, ал. 3 ДР на ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 129,
ал. 2 ЗУТ, действала към момента на издаването й - ПУП в обхват до един
квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление - в обхват до
три квартала, както и за поземлени имоти извън границите на населени места и
селищни образувания, включително за необходимите за тях елементи на
техническата инфраструктура, се одобрява със заповед на кмета на общината в
14-дневен срок след приемането на проекта за подробен устройствен план от
общинския експертен съвет. Заповедта се съобщава на заинтересуваните лица при
условията и по реда на АПК.
Изложените от
процесуалния представител на оспорващия А.А. доводи за нищожност в писмената
защита по делото са неоснователни. След влизане в сила на ЗУТ – 31.03.2001 г.,
наименованията на устройствените планове са променени. ИЗРП, одобрено със
Заповед № Г-421/08.12.1994 г., според новите наименования и същност на плановете
представлява ПУП-ПРЗ, а КЗСП е РУП. Според графичната част на оспорваната
заповед изменение е както на ПУП-ПРЗ, така и на РУП. По аргумент от чл. 113,
ал. 5 ЗУТ проектът за изменение на ПУП е допустимо да се изработи, съобщи,
одобри и да влезе в сила едновременно с проекта за РУП. Законодателят не прави
диференциация дали става въпрос и за изменение на РУП, като кметът безспорно е
компетентен да одобрява както ПУП, така и РУП. Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 4 ЗУТ Подробните устройствени планове могат да бъдат работен устройствен план -
РУП (план за застрояване и силуетно оформяне. Тоест доколкото
РУП е вид ПУП зам.-кметът на Община Варна е с надлежно делегирани правомощия да
одобрява и да изменя както ПУП-ПРЗ, така и РУП, а и предходно одобреният КЗСП е
променен с процесния по делото РУП.
Процесната заповед е
издадена и в предписаната от закона писмена форма, съгласно предвиденото в
разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ЗУТ, както и съдържа необходимите реквизити -
наименованието на органа, който я издава, фактически и правни основания за
издаването й, разпоредителна част, дата на издаване и подпис на издалото я
лице.
В проведеното
административно производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са основания за отмяна на
административния акт. Производството е започнало по заявление на собствениците
на засегнатия от плана имоти с искане за изменение на действащ ПУП в хипотезата
на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. С надлежен акт на компетентен орган – Заповед №
161/14.03.2019 г. на Главния архитект на Община Варна (л. 105 от адм. пр.), на
заявителите е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП – ПРЗ за
УПИ ІІ-7 (ПИ 10135.1507.280), одобрен с Заповед № Г-421/08.12.1994 г. на Кмета на
Община Варна, с правно основание чл. 135,
ал. 3 ЗУТ, във връзка с чл. 134,
ал. 2, т. 6 ЗУТ. Проектът е разгласен с обявление, което е поставено на
определените за това места в сградата на общината/района, публикувано е на
интернет страницата на района и е изпратено на заинтересованите лица. По
настоящото дело са представени безспорни доказателства за стриктно изпълнение
на описаната процедура съобразно нормите на ЗУТ. Спазена е процедурата по съгласуване и приемане
на проекта от ОЕСУТ, изработеният проект е съобщен на заинтересованите страни
по данни от имотния регистър по реда на чл. 128 ЗУТ, като в законоустановения
срок е постъпило възражение, което ОЕСУТ е счел за неоснователно. На 23.10.2020
г. Зам.-кмета на Община Варна е издал оспорваната заповед, с която е одобрено
исканото изменение на ПУП – ПРЗ и РУП.
По направените в
жалбата възражения за неспазване на процедурата по приемане на процесното
решение и допуснати процесуални нарушения, съдът установи, че административният
акт е издаден при спазване на специфичните административнопроизводствени
правила, като в хода на процедурата по одобряване на оспорената заповед не са
допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи основание за неговата
отмяна. Изработването на ПУП е започнало по инициатива на заинтересовани лица,
собственици на ПИ с идентификатор 10135. 1507.280, УПИ ІІ-7, кв. 15, по плана
на 8-ми м. р. на гр. Варна, с административен адрес ул. ***. Заявлението за
изработване на ПУП – ПРЗ и РУП е постъпило в район „Одесос“ на Община Варна.
Изготвен е проект за ПУП – ПРЗ и РУП, към който са приложени необходимите
документи. Проектът е разгласен, като е дадена възможност за възражения.
Проектът не е върнат за преработка с решение на ОЕСУТ, като е одобрен с
процесната заповед.
