Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Червен бряг,31.07.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти
граждански състав, в публичното заседание на двадесет и седми юли през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при секретаря М. Т., като разгледа докладваното от съдия В.Николова гр.
дело №398/2018 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на Н.Б.А. с ЕГН **********, адрес: ***, като родител на Б.П.А.с ЕГН ********** против П.А.Ц. с ЕГН
**********, адрес: ***. Посочва се в исковата молба, че страните живели на
семейни начала през 2002г. и им се родило дете Б.П.А./ 15г./. Твърди се, че
след раждането на детето страните заживели отделно като майката го отглежда
сама. Признава се от ищцата, че до месец март 2018г. получавала от ответника
парични суми за издръжка на детето, но след това ответника престанал да плаща.
Твърди се, че непълнолетната е ученичка в ***клас
на ***, както и че с нарастването на възрастта се увеличавали
нуждите и потребностите на детето респ. нуждата от парични средства за
задоволяването им. Посочва се от ищцата, че е в добро здравословно състояние,
както и че е в отпуск за отглеждане на новородено дете. Иска се от съда да
постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права
върху непълнолетното дете Б.П.А.на ищцата, да осъди ответника да заплаща на
детето сумата от 200 лв. издръжка за в бъдеще, чрез Н.Б.А., до настъпване на
основание за изменението или прекратяването на издръжката. Претендират се и
направените деловодни разноски.
На основание чл. 131 от ГПК препис от
исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника. В
законоустановения срок по делото не е постъпил отговор от П.А.Ц..
В съдебно заседание Н.Б.А., редовно
призована, се явява лично и с пълномощник адв. Ц. А. – АК-Плевен.
Страната и процесуалният й представител молят съда да уважи предявения иск
изцяло като основателен и доказан.
Ответникът П.А.Ц., редовно призован се явява
лично. Взема становище за основателност
на иска до минималния размер на претендираната издръжка, но моли съда да
отхвърли иска за разликата до 200 лв. издръжка за в бъдеще. Твърди, че през
изминалия период е предоставял финансови средства, но епизодично, както и че се
намира във влошено здравословно състояние и работи по трудово правоотношение на
минимална заплата.
След като обсъди събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид
становищата и доводите, изложени от страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Безспорно е и се установява
от представеното от ищцата и неоспорено
от ответника заверено копие на удостоверение за раждане серия Р №
000854/13.06.2003г. , че родители на Б.П.А.с ЕГН **********, родена на ***г. в
гр. Плевен, са Н.Б.А. и П.А.Ц..
Спорно по делото е кое лице отглежда
детето, какви грижи са полагани и в какъв период от време, следва ли да се
присъди упражняването на родителските права на ищцата; какъв размер издръжка
следва да се изплаща от родителя, който няма да упражнява родителските права.
За установяване на
спроните по делото обстоятелства са приобщени писмени доказателства.
Разгледани по
отделно от писмените доказателства се установяват следните факти:
Видно от социален
доклад с вх.№ 3572/19.07.2018г. на
Дирекция „Социално подпомагане” гр.Червен бряг непълнолетната Б. А. се отглежда
от майка си в село Чомаковци, а бащата живее в гр.Враца. Н.А. установила връзка на семейни начала с Ц. П. Л. от когото има и
друго дете – К. Л., роден през ***. непълнолетната Б. А. е записана при доктор Ю.Й..
Детето и майката не страдат от здравословни проблеми. Видно от социалния доклад
грижите за Б. А. се осъществяват от майката с подкрепа на родителите на
последната. Жилището, в което се отглежда непълнолетната отговаря на
изискванията за добро домакинство. На Б.А.е осигурена самостоятелна стая с ново
обзавеждане от 2017г. Майката
работи като шивачка, но понастоящем
получава обезщетение за временна неработоспособност за отглеждане на дете в размер на минималната
работна заплата. От ДСП-Червен бряг Н.А. се подпомага с месечни помощи по чл.
7, ал.1 ЗСПД в размер на 90 лв.
Непълнолетната учи в учебно заведение в гр.Червен бряг. Изводът на ДСП-Червен бряг е , че за Б.А.е
създадена спокойна и сигурна среда за нормалното й физическо, психическо и
емоционално развитие, както и правата на детето са защитени от адекватните
грижи на майката.
Видно от социален
доклад с вх.№ 3533/18.07.2018г. на ДСП- В., жилището, което обитава бащата – П.Ц.
представлява двуетажна къща на неговите родители, като същото е обзаведено с
необходимото за едно домакинство. Видно от доклада ответникът е подсигурил на
непълнолетната Б.А. необходимия комфорт и домашен уют при пребиваванията на
детето в неговото жилище. Не са установени данни за доходи на ответника. Бащата
не е прекъснал емоционалната си връзка с
детето и желае да поддържа лични контакти с него.
По делото са приобщени и гласни
доказателства.
На основание чл.15, ал.1 от Закона
за закрила на детето е проведено лично
изслушване на непълнолетната Б.А. в
присъствието на социален работник. От обяснението на непълнолетната се
установява, че грижата за него изцяло е поета вкл. през предходната година
преди иска от нейната майка, както и че бащата поддържа контакти с детето , но
ограничени. Детето изразява желанието си
да живее и учи при своята майка, но да продължи да контактува с баща си.
От показанията на
свидетелите И. В. А. и М. П. Л. – Г. се установява, че цялостната
грижа за непълнолетната се осъществява от майката с финансовата подкрепа на живущият с нея на семейни начала и
родителите на А.. Свидетелите са категорични,
че майката полага грижи и
задоволява всички потребностите на детето, както и че непълнолетната контактува
рядко с баща си. От гласните доказателства се установява, че майката не е
ограничавала контактите между баща и дъщеря, но ответникът не се е включвал често
в грижите за детето вкл. рядко е изпращал парични средства за задоволяване на
потребностите на Б.А.. Съдът кредитира изцяло с доверие показанията на
свидетелите, независимо от наличието на роднинска връзка на св. А. / баба на
Б.А. по майчина линия/ с ищеца по делото, както поради съответствието помежду
им, така и поради съответствието с писмените доказателства по делото / социален
доклад с вх.№ 3572/19.07.2018г. на
Дирекция „Социално подпомагане” гр.Червен бряг / и обяснението на непълнолетната, дадено по
реда на чл.15, ал.1 от Закона за закрила на детето.
Признава се от ответника
в съдебното заседание на 27.07.2018г. основателността на иска с правно
основание чл.127, ал.2 СК и иска по чл. 143 СК за сумата от 127,50 лв. /минималният
размер на издръжката по чл.142, ал.2 СК/.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното:
Съдът, като съобрази наведените в исковата молба
твърдения и искането приема, че е сезиран с
обективно съединени искове по чл.127,
ал.2 СК и чл.143 СК ..
По иска с правно основание чл.127, ал.2 СК.
В настоящия случай
детето Б.П.А.е родена от съвместното
съжителство на страните като последните понастоящем са
разделени.
Установи се по делото, че грижите за Б.П.А.се
полагат от майка й Н.Б.А. със съдействието на живущият с нея на семейни
начала Ц. П. Л. и нейните родители. До завеждане на настоящото дело, по съдебен ред не е било постановявано кой
от двамата родители ще упражнява родителските права, т. е. касае се за
първоначално определяне на подобен режим, а не за изменение на вече определен
такъв. Обстоятелството, че до момента упражняването на родителските права не е
било предоставяно на нито една от двете страни, нито е било определяно при кого
от двамата трябва да живееят детето, означава, че
понастоящем и двамата родители са юридически пълноправни носители на
родителските функции и, че съобразно принципното правило на чл. 123 СК тези функции могат да бъдат
упражнявани от тях заедно или поотделно. Предвид изложеното, че родителите са
разделени и не живеят заедно, и по аргумент от посочената законова разпоредба се
налага да бъде определено кой от двамата родители ще упражнява родителските
права за в бъдеще, което пък е необходима законова предпоставка, за да бъде
установен режим на лични отношения на другия родител с детето.
Според чл. 59 от СК,
към която препраща разпоредбата на чл. 127 СК, съдът предоставя упражняването на родителските права, след като прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на детето. Под
"интереси на детето" по см. на чл. 59 от СК следва да
се разбира всестранните интереси на детето по неговото отглеждане и възпитание (т. 3 от ППВС № 1/74 г.). За определяне понятието
"интереси на детето" са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от
обстоятелствата за конкретния случай. Видно от посочената законовата разпоредба
основен, а и на практика - единствен, обективен критерий за това на кого от
двамата родители да бъде предоставено упражняването на родителските права е
интересът на детето.
В конкретният случай, съдът след като направи обективната
преценка на установените по делото факти, съобрази, че детето е на
15 г. и има силно изградена емоционална връзка и с двамата си родители, но
предпочита да остане да живее със своята майка. С цел да се осигури спокойствие и сигурност и да не се променя стереотипа и
начина на живот на
Б. П. А., както и с оглед обстоятелството, че молбата в тази част се
признава за основателна от ответника, то съдът приема, че следва да уважи иска
по чл.127, ал.2 СК. А. разполага с добри материално битови условия за
задоволяване потребностите на непълнолетната, полагала е и продължава да полага
адекватни грижи за нейното възпитание и обучение. В тази насока са всички
доказателства по делото - социален
доклад, свидетелски показания и обясненията на непълнолетната пред състава на
съда. Упражняването на родителските права се изразява в ежегодно и непрекъснато
полагане на грижи за детето. Това означава родителя да живее с него и да взима
еднолично и ежедневно решения, свързани с тяхното отглеждане и възпитание.
Такава възможност в настоящия момент
може да предостави в по-голяма степен майката.
Въз основа на събраните в хода на производството
доказателства следва да се направи следният извод: майката е
родителя, който към настоящия момент
показва родителски капацитет и добри социално-битови условия на живот, а и
детето има изградена добра емоционална връзка с нея.
Иманентна черта на упражняването на родителските права над детето от
единия родител е и режима на лични контакти на детето с другия родител. С оглед
правилното развитие на Б.
