№ 55
Гр. Перник, 19.04.2022 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд –
Перник, в открито заседание на двадесет и първи март две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло
Иванов административно дело № 590 по описа на съда за 2021 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, във
връзка чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
жалба на Ц.Л.Ц. с ЕГН **********,***, срещу Решение КПК-64/04.11.2021 година на
директора на ТП на НОИ Перник, с което е отхвърлена негова жалба вх. №
1012-13-1/04.01.2021 година в частта против Разпореждане №
131-00-1439-4/30.09.2021 година на ръководителя на осигуряването за
безработица.
Жалбоподателят навежда оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания акт
и моли за неговата отмяна. Счита, че контролиращият административен орган
неправилно и без да изложи каквито и да е мотиви, е приел, че са налице
предпоставките на чл. 54ж, ал. 1 от КСО за отмяна на разпореждането, с което му
е отпуснато парично обезщетение за безработица. Оспорва възприетото становище,
че за него не е възникнало основание за осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1
и § 1 от ДР на КСО. Твърди, че е изпълнявал реално всички трудови функции,
произтичащи от трудовия му договор с „***“ ЕООД до неговото прекратяване,
поради което при спазване на всички законови изисквания му е било отпуснато и
изплатено парично обезщетение за безработица.
В проведеното съдебно
заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с адвокат А.А. ***,
която поддържа жалбата и направеното искане за отмяна на оспорения
административен акт. Подробни съображения се излагат и в представени по делото
писмени бележки. Моли за присъждане на направените разноски, представя списък
по чл. 80 от ГПК.
В проведеното съдебно
заседание ответникът – директора на ТП на НОИ Перник редовно призован, не се
явява, представлява се от юрисконсулт Е.С., която моли за постановяване на
решение, с което да се потвърди процесното Решение КПК-64/04.11.2021 година на директора
на ТП на НОИ Перник като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд – Перник, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото
доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания
по чл. 146 от АПК,
намери следното:
Жалбата е подадена
от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, за което оспореният
административен акт създава
задължения, при
спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол решение
на директора на
ТП на НОИ – Перник /на основание
чл. 118, ал. 1 от КСО/, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е основателна, по
следните съображения:
Административното
производство е започнало по подадено от Ц.Л.Ц. Заявление вх. №
131-00-1439/04.08.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица с
приложена към него Заповед № 2/27.06.2017 г. за прекратяване на
трудовото му правоотношение с „***“ ЕООД – гр. Перник, считано от 04.07.2017 г. Към него длъжностното лице от сектор „Краткосрочни
плащания“ е приложило справка за приети, върнати и липсващи документи.
След извършена служебна проверка в регистъра на
трудовите договори и в персоналния регистър служители в ТП на НОИ – Перник
установили, че жалбоподателят е бил в трудово правоотношение с „***“ ЕООД – гр.
Перник от 01.12.2008 г. до 04.07.2017 г., както и че за този период са му
начислявани осигурителни вноски върху осигурителен доход от 2600,00 лв.
От „***“ ЕООД – гр.
Перник с ЕИК *********, в качеството му на осигурител, са подавани данни
по чл. 5, ал. 4 от КСО за
осигурено лице Ц.Л.Ц. с ЕГН ********** за периода от 01.12.2008
г. до 04.07.2017 г.
С оглед на горните данни, с
Разпореждане № 131-00-1439-1/16.08.2017 г. на ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Перник на Ц. е отпуснато парично обезщетение за
безработица, считано от 04.07.2017 г. до 03.07.2018 г. в размер на 67,45 лв.
дневно.
С Разпореждане №
131-00-432-2/16.08.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, на
основание чл. 54г, ал. 1 и ал. 3 от КСО, е спряно изплащането на опуснатото
обезщетение за периода от 04.08.2017 г. до 03.08.2017 г., поради получаване на
обезщетение за оставане без работа на основание чл. 222, ал. 1 от КТ и е
възобновено изплащането му.
