Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 09.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на седми
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка И. гр. д. № 5001 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 350158/28.02.2018 г.,
постановено по гр. д. № 42951/2016 г. по описа на СРС, I ГО, 26 състав, е признато за установено по реда на
чл.422 ГПК, че С.И.Д. дължи на „Т.С.“ ЕАД претендираната сума, представляваща
продажна цена за потребена топлинна енергия за периода м.04.2014 г. - м.04.2015
г. в имот с аб. № 331292, находящ се в гр. София, ж. к. „Зона Б-19“, бл.********,
сумата от 117, 49 лв. представляваща обезщетение за забава в погасяване на
главния дълг за периода 15.09.2015 г. - 21.04.2016 г., сумата от 65, 52 лв. -
главница за извършено дялово разпределение за същия период, както и сумата от
7, 71 лв. - обезщетение за забава в погасяване на сумата за дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.05.2016 г. до окончателното изплащане на вземането. Ответницата е осъдена да
заплати на ищеца сумата от 384, 63 лв. - разноски за исковото производство и
сумата от 92, 26 лв. - разноски в заповедното производство по гр. д. №
24536/2016 г. по описа на СРС, I ГО, 26 състав. Решението е постановено при участието на трето лице -
помагач на ищеца „Б.“ ООД.
С влязло в сила на 02.04.2019 г. определение
от 22.02.2019 г., постановено по горепосоченото дело по реда на чл.248 ГПК, е
отхвърлено искането за изменение на решението в частта за разноските.
Срещу постановеното
съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответницата С.И.Д., с която го
обжалва изцяло. Излага съображения, че е необосновано и неправилно, постановено
в нарушение на материалния закон. Счита, че по делото не са представени
достатъчно убедителни доказателства за основателност на предявения иск.
Неправилно СРС е приел, че не се спори, че ответникът е потребител на топлинна
енергия, тъй като по делото е оспорила съществуването на облигационно отношение
между страните. Търговците, които извършват услугата дялово разпределение,
нямат право да събират от потребителите авансови плащания за отчетния период.
Счита, че ищецът не е доказал както основанието, така и размера на
претендираното дялово разпределение и лихва за забава. След като дяловото
разпределение се извършва от трето лице, то вземането е в негова полза, а не в
полза на ищеца. Поддържа доводите си за липса на облигационно правоотношение
между страните. Също така не е доказана и стойността на доставената топлинна
енергия за исковия период. Счита, че неправилно решаващият съд е възприел заключението
на вещото лице по изслушаната съдебно - техническа експертиза при липса на
данни относно извършени метрологични проверки на общия топломер в абонатната
станция, както и за въвеждането й в експлоатация. Счита, че клаузите от общите
условия, които регламентират рекламационното производство, са неравноправни,
поради което са нищожни. Представените по делото фактури не доказват реалния
размер на доставената топлинна енергия. Моли съда да отмени обжалваното
решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск, като й присъди сторените по
делото разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“
ЕАД.
Третото лице –
помагач на ищеца „Б.“ ООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен
отговор на въззивната жалба.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответницата е клиент на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот - апартамент № 6, находящ
се в гр. София, ж. к. „********, като му дължи сумата от общо 2 112, 85 лв., от
която: сумата от 1 922, 13 лв. - главница за доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода м.04.2014 г. – м.04.2014 г., сумата от 117, 49 лв. -
мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2015 г. – 21.04.2016 г., сумата от 65,
52 лв. - главница за дялово разпределение и сумата от 7, 71 лв. - мораторна
лихва върху нея, ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента
на завеждане на делото. Във връзка с подадено на 05.05.2016 г. заявление, по
ч.гр.д. № 24536/2016 г. по описа на СРС, ГО, 26 състав, на 31.05.2016 г. е
постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която
в срока по чл.414 ГПК ответницата е депозирала възражение. Ищецът претендира
установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение,
както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба
ответницата оспорва предявения иск. Твърди, че за периода м.05-м.12.2016 г. е
заплащала на ищеца сумата от по 200 лв. месечно. В първото редовно открито
съдебно заседание ответницата е отправила искане към съда да й бъде дадена
възможност да провери задълженията си и да предприеме действия по уреждането
им.
На 05.05.2016 г. „Т.С.“
ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу С.И.Д. за сумата от 1 987, 65 лв. – главница, както и 125, 20 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2015 г. –
21.04.2016 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал
доставена от ищеца топлинна енергия за периода м.04.2014 г. – м.04.2015 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. “Зона Б-19“, бл.********, аб.
№ 331292. Посочено е, че дължимите суми са, както следва: за потребена топлинна
енергия: 1 922, 13 лв. - главница и 117, 49 лв. - лихва и за дялово
разпределение: 65, 52 лв. - главница и 7, 71 лв. - лихва.
