Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. С.,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и тринадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Васил
Петров
при участието на секретаря А.М., като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 909 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.196 и сл. ГПК /отм./.
С Решение №
121 от 12.03.2008 г., постановено по гр.д.№ 1425/ 2007 г. на Върховния
касационен съд, V ГО, е отменено Решение от 04.12.2006 г. по гр.д.№ 1507/ 2005 г. на
Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІІ- Д
състав, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС.
С отмененото въззивно решение на СГС, ІІ- Д въззивен
състав е оставено в сила Решение от 11.01.2005 г., постановено по гр.д. № 10859/ 2000 г. на СРС, II ГО, 39 състав, в
обжалваните части, а именно: в частта,
в която И.Ц.И. /ЕГН **********/ и Б.К.И.
са осъдени да предадат на
основание чл.108 ЗС на С.Т.А. /ЕГН **********/
владението върху част от парцел V- 69 от кв.17 по плана на в.з.“Г.Б.“, с
площ от 1 050 кв.м. по графични данни, при граници по скица № 469, издадена на
14.12.1995 г. и презаверена на 20.03.2000 г. от отдел "Архитектура и
благоустройство" на СО- Район "********", представляваща
неразделна част от цитираното решение:
парцел VІ- 68, парцел Х- 68, парцел XIV- 1683, парцел ХП- 1682а, частта от имот
пл.№ 1682а, придадена по регулация към парцел V- 69, и път; в частта, в която на основание чл.59, ал.1 ЗЗД И.Ц.И. и Б.К.И. са
осъдени да заплатят на С.Т.А. сумата 9 974 лв., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 25.10.2000 г. до окончателното плащане; и в частта относно присъдените на
ищцата С.А. разноски по чл.64, ал.1 ГПК
/отм./ в размер на 936.35 лв.
Решението на СРС е влязло в сила като необжалвано в отхвърлителната
му част, а именно: в частта, в която искът
на С.А. по чл.108 ЗС е отхвърлен за частта от парцел V- 69 от кв.17 по плана на
в.з.“Г.Б.“ с площ от 165 кв.м. по графични данни, представляваща част от имот пл.№ 1682а, придадена по регулация към
парцел V- 69, при граници по цитираната по- горе скица от 14.12.1995 г.,
презаверена на 20.03.2000 г., неразделна част от
решението: останалата част от парцел V- 69, парцел XII- 1682а, и парцел IV-
1680; и в частта относно отхвърления иск по чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата 26 лв.
При новото разглеждане на делото
Софийски градски съд, ІV- Б въззивен състав съобрази
следното:
Постъпила е въззивна жалба от И.Ц.И. и Б.К.И. /ответници по делото/, в която са
изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС
решение в осъдителната му част, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за отхвърляне на предявените срещу жалбоподателите
осъдителни искове по чл.108 ЗС и чл.59, ал.1 ЗЗД, с присъждане на разноски за
двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна С.Т.А. /ищца по делото/
оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде
оставено в сила в обжалваната част, като претендира разноски за въззивното производство.
Предявени са искове с правно основание
чл.108 ЗС и чл.59, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.188,
ал.1 ГПК /отм./, намира от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият
съд, е подадена в срока по чл.197 ГПК /отм./ и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е частично основателна.
Установява се по делото, че на 19.04.1995 г. с Нотариален
акт № 164, том XXXIV, дело № 6716/ 1995 г. на софийски нотариус ищцата С.Т.А.
закупила от С. П. С. недвижим имот, представляващ УРЕГУЛИРАНО ДВОРНО МЯСТО с
площ от 1 250 кв.м.- по нотариален акт, а по графични данни- с площ от 1 215 кв.м., от които придаваеми
по регулация 165 кв.м., сметките за които не са уредени, съставляващо
парцел V- 69 от кв.17 по плана на гр. С., в.з."Пладнището", при
съседи по скица: парцел VІ- 68, парцел Х- 68, парцел XIV- 1683, парцел ХІІ- 1682а, парцел ІV- 1680 и път. При
сключване на сделката продавачката С. С. се легитимирала с Нотариален акт № 103, т. XXIII, дело № 4384/ 1994 г. на софийски
нотариус, с който е призната за собственик на основание чл.1 ЗВСОНИ на описаното
по- горе дворно място.
За установяване материално-
правната легитимация на ищцата С. А. като
собственик /приобретател/ на процесния
имот са представени и: Нотариален акт № 18, т. X, регистър 1818, дело № 16592/ 1943
г. на софийски нотариус, по силата на който на 14.06.1943 г. С.П.С. закупила от Ц.С.П. НИВА от 5.4 дка, находяща се в землището на с. Г.Б., Софийско, в местността
"Пладнището", при съседи: Д.С., И.К., П.С.; Нотариален акт № 119, т.
II, регистър 319, дело № 304/ 1944 г. на софийски нотариус, с който на
27.07.1944 г. С.П.С. закупила от Д.С. П. НИВА
с площ от 5.5 дка- по нот. акт, а по точно
измерване- 5.175 дка, находяща се в землището на с. Г.Б.,
Софийско, в местността "Пладнището", при съседи: наследниците на Й.М., купувачката С.С., М.П. и У.; Акт за завземане на недвижим имот за
държавен № 1010/ 23.08.1949 г. /пореден
№ 4976/ 23.08.1949 г./, установяващ, че
имот, представляващ ПРАЗНО МЯСТО с площ от около 10 дка, находящо е в землището на Г.Б.- С., в местността "Пладнището", при граници: Д.С.,
И.К., П.С. и улица, подробно описан в Нот. акт № 18/ 14.06. 1943 г. и Нот. акт № 119/ 27.07.1944 г., бил отчужден на
6.04.1949 г. от С.П.С. по реда на ЗОЕГПНС по преписка № 3297/ 1948 г. на I
район с ПМС № 24; Удостоверение за идентичност на лице с различни имена, издадено на 23.11.1992 г. от ОбНС "Триадица", относно
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 909/ 2008 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
имената
С.Д.С. и С.П.С.- като имена на едно и също лице; Удостоверение за наследници №
1023а/ 06.07.1989 г., издадено от ОбНС "Триадица", от което е видно, че С.Д.С. починала
на 28.06.1989 г. като вдовица, оставяйки единствена законна наследница- дъщеря С.
П. С.; Заповед № РД-57-2706/ 30.09.1993 г.
на Кмета на СГО, с която на основание чл.1 ЗВСОНИ и чл.88, ал.4 НДИ е наредено частично
отписване от актовите книги за държавни и общински имоти в ТОА "********" на АДС № 1010/ 23.08.1949 г.
и предаване на наследниците на С.П.С. на владението върху парцел V- 69 от кв.17
по регулационния план на в.з. "Пладнището"- Г.Б., състоящ се
от около 1250 кв.м., представляващ част от
отчужденото празно място с площ от 10 дка.
Относно
правата на ответниците И. и Б. И. върху процесния недвижим имот е представен по делото Договор от м.
април 1986 г., сключен между Директора на РСП "БКС"- VI район и
ответника И.Ц.И., по силата на който на последния е предоставено право на
ползване върху държавен нежилищен имот с площ от 1 215 кв.м., находящ се в гр. С., ул. "**********, за периода 1.10.1985 г.- 30.09.1986 г. срещу
заплащането на наемна цена. Не е спорно между страните, че това е
имотът, чието предаване по чл.108 ЗС претендира ищцата А., както и че към датата
на завеждане на делото същият е бил във владение
на ответниците И..
По
делото са представени множество скици и картен материал, касаещи процесния недвижим имот и отчуждения от С.С. през 1949 г. имот, впоследствие реституиран на законната
й наследница С. С. и прехвърлен чрез продажба на ищцата С.А..
В първоинстанционното и въззивното производства са изслушани съдебно- технически
експертизи за установяване идентичността на описаните в цитираните по- горе легитимационни документи- нотариални актове, АДС и заповед
за деактуване, недвижими имоти с имота, върху който ответниците упражняват фактическа власт. Според
заключенията на вещите лица П. Я. и Г. М. процесният
имот е идентичен с реституирания на наследницата на С.С.
през 1993 г. имот, като част от отчуждения й през 1949 г. по реда на ЗОЕГПНС
имот. В този смисъл е и заключението на вещите лица Ел. М., Е. В. и И.Д.- по
втората изслушана от СРС тройна съдебно- техническа експертиза /с дата на
заключението 22.05.2003 г./, които при изслушването им в о.с.з. са дали обяснения,
че аерофотоснимката от 1940 г. не била съобразена при
извършване на експертизата, тъй като не била дешифрирана със специални уреди по
фотограметрични методи. В обратния смисъл: че не е
налице идентичност между горепосочените имоти, е единствено даденото от вещите
лица М. В., Й. Ж. и П. А.- по първата изслушана от СРС тройна съдебно-
техническа експертиза, експертно заключение /с дата 14.04.2003 г./, което се основава
на съобразени от експертите: аерофотоснимка на район
„Г.Б.“ от 1940 г. в мащаб 1:5000, съхранявана във Военния фотоархив- гр. Троян;
първоначален кадастрален план на в.з.“Г.Б.“ в М 1:1000- извадка от 1943 г., и
едромащабна топографска карта в М 1:5000- извадка от 1958 г.
В отменителното решение на ВКС
са дадени указания при новото разглеждане на делото да бъде изслушана
поисканата във въззивната жалба на И. и Б. И.
съдебно- техническа експертиза, като бъде извършено разчитане на отбелязаните в
кадастралните планове трайни обекти по аерофотоснимки
на местността /дешифрирани по фотограметрични методи
със специални уреди/ и бъде ползвана топографска карта на
местността при изготвяне на заключението.
Такава експертиза е изслушана от въззивния
съд след представянето на обсъжданата пред двете съдебни инстанции аерофотоснимка- летене 1940 г. /приложена от ответниците в два мащаба/ и едромащабна топографска карта. В
заключението на вещите лица Т. Б., Б. Х. и Ан. Р. /при особено мнение на
последния/ по допуснатата от СГС тройна съдебно- техническа експертиза,
основано на събраните по делото доказателства, включая
скици, картен материал и посочените по- горе документи- аеро-фотоснимка-
летене 1940 г. и едромащабна топографска карта, както и на извършени справки в
СО- Дирекция „Софийски кадастър“- Кадастрален архив и направен оглед на място, са
направени следните констатации: Първият кадастрален план за района на процесния имот е от 1943 г., като този имот е част от имот
пл.№ 1681. Към плана няма разписен лист. През 1958- 1960 г. е направено
попълване на кадастралния план с новообразувани имоти. Имот пл.№ 1681 е
раздробен на имоти с пл.№ 68, 69 и 1681. Процесният
имот е част от имот пл.№ 69. В
разписния лист към плана този имот е записан като „държавен”. Върху тази
кадастрална основа е изработен регулационният план на вилна зона „Г.Б.”,
одобрен със Заповед № 263/ 23.111.1961 г., като за имот пл.№ 69 е отреден парцел V- 69, кв.17. През 1978- 1979 г. е изработен нов
кадастрален план за района. Процесният имот е с пл.№ 107 и е с конфигурацията на парцел
V- 69.
За района има аерофотозаснемане от 1940 г., като към
делото са приложени две аерофотоснимки /стр.109 и 110
от делото/. Приложена е и извадка от едромащабна топографска карта /ЕТК/ в М
1:5000 от 1958 г. /стр.111 от делото/. Имотът по АДС № 1010 от 23.08.1949 г. не
фигурира като самостоятелен обект в кадастралните планове от 1943 г. и 1978- 79
г. Той е идентифициран като такъв в скица на фирма „Софгео”
от 18.11.1992 г.