В ТП на НОИ – Перник постъпил Сигнал №
1130-13-156/05.06.2019 г. относно съмнения за злоупотреби от фондовете на ДОО
при осигурителя „***“ ЕООД – гр. Перник. Започната е проверка на сигнала. В хода на
същата е установено, че от страна на дружеството за Ц. били подадени данни по
чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 01.12.2008 г. до 04.07.2017 г., но
същевременно не били внесени осигурителни вноски за работещите при него лица, в
т.ч. и за жалбоподателя за периода от 01.12.2008 г. до 04.07.2017 г., който
период е определящ за правото на ПОБ. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 54а
от КСО, според която „право на парично обезщетение за безработица имат лицата,
за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“
най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването“ контролен орган при ТП на НОИ приел, че след като от страна на „***“
ЕООД има невнесени осигурителните вноски, то за Ц. и другите работници и
служители на дружеството не са възникнали осигурителни права, в т.ч. и право на
парично обезщетение за безработица.
Горните констатации и съображения контролният орган при ТП на НОИ
изложил в Констативен протокол № КВ-5-13-00705985/20.01.2020 г. Въз основа на
него същият издал Задължителни предписания № ЗД-1-13-00706003/20.01.2020 г. за
заличаване на неоснователно подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за
единадесет лица и Задължителни предписания № ЗД-1-13-00714428/04.02.2020 г. за
заличаване на неоснователно подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Ц.Л.Ц.
за периода от 01.01.2015 г. до 03.07.2017 г. Като мотив за издаването на
последните е посочено, че „Данните са подавани само за черпене на осигурителни
права от бюджета“. Посочени са правните норми на чл. 5, ал.1 от КСО, чл. 10,
ал. 1 от КСО, § 1, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 12 от ДР на КСО и са цитирани
текстовете на същите, след което е направен извод, че „не са изпълнени
условията на чл. 10, ал.1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 и т. 12 от ДР на КСО.
Данните, подлежащи на заличаване, са подадени незаконосъобразно и изброените
лица нямат качеството на осигурени лица. Същите не са упражнявали трудова
дейност, за която да е настъпило основание за осигуряване по КСО. Декларираният
осигурителен стаж и доход са недействителни. Дружеството няма статут на
осигурител по чл. 5, ал. 1 от КСО“. Определен е срок за изпълнение.
На 15.04.2020 г. е съставен още един Констативен протокол с №
КВ-5-13-00746566/15.04.2020 г., в който е отразено, че „***“ ЕООД е
регистрирано по ЗДДС, считано от 05.11.1998 г., и е дерегистрирано, считано от
11.10.2013 г. За данъчните периоди от 01.2009 г. до 08.2013 г. то е подавало СД
по ЗДДС. Посочени са декларираните приходи и разходи за 2009 – 2015 г.
Направено е заключение, че за календарните 2014 и 2015 г. дружеството не е
упражнявало дейност и е отбелязано, че същото не е внасяло осигурителни вноски
за шест лица, сред които и жалбоподателя Ц.Ц. за периода от 01.01.2014 г. до
31.12.2014 г.
Данните за Ц.Ц. по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са заличени служебно на
04.09.2020 година.
С Разпореждане № 131-00-1439-4/30.09.2021 г. на ръководителя на осигуряването за
безработица, на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 10 от КСО на жалбоподателя е отказано
отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, като е
прието, че за него не е възникнало основание за осигуряване, а именно: не са
изпълнени условията на чл. 10, ал. 1 и на § 1 от ДР на КСО.
Срещу горното
разпореждане е подадена Жалба вх. № 1012-13-1/04.01.2021 г. Тя е отхвърлена от директора на ТП на НОИ – Перник с Решение
КПК-64/04.11.2021 г., което на свой ред е оспорено с Жалба вх. № 1012-13-1#22/23.11.2021 г. по регистъра на НОИ. Същата е предмет на разглеждане в
настоящото съдебно производство.
В административната преписка, освен горецитираните
документи, са приложени: Решение № 197/15.10.2021 г. по административно дело №
244/2021 г. по описа на Административен съд – Перник; Определение от 29.03.2021
г. по административно дело № 105/2021 г. по описа на Административен съд –
Перник, Решение № КПК-27/20.04.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Перник и
Жалба вх. № 1012-13-12#12/10.05.2021 г. против него; Резолюция № КПК-2/12.01.2021 г. на директора на ТП на НОИ –
Перник и Частна жалба вх. № 1012-13-1#2/27.01.2021 г.
против нея; Допълнително споразумение № 2 към Трудов
договор № 13/03.12.2008 г., сключен между „***“ ЕООД – гр. Перник и Ц.Л.Ц.;
Допълнително споразумение № 3 към Трудов договор № 13/03.12.2008 г., сключен
между „***“ ЕООД – гр. Перник и Ц.Л.Ц.; Допълнително споразумение № 4 към
Трудов договор № 13/03.12.2008 г., сключен между „***“ ЕООД – гр. Перник и Ц.Л.Ц.;
Предизвестие № 1/05.06.2017 г. за прекратяване на трудовото правоотношение
между Ц.Л.Ц. и „***“ ЕООД – гр. Перник; Заповед № 2/27.06.2017 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение между Ц.Л.Ц. и „***“ ЕООД – гр.
Перник, считано от 04.07.2017 г.; Трудова книжка № 13 /серия И, № 178409/ на Ц.Л.Ц.;
служебно изготвени справки за социално осигуряване – актуално състояние на Ц.
за всички години от 2008 до 2016 г. вкл.; служебно изготвена Справка за приети
и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КСО с вх. №
14388173012016/04.07.2017 г.; служебна справка от регистъра на трудовите
договори при НОИ за актуално състояние на трудовите договори на Ц.Ц.; Справка
за дължимите суми за длъжник № 131-00-1439-5/30.09.2020 г.; Разпореждане № 131-00-1439-3/30.09.2020 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица; Разпореждане № 131-00-1439-5/30.09.2020 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица; Справка за изплатени обезщетения
за безработица на Ц.Л.Ц. за периода от януари 2014 г. до септември 2020 г.;
Справка „Отхвърлени данни от Регистър на осигурените лица“ за Ц.Ц.;
Разпореждане № 131-00-1439-1/16.08.2017 г., с което е отпуснато ПОБ на Ц.,
считано от 04.07.2017 г. до 03.07.2018 г.; Разпореждане №
131-00-1439-2/16.08.2017 г., с което е спряно изплащането на отпуснатото ПОБ на
Ц.; Справка за приети, върнати и липсващи документи вх. №
131-00-1439-1/04.08.2017 г.; обявления; известия за доставяне и други.
В хода на съдебното производство са приети заключение по
съдебно-счетоводна експертиза и допълнително заключение по съдебно – счетоводна
експертиза, дадени от вещото лице Венета М.В., които не са оспорени от
страните. Те се възприемат от съда като професионално и компетентно изготвени и
отговарящи в пълнота на зададените въпроси.
След проучване на материалите по делото и проверка на
място и в информационните системи на ТД на НАП София, офис Перник, вещото лице
е установило, че „***“ ЕООД е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за финансовите 2015,
2016, 2017 и 2018 г.; няма данни за подавани СД по ДДС за периода от 01.01.2017
г. до 31.12.2019 г.; за жалбоподателя от страна на „***“ ЕООД са подавани
Декларации обр. 1 за периода от 01.01.2014 г. до 01.01.2017 г., отразени по
дати и периоди в таблица в констативно-съобразителната част на експертизата, но
същите са заличени на основание получено писмо в ТД на НАП София, офис Перник с
вх. № ЕО 33-00-100/02.09.2020 г. за заличаване, тъй като нямало подадени
уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ за сключени трудови договори и не са внесени
дължимите осигурителни вноски от работодателя“. Следва да се отбележи, че в
цитираната таблица подробно са описани подадените декларации обр. 1 за Ц.Л.Ц.
по ЕГН за периода от 01.01.2014 г. до 01.01.2017 г. с вписване на входящия им
номер, месец и година, за която са подадени и посочените в тях данни за
отработени дни, осигурителен доход, начин на подаване и състояние /към момента
на изготвяне на справката – заличени/.
По искане на жалбоподателя към доказателствата по делото
е приета и справка от Куриерска фирма „*** експрес“ /л. 173, 174 и 175/. В нея
се съдържат данни за пратки от „***“ ЕООД до различни клиенти, като са вписани
подробни данни за офис–изпращач /подробно индивидуализирани офиси в гр. София/
и офис–получател, № на товарителница, описание, дата на подаване, подаваща
фирма -„***“ ЕООД, подаващо лице, адрес на подателя: бул. Тодор Каблешков, №
47, телефон на подателя, фирма-получател, име на получателя, адрес на
получателя, телефон на получателя, време на доставката, вид на пратката, време
на получаване на пратката, цена, платец, брой пакети, документ №/дата и т.н. От
тези данни е видно, че през 2014, 2015, 2016 г. „***“ ЕООД регулярно е ползвало
услугите на „*** експрес“ като е изпращало множество пратки до различни клиенти
– предимно турбини и части за турбини, като са вписвани и имената на
представляващите дружеството-изпращач - сред тях са имената на Ц.Ц. и И. А..
По делото е разпитана в качеството на свидетел И.М.А. – без родство и дела със страните. Съдът кредитира показанията й,
тъй като ги намира за безпристрастни, а освен това за подробни, обективни, последователни, логични и напълно кореспондиращи както
помежду си, така и с останалия доказателствен материал. Според тях, жалбоподателят започнал работа в „***“
ЕООД през месец декември
2008 година като механик. Работата се изпълнявала в сервиз, който се намирал в гр.
София, бул. Тодор Каблешков. Там се извършвали ремонти на турбокомпресори и
продажба на такива. Самият Ц. приемал компресорите, разглобявал ги в
присъствието на клиентите, правел диагностика и установявал повредата, а
впоследствие поправял компресора или подменял изхабените детайли. Понякога
клиентите идвали лично, а понякога поправените турбокомпресори се изпращали по
„***“. Ц.Ц. работел на пълен работен ден, от понеделник до петък. Ползвал
регламентирана обедна почивка и съботно-неделни почивки. И той, както и
останалите работници имали право на 20 дни платен годишен отпуск. Редовно
получавали трудовото си възнаграждение. Било им осигурявано работно облекло.
Били им провеждани инструктажи във връзка със здравословни и безопасни условия
на труд – ежедневен, седмичен, месечен, периодичен, и това се отбелязвало в
книги. През 2017 г. обемът на работа намалял, а и във връзка с предстояща
продажба на терена и сградата на автосервиза, Ц.Ц. бил съкратен от работа.
Самото дружество прекратило дейността си през 2018 г. когато сервизът бил
съборен.
Показанията на И. А. относно полагания от Ц. труд при „***“ ЕООД се
потвърждават и от приетата като доказателство
Трудова книжка № 13, серия И, № 178409 на Ц.Л.Ц., като в съдебно заседание е
извършена констатация за идентичност между приложеното по делото копие и
представения оригинал на същата. От вписването в нея се установява, че Ц. е
започнал работа в дружеството на 03.12.2009 г., а е напуснал на 04.07.2017 г.
Прослуженото време е изчислено на 8 години, 7 месеца и 1 ден.
От правна страна:
При горните фактически констатации, настоящият състав на Административен съд
– Перник, направи следните правни изводи:
Оспореното
решение е валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба,
подадена по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО и в срока за обжалване по чл. 117,
ал. 2, т. 2 от КСО.
Издател на
решението е директора на ТП Перник на НОИ, който е компетентен орган съгласно
чл. 117, ал. 3 от КСО. Обективирано е в изискуемата се от същата разпоредба
писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК.
Означен е органът, който го е издал. Отразени са направените от него при
осъществената контролна дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен
диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на
обжалване и е датирано и подписано. От обстоятелствената част се изяснява, че
контролиращият административен орган споделя извода на издателя на
административния акт за наличие на предпоставките по чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, като по същество е прието, че са представени нови документи или
доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на
паричното обезщетение за безработица. Доколкото този
извод обосновава приложението
на съответната правна норма, въз основа на която е произнесен актът, то това е въпрос,
касаещ материалната му законосъобразност. С оглед на това
съдът счита, че в производството по административен контрол за
законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, представляващи основание за отмяната
му.
Настоящият
съдебен състав обаче намира, че процесното решение и потвърденото с него
разпореждане са постановени в противоречие с относимите материалноправни норми по следните съображения:
По силата на чл. 54, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за
безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски
във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18
месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като
безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга
държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер
по чл.68а или професионална пенсия по чл.168 и не упражняват трудова дейност,
за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по
законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.114а,
ал.1 от КТ.
За да отхвърли жалбата на Ц. като неоснователна,
решаващият орган приел, че в конкретния случай за лицето не е възникнало
осигуряване, тъй като след като с Разпореждане № 131-00-1439-1/16.08.2017 г. му е отпуснато паричното обезщетение за безработица, са представени нови
доказателства, установяващи по категоричен начин, че „жалбоподателят не е
упражнявал трудова дейност, следователно и не подлежи на осигуряване, няма
качеството „осигурено лице“ и отпуснатото обезщетение се явява недължимо и
неоснователно получено“. Следва да се отбележи, че макар да се твърди, че са
представени нови документи и данни, които имат значение за определяне правото
на обезщетение за безработица, както контролиращият административен орган, така
и ръководителят на осигуряването за безработица, не са посочили кои конкретно
са тези данни и документи.
За „нови данни“ е прието служебното заличаване на данните
по чл.5, ал.4 от КСО, подавани от този осигурител, което е станало след като
същият не е изпълнил издадените му задължителни предписания. Последните се
основават на данни от извършена проверка за наличие или липса на дейност от „***“
ЕООД – гр. Перник, резултатите от която са обективирани в цитираните
констативни протоколи. Въпреки че е установено, че дружеството е регистрирано
по ЗДДС, считано от 05.11.1998 г. и дерегистрирано на 11.10.2013 г. и е
подавало СД по ЗДДС за всички данъчни периоди от м. 01.2009 г. до м. 08.2013
г., че е декларирало пред НАП приходи и разходи за годините от 2009 до 2015 и е
подавало ГДД по ЗКПО, административният орган е приел, че дружеството не е
упражнявало дейност, а е подавало данни за осигуряването на работещите при него
лица „само за черпене на осигурителни права от бюджета на Държавното обществено
осигуряване“. С оглед на това е направен и извод, че след като дружеството не е
извършвало търговска дейност, не е имало реално престиране на труд от наетите
лица и трудовото правоотношение било лишено от предмет, а оттам че не било
налице осигурително правоотношение между тях и дружеството.
По гореизложените съображения административният орган е
приел, че данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигуряване на Ц.Ц. са
подадени неоснователно, поради което следва да бъдат заличени, тъй като реално
не е осъществявал трудова дейност при „***“ ЕООД, респ. не е възникнало осигурително
правоотношение с произтичащите
от него
права на обезщетение и той не попада в кръга
на осигурените лица по смисъла на чл. 10 от КСО и §
1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Издаването на
задължителните предписания е последица от този извод.
В настоящия правен спор съдът следва да извърши
преценка осъществявана ли е реално трудова дейност по конкретното
правоотношение, от което произтича правото на парично обезщетение за
безработица за жалбоподателя Ц..
Легално
определение на понятието „осигурено лице“
се съдържа в §
1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Според тази разпоредба „осигурено
лице“
е физическо лице, извършващо трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4
и чл. 4а,
ал. 1,
и за което са внесени или дължими осигурителни вноски съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО. Осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4
или чл. 4а,
ал. 1
и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й.
Съгласно
трайната практика на ВАС на РБ, обективирана в Решение № 211 от
08.01.2016 г.
по адм. д. № 3681/2015 г., Решение № 292 от
11.01.2017 г.
по адм. д. № 14312/2015 г. и др., наличието на трудово правоотношение не е
достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от
него права на обезщетение. От съдържанието на цитираното по-горе определение за
осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря
лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, която
подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Идентичност между трудовото/служебното и
осигурителното правоотношение не съществува. В повечето случаи наличието
на трудово или служебно правоотношение води до възникване и на осигурително
правоотношение, но в никакъв случай това не е достатъчно.
Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено
лице“
по смисъла на КСО, е лицето да упражнява трудова дейност - не
е достатъчно лицето да има валидно възникнало трудово правоотношение, а следва
да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение.
От
своя страна,
нормата на чл. 10, ал. 1 от КСО регламентира,
че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл. 4
или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са
внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Според чл. 40, ал. 1 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж осигурителният стаж се установява с
данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с
документ по утвърден образец, като разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО във всички относими към спорните периоди редакции
задължава осигурителите и работодателите периодично да представят в
Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните
вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд,
здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване,
вноските за фонд „Гарантирани
вземания на работниците и служителите“, дните в
осигуряване и облагаемия доход по Закона за
данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице,
подлежащо на осигуряване.
Направеният от административния орган извод, че жалбоподателят реално не е осъществявал трудова дейност
при „***“ ЕООД се опровергава от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. От доказателствената съвкупност се установява по
несъмнен начин, че Ц. е започнал работа при „***“ ЕООД през м. декември 2008 г.
въз основа на сключен писмен договор. Изпълнявал длъжността „автомонтьор“.
Работел в обект, стопанисван от дружеството и находящ се в гр. София, бул. Тодор Каблешков, представляващ
сервиз за ремонт на турбокомпресори и продажба на такива. Извършвал дейности по
ремонт на турбокомпресори като работел на пълен 8-часов работен ден, от
понеделник до петък, с регламентирана обедна почивка и два почивни дни – събота
и неделя. Имал право и на отпуски. Той, както и останалите служители в
дружеството, при идване на работа се подписвали в присъствена книга; били им
провеждани инструктажи във връзка със здравословни и безопасни условия на труд,
което се удостоверявало чрез полагане на подписи в съответните книги за
инструктаж. Всички работници, в т.ч. и Ц.Ц., получавали редовно, всеки месец,
трудовото си възнаграждение. Получавали и работно облекло. През 2017 г. обемът на работа намалял и на 04 юли същата година Ц.Ц.
напуснал работа. Това е видно и от Заповед № 2/27.06.2017 г.
Трудовият стаж на жалбоподателя при „***“ ЕООД е надлежно отразен и в приложената по делото Трудова книжка №
13, серия И, № 178409. Същата е надлежно оформена чрез вписване на съответните
данни в нея. Съобразно
действащата нормативна уредба тя съставлява
официален удостоверителен документ за факти и обстоятелства, свързани с
трудовата дейност на работника/служителя. Като
такъв,
по отношение на отразените в нея факти, тя има
доказателствено значение по смисъла на чл. 179 от ГПК. С оглед липсата на
проведено от ответната страна производство по реда на чл. 193 и следващите от ГПК съдът следва да се съобрази с
обвързващата доказателствена сила на този документ.
След оставането си без работа Ц.Л.Ц. е подал Заявление вх. №
131-00-1439/04.08.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица, с
което е поставено и началото на административното производство.
Първоначално ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Перник уважил искането
за отпускане на ПОБ и е издал Разпореждане №
131-00-1439-1/16.08.2017 г., но впоследствие го отменил, издавайки процесното
Разпореждане № 131-00-1439-4/30.09.2021 г. Изложил мотиви, че „съгласно данните от информационната система на НОИ и
установените при проверка в осигурителя факти и обстоятелства, за лицето не е
възникнало задължение за осигуряване при посочения осигурител“, т.е. че той „не
е осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО“.
По гореизложените съображения и с оглед събраните по
делото доказателства настоящият съдебен състав намира този извод за абсолютно погрешен.
При тълкуване на чл. 10, ал.1 от КСО изводът е, че
осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и продължава не само за времето, в
което се внасят, но и във времето, в което са дължими осигурителни вноски. То
продължава до прекратяването на трудовата дейност, а не до момента, в който са
били внасяни осигурителни вноски.
От доказателствата по делото категорично се установява,
че Ц. е започнал работа при „***“ ЕООД през 2008 г. Категорично е установено и
обстоятелството, че дружеството е осъществявало активна търговска дейност,
свързана с ремонт на турбокомпресори и продажба на резервни части за такива,
било е регистрирано по ЗДДС, подавало е СД по ЗДДС и ГДД по ЗКПО. Ц. реално е
полагал труд в дружеството, поради което за него е възникнало и валидно
осигурително правоотношение. Поради това, дори да не са били внесени и да е
имало дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за него, то
осигурителното му правоотношение е продължило до прекратяване на трудовото му
правоотношение с дружеството, което е станало на 04.07.2017 г.
Разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 от КСО регламентира
правото на парично обезщетение за безработица да се придобива не само при
наличието на внесени осигурителни вноски във Фонд „Безработица“, но и когато такива
са дължими.
Осигурителният стаж на Ц. при „***“ ЕООД се равнява на
трудовия му такъв и правилно в трудовата книжка е изчислен на 8 години, 7
месеца и 1 ден, което значително надвишава изискуемите се 18 месеца по чл. 54а,
ал. 1 от КСО. При оставането му без работа на 04.07.2017 г., по отношение на
него са били налице предпоставките на чл.
54а, ал. 1 от КСО и същевременно са изпълнени и условията на т.1-3 от с.р. В
този смисъл следва
да се приеме, че жалбоподателя попада в кръга
на осигурените лица по смисъла на чл. 10 от КСО. Като е приел обратното, решаващият орган е
постановил несъответен на материалния закон акт, който следва да бъде отменен
като незаконосъобразен.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспореното
решение на директора
на ТП Перник на НОИ и потвърденото с него разпореждане
са незаконосъобразни, поради което следва да бъдат отменени.
Относно разноските:
При този
изход на спора, с оглед своевременно заявената претенция за разноски и
представените в тази насока доказателства, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК,
в полза на оспорващия
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1 863.00
/хиляда осемстотин шестдесет и три лева/, от които 1 248 /хиляда двеста
четиридесет и осем лева/ - адвокатски хонорар с включен ДДС, 600,00 лв.
/шестстотин лева/ - възнаграждение за вещо лице, 15,00 лв. /петнадесет лева/ -
такси за изготвяне на съдебни удостоверения.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 1
от АПК, настоящия съдебен състав Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение КПК-64/04.11.2021 година
на директора на ТП на НОИ Перник, с което е отхвърлена негова жалба вх. №
1012-13-1/04.01.2021 година, подадена от Ц.Л.Ц. с ЕГН **********,*** в частта
против Разпореждане № 131-00-1439-4/30.09.2021 година на ръководителя на
осигуряването за безработица, като ненезаконосъобразно.
ОСЪЖДА
Териториално поделение Перник на Националния осигурителен институт да заплати на
Ц.Л.Ц. с ЕГН
**********,*** направените по делото разноски в размер на 1 863.00
/хиляда осемстотин шестдесет и три лева/.
РЕШЕНИЕТО, по
аргумент от чл.119, във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО, е окончателно
и не подлежи на обжалване.
Съдия:/п/