Решение по дело №545/2020 на Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

гр. Ихтиман, 30.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 545/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба срещу Електронен фиш серия К №3740220 на ОДМВР София, с който на И. Ш. К., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 600 лв.

Твърди се, че фишът е незаконосъобразен, тъй като нарушението не е извършено и е налице неяснота относно мястото на нарушението.

Жалбоподателят се явява в съдебно заседание. Поддържа, че не е сигурен, че е преминал с такава скорост през населено място, както и че по това време е имало и ремонт.

Въззиваемата страна не изпраща представител. В писмена защита взема становище за неоснователност на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В конкретния случай с разпореждане от 11.12.2020г. (л. 17 от делото) съдът е указал на страните да представят доказателства за датата на връчване на ЕФ, като указанията не са изпълнени, поради което следва да бъде прието, че жалбата е подадена в срок.

На 19.06.2020 г. в 18,06 часа с автоматизирано техническо средство, фиксиращо дата, час и скорост на движение, е заснет в с. Мирово, обл. София, на ПП I-8 в района на 131 км. с посока на движение от гр. София към гр. Костенец, лек автомобил „ХОНДА АКОРД“, рег. №********, който се движел със скорост от 97 км/ч. при разрешена скорост от 50 км/ч за населено място.

Скоростта на движение е отчетена от системата, като за констатираното нарушение е направен снимков материал, на който е заснет регистрационния номер и моторното превозно средство, с което е извършено превишаването на скоростта, и е отбелязано, че измерената скорост е 100 км/ч.

След установяване на собственика/ ползвателя на автомобила е издаден атакуваният ЕФ, с който на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 600 лв за превишаване на скоростта с 47 км/ч.

От представената справка за собственици на превозно средство се установява, че ползвател на процесното МПС е жалбоподателят И. Щ. К..

От удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, издадено за мобилната система за видеоконтрол на нарушени правила за движение тип TFR1-M, се установява, че срокът на валидност е до 24.02.2020г.. Същевременно твърдяното нарушение е от 19.06.2020г.. При преценка на техническата годност на средството за измерване обаче следва да се съобрази разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, която предвижда, че когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Настоящият случай попада именно в хипотезата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията.

От представения протокол № 9-41-19 от проверка на мобилната система за видеоконтрол TFR-1M се установява, че е извършена последваща метрологична проверка на 15.11.2019г.

От  представения на л. 31 от делото Протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се установява, че техническото средство е било монтирано в МПС рег. № ******** в района на с Мирово, ПП I-8 с посока на движение на контролираните МПС- от гр. Костенец към гр. София, в двете посоки.

Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП, тъй като ОДМВР София е съответната териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.

Съдът намира, че констатацията за управление на МПС с превишена скорост се доказва по категоричен начин от събраните по делото доказателства. Настоящият състав намира, че обжалваният ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното й заплащане. В случая разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. В подкрепа на този извод е и легалното определение на електронен фиш, съдържащо се в т. 63 от ДР на ЗДвП, а именно, че като електронен документ, той има безспорно авторство, което не следва да бъде изрично посочвано. За същият, макар и съобразно нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог на наказателно постановление, то това е единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, визирани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по съставянето им.

Разпоредбата на  чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на МВР въвежда в задължение на контролните органи към всеки протокол за използване на мобилно АТС, временно разположено на участък от пътя да се изготвя с снимка на разположението на уреда., като в случая такава снимка се съдържа в преписката и очевидно е изготвена (л. 33 от делото).

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че с. Мирово не се намира на ПП I-8 131 км. Във връзка с това възражение съдът служебно е изискал информация от Община Ихтиман, като от писмо на кмета на общината, (л. 40 от делото) се установява, че процесният участък се намира в населено място с. Мирово, към 19.06.2020г. е имало табели Д11 и Д12 за начало и край на населено място, както и че за този участък важат правилата за движение в населено място и максималната допустима скорост е 50 км/ч.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойност на скоростта от 50 км/ч за населено място.

В чл. 189, ал. 15 ЗДвП е предвидено, че изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Това означава, че в случаите, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, то следва да бъде доказано чрез заснетия от тях снимков материал, от който се установяват дата, час, мястото на нарушението и МПС.

Установи се, че техническото средство е от одобрен тип и е преминало техническа проверка по Закона за измерванията, като от приложения по делото снимков материал се установява, че именно процесният лек автомобил се е движил със скорост над допустимата за населено място, а именно- 100 км/ч. Налице е отчитане на 3% толеранс на скоростта в полза на водача. От приложения на л. 14 от делото снимков материал се установява, че измерената скорост  на движение на МПС е 100 км/ч., като в ЕФ същата е намалена с 3% толеранс в полза на водача и е посочено, че установената стойност на скоростта е 97 км/ч.

Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство, а съгласно чл. 188, ал. 2 ЗДвП в случай, че нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. От справката за собственост на л. 30 от делото се установява, че жалбоподателят е собственик на МПС.

Санкцията в ЕФ е определена в съответствие с чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП, предвиждащ за населено място при превишаване на скоростта над 40 km/h глоба от 600 лв.. Установено е, че наказуемата скорост на движение на автомобила е била 97 км/ч, т. е. превишаването над въведеното ограничение е с 47 км/ч, и. размерът на глобата е 600 лева, като наказващият орган няма възможност за допълнителна преценка на обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН.

Ето защо съдът приема, че атакуваният електронен фиш е правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.

По разноските:

С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски (л. 42 от делото) основателна се явява претенцията на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 63 ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143 ал. 3 от АПК, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лв.

Воден от горното съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №3740220 на ОДМВР София, с който на И. Ш. К., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 600 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 63 ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143 ал. 3 от АПК, вр. чл. 27е от НЗПП И. Ш. К., ЕГН **********,*** сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София област.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: