№ 2952
гр. Варна, 08.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100500756 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 15947 от 4.07.2022 г., депозирана от
АДР. М. В., чрез адв. П.Г., с искане за изменение на решение № 711 от
1.06.2022 г., постановено по в. гр. д. № 756/2022 г. по описа на Окръжен съд –
Варна, в частта единствено за разноските, определени за производството по
чл. 207 ГПК. В молбата се излагат доводи за неправилност на решението в
частта, в която молителят е осъден да заплати съдебно-деловодни разноски за
производството за обезпечаване на доказателства в размер на сумата над 200
лева до присъдените 600 лева. Сочи, че с подписаното между страните
споразумение от 25.05.2021 г. са уредени имуществените претенции между
страните, заявени като бъдещ петитум на иск в производството по гр. д. №
16837/2020 г. по описа на Районен съд – Варна. Излага доводи, че разноските
в обезпечителното производство следва да бъдат уредни по реда на чл. 209
ГПК, съобразно възприетото от страните в споразумението, както и съобразно
крайния акт по същество на спора. Моли за изменение на решението в частта
за присъдените разноски за производството по гр. д. № 16837/2020 г. по описа
на Районен съд – Варна за горницата над 200 лева до присъдените 600 лева.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от „Алианц Банк
България“ АД, чрез юрк. В.К., в който се излагат доводи за неоснователността
на молбата. Сочи, че на 28.06.2022 г. насрещната страна е заплатила
доброволно присъдените с решението съдебно-деловодни разноски в общ
размер на 825 лева, откъдето извежда доводи за признаване на задължението.
Навежда аргументи, че предмет на споразумението е уреждането на
1
отношения между страните, възникнали по силата на договора за издаване и
ползване на платежен инструмент, което се различава от вземането за
съдебно-деловодни разноски, което има процесуален характер и се поражда
след влизане в сила на съдебния акт по същество на спора. Сочи, че
споразумението не съдържа изрично уреждане на разноските за
обезпечителното производство, нито пък съдържа предварителен отказ от
същите, който би бил и недействителен. Излага доводи, че при липсата на
последващ спор съдебно-деловодните разноски за производството по чл. 207
ГПК е нямало да бъдат претендирани. Позовавайки се на разпоредбата на чл.
209 ГПК намира, че въпросът за разноските се решава с постановяване на
съдебния акт по същество на спора. Моли за оставяне на молбата без
уважение.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена
в законоустановения срок, от надлежна страна, депозирала списък по чл. 80
ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните
съображения:
С въззивното решение, поради неоснователността на предявения иск, е
отменено първоинстанционното решение, с което „Алианц Банк България“
АД е осъден да заплати на АДР. М. В. сумата в размер на 1000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болка, страдание и стрес, настъпили вследствие
на неизпълнение на задължение по Рамков договор от 23.03.2016 г. за
предоставяне на платежни услуги по банкова разплащателна сметка, за
издаване и използване на платежен инструмент- международна кредитна
банкова платежна карта и за кредитен лимит, Допълнително споразумение от
23.03.2016 г. към договора и Общи условия за издаване и използване на
платежен инструмент - банкова платежна карта за своевременно разследване
на подаден сигнал за измама при плащане в интернет, на основание чл. 79, ал.
1, вр. чл. 82 ЗЗД.
С въззивното решение АДР. М. В., е осъден да заплати на „Алианц Банк
България“ АД, сумата от 600 лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски за производството по ч. гр. д. № 16837/2020 г. по описа на Районен
съд - Варна, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 209 ГПК.
Предмет на настоящата молба е единствено тази част на въззивното
решение за сумата над 200 лева до присъдените 600 лева.
За производството по ч. гр. д. № 16837/2020 г. по описа на Районен съд
– Варна от страна на „Алианц Банк България“ АД са претендирани 500 лева,
представляващи съдебно-деловодни разноски за внесен депозит по съдебно-
техническата експертиза, както и юрисконсултско възнаграждение от 200
лева. Последното е било намалено от страна на въззивния съд, като са
2
присъдени в полза на банката съдебно-деловодни в общ разноски в размер на
600 лева.
В подписаното между страните споразумение от 25.05.2021 г. е
посочено, че са уредени имуществените отношения между страните по повод
на оспорените транзакции, както и такива за сторените от А.В. разноски в
производството по ч. гр. д. № 16837/2020 г. по описа на Районен съд –
Варна. Видимо от посочения размер на имуществените вреди А.В. е бил
компенсиран, със сумата от 2017 лева, очевидно включваща и други
имуществени вреди, различни от тези за плащанията в интернет. В
съдържанието на споразумението отсъства направен отказ от банката по
повод на дължимите й съдебно-деловодни разноски за това производство.
Доколкото настоящото производство представлява продължение, на
това по чл. 207 ГПК, досежно обезщетението за неимуществени вреди, то
следва да се приеме, че съгласно разпоредбата на чл. 209 ГПК, съдебно-
деловодните разноски в полза на банката следва да бъдат определени от
настоящата инстанция. Същите възлизат в общ размер на 600 лева, от които
500 лева – депозит и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено
в минималния размер по Наредбата за заплащане на правна помощ. Затова и
неоснователни се явяват доводите на молителя за намаляване на съдебно-
деловодните разноски на 200 лева, за производството по ч. гр. д. №
16837/2020 г. по описа на Районен съд – Варна.
Отделно от това следва да бъде съобразено и обстоятелството, че всички
присъдени с въззивното решение съдебно-деловодни разноски са били
заплатени от страна на молителя А.В.. Ето защо, следва да се приеме, че със
заплащането им в пълния определен от съда размер страната косвено е
признала тяхната дължимост в общия им определен размер.
С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице
основания за изменение на решението в частта за разноските, поради което
депозираната молба за ревизиране на присъдените съдебно-деловодни
разноски се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 15947 от 4.07.2022 г.,
депозирана от АДР. М. В., чрез адв. П.Г., с искане за изменение на решение
№ 711 от 1.06.2022 г., постановено по в. гр. д. № 756/2022 г. по описа на
Окръжен съд – Варна, в частта единствено за разноските, определени за
производството по ч. гр. д. № 16837/2020 г. по описа на Районен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 248, ал. 3,
3
изр. второ ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4