Р Е Ш Е Н И Е
№ 707/21.9.2020г.
гр.Пазарджик
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХII състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
август две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1.
ГЕОРИ ВИДЕВ 2. СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
при
секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на
прокурора |
Стоян Пешев |
изслуша докладваното |
|
от
съдия |
СВЕТОМИР
БАБАКОВ |
|
|
по
К.А.Н. ДЕЛО № 512 по описа на съда за 2020 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от В.С.Ш., ЕГН ********** - земеделски производител, с ЕГН **********,***, като
пълномощник против Решение № 155/04.03.2020 г., постановено по
АНД № 1913/2019 г. по описа на Районен
съд Пазарджик. С обжалваното решение е потвърдено НП № 13-001732 от 27.09.2019 г. на
директора на ДИТ Пазарджик, с което на В.С.Ш. - земеделски производител, от гр.
Пещера , ул. „Свети Константин" № 50, вх. А, ет. 2, ап. 3, ЕГН **********,
на основание чл.416 ал.5 КТ вр. с 414, ал. 3 КТ е наложена глоба в размер на
1500,00 /хиляда и петстотин/ лева.
В касационната жалба се твърди, че
оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено
решението на районния съд и да бъде отменено изцяло потвърденото с него
наказателно постановление. Излагат се подробни съображения за незаконосъобразността.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се явява, не се и представлява.
За ответника – Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Пазарджик, редовно призовани, не се явява представител. Постъпило е писмено
становище.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Пазарджик счита
жалбата за неоснователна.
Административен съд - Пазарджик, като взе предвид
доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено
следното:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
При проверка на
обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо
и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно
доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката на които са
възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от
настоящата инстанция.
С решението
на Районен съд гр. Пазарджик е потвърдено НП № 13-001732 от 27.09.2019 г. на директора на ДИТ Пазарджик, с което на В.С.Ш.
- земеделски производител, от гр. Пещера
на основание чл. 416, ал. 5 КТ вр. с чл. 414, ал. 3 КТ е наложена глоба
в размер на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева.
Въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел
фактическата обстановка по делото, а именно, че на 22.05.19г., поради получен сигнал в ДИТ - Пазарджик,
инспектори от ДИТ-Пазарджик предприели проверка в масива с розите на ЗП – В.Ш.,***
като били придружавани от полицейски служител.
На място установили, че масивът е разделен от
селскостопански път и се разделили на два екипа . Забелязали в целия масив
много работници, берящи розов цвят в чували, които изсипвали под навес в сборен
пункт. Започнали проверка на лицата на място, чиито лични данни били записвани
в съставян на място протокол според предоставената от тях информация.
Част от лицата записали лично данните си, а друга част само се подписали до
отразените такива от инспекторите. Имало лица, които не успели да предоставят
пълни идентифициращи ги данни. След проверката на място, били изискани данни от
ОД МВР Пазарджик и предоставен списък с коректни три имена и ЕГН.
Едно от заварените на място лица, които извършвало
дейност по беритба на рози било Стоянка Темелкова Енчева. Нейните
имена, ЕГН и адрес били отразени в съставения ръкописно протокол на място и тя
се подписала срещу тях.
На място бил установен сина на ЗП,
комуто била връчена призовка с указания, че ЗП следва да предостави данни за
начина, по който е уредил отношенията си с наети от него лица, предоставящи му
работната си сила за извършваната от него селскостопанска дейност.
На 27 май в ДИТ Пазарджик били представени
писмени документи за дейността на ЗП, вкл. и във връзка с наети от него лица за
престиране труд при осъществяване на дейността му. Въз основа на впечатленията
си при фактическата проверка, представените от ЗП документи и като направили
справка в НАП за сключените договори, контролните органи установили, че за лица, предоставяли към датата на фактическата
проверка работната си сила не са били сключени трудови договори в писмена
форма.
Затова били съставени 37 АУАН-ия по чл.
62, ал.1 от КТ вр. чл. 1, ал.2 от Кодекса, вкл. и за извършено такова нарушение
във връзка с работата на Атанасова. Актът е съставен в присъствието на
нарушителя, предявен му е и му е връчен препис.
Въз основа на акта е издадено и
обжалваното НП, с което за описаното и квалифицираното в акта нарушение е
наложена глоба в размер на 1500 лв.
По делото са представени и приети
еднодневни трудови договори, от които е видно, че са закупени след отпочване на
проверката – около 1 ч. 30 мин. след това. Други трудови договори не са
представени, липсва и регистрация на такива в НАП /които не са еднодневни/.
Установено е, че са закупени еднодневни договори за 2019 г., но след извършване
на проверката.