Независимо от
обстоятелството, че оспорващите не са уведомени за процесната заповед по
установения ред, то същите са узнали за издаването й, упражнили са правото си
на защита, подавайки жалби срещу административния акт, в резултат на което е
инициирано настоящото съдебно производство, съответно не са лишени от право на
защита.
В тази връзка съдът
счита, че при издаване на процесната заповед не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да водят до отмяна на акта на
процесуално основание. По делото не се установи съществено нарушение на
процедурата, недопускането на което би довело до различен от приетия резултат:
Във връзка с
преценката за съответствието на заповедта с материалния закон, съдът съобрази
фактите, установяващи се от писмените доказателства по делото, както и
заключенията на вещите лица, доколкото материята изисква специални познания и
експертиза. Съдът напълно възприема заключенията и по единичната, и по тройната
СТЕ. Същите са достатъчно пълни, ясни, обосновани и без съмнение за тяхната
правилност. Експертизите са компетентно извършени и кореспондират с другите
доказателства.
Относно наведените от
оспорващите твърдения, че височината на сградата в УПИ II – 280 е неправилно
определена, което води до неправилно определяне на отстоянието на новата сграда
до границата с УПИ I – 6, както и разстоянията между сградите в УПИ I – 6 и УПИ
II – 280, съдът счита същото за неоснователно. Съгласно чл. 24, ал. 1 ЗУТ височината на сградата, се определя в абсолютни мерки
от котата на средното ниво на прилежащия терен за съответната ограждаща стена:
до котата на пресечната линия на фасадната плоскост с покривната плоскост - при
сгради със стрехи; до котата на горната повърхност на корниза - при сгради с
корнизи; до котата на най-високата точка на ограждащите стени - при сгради без
корнизи и без стрехи. Ал. 2 на същата норма регламентира, че във височината на
сградата не се включва височината на подпокривното
пространство, ако остава зад равнината, проведена под 45 градуса спрямо
хоризонта от линията на пресичане на фасадната плоскост с горната повърхност на
корниза или стрехата, а при сгради без корнизи и без стрехи - от най-високата
точка на ограждащите стени. При ползването на тази възможност котата на билото
не може да превишава с повече от 4,5 м височината на сградата, определена при
условията на ал. 1. От заключените на тройната СТЕ се установи, че предвидената
височина на сградата в УПИ II-280 по нейната западна фасада (прав и наклонен
участък – 1/3) е 19,88 метра корниз (при абсолютна средна кота прилежащ терен
25,55 и и кота корниз 45,38 метра) видно на „силует
от двор (от запад)“ на Приложение №3 към СТЕ. При оформянето на западната
фасадна ограничителна плоскост на процесната сграда е ползван чл. 31, ал. 2, т.
1 ЗУТ във връзка с чл. 24, ал. 1 ЗУТ. При стъпаловидното оформяне на западната
фасада в рамките на ограничителната плоскост, на сградата в УПИ II-280 на
„силует от двор (от юг)“, ясно е показано, че плътната линия до 9 метър и пунктирната линия на останалата част от ограничителната
фасадна плоскост, в която се вписват стъпалата във всяка една точка спазва
правилото на чл. 31, ал. 2, т. 1 ЗУТ. В конкретния случай на процесния ПУП–РУП,
кота било и кота корниз са идентични.
На следващо място, по
делото се установи, че не се надвишават параметрите за максимална плътност и
интензивност на основното застрояването в УПИ, предмет на плана. Предвиденото с
обжалваната заповед застрояване в УПИ ** съответства на нормативите по Наредба
№ 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони (Наредба № 7/2003 г.) за
параметри на застрояване, както и относно изискванията за свързано застрояване.
Предвиденото
застрояване в УПИ ** е свързано със сградата в УПИ ІІІ-281, която е
съществуваща, седеметажна, с калкан към УПИ **, който калкан съгласно
нормативните изисквания следва да се покрие в хоризонтално и вертикално
отношение и това е постигнато с ПУП – ПРЗ. Новопредвидената сграда в УПИ ** е седеметажна
(М/Г+6), каквато етажност има и съществуващата сграда в съседния УПИ ІІІ-281
(7Ж).
Височината на
новопредвиденото застрояване в УПИ ** е съобразена с височината на
съществуващото застрояване, с което са изпълнени изискванията на чл. 71, ал. 2
Наредба № 7/2003 г. - при съобразяване с височината на съществуващото
застрояване в УПИ ІІІ-281, в УПИ ** е предвиденото свързано застрояване,
покриващо калканните стени (по аргумент Приложение 3
към тричленната СТЕ).