А., следва на бащата да се предостави възможност за
контакт с детето, всяка първа и трета неделя от месеца от 08.00 часа до 18,00 часа на неделния ден с
право на приспиване в дома на бащата, както и да взема детето за един месец
през летния сезон, когато не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
По аргумент от чл. 127, ал. 2 от СК съдът е длъжен да определи и дължимата от неполагащия
непосредствено грижи за детето родител издръжка.
Размерът на издръжката следва да се определи съобразно реалните нужди на детето и доходите на родителите. Нуждите на детето се определят съобразно обикновените
условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, здравословното
състояние и др. Нуждите-това са потребностите, остойностени като средство за
отглеждане на детето, неговото възпитание и изграждане на личността му и следва
да се преценят към момента на постановяване на решението (Виж Р 90-1969 г. на
ІІ г.о.). Възможностите на родителя, който дължи издръжка е обективен показател
за размера й, и се определя от доходите му, обстоятелството дали има други деца
за които също е длъжен да се грижи и др. Двамата родители дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и непосредствените грижи на родителя, на
когото са предоставени за отглеждане и възпитание децата. Съдът следва да
определи конкретния размер на издръжката с оглед възможностите на дължащия
издръжка и съобразно нуждите на децата с оглед правилното им отглеждане,
възпитание и развитие, както тези нужди биха били задоволени ако родителите
живееха заедно. В конкретния случай и
двете страни не реализират трудови доходи. А. получава обезщетение за
отглеждане на дете до 2 години, а за ответника няма данни за доходи освен
признанието в съдебно заседание, че получава минимално възнаграждение като „общ
работник”. Ответникът сочи наличие на медицински пречки /влошено здравословно
състояние/ за увеличаване на разходите за задоволяване на личните им
потребности, а именно здравословни
проблеми с черен дроб, жлъчка и високо кръвно, но не представя доказателства в
подкрепа на тези факти. Същевременно издръжката на непълнолетната с оглед на възрастта й и
обстоятелството, че учи през по-голяма част от седмицата, нуждата от закупуване
на учебни пособия, екипировки и др.вещи
, определя като необходима сума за задоволяване на месечните й разходи сума в размер на около 450 лв. С
оглед възможностите на всеки от родителите, съдът приема, че майката следва да
поеме по-голямата част от издръжката на детето, а ответника следва да заплаща
чрез майката на детето ежемесечна
издръжка в размер на 170 лв., която сума е съобразена с възрастта на
непълнолетната и утвърдената практика в
района на съда. Ето защо иска с правно
основание чл.143 СК следва да бъде уважен до сумата от 170 лв., а за разликата
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото, следва ответника да бъде осъден
да заплати по сметка на
РС-Червен бряг държавна такса върху
определеният размер на издръжката по
чл.143 СК в размер на 244,80 лв. , а
ищцата – държавна такса върху отхвърлената част от иска в размер на 50 лв. , от
които се приспадне внесената държавна такса от 25 лв.
По отношение на искането на ищцовата страна за
присъждане на разноски, видно от материалите по делото ищеца е направила
разходи за сумата от 226 лв. , от които деловодни разноски в размер на 26 /двадесет и шест / лв. за държавна
такса и 200 лв. за адвокатско възнаграждение Искането е частично основателно и
с оглед изхода на делото следва да се уважено до сумата от 200 лв. предвид
отхвърлената част от иска по чл.143 СК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ
на основание чл.127, ал.2 СК упражняването
на родителските права по отношение на
детето Б.П.А.с
ЕГН **********, родена на ***г. в гр. Плевен на Н.Б.А. с ЕГН **********,
адрес: ***, по местоживеене на последната.
ПОСТАНОВЯВА, че П.А.Ц.
с ЕГН **********, адрес: *** има право да вижда Б.П.А.с ЕГН **********
всяка първа и трета неделя на месеца с право на преспиване в домът на П.А.Ц. , както и да
взема детето за 1 /един/ месец през
летния сезон, когато не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал.
2 от СК във вр. чл. 146, ал.
1, изр. 2 СК П.А.Ц. с ЕГН **********, адрес: *** да заплаща на своето
ненавършило пълнолетие дете Б.П.А.с ЕГН **********, чрез нейната майка Н.Б.А. с ЕГН **********,
адрес: *** месечна издръжка в
размер на 170
/сто и седемдесет/ лева, платими до 25-то число на
съответния месец, считано от датата на подаване на исковата молба / 11.05.2018г. / ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска
до настъпването на законните основания за изменение или прекратяване на същата до настъпване на
основание за нейното изменение или прекратяване, като отхвърля иска по чл.143 СК за разликата до 200 /двеста/ лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6
от П.А.Ц.
с ЕГН **********, адрес: *** да заплати по сметка на РС-Червен бряг държавни такси
общо в размер на 244, 80 / двеста четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки/ лв.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 ГПК П.А.Ц. с ЕГН **********, адрес: ***14 да заплати на Н.Б.А. с ЕГН **********, адрес: ***
направените деловодни разноски общо в размер на 200 / двеста/
лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд
– Плевен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: