ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 58025.09.2020 г.Град Бургас
Апелативен съд – Бургас
На 25.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Петя И. Петрова Дакова
Членове:Албена Я. Зъбова Кочовска
Даниел Н. Марков
като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно частно
наказателно дело № 20202000600228 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 249, ал. 3, вр. чл. 341, ал. 2 от НПК и е
образувано по частен протест на прокурор при Окръжна прокуратура –София
против определение от 20.07.2020г., постановено по НОХД № 158/2020 г. по
описа на Окръжен съд - Сливен, в частта му, с която на основание чл. 249, ал.
1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е прекратено съдебното производство и
делото е върнато на Окръжна прокуратура –София за отстраняване на
допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на
процесуалните правила.
Според частния протест съдебното определение е незаконосъобразно,
поради допуснати при постановяването му съществени процесуални
нарушения и превратно тълкуване на материалния закон. Моли се за неговата
отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените
действия. Твърди се, че идентичността на изложените в протестирания
съдебен акт съображения с тези от мотивите на Решение № 59/02.05.2019 г.
по ВНОХД № 228/2018 г. по описа на БАС, поставя под съмнение
вътрешното убеждение от първоинстанционния съд. Поддържа се, че
предикатната престъпна дейност не е елемент от състава на престъплението
по чл.253 от НК, чиито съставомерни елементи, според протеста, са описани
изчерпателно във внесения обвинителен акт. Заявява се, че в максимално
възможна степен е описана и предшестващата престъпна дейност, от която е
получена имотната облага , предмет на последващите инкриминирани сделки
и финансови операции, а сочените в определението нарушения не се явяват
такива по чл.248, ал.1,т.3 от НПК, поради тяхната неотстранимост.
В депозирано писмено становище на прокурор при Апелативна
прокуратура -Бургас се приема, че с оглед спецификите на престъплението по
чл.253 от НК внесеният в съда обвинителен акт изцяло отговаря на
1
изискванията на чл. 246 от НПК, а констатираните в съдебното определение
неточности, пропуски и противоречия , касаят не изискванията към
изложението на обвинителния акт, а процеса на обосноваване на обективното
и субективна страна на престъпленията, поради което не са основание за
прекратяване на съдебното производство. Поддържа се, че друга част от
претендираните недостатъци са несъществени и могат да бъдат отстранени в
хода на същинското производство по делото. Предлага се определението на
Окръжен съд-Сливен да бъде отменено и делото върнато за насрочване , след
отстраняване на очевидните фактически грешки по реда на чл.248 от НПК.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите в протеста,
материалите по делото и съобрази закона, намира за установено следното:
Частният протест е подаден от надлежна страна, в срока по чл. 249, ал. 3,
вр. чл. 342, ал. 1 от НПК, против акт, подлежащ на инстанционен контрол,
поради което същият е допустим, но по същество е неоснователен.
Съдебното производство пред Окръжен съд-Сливен съд е образувано по
внесен обвинителен акт срещу пет лица, с обвинения за извършени от всеки
престъпления, както следва :
- Ат. М. с обвинение за извършено престъпление по чл. 253, ал. 5 пр. 1 и
пр.2, вр. ал. 4 пр. 1, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 1 пр. 2, пр. 3 и пр.6, вр. чл. 26, ал. 1 от
НК;
-В. М., с обвинение за извършено престъпление по чл. 253, ал. 5 пр. 1 и
пр.2, вр. ал. 4 пр. 2, вр. ал. 3, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК;
-Г. Г. - за извършено престъпление по чл. 253, ал. 5 пр. 1 и пр.2, вр. ал. 4
пр. 2, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК;
-Е. Т.- за извършено престъпление по чл. 253, ал. 5 пр. 1 и пр. 2, вр. ал. 4
пр. 2, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 пр. 6 вр., чл. 26, ал. 1 от НК;
- С. К. - за извършено престъпление по чл. 253, ал. 5 пр. 1 и пр.2, вр. ал. 4
пр. 1, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК;
С определение от 20.07.2020г., постановено в разпоредително заседание
по НОХД № 158/2020 г. по описа на Окръжен съд - Сливен, е прекратено
съдебното производство и делото е върнато на Софийска окръжна
прокуратура за отстраняване на констатираните отстраними съществени
процесуални нарушения - несъответствието на обвинителния акт със
законовите изисквания на чл. 246, ал. 2 НПК, обуславящо неясна
формулировка на обвинението по отношение на съществените факти,
включени в престъпния състав. В същото производство съдът е отменил
наложената на подс.Е.Т. забрана да напуска територията на Република
България..
2
Обсъждайки в разпоредителното заседание възраженията на защитата
срещу съдържанието на обвинителния акт, СлОС е приел, че последния не
съдържа в пълна степен изискуемите реквизити, което според съда е довело
до ограничаване на процесуалните права на правоимащите субекти. Посочил
е, че в обстоятелствената част на обвинителния акт задължително следва да се
посочат фактите, които обуславят съставомерността на деянията и участието
на подсъдимите в тях, каквото отразяване в конкретния случай липсва, като е
изтъкнал, че не са били посочени онези обстоятелства, свързани с
обективните признаци на твърдяната предикатна дейност. Обсъдил е
подробно, че обвинението по чл. 253 от НК е изисквало в обвинителния акт
да присъстват обективните признаци на този състав, включително:
имуществоото, което да е предмет на престъплението, добиването му
посредством очертани в минимален обем фактически данни за предикатните
престъпления по чл. 143, ал. 1 от НК; по чл. 214, ал. 2 от НК; по чл. 321, ал. 1
от НК; по чл. 155, ал. 3 от НК; по чл. 159в от НК, от които се твърди
формиране на облагата, както и субективното знание на извършителите на
деянията за този факт. Правилно СлОС е обърнал внимание на отсъствието в
обстоятелствената част на акта на ясно определена по време и размер
причинна връзката между предмета на престъплението по чл.253 от НК и
първоначалните престъпления. Точна е и констатацията, че в прокурорския
акт липсва такова отразяване, от което е извел заключение за невъзможност
подсъдимите да разберат точния обем на повдигнатото им обвинения и да
организира защитата си, което е определил като съществено процесуално
нарушени, отстранимо във фазата на досъдебното производство.
Настоящият съдебен състав възприема като основателно изложеното в
определението на първостепенния съд становище и споделя констатацията
му, че внесеният обвинителен акт не покрива изискуемите от закона
реквизити.
Неоснователно е приписано на първоинстанционния съд съществено
процесуално нарушение(чл.14 от НПК) , извеждано от твърдяна според
прокурора идентичност на съображенията на СлОС с мотивите на Решение №
59/02.05.2019 г. по ВНОХД № 228/2018 г. по описа на БАС. Конкретиката на
развитите в протестираното определение съображения за недостатъците на
обвинителния акт, включително направената съпоставка с предходния
обвинителен акт, в резултат на което са установени нови неясноти и
противоречие в направеното допълнение(касаещо твърдяната престъпна
дейност по чл.155 и чл. 159 от НК „през периода 1997-1998 до 2006г.“- гърба
на л.206 от НОХД № 158/2020 г. на СлОС), обсъжданите конкретни пропуски
и неясноти, обособяване на констатирани очевидни фактически грешки,
напълно опровергава упрека в протеста, за отсъствие у съдебния състав на
формирана своя воля при решаване на въпроса по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.
Позоваването на Решение № 59/02.05.2019 г. по ВНОХД № 228/2018 г. по
описа на БАС в мотивите на съдебното определение е направено от
3
първоинстанционния съд, защото констатациите му повтарят част от вече
посочените от въззвната инстанция в отменителното решение и във
формираните на тази основа изводи не би могло да се търси съществена
отлика.
На следващо място, следва да се посочи, че ненужно се хиперболизира
като акцент констатацията на съда, относно разликата в цифровото изписване
на престъпленията, за които са повдигнати обвинения на подсъдимите М. и
М., отразено в първата страница на обвинителния акт и в последващото
изложение. Тази разлика е обсъдена по реда на чл.248, ал.1,т.2 от НПК с
оглед неуваженото искане на защитата за частично прекратяване на воденото
наказателно производство и с оглед прецизността на изготвения прокурорски
акт. СлОС не е придавал на посочената неточност значение на съществено
нарушение на процесуалните правила.