Твърденията на оспорващите за неправилно допуснато
намалено отстояние от сградата в УПИ II – 280 към страничната регулация с УПИ
I–6, съдът приема, че същите са неоснователни. От
заключението на тройната СТЕ се констатира, че разстоянието на
новопредвидената сграда в УПИ II -280 към съществуващата такава в УПИ I-6
(ПИ:279), по конкретни данни за отстояния в хоризонтално и вертикално отношение
и от извършените изчисления, с цел доказване на нормата на чл. 36 ЗУТ в
процесния ПУП-РУП, сборът от височините на двете сгради (кота стреха в УПИ I-6
– 15,35 метра и кота корниз за УПИ II-280 – 19,88 метра) е равен на 35,23
метра. На основание чл. 31, ал. 2, т. 1 ЗУТ нормативното разстояние между
сградите е равно на 1/3 от 35,23 = 11,74 метра. Сборът на разстоянията на всяка
една от сградите до страничната им обща регулационна граница за УПИ I-6 е 2,60
метра, а за УПИ II-280 – 6,61 метра, т. е. разстоянието между сградите в
процесния ПУП е 9,21 метра. По смисъла на чл. 36 ЗУТ нормативното разстояние
между сградите, което в случая е 11,74 метра, може да бъде намалено до 1/3,
което е равно на 7,83 метра. От гореизложеното се налага извода, че процесният
ПУП-ПРЗ и РУП е спазил изискването на чл. 36 ЗУТ.
Съгласно
нормата на чл. 30, ал. 1 ЗУТ в жилищните зони със свързано застрояване дълбочината на
жилищните сгради на основното застрояване над първия надземен етаж е най-много
16 м. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 с.з. предвижда, при средно и високо
жилищно застрояване нормативите за разстоянията на сградите на основното
застрояване са: 1. до страничната граница на урегулирания поземлен имот -
най-малко една трета от височината на сградата; 2. до границата към дъното на
урегулирания поземлен имот - най-малко 6 м. По делото се установи, че предвидената максимална дълбочина на застрояване по
процесния ПУП – 16 метра, като от посочената линия на застрояване на бъдещата
сграда до дъното на имота е предвидено отстояние от 6 м. (стр. 8 и Приложение 2
към тройната СТЕ), респ. отговаря на нормата на чл. 30 и чл. 31 ЗУТ и не
нарушава нормата за отстояние от дъното на имота - 6 метра съгласно чл. 31, ал.
2, т. 2 от ЗУТ.
Одобреният РУП е
изработен едновременно с ПУП – ПРЗ и не променя характера и начина на
застрояване, предвидени с процедирания ПУП, както изисква нормата на чл. 113,
ал. 1 ЗУТ. Основанието за изработването на процесния РУП е при условията на чл.
36 ЗУТ и предвид наличието на свързано застрояване. По аргумент от чл. 113, ал.
3 ЗУТ с РУП е допустимо и изменение на границите на УПИ при спазване на
условията по чл. 17 ЗУП.
Съгласно чл. 113, ал.
4 ЗУТ, работният устройствен план определя точно 1. разположението и
очертанието на сградите в план, както и минималните разстояния между тях и до
имотните граници - съобразно допустимите за съответната устройствена зона
плътност и интензивност на застрояване; 2. необходимите силуети, изясняващи:
максималните височини на сградите и билата им в абсолютни коти; броя на
етажите; формата и наклона на покривите и архитектурната връзка между сградите
с оглед на правилното архитектурно-пространствено оформяне.
Съдът не установи
тези изисквания на закона да не са спазени с одобрения РУП. Видно е от
представената графична част на РУП и от заключението на вещото лице по
първоначалната СТЕ, че параметрите на застрояване са по-малки или равни на
максимално допустимите и като такива съответстват на тези, в жилищната зона,
установени с действащия ОУП. С одобрения РУП според вещите лица по тройната
СТЕ, не се изменя начина на застрояване, не се изменя конфигурацията на
сградата спрямо действащия ПУП. Покрива се калкана на сградата в УПИ III-281, на страничната регулационна граница и няма намалени отстояния. За УПИ
ІI-280 се предвижда 7 етажа застрояване, следователно не се изменя етажността,
разположението и конфигурацията на сградата в УПИ III-281. Височината от 21 м., не е височината
на сградата в УПИ ІI-280 по действащия план за застрояване, а е максимално
допустимата височина на застрояване в устройствена жилищна зона Ц1 по ОУП на
гр. Варна (отговор на въпрос 1 стр. 2 от тройна СТЕ). С процесния РУП не се
намалява височината на сградата в имота на оспорващите, а се конкретизира
височината на сградите в абсолютни коти, тъй като по действащия ПУП такава не е
указана.
Съдът не установи
изискванията на чл. 113, ал. 4 ЗУТ да не са спазени с одобрения РУП. Видно е от
представената графична част на РУП и от заключението, че са посочени
необходимите силуети, изяснена е максималната височина на сградите в абсолютни
коти, броя на етажите, формата и наклона на покривите и архитектурната връзка
между сградите с оглед на правилното архитектурно-пространствено оформяне.
В случая
изменението на ПУП е извършено едновременно с изработения РУП, каквато
възможност е предвидена в чл. 113, ал. 5 ЗУТ.
От събраните по
делото доказателства, обяснителната записка към одобрения проект за ПУП - ПРЗ и
графичната му част, както и от заключението на вещото лице се установява
съответствие на изработения план с нормативите. Не се установява одобряването
на изготвеният ПУП - ПРЗ да е извършено в нарушение на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони, в които разпоредби са установени
нормативите за плътност на застрояването, интензивност на застрояването и процент
за озеленяване за териториите с предвидено средно жилищно строителство, в
каквато попадат процесните имоти.
Съдът напълно
кредитира заключението на вещите лица в изготвеното заключение по допуснатата
по делото тройна СТЕ (стр. 6-7 от тройната СТЕ), касателно процесния УПИ
II-280, че същият попада в обхвата на защитена територия за опазване на културното
наследство, но сградата в УПИ II-280 не е
деклариран паметник на културата, не е включена в списъка на същите и не е
означена с тъмно кафяв цвят – „архитектурно-строителни културни ценности“ в
частта „културно наследство концепция за опазване и развитие“ към ОУП от 2012г.
на Община Варна, респ. това обстоятелство не е пречка за допускане на изменение
на ПУП – ПРЗ за процесния имот.
Съдът счита, че
оспорената заповед е издадена при наличие на условията и предпоставките,
предвидени в приложимите административнопроизводствените правила и материалноправни
разпоредби.
В заключение, на
основание анализа на събраните по делото доказателства, настоящия съдебен
състав не намира основание за отмяна на оспорената заповед, тъй като с
одобрения проект за ПУП – ПРЗ и РУП не се нарушават разпоредбите на ЗУТ.
Предвид изложеното, оспорената заповед, като издадена в съответствие с
процесуалните и материални разпоредби, следва да бъде потвърдена, а жалбите
отхвърлени.
С оглед очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на оспорващия,
както и искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл.
38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, са неоснователни и не следва да
бъдат уважени.
Направеното от ответната
страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се
уважи. На основание чл. 143, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва оспорващите
да се осъдят да заплатят на Община Варна сумата в размер на 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Съдът съобрази обема на извършените от
процесуалния представител на ответника процесуални действия и активност.
На заинтересованите
страни, за които оспорваният акт е благоприятен също не следва да им се
присъждат разноски, независимо от изхода на делото. В случая не са налице
доказателства за извършване от заинтересованите страни разноски за адвокатско
възнаграждение. Към Адвокатско дружество „Г. и Партньори“ е извършено плащане
за процесуално представителство по настоящото делото от трето лице. Не се
установява по категоричен начин реалност на плащане лично от заинтересованите
страни на адвокатско възнаграждение, което плащане да следва да се възстанови
именно на заинтересованите страни. Представените договори за правна помощ не
обосновават друг извод. Заинтересованите страни не са направили разноски, с
които да са намалили имуществено патримониума си. Не
е налице и ясното за евентуална уговорка между заинтересованите страни и
третото лице, платец по фактурата
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд – Варна, XIV
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбите от А.К. А.
ЕГН: **********, В.Ц.Я. – Г., с ЕГН: **********, А.Е.Т., с ЕГН:**********, В. М.
Т., с ЕГН: **********, А.М.С., с ЕГН: **********, З.Г., гражданин на САЩ,
насочени срещу Заповед № Г – 327/23.10.2020 г. на Зам.-кмета на Община Варна, с
която е одобрен ПУП – ПРЗ и РУП за УПИ ⅠⅠ–280,
кв. 15 по плана на 8–ми м.р. на гр. Варна, ул. ***.
ОСЪЖДА А.К. А. ЕГН: **********,
с адрес: ***, В.Ц.Я. – Г., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, А.Е.Т., с ЕГН:**********,
с адрес: ***, В. М. Т., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, А.М.С., с ЕГН: **********,
с адрес: *** и З.Г., гражданин на
САЩ, с адрес: ***, солидарно да заплатят на Община Варна сумата в размер на 100
(сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: