№ 584
гр. Благоевград, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20221200500779 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от М.
И. И., чрез пълномощника му против решение № 447/28.07.2022 г.,
постановено по гр.д. № 993 по описа за 2022 г. на РС-Благоевград.
Сочи се в жалбата, че РС незаконосъобразно и неправилно не е
уважил предявените искове. Неправилно съдът е приел, че е възможно
заповедта за уволнение да се връчи, когато служителят е в болнични.
Съдът не е отчел и че заповедта е немотивирана. В нея не е
посочено защо уволнения да не може да изпълнява трудовите си задължения
след като му е отнето свидетелството за правоуправление, предвид, че той ги
е изпълнявал една година и след отнемането му. Не става ясно какво не е
могъл да изпълнява от трудовите си задължения. Наказанието за отнетото
свидетелство е изтичало на 28.2.2022 г., а заповедта за уволнението му е
връчена на 22.2.2022 г., по време, когато е бил в отпуск по болест т.е. 6 дни
преди да изтече адм. наказание.
Съдът не е уважил и възражението му, че е осъден два пъти за
едно и също нещо, като е посочил, че няма да коментира възражението, тъй
като е преклудирано – не е заявено с ИМ. РС обаче не е отчел, че с ИМ е
1
направено искане за представяне на цялото трудово досие, където се намира
заповедта, с която той е бил вече осъден за това нарушение. Представено е
само част от досието като умишлено е укрита тази заповед. Неправилен е и
извода на съда, че принципа не е нарушен, тъй като уволнението не било
дисциплинарно наказание.
Съдът не е съобразил, че в длъжностната характеристика
изискване за притежаване на свидетелство за правоуправление – няма.
Съдът неправилно е приел, че заповедта за уволнение му е
връчена преди да изтече срока, предвиден в чл. 194, ал. 1 от КТ. Видно е, че
заповедта е издадена много след като работодателят му е поискал обяснения и
му е наложил дисциплинарно наказание.
РС е приел, че работодателят може да заплати на служителя
времето за неспазеното предизвестие, но не е съобразил, че това е
изключение от правилото и се прилага в изключителни случай като напр. при
закриване на щата или предприятието, а не когато работодателят по собствено
желание не спазва срока. Моли решението да се отмени и се постанови
уважаване на предявените искове.
Въззиваемата страна – АПИ депозира отговор, с който оспорва
доводите в жалбата. Според становището в отговора направените изводи от
РС са в съответствие със закона. Затова моли решението да се потвърди.
БлОС счита подадената жалба за допустима. Подадена е от
лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в
предвидения в закона за обжалване срок.
С атакуваното решение, постановено на основание чл. 344, ал.
1, т. 1-3 от КТ, РС е отхвърлил предявените от М. И. искове против Агенция
„Пътна инфраструктура“ за признаване на уволнението за незаконно и отмяна
на заповед № ЧР-НТУ-6/18.2.2022 г. на председателя на АПИ, с която е
прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от
КТ; за възстановяването му на длъжността заемана от него преди
уволнението – специалист в сектор „Контрол и правоприлагане“ Благоевград,
отдел „Контрол и правоприлагане Национално ТОЛ управление при АПИ,
Благоевград и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала
без работа, считано от датата на уволнението 22.2.2022 г. в размер на 8 820 лв.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
2
За да се произнесе по доводите в жалбата относно правилността
на решението, според изискването на чл. 269, изр. 2 от ГПК, БлОС въз основа
на събраните по делото доказателства, закона и тезите на страните намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
М. И. е бил в трудово правно отношение с АПИ, въз основа на
трудов договор № ЧР-ТП-489/26.6.2019 г. като е заемал длъжността
специалист в сектор „Контрол и правоприлагане“ Благоевград, отдел
„Контрол и правоприлагане Национално ТОЛ Управление при АПИ,
Благоевград. Трудовото му правоотношение е прекратено със заповед № ЧР-
НТУ-6/18.2.2022 г. на председателя на АПИ. Според съдържанието на
заповедта за причина за прекратяване на трудовия договор е посочено „
обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор – на лицето е
отнето СУМПС, което е задължително условие за заемане на длъжността по
длъжностна характеристика“. Очевидно е, според БлОС, че заповедта е
мотивирана, при съобразяване, че обстоятелствата изложени в нея са яснии
недвусмислени, което позволява на ищеца да разбере обстоятелствата въз
основа, на които е прекратено правоотношението му и съотв. ефективно да се
защити, какъвто е и смисъла на изискването за нейната мотивираност.