Всъщност, освен коментираните по-горе оплаквания, в частния протест
не се съдържат доводи срещу конкретно посочените в протестираното
решение недостатъци на обвинителния акт. Възражението за предявени от
СлОС към внесения обвинителен акт непредвидени в чл.246, ал.2, ал.3 от
НПК изисквания не може да бъде споделено, макар и за неговата подкрепа да
се изтъкват принципно правилни съображения, че при обвинение по чл. 253
от НК изискванията към съдържанието на обвинителния акт за
индивидуализиране на предикатното престъпление са сравнително по- ниски,
без да е нужно детайлното му формулиране с описание на всички елементи
на конкретен престъпен състав от наказателния кодекс. Предикатната дейност
не е елемент от изпълнителното деяние или от резултата на престъплението
по чл. 253 от НК, но е признак от неговата обективната страна, защото
наличието на предварителна дейност, незаконна по своя характер, от която са
придобити облаги от имуществен характер е необходима фактическа
предпоставка за вторичното престъпление (това по чл. 253 от НК). За да е
налице престъплението по чл. 253 от НК е необходимо да бъдат
осъществявани юридически или фактически дейности с предмет, придобит
чрез престъпление -извършването на финансови операции или сделки, или
осъществяването на каквито и да е действия, целящи да осуетят разкриването
на произхода или на действителните права на собственика на имуществото.
Изпълнителното деяние на това престъпление е насочено към преобразуване
/прехвърляне/ на собственост на имущество чрез сделка, финансова операция
или по друг начин, с цел прикриване на незаконния му произход.
Ето защо, настоящият въззивен състав намира още веднъж за необходимо
да подчертае, че от решаващо значение за идентифициране на престъпната
дейност по чл. 253 от НК е да се дефинира получената от първичната
престъпна дейност облага с материална стойност, като освен пари може да са
всякакви движими вещи, недвижими имоти и ценности и права на
собственост или други права върху тях, придобита от предходна престъпна
4
или общественоопасна деятелност((„облага“ по см. на чл. 1, б. "а" и "б" и чл.
6, т. 1 от Конвенцията относно изпиране, издирване, изземване и конфискация
на облагите от престъпление; чл. 1, б. "а" и "б" и чл. 9, т. 1 от Конвенцията на
СЕ относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от
престъпление и относно финансирането на тероризма). Освен това е
необходимо да бъде ясно посочена връзката между предмета на
престъплението „пране на пари“ и първоначалното престъпление, която
връзка изисква посочването поне на такива обстоятелства, като времето и
начина на престъпното придобиване на облагата и нейния обем. В случая
това е абсолютно необходимо, предвид обстоятелството, че
инкриминиранираните периоди в обвинителния акт на реализираната от
всеки обвиняем продължаваната престъпна дейност по чл.253 от НК е в
рамките на времевия период, през които се твърди извършване на
предикатната престъпна дейност (1997г-1998г.-2008г) по генериране на
паричните суми, явяващи се предмета на престъплението чл. 253 от НК.
Съвсем отделен въпрос е, че предявено на подс.А. М обвинението за
прикриване произхода на имущество ( парични средства), осъществено чрез
предоставянето им на съпроцесниците М., Г. и К. за закупуване на недвижими
имоти и за внасяне в брой по разплащателни сметки в две дружества, не
съдържа никакви пояснения кога и как фактически е извършено в
рамкирания близо четиригодишен период от 03.04.2004г до 06.06.2008г. –
дали еднократно са били предоставени паричните средства на всеки от
обвиняемите или в определена периодичност, или на датите на отразените в
обвинителния акт над сто касови вноски.
Многообразието на формите на изпълнително деяние по чл.253 от НК
позволява стойността на трансформираното имущество да се различава от
стойността на предмета на престъплението. Тази разлика обаче се явява
последица от престъплението, а не негов предмет, защото предмет е
имуществото, придобито по незаконен начин, чието „легализиране“ се цели.
В разпоредбата на чл.253, ал.6 от НК се прави много ясна разликата между
предмета на престъплението по този текст и имуществото, в което същият се
преобразува след осъществяването на изпълнителното деяние (според
посочената разпоредба предметът на престъплението или имуществото, в
което е трансформиран, се отнемат в полза на държавата, а ако липсват или са
отчуждени, се присъжда тяхната равностойност.).
В конкретния случай, е налице смесване на двата вида имущества,
проявило се във формулировката на обвинението срещу подс. Ат. М. относно
първото изпълнително деяние по чл. 253, ал.1 от НК, досежно „извършването
на сделка с недвижимо имущество“. Според заключителната част на
обвинителния акт тази форма на изпълнителното деяние е реализирана чрез
извършено от този подсъдим дарение на собствен неурегулиран имот в с.Б.
