О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 1370/20.8.2020г.
Година 2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, ХХІ състав
на 20 август
2020 година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ ч. к. адм. дело № 2017 описа за 2020 година и като обсъди:
Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във вр. с чл.281 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/.
Образувано е по частна касационна жалба/наименована само жалба/ на И.С.И. чрез адв.С., срещу Определение
№817/08.06.2020г., постановено по адм.
дело №1147/2020г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставено
без разглеждане искане на И. да бъде прегледан за това дали страда от
туберкулоза или друго заболяване, да бъде лекуван адекватно, както и да бъде
изпратен на ТЕЛК и е прекратено производството по делото.
Прието е от първоинстанционния съд, че е сезиран с
искане на И.С.И. по чл.276 АПК да бъде прегледан за това дали страда от
туберкулоза или друго заболяване, да бъде лекуван адекватно, както и да бъде
изпратен на ТЕЛК. Мотивирано е, че в производствата по АПК жалбоподателят
следва да изготви своята жалба, съобразно изискванията на чл.150 АПК, като се
посочи в какво се състои незаконосъобразността на оспорения акт, какви
доказателства се представят и се приложи доказателство за заплатена държавна
такса. Констатирано е, че в случая жалбоподателят оспорва неясен акт на
администрацията на Затвора – Пловдив на основание чл.276 АПК, която разпоредба
се намира в Дял Пети „Изпълнение на административните актове и съдебните
решения“ и в Глава Седемнадесета „Изпълнение на административни актове и
съдебни решения по административни дела“. В тази връзка е посочено, че
законодателят е предвидил ред в ЗИНЗС по повод определени искания на лишени от
свобода, по които началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след
вземане на становището на ръководителя на съответното направление, с която
уважава или не конкретното искане, която заповед подлежи на оспорване по реда
на АПК в 14-дневен срок от връчването й пред административния съд по местоизпълнение на наказанието, като решението на съда е
окончателно. При така установеното, първоинстанционният
съд е приел, че в случая не е налице индивидуален административен акт на
началника на Затвора – Пловдив, освен това няма и годен за изпълнение
административен акт или съдебно решение по смисъла на АПК, поради което и
искането на И. е оставено без разглеждане, а делото – прекратено.
В дадения от съда срок за възражения по чл.232 АПК,
който е изтекъл на 22.06.2020г., не са постъпили такива от ответника.
Възражение е депозирано на 24.06.2020г., с данни за изпращането му по пощата на
23.06.2020г.
Пловдивският административен съд – двадесет и първи
състав, след като разгледа по отделно и в съвкупност наведените с частната
жалбата основания, намира същата за процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по
същество и за ОСНОВАТЕЛНА.
Както вече се посочи, с оспореното определение,
състав на Административен съд – Пловдив е приел, че е сезиран с нередовно
искане по чл.276 АПК, поради липсата на подлежащ на оспорване индивидуален
административен акт, респ. липсата на годен за изпълнение административен акт
или съдебно решение по смисъла на АПК.
Настоящият състав, след като прецени събраните
доказателства, с оглед предмета на преценка в настоящото производство,
констатира, че производството по адм. дело
№1147/2020г. по описа на Административен съд – Пловдив е образувано по Искане
вх.№4107/26.05.2020г. по описа на Затвора – Пловдив на И.С.И., уточнено с Молба
вх.№7636/04.06.2020г. по описа на Административен съд – Пловдив, да бъде
прегледан за това дали страда от туберкулоза или друго заболяване и лекуван
адекватно, както и да бъде изпратен на ТЕЛК, тъй като администрацията на
Затвора – Пловдив не е уважила това му искане. Иска се също да бъде задължена
администрацията на Затвора – Пловдив да вземе необходимите мерки и да изпрати
лицето на външен преглед, за да се установи дали страда от туберкулоза или
друго заболяване, както и да бъде лекуван адекватно и изпратен на ТЕЛК.
Или, установява се, че съдът е сезиран с искане
администрацията на Затвора – Пловдив да бъде задължена да преустанови свое
фактическо бездействие, съответно да извърши фактическо действие, дължимо по
закон, изразяващо се в осигуряване на лишения от свобода И. на външен
преглед/извън Затвора – Пловдив/ от лекар специалист, който да установи дали
лицето е с активни симптоми на туберкулоза, евентуално да му бъде осигурено
адекватно лечение, както и евентуално освидетелстване пред ТЕЛК, което искане
се субсумира в хипотезата на искане по чл.276 ЗИНЗС,
погрешно посочено като такова по чл.276 АПК, както в сезиращото съда искане,
така и в уточняващата го молба.
Тук е мястото да се посочи обаче, че съдът не е
обвързан от посоченото от ищеца правно основание на иска, а е длъжен да
квалифицира спорното право, въз основа фактическите твърдения на ищеца,
изложени в обстоятелствената част на исковата молба, респ. жалбата и искането,
с което е сезиран. Отделно от това, изискване за посочване на правното
основание не е предвидено нито в чл.150 АПК, нито в чл.276 и сл ЗИНЗС, както и
в чл.250 и сл. АПК, към които препраща чл.283 ЗИНЗС, поради което и като приел
обратното, първоинстанционният съд е постановил
неправилно определение.
При това положение, на основание чл.235 ал.1 АПК
определението, с което е прекратено производството по делото ще следва да се
отмени, като делото се върне на същия състав на първостепенния съд за
продължаване на следващите се процесуални действия по подаденото от И.С.И. искане администрацията на Затвора –
Пловдив да бъде задължена да преустанови свое фактическо бездействие, съответно
да извърши фактическо действие, дължимо по закон, изразяващо се в осигуряване
на лишения от свобода И.С.И. на външен преглед/извън Затвора – Пловдив/ от
лекар специалист, който да установи дали лицето е с активни симптоми на
туберкулоза, евентуално да му бъде осигурено адекватно лечение, както и
евентуално освидетелстване пред ТЕЛК.
Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав:
О П
Р Е Д
Е Л И
ОТМЕНЯ Определение №817/08.06.2020г., постановено по адм. дело №1147/2020г. по описа на Административен съд –
Пловдив, V състав, с което е оставено без разглеждане искане на И. да
бъде прегледан за това дали страда от туберкулоза или друго заболяване, да бъде
лекуван адекватно, както и да бъде изпратен на ТЕЛК и е прекратено
производството по делото.
ВРЪЩА делото на Административен съд – Пловдив, V състав
за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.