В заключението е направен анализ на аерофотоснимките,
като е посочено, че е работено главно със снимката в по- едър мащаб /приблизително
1:5000/, тъй като втората снимка е в много по- дребен мащаб /приблизително
1:18000- 20000/. Снимката е сравнена с ЕТК и
кадастралните планове- старият от 1943 г. и новият от 1978- 1979 г. по
отношение границите на имотите, улици /пътища/ и елементи- ориентири. От
анализа на снимката се установява следното: Имотът от 10 дка, бивша собственост
на С. П. /отбелязан с жълт цвят на Приложение 1а и Приложение 2 към
заключението/, е съставен от две части: светла с Г- образна форма от западната
и северната страна на имота /имот № 1 на Приложение № 1а към СТЕ/ и тъмна- от
източната /имот № 2 в същото приложение/. Различният цвят на двете части се
дължи на различно трайно ползване или на обработката на площите. В имот № 1 се
включват следните имоти с пл. № по кадастралния план от 1943 г.: пл.№ 2165,
2166, 1681, 68 и 69. В имот № 2 се
включват имоти пл.№ 2167, 2168, 2169, 2170, 2164, 66, 67 и 15. След точното
мащабиране на снимката и изчисление на площта на имота, същата се получава
около 10 350 кв.м. При така направените от вещите лица констатации е дадено
заключение, че процесният имот с пл.№ 107 по кадастралния план /УПИ V- 69, кв.17 от
регулационния план на вилна зона „Г.Б.”/, е част от бившия имот с площ от 10 дка
на С.П.С.. Посочено е наред
с това от
експертите, че това „се доказва чрез:
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 909/ 2008 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
анализ
на границите /съседите/ от Крепостен акт № 854/ 17.09.1907 г., Нот. акт № 74/ 19.05.1943 г., Нот.
акт № 18/ 14.06.1943 г. и Нот. акт № 119/ 27.07.1944 г., с които собствеността
на имота от 10 дка преминава от Ц.С.П. и Д.С. П. в С.П.С.; с Нот. акт № 164/ 1995
г. наследницата С. П. С. продава част от него, намираща се в североизточния ъгъл, на С.Т.А.; Нот. акт № 9/ 20.07.1954 г., с
който се продава имот от 2.5 дка в м.“През доло” при
съседи: братя С., П.К. и К.М., като това е имот с пл.№ 1682, който е съседен на
процесния имот от север; братя С. са собственици на
имота по Крепостен акт № 854/ 17.09.1907 г., а П.К. е съсед на имота; с Нот.
акт № 159/ 7.06.1967 г. е продадена северната част на имота по Нот. акт № 9/ 20.07.1954 г. с
площ от 1 212 кв.м.- УПИ IX- 1682; конфигурацията на бившия имот на С. П. от аерофотоснимката в М 1:5000 от 1940 г., чиито граници от
снимката са идентични е неговите граници от кадастралния план от 1943 г. с
характерната дъга в североизточния му край; сравнението на формата на имота от
10 дка от аерофотоснимката /маркиран с жълт цвят/ и
от кадастралния план, като е прието, че има пълна идентичност в двете форми; изчислената
площ на имота /10 046 кв.м/ с включен в него процесния
имот с пл.№ 107 /УПИ V-69/, която съвпада напълно с площта /10 дка/
на одържавения с АДС № 1010 от 23.08.1949 г. имот“. Според даденото от вещото
лице Ан. Р. особено мнение: процесният имот,
съставляващ: пл.№ 69 по стар кадастрален план от 1943 г., парцел V- 69 по
регулационния план от 1961 г., имот пл.№107 по попълнения през 1977 г.
кадастрален план, УПИ VІІІ- 107 по действащия регулационен план от
2001 г. и ПИ с идентификатор 4330.107 по действащата кадастрална карта от 2009
г., е с площ от около 1 281 кв.м.; площта на цели имоти и части от имоти,
изброени в комбинираната скица, заедно с площта на улица от о.т.307- 310 от
запад, площта на улица от о.т.304- 303- 302 и 1/2 част от площта на улица от о.т.310-
312 от юг в комбинираната скица възлиза на около 9 874 кв.м. общо, а общата
площ на посочените по- горе имоти възлиза на около 11 155 кв.м.
За
установяване размера на претендираното на основание чл.59 ЗЗД обезщетение е изслушана съдебно- техническа експертиза по делото, чието
заключение е прието от СРС в о.с.з. на 26.03.2001 г. Според даденото от вещото
лице Т. Д. заключение дължимото за ползването на процесния
имот през периода 30.10.1995 г.- 24.10.2000 г. обезщетение, изчислено по средни
пазарни наемни цени, възлиза на: 9 974 лева- при площ на имота от 1215 кв.м.