С разпореждане от 31.05.2016 г. по ч. гр. д. № 24536/2016 г. на СРС, 26 състав, съдът е постановил исканата заповед за
изпълнение, като е разпоредил С.И.Д. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1 987,
65 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода м.05.2014 г. –
м.04.2015 г., ведно със законна лихва от 05.05.2016 г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 125, 20 лв. за периода 15.09.2014 г. – 21.04.2016
г., както и сумата от 346, 21 лв. - разноски по делото, от които: 42, 26 лв. -
държавна такса и 303, 95 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с които
оспорват вземанията по издадената заповед за изпълнение. Твърди, че всеки месец
погасява задължението си към заявителя по 200 лв. и в рамките на близките
месеци задължението ще бъде изплатено.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на
делото редакция, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по
исков ред.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж. к. „Зона Б-********,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Б.Б.“ ООД, което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в
режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение.
На 11.06.2002 г. е сключен договор № 1350 между „Б.Б.“ ООД и етажната
собственост с адрес: в гр. София, ж. к. „*-******** по силата на който
дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за
регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и
предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за
консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация
от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор от 08.07.2011 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД –
възложител и „Б.Б.“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По
силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
С решение от 26.11.1993 г. , постановено по гр. д. 2555/1993 г. по описа на СРС, 64 състав, е
прекратен брака, сключен на 14.06.1981 г. с акт № 064 на Благоевградски съвет
между П.И.Е.и С. Е. И., като последната ще носи предбрачното си име Д. и получава
в свой собствен дял процесния апартамент.
По делото е представен също така нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот № 156, том II, рег. № 2859, дело № 317/2008 г. от 14.04.2008
г., по силата на който С.И.Д., действаща като ЕТ ЕТ „С.Д.“ е учредила договорна
ипотека в полза на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД върху процесния недвижим имот.
Ответницата е ангажирала по делото разписки относно извършени плащания за
аб. № 331292 за процесния топлоснабден имот, които обаче се отнасят за
вземания, извън процесния период: м.05.2015 г., м.06.2015 г. и м.07.2015 г.,
поради което същите нямат отношение към спорния предмет.
От заключението на вещото лице А.Т.по изслушаната пред СРС съдебно -счетоводна
експертиза се установява, че за периода м.05.2014 г. - м.04.2015 г. стойността
на реално потребената топлинна енергия възлиза на 1 987, 65 лв., в това число
65, 52 лв. - такса за дялово разпределение. Към момента на проверката тази сума
не е платена. Лихвата за забава за периода 15.09.2015 г. - 21.04.2016 г.
възлиза на 117, 49 лв., а върху таксата за дялово разпределение - 7, 71 лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от
легитимирани страни, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направени възражения от длъжниците в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в
рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи
със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Страни в отношенията по продажба на топлинна енергия са потребител и
топлопреносно предприятие. Съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в
§ 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице –
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо
водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна
енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, действаща след
17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени
задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не
е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено,
че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл.153, ал.1 ЗЕ
преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на
топлинна енергия за битови нужди.
Жалбоподателката не е оспорила качеството си клиент на топлинна енергия
за битови нужди нито с депозираното възражение по чл.414, ал.2 ГПК, нито с
постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба. Същата е
заявила единствено твърдения, че е предприела постъпки за погасяване на
задълженията си към ищеца, като е отправила искане за предоставяне на
възможност да уреди и процесните задължения. Ето защо доводите на ответницата,
заявени във въззивната жалба относно липсата на облигационно правоотношение
между страните са преклудирани, предвид нормата на чл.133 ГПК и чл.266, ал.1 ГПК. Следва да се отбележи също така, че макар въпросът относно принадлежността
на правото на собственост по отношение на процесния имот да не е била оспорена
от ответницата, ищецът е ангажирал доказателства в тази насока, обсъдени по –
горе, поради което е изпълнил доказателствената си тежест да установи наличието
на облигационна връзка между страните с предмет – доставка на топлинна енергия
за битови нужди за процесния имот.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като
постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се
урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните
страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито
са Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19
минути“, в сила от 12.03.2014 г. Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя
възможност за потребителите /клиентите/, които не са съгласни с предвидените в
Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. Ответницата не
твърди и не установява да е упражнили това право срещу Общите условия на „Т.С.“
ЕАД от 2014 г., поради което следва да се приеме, че същите са ги приели.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е
необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия.
Ето защо общите условия на ищеца регулират спорното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от
етажните собственици на „Б.Б.“ ООД с договор, сключен от упълномощен
представител на етажните собственици. Третото лице – помагач е осъществявало
услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради –
етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата
на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на
реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището
и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация.
Доколкото ответницата не е оспорила начислената от ищеца топлинна енергия
за исковия период, по делото не е изслушана съдебно – техническа експертиза.
Допусната е съдебно – счетоводна експертиза, съгласно която стойността на
реално доставената топлинна енергия за исковия период възлиза на 1 922, 13
лв., като вещото лице е съобразило съставените фактури по прогнозни стойности,
така и съставените изравнителни сметки за исковия период. Експертното
заключение не е оспорено от страните и доколкото същото е обосновано, правилно
решаващият съд е основал изводите си на него.