За правно основание в заповедта се сочи чл. 328, ал. 1, т. 12 от
КТ. Разпоредбата предвижда прекратяване на трудовото правоотношение при
обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. В случая тази
невъзможност за М. И. произтича от отнетото му свидетелството за
правоуправление
Необосновано се сочи в жалбата, че в длъжностната
характеристика няма изискване за притежаване на свидетелство за
правоуправление, тъй като както е приел и РС, изискването за притежаването
му се съдържа в т. 10 от длъжностната характеристика, визираща
изискванията за заемане на длъжността.
М. И. не оспорва, че свидетелството му е било отнето. Доводът
му, че не се сочи кои точно трудови задължения не е изпълнявал е
несъстоятелен, тъй като логична последица от факта на отнетото
свидетелство за правоуправление е да не може да управлява автомобил,
каквото е едно измежду преките му задължения, видно от т. 5.3 от
длъжностната характеристика – да управлява автомобил, оборудван с
3
технически средства или системи за контрол и правоприлагане по спазването
на задължението за заплащане на дължимите такси, предвидени в Закона за
пътищата. Ирелевантен е факта, че винаги другия му колега, с който са на
смяна - е управлявал автомобила, защото изискването е и за двамата да
притежават свидетелство за управление т.е. има се предвид че прякото
задължение по управление на автомобила ще се изпълнява при
равнопоставеност и от двамата.
Затова не може да се сподели довода, че не ставало ясно какво
не е могъл да изпълнява от вменените му за изпълнение трудови задължения.
Обстоятелството, че административното наказание за отнетото свидетелство
е изтичало на 28.2.2022 г., а заповедта за уволнението му е връчена на
22.2.2022 г. - по време, когато е бил в отпуск по болест т.е. 6 дни преди да
изтече адм. наказание - е факт без правно значение, защото периода на
отнемане е по време на съществуването на трудовото правоотношение.
Обстоятелствата, които изпълват хипотезата на т. 12 от чл. 328, ал. 1 от КТ са
съществували към 22.2.2022 г. - датата на връчване на заповедта, който е и
момента на прекратяване на трудовото правоотношение, към който момент се
преценява законосъобразността на прекратяването. Няма забрана
прекратяването на трудовото правоотношение да се осъществява и по време,
когато лицето е в болнични.
Не намира опора в закона довода, че работодателят може да
заплати на служителя времето за неспазено предизвестие, само в
изключителни случай като напр. при закриване на щата или предприятието.
Видно от чл. 220 от КТ прекратяване на трудовото правоотношение без
спазване на срока за предизвестие и с изплащане на обезщетение за този срок,
е разписана като възможност за всички основания, на които съответната
страна може да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие.
Разпоредбата не съдържа ограничение по отношение на основанията, нито
може да се изведе извод за прилагането й, както сочи жалбоподателя „само в
изключителни случаи“. БлОС споделя аргументите на РС, че от
неизпращането на предизвестие не следва незаконосъобразност на заповедта,
а има за последица отговорност на работодателя за обезщетение по чл. 220,
ал. 1 от КТ, в каквато насока е практиката на ВКС. В нея се приема,
отбелязано и в атакувания акт, че невръчването на писмено предизвестие е
процедурно условие и липсата му не може да бъде самостоятелно основание
4
за незаконосъобразност на уволнението по отношение на всички състави на
чл. 328, ал. 1 от КТ.
В жалбата се съдържа и довод срещу неуваженото от РС
възражение, че М.И. е осъден два пъти за едно и също нещо. Според
жалбоподателя РС незаконосъобразно е счел възражението му за
преклудирано – незаявено с ИМ без да съобрази, че с ИМ е направил искане
за представяне на цялото трудово досие, като в представената част от досието
заповедта не се съдържа т.е. умишлено е укрита. Счита за неправилен и
извода на първоинстанционния съд, че принципът не е нарушен, с мотива, че
уволнението не е дисциплинарно наказание.
БлОС споделя извода на РС, че възражението е преклудирано.
Видно е, че в проведеното първо с.з. пред РС пълномощникът на ищеца е
заявил, че „предполага“, че на М. И. е наложено дисциплинарно наказание,
защото са му снети писмени обяснения по повод отнетото свидетелство за
правоуправление. Пълномощникът на АПИ в същото с.з. е заявил, че не
оспорва, че му е наложено дисциплинарно наказание забележка със заповед
№ РД 11-777/9.7.21 г. за отнетото свидетелство за правоуправление заради
употреба на алкохол. РС е обявил факта за наложеното дисциплинарно
наказание за ненуждаещ се от доказване.
От обявения за ненуждаещ се от доказване факт за наложено
наказание, следва, че на ищеца заповедта е връчена, тъй като съгл. чл. 195, ал.
3 от КТ, наказанието се смята за наложено от деня на връчване на заповедта
или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с
обратна разписка. С връчването й се реализира налагането на наказанието и
от този момент тя произвежда правно действие, след който момент
работодателят не може да преразглежда въпроса да наложи или не, наказание
респ. да измени наказанието /Така е постановено в Р. 67/16.5.2019 г. на ВКС
по г.д № 2635/2018 г., 3 г.о./ като при второ наложено наказание за едно и
също нещо, обикновено се отменя второто.
След като наказанието е прието за наложено, а то се счита за
такова с връчване на заповедта за дисциплинарно наказание, то правилно е
прието от РС, че възражението е несвоевременно заявено, защото не е
заявено с исковата молба. Т.е. факта към момента на подаването й би
трябвало да е известен на ищеца.
5
В случай, че той не му е бил известен, доколкото в изявлението
на пълномощника му се сочи, че „предполага“, че заповед за дисциплинарно
наказание е издадена, то предвид, че не е връчена на ищеца, означава, че
дисциплинарно наказание не му е налагано.
Дори да се счете, че възражението е направено своевременно,
РС се е произнесъл по съществото му, намирайки го за неоснователно, което
също се споделя от БлОС. Принципа, сочен за нарушен, действа само в
рамките на един и същ вид репресивна юридическа отговорност и той не
засяга възможността за кумулация на отговорностите. В случая няма
нарушаване на чл. 189, ал.1 КТ, тъй като няма наложени две дисциплинарни
наказания.
Поради несъстоятелност на доводите в жалбата решението на
РС в частта с която е отхвърлен иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да се
потвърди.
Решението следва да се потвърди и по отношение на
отхвърлянето от РС и на останалите два иска - за възстановяване на
заеманата от ищеца длъжност и за заплащане на обезщетение, тъй като те са
обусловени от основателността на иска за отмяна на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение като незаконно и при
съобразяване от БлОС, че няма доводи в жалбата по отношение на тези два
иска.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да се осъди
да плати на въззиваемия юрисконсултско възнаграждение за изготвения
отговор, в размер на 100 лв., определен в съответствие с чл. 37 ЗПП във вр. с
чл. 23, ал. 1, т. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
БлОС
РЕШИ:
Потвърждава решение № 447/28.07.2022 г., постановено по
гр.д. № 993 по описа за 2022 г. на РС-Благоевград
Осъжда М. И. И., с ЕГН ********** да заплати на Агенция
„Пътна инфраструктура“, с ЕИК ********* разноски за настоящата
6
инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок, считано от
02.11.2022 г. - деня за обявяване на решението, посочен в с.з., пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7