на баща си. Данни за придобиване чрез предикатна престъпна дейност на
недвижимия имот не се съдържат в обвинителния акт. В обстоятелствената
5
му част е посочено (л.14 от НОХД № 158/2020 г. на СлОС), че в
действителност предмет на престъплението в случая се явява не описания
недвижим имот, а паричната сума, с която е същият е закупен. Това означава
противоречие между обстоятелствената и заключителна части на
обвинителния акт и неяснота какво обвинение прокуратурата вменява на
подс. Ат. М. - за дарение на вече трансформирано имущество или за
предхождаща покупка на същия имот с противозаконно набавени средства.
Аналогична неяснота е налице и при последното повдигнато на същия
подсъдим обвинение в хипотезата на чл.253, ал.1 от НК - „прикриване
произхода, местонахождението, движението или действителните права върху
имуществото,за което знае или предполага, че е придобито чрез
престъпление…“. Според така формулираното обвинение в един и същ
период и на едно и също място, освен че е прикрил произхода на парични
средства от предходна престъпна дейност по чл. 143, ал. 1 от НК; по чл. 214,
ал. 2 от НК; по чл. 321, ал. 1 от НК; по чл. 155, ал. 3 от НК; по чл. 159в от НК,
подсъдимият прикрил и действителните си права върху вече
трансформираното имущество( последното предполага вече извършено друго
престъпление по чл.253 от НК) – дълготрайни материални активи на „Е.“
ЕООД, гр.С., придобити, чрез преобразуване на сумата общо в размер на 548
556 лева. През същия период и на същото място другия подсъдим- Е. Т., в
качеството си едноличен собственик на „Е.“ ЕООД “спомогнал“ за
преобразуването на същата сума. Посочените по-горе примери само
илюстрират потребността от ясно и точно посочване в обвинителния акт на
обстоятелствата, относими към твърдяните предикатни престъпления,
включително и относно придобити имущество в стойностно и темпорално
отношение, а също така необходимостта от ясно и прецизно формулиране на
обвиненията срещу подсъдимите, чиято инкриминирана дейност според
прокуратурата е насочена към преобразуване (прехвърляне) на собственост на
имущество чрез сделки, финансови операции и по други начини, с цел
прикриване на незаконния му произход на придобити от предикатни
престъпления по чл. 143, ал. 1 от НК; по чл. 214, ал. 2 от НК; по чл. 321, ал. 1
от НК; по чл. 155, ал. 3 от НК; по чл. 159в от НК.
В обстоятелствената част на обвинителния акт задължително следва да
се посочат фактите, които обуславят съставомерността на деянието и
участието на обвиняемия в осъществяването му. По този начин се определя
предмета на доказване в съдебното производство и се осигурява възможност
на обвиняемия да реализира правото си на защита. (ТРОСНК № 2/2002 г.)
Внесеният обвинителен акт не осигурява възможност на обвиняемите да
узнаят фактическото обвинение по отделните вменявани им деяния - всички
онези факти и обстоятелства, които индивидуализират отделните
престъпления и конкретното участието на всеки от тях в извършването им.
Това води до съществено ограничава правото им на защита и не може да
определи предмета на доказване по делото в съдебната му фаза, което от своя
6
страна представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.
249, ал. 4, т. 1 от НПК, обуславящ извод за прекратяване на съдебното
производство и връщане делото на прокурора.
В протеста е затъпена позицията за неотстранимост на посоченото
съществено процесуално нарушение, която се аргументира с невъзможност
за установяване по размери и време на паричните потоци, генерирани от
предикатната продължителна, мащабна, разнородна престъпна дейност. В
изложения довод неправилно се смесва два различни резултата – този от
разследването(доказаност на обвинението) с процесуална годност на
обвинителния акт ( неговото съдържателно съответствие на стандарта на чл.
246, ал. 2 и ал. 3 от НПК). В производството по чл.248 от НПК за проверка на
процесуално съответствие на обвинителния акт, е недопустима преценка за
достатъчност на доказателствен материал. Право единствено на прокуратура
е да прецени за кои престъпления да предаде лицата на съд и по какъв начин в
рамките на законовите изисквания към съдържанието на обвинителния акт да
изложи фактологията, която намира за установена.
Обобщавайки изложеното, настоящият въззивен състав намира, че в
атакуваната част постановеното от СлОС определение е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 345, ал. 1 от НПК, Бургаският
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.07.2020г., постановено по НОХД №
158/2020 г. по описа на Окръжен съд - Сливен, в частта с която на основание
чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е прекратено съдебното
производство и делото е върнато на Окръжна прокуратура-София за
отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени
нарушения на процесуалните правила.
Определението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7