Релевираните от жалбоподателката доводи относно липсата на данни за
въвеждане на абонатната станция в експлоатация и за извършени метрологични
проверки са преклудирани, доколкото не са своевременно заявени в производството
пред първата инстанция, поради което не следва да се обсъждат по същество.
Ищцата
не е оспорила и претендираната от ищеца стойност на услугата дялово
разпределение. Относно материално – правната легитимация на ищеца да претендира
тези вземания следва да се отбележи, че по
силата на чл.22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинна
енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на СЕС.
Клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания
от тях търговец. Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите
в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в
публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по
чл.151, ал.1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към
нея.
В чл.36 от Общите условия на ищеца е предвидено,
че клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от
избран от клиентите търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване
на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение.
Редът и начина на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
С договора от 08.07.2011г., сключен между ищеца и
„Б.Б.“ ООД, страните са договорили заплащане от „Т.С.“ ЕАД на извършваните
услуги съгласно Приложение № 2, въз основа на броя обслужвани имоти и броя
средства за дялово разпределение в тях. Договорено е цената да се определя
първоначално и да се актуализира ежегодно до септември следващата година. Съгласно
представения договор от 11.06.2002 г., сключен между етажните
собственици в процесната сграда и фирмата за дялово разпределение, страните са
договорили абонаментна цена за обслужване и отчитане на уред за дялово
разпределение, включително водомер за топла вода – 3, 40 лв. на
измервателен уред.
По изложените съображения въззивният съд счита,
че ищецът се легитимира като носител на вземане за стойността на извършваната
услуга дялово разпределение. Неговият размер за исковия период 65, 52 лв.,
съгласно експертното заключение по изслушаната пред СРС съдебно - счетоводна
експертиза.
Ответницата
се позовава на неравноправност на клаузи от Общите условия на ищеца, касаещи
рекламационното производство. Тези възражения са част от предмета на делото,
независимо от момента, в който са релевирани, тъй като съгласно разясненията,
дадени с решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО,
постановено по реда на чл.290 ГПК, първоинстанционният и въззивният съд следят
служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза, респ. клаузи в потребителски договор.
Възражението на потребителя за неравноправния характер на договорна клауза не
се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК и
може да бъде наведено за първи път и във въззивното производство, като
ограниченията на чл.266 ГПК не се прилагат. Доколкото обаче рекламационното
производство не рефлектира върху правото на потребителя да оспори по съдебен
ред размера на задължението си, определен от търговеца и съответно да установи
реално потребеното количество топлинна енергия, цената на която дължи и
съответно не може да доведе до ограничаване на това негово право, тези доводи
нямат отношение към спорния предмет. С оглед на това макар и своевременно
релевирани, изложените доводи за неравноправни клаузи в Общите условия на ищеца
относно предвиденото рекламационно производство не следва да се обсъждат по
същество.
По изложените съображения и доколкото жалбоподателката не е установила
извършване на плащане на дължимите главници, се налага извода, че предявеният
иск за същите се явява основателен.
Жалбоподателката не е релевирала доводи относно размера и периода на
лихвата за забава, поради което и с оглед изискванията на чл.269 ГПК тези
въпроси са извън въззивния контрол и не следва да се обсъждат.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение
следва да се потвърди.
Въззивинят съд констатира, че СРС е приел, че предявените искове са
изцяло основателни, като изрично е посочил претендираните от ищеца суми.
Същевременно в диспозитива на обжалваното съдебно решение е пропуснал да посочи
размера на главницата. Доколкото съдът е формирал воля за основателност на
предявения иск изцяло, то делото следва да се върне на СРС за развиване на
производство за отстраняване на очевидна фактическа грешка.
По разноските
по производството:
Ответникът по жалбата не претендира сторените във въззивното производство
разноски, както и липсват доказателства такива да са сторени, поради което не
следва да му се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 350158/28.02.2018
г., постановено по гр. д. № 42951/2016
г. по описа на СРС, I ГО, 26
състав, с което е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че С.И.Д., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес ***, сумата от 1 922, 13 (хиляда деветстотин двадесет и два лева и тринадесет
стотинки) лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за
периода м.04.2014 г. - м.04.2015 г. в имот с аб. № 331292, находящ се в гр.
София, ж. к. „*****“, бл.********, сумата от 117, 49 (сто и седемнадесет лева и четиридесет и девет стотинки) лв.
представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода
15.09.2015 г. - 21.04.2016 г., сумата от 65,
52 (шестдесет и пет лева и петдесет и две стотинки) лв. - главница за
извършено дялово разпределение за същия период, както и сумата от 7, 71 (седем лева и седемдесет и една
стотинки) лв. - обезщетение за забава в погасяване на сумата за дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.05.2016
г. до окончателното изплащане на вземането.
ВРЪЩА гр. д. № 42951/2016 г. на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,
І ГО, 26 състав, за развиване на производство по реда на чл.247 ГПК за
отстраняване на очевидна фактическа грешка в първия диспозитив на съдебното
решение относно РАЗМЕРА на
продажната цена за потребената топлинна енергия за исковия период.
Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Б.“ ЕООД, ЕИК*******,
с адрес гр. София, бул. „*******.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал. 3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.