/определена по скица/, и съответно на 10 293
лева- при площ на имота от 1 250 кв.м. /съобразно приложения документ за
собственост- н.а./. Определено при условията на чл.130 ГПК /отм./- с оглед възприетата
по графични данни площ на имота, чието предаване е предмет на постановения от
СРС диспозитив на решението- 1 050 кв.м.,
обезщетението за ползване следва да бъде редуцирано до 8 619.51 лв. общо.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявеният
от С.А. иск по чл.108 ЗС е основателен и
доказан.
Основателността
на предявения по делото ревандикационен иск по чл.108
ЗС предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ ищецът да е
собственик на претендирания имот; 2/ процесният имот да се владее или държи от ответника /да се
намира във фактическата му власт/; 3/ ответникът да владее или държи имота без
правно основание.
В случая по
предявения ревандикационен иск ищцата С.А. дължи да
установи чрез пълно главно доказване материално- правната си легитимация, т.е.
че е собственик на процесния недвижим имот, респ. че
е придобила същия въз основа на валидно извършена продажбена сделка с прехвърлител- наследник на отчужден по реда на ЗОЕГПНС бивш
собственик на имота, по отношение на който е настъпила реституция по чл.1
ЗВСОНИ.
За да настъпи
реституционният ефект на чл.1, ал.1 ЗВСОНИ /обн. ДВ-
бр. 15/ 21.02.1992 г., в сила от 25.02.1992 г./ в полза на наследниците на
лицето, от което одържавеният имот е бил отнет /чл.3, ал.1 ЗВСОНИ/, следва
намиращият се в патримониума на държавата, общините,
обществени организации или техни фирми и ЕАД по чл.61 ТЗ имот да съществува
реално до размерите, в които е отчужден. Според даденото в Тълкувателно решение
№ 1/ 1995 г. на ВС- ОСГК разрешение под „реално съществуване до размерите, в
които имотите са отчуждени" не означава тяхното предназначение да е
същото, каквото е било преди одържавяването им. Измененията в техническия
статут на имотите, предпоставени от изменения в
благоустройствените планове, включая промяната на
предназначението на имота от земеделска земя в имот с регулационен статут, не
препятстват реституцията. Релевантно в случая е съществуването на отнетия имот
като обект на собственост. Освен това, ако от отчуждения по реда на ЗОЕГПНС
имот /в случая ниви с обща площ от около 10 дка/ може да се обособи
самостоятелен парцел, какъвто е настоящият случай, реституционният ефект също настъпва-
ТР № 1/ 17.05.1995 г. по гр. д. № 3/1994 г. на ВКС- ОСГК- т.1. В настоящия случай
при влизане в сила на ЗВСОНИ през 1992 г. процесният
имот, върху който няма извършено законно строителство и който отговаря на
изискванията за обособяване на самостоятелен парцел, е бил в патримониума на държавата, поради което и не са били налице
пречки, препятстващи реституцията. Правото на възстановяване на собствеността
върху имота, за който е издадена приложената по делото заповед за деактуване от 1993 г. и който впоследствие е прехвърлен с валидна
продажбена сделка на ищцата С.А., не е оспорено от ответниците,
а доколкото същите не се позовават на противопоставими
на ищцата права, които в случая биха могли да бъдат само собственически, такова
оспорване би било и напълно несъстоятелно.
Ответниците оспорват претендираното
от ищцата право с твърдения, че реституираният на праводателката
й С. С.- като наследник на отчуждения собственик по ЗОЕГПНС С.С., недвижим имот не е идентичен с процесния
недвижим имот- УПИ V- 69 от кв.17 по плана на гр. С., в.з.“Г.Б.“, върху който
те упражняват фактическа власт въз основа на предоставеното им през 1986 г.
възмездно право на позлване.