Представеното с касационната жалба
преводно нареждане не променя този извод, доколкото с него се установява
единствено превода на определена парична сума, но не и основанието на
плащането. От друга страна, датата и часа на еднодневните трудови договори
недвусмислено свидетелстват, че те са закупени след започване на проверката и
най- вероятно закупуването им е продиктувано от нея.
При така установеното от фактическа
страна, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано
извършеното от жалбоподателя административно нарушение. В мотивите на
постановеното решение съдът е обсъдил подробно и задълбочено както
представените писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по
делото свидетели. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя
изложените съображения, с които е потвърдено наказателното постановление.
Правилно е заключението на съда, че
съдържанието на АУАН и НП отговаря на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Нарушението е описано в достатъчен обем и яснота и е дадена съответна на
изложените обстоятелства правна квалификация по чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1
от КТ, доколкото се касае за неизпълнение на вменено с тази норма задължение на
работодателя.
Въззивният съд е отговорил на всички
възражения от страна на жалбоподателя /касатор в настоящето производство/.
Въззивното решение е подробно и мотивирано. Нови твърдения не се сочат пред
касационната инстанция.
Неоснователно се твърди, че касатора
не е присъствал по време на проверката и за това не той бил допуснал
работниците без трудови договори. Безспорно е установено, че масивите , в които
са заварени да работят лицата, са на
регистрирания земеделски производител – В.Ш. и е без заначение дали той
физически е присъствал по време на проверката, след като труда е престиран за
негова сметка, в качеството му на работодател. Не
се споделя и твърдението, че било
посочено в НП единствено ЗП а не регистриран ЗП, дори и да е така по никакъв
начин не е нарушено правото на защита на касатора. Видно е, че е записано ЕИК,
вместо ЕГН, което също не е довело до нарушаване правото на защита, тъй като
самото ЕГН е коректно посочено, а и не става въпрос за различна
правосубектност.
Правилно въззивният съд е преценил и
пропорционалността – от приетите по делото доказателства се установи, че
еднодневните трудови договори са закупени след стартиране на проверката от Инспекция
по труда, а не по инициатива на ЗП. Законодателят е дал възможност за такъв вид
договори, именно за да облекчи земеделските производители възможно най-много, а
в конкретния случай заварените да работят лица са били и без сключени такива
трудови договори. Всяко едно право е
свързано и с изпълнение на определено задължение, не може да черпиш права от
собственото си недобросъвество поведение.
В чл. 415в, ал. 1 от КТ е уредена
отговорността за маловажни нарушения. Съгласно него за нарушение, което е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и
от което не са произтекли вредни последици за работници и служители,
работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300
лв., а съгласно ал. 2 на същия член не са маловажни нарушенията на чл. 61,
ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. Правилно въззивният
съд е приел, че не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, който също
урежда маловажни случаи на административни нарушения. Законът за
административните нарушения и наказания и глава ХIХ, раздел II от Кодекса на
труда, са в съотношението на общ към специален закон. В подкрепа на това
становище е и Тълкувателно решение на ВАС № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк.
д. № 7/2010 г. съгласно, което специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ
на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в КТ изключва
приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В
настоящия случай попадаме под хипотезата на чл. 415 в, ал. 2 от КТ, тъй като
жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 63, ал. 2 във вр. с ал.1 от КТ и
следва да се съобрази наложеното с нея ограничение. Следователно правилно на
земеделския производител е наложена санкция по чл. 414, ал. 3 от КТ и не е
налице случай на маловажност. Неоснователно е твърдението, че не следва да се
прилага Тълкувателно решение на ВАС № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. №
7/2010 г., тъй като разпоредбата за еднодневните трудови договори е приета на
по-късен етап. В посоченото тълкувателно решение е залегнал принцип, който
действа за напред, без значение за какъв вид трудови договори става на въпрос. Има
се в предвид характера на засегнатите правоотношения. Нарушението не може да
бъде санирано, тъй като към момента на започване на трудовата дейност лицето не
е имало сключен трудов договор.
Правилно е прието от съда и наложената
от наказващия орган глоба е в минимален размер от 1500 лв. Като това наказание
е справедливо и отговаря на критериите в чл. 27 от ЗАНН.
При разглеждане на делото въззивният
съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да
налагат отмяната на решението му. Произнесъл се е подробно и мотивирано по
всички възражения. Решението на Районен съд гр. Пазарджик ще следва да бъде
оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от
страна на ответника, съдът следва да присъди разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона
за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, в минимален размер.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК , съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 155/04.03.2020 г., постановено по АНД № 1913/2019 г. по описа на Районен съд
Пазарджик.
ОСЪЖДА В.С.Ш., ЕГН **********, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“
– Пазарджик направените по делото разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/