Съвкупният
анализ на събраните в тази насока доказателства, съобразен и с дадените в отменителното решение на ВКС указания относно установяването
и преценката на релевантните за това факти и обстоятелства, обосновава извод на
въззивния съд, че процесният
имот, върху който към датата на подаване на исковата молба ответниците
И. са упражнявали фактическа власт, представлява част от имота от 10 декара,
придобит през периода 1943- 1944 г. от наследодателката
С.С., впоследствие одържавен по реда
на ЗОЕПНС през
1949 г. и съответно- реституиран на
Л.4 на Реш. по
гр.д.№ 909/ 2008 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
основание
чл.1 ЗВСОНИ на законната й наследница С. С., която валидно го прехвърлила чрез
продажбена сделка на ищцата С.А., легитимираща се като негов собственик към
датата на предявяване на иска по чл.108 ЗС. Изводът за идентичност на посочените
имоти се основава на приетото по делото експертно заключение на вещите лица по
допуснатата пред СГС тройна съдебно- техническа експертиза, цитирано по- горе и
възприето от настоящия въззивен състав като
компетентно и обективно дадено, според което процесният
имот с пл.№ 107 по кадастралния план /УПИ V- 69, кв.17 от
регулационния план на вилна зона „Г.Б.”/, е част от бившия имот с площ от 10 дка
на С.П.С..
Не рефлектира върху този окончателен извод даденото от вещото лице Р. по същото
експертно заключение особено мнение, тъй като то се основава на констатации за
различия и респ. за несъответствие в площите на включените в стария имот от 10
дка имоти, без да е изведено заключение за категорична липса на идентичност
между изследваните имоти.
При
това положение, тъй като правото на ищцата С.А. на собственик на процесния недвижим имот е установено по делото, а ответниците И. и Б. И. владеят същия без основание
/предоставеното им от общината през 1986 г. възмездно право на ползване не
представлява законно основание, препятстващо ревандикацията
му/, визираните в чл.108 ЗС материално- правни предпоставки са налице, което
обосновава извод за уважаване на предявения иск по чл.108 ЗС и респ. за
оставяне в сила на постановеното от СРС осъдително решение в тази обжалвана
част.
Частично основателен е искът на С.А. по чл.59, ал.1 ЗЗД. Доказано
е по делото наличието на кумулативно изискуемите елементи от приложимия
фактически състав, а именно: обедняване на ищцата за сметка обогатяването на ответниците, ползвали без основание собствения й недвижим
имот с площ от 1 050 кв.м. през процесния период от 30.10.1995
г. до 24.10. 2000 г. /датата на подаване
на исковата молба/. Ползвайки неправомерно
собствения на ищцата имот, ответниците са се
обогатили за нейна сметка, поради което следва да й заплатят обезщетение за
лишаването й от възможността да ползва собствения си имот през посочения период
в размер на 8 619.51 лв. общо, която сума е определена въз основа на
приетото по делото като неоспорено от страните експертно заключение на вещото
лице Т. Д., възприето от настоящия съд като компетентно и обективно дадено, при
съобразяване на обстоятелството, че присъденият с обжалваното решение по чл.108
ЗС имот е с площ от 1 050 кв.м., за която именно следва да бъде определено
обезщетението по чл.59 ЗЗД. Искът следва да бъде уважен за сумата 8 619.50
лв. /определена при условията на чл.130 ГПК /отм.//, а за останалата част до
размер на сумата 9 974 лв., присъдена с обжалваното решение или за разликата
от 1 354.50 лв. искът на С.А. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
При горните съображения,
поради съвпадане крайните изводи на двете съдебни инстанции по основателността
на предявения от С.А. иск по чл.108 ЗС обжалваното решение следва да бъде
оставено в сила в тази обжалвана от И. и Б. И. осъдителна част. В частта, в
която е уважен искът на С.А. по чл.59, ал.1 ЗЗД обжалваното осъдително решение
следва да бъде отменено за горницата над сумата 8 619.50 лв. до присъдения
размер от 9 974 лв. и искът да бъде отхвърлен за разликата от 1 354.50 лв.
Предвид частичното отхвърляне на предявения от С.А. иск по чл.59 ЗЗД,
присъдените на същата разноски по чл.64, ал.1 ГПК /отм./ следва да бъдат
намалени до размер на сумата 840 лв.
При този
изход на спора на основание чл.211 вр. чл.64, ал.1 ГПК /отм./ въззиваемата страна С.А. дължи да заплати
на въззивниците И. и Б. И. сумата 207 лв.- разноски
за въззивното производство /за д.т., възнаграждения
на вещи лица и адв. възнаграждение/, съразмерно на
уважената част от жалбата им. Въззиваемата страна С.А.
също има право на разноски- съгласно чл.211 вр.
чл.64, ал.2 ГПК /отм./, но доказателства за сторени такива за въззивното производство не са представени, поради което и
разноски с настоящото въззивно решение не следва да й
бъдат присъдени.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение от 11.01.2005 г., постановено
по гр.д. № 10859/ 2000 г. на Софийски
районен съд, II ГО, 39 състав, в
обжалваната част, в която И.Ц.И. /ЕГН **********/
и Б.К.И. са осъдени да заплатят на
основание чл.59, ал.1 ЗЗД на С.Т.А. /ЕГН **********/ обезщетение за ползването на собствения й недвижим имот- парцел V-
69 от кв.17 по плана на в.з.“Г.Б.“- гр. С., с площ от 1 050 кв.м. /по графични
данни/ през периода 30.10.1995 г.- 24.10.2000 г. над сумата 8 619.50 лв.
до размер на сумата 9 974 лв. /разлика от 1 354.50 лв./, и в частта относно присъдените на основание чл.64, ал.1 ГПК /отм./ на
С.Т.А. разноски над сумата 840 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Т.А. /ЕГН **********/
срещу И.Ц.И. /ЕГН **********/ и Б.К.И. иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД
за присъждане на обезщетение за
ползването на недвижим имот: парцел V- 69 от кв.17 по плана на в.з.“Г.Б.“-
гр. С., с площ от 1 050 кв.м. /по графични данни/, през периода 30.10.1995 г.-
24.10.2000 г., за горницата над сумата
8 619.50 лв. до размер на сумата 9 974 лв. /разлика от 1 354.50 лв./, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното й
плащане.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 11.01.2005 г., постановено
по гр.д. № 10859/ 2000 г. на Софийски
районен съд, II ГО, 39 състав, в останалата
обжалвана част, а именно:
- в частта, в която И.Ц.И. /ЕГН **********/ и Б.К.И. са осъдени да предадат на основание
чл.108 ЗС на С.Т.А. /ЕГН **********/
владението върху част от парцел V- 69 от кв.17 по плана на в.з.“Г.Б.“, с
площ от 1 050 кв.м. по графични данни, при граници по скица № 469, издадена на
14.12.1995 г. и презаверена на 20.03.2000
г. от отдел "Архитектура и благоустройство"
на СО-
Л.5 на Реш. по гр.д.№ 909/ 2008 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Район "********",
представляваща неразделна част от цитираното решение:
парцел VІ- 68, парцел Х- 68, парцел XIV- 1683, парцел ХП- 1682а, частта от имот
пл.№ 1682а, придадена по регулация към парцел V- 69, и път;
- в частта, в която И.Ц.И. и Б.К.И. са осъдени да заплатят на основание чл.59, ал.1 ЗЗД на С.Т.А. сумата
8 619.50 лв. /осем хиляди
шестстотин и деветнадесет лева и 50 ст./- обезщетение за ползване, ведно със
законната лихва от 25.10.2000 г. до окончателното й изплащане; и
- в частта относно присъдените на ищцата С.А.
разноски по чл.64, ал.1 ГПК /отм./ до размер
на сумата 840 лв.
ОСЪЖДА С.Т.А. /ЕГН **********/ да заплати на И.Ц.И. /ЕГН **********/ и Б.К.И. сумата 207 лв. /двеста и седем лева/- разноски
за въззивното производство, на основание чл.211 вр. чл.64, ал.1 ГПК /отм./.
Решението по
гр.д.№ 10859/ 2000 г. на СРС, 39 състав е влязло
в сила като необжалвано в отхвърлителната му част.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на П.Л.С. /ЕГН
**********/- като трето лице- помагач /конституиран на основание чл.121, ал.2 вр. чл.174 ГПК /отм./ с определение на СГС от 25.02.2013 г./
на въззиваемата страна С.Т.А. в производството по
делото.
Решението
може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с касационна жалба в 1- месечен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.