РЕШЕНИЕ

№ ……………….

София, 07.02. 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „В“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЕЛЕНА ИВАНОВА
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	ЗЛАТКА ЧОЛЕВА АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

при участието на секретаря Донка Шулева,

като разгледа докладваното от младши съдия Георгиев въззивно гражданско дело № 7185 по описа за 2018 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 271 ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на С.П.Т. срещу Решение № 307946/08.01.2018 г. по гр. дело № 58929/2011 г. на Софийския районен съд, 67. състав, с което е признато за установено, че въззивникът дължи на „Т.С.“ ЕАД като наследник на починалата в хода на процеса А. С. С. сумата от 533, 46 лева – цена за потребена топлинна енергия за имот с адрес София, ул. „********за периода от месец август 2008 г. до месец април 2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 12.09.2011 г. до окончателното ѝ погасяване, както и сумата от 72, 88 лева – лихва за забава за плащане на гореописаната сума за периода 01.10.2008 г. до 26.08.2011 г. – вземания, предмет на заповед за изпълнение по частно гражданско дело 12927/2011 г. по описа на Софийския районен съд, 82. състав.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че въззивникът Т. не бил собственик на топлоснабдения имот, тъй като неговата наследодателката А. С. С. била продала идеалните си части от същия апартамент на 20.03.2015 г. и той не бил собственик на процесния имот. Излагат се доводи, че въззивникът Т. не бил и вещен ползвател на посочения апартамент. Излагат се и доводи, че след постановяване на първоинстанционното решение въззивникът Т. бил вписал отказ от наследството на А. С. С..

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – „Т.С.“ ЕАД.

Третото лице-помагач – „Т.С.“ ЕООД, не е изразило становище.

Обикновените другари на въззивника С.П.Т. (ответник в първоинстанционното производство) – ответниците М.Н.С. и А.Б.Д. са подали молби, с които оспорват въззивната жалба. Настоящият съдебен състав не дължи поризнасяне по тях, тъй като съгласно чл. 265, ал. 1 ГПК обикновените другари могат да се присъденият към подадена от друг техен другар (т.е. лице участващо на същата страна по делото) въззивна жалба, но не и да я оспорват. Поради това съдът няма да взема предвид изявленията на ответниците в първоинстанционното производство М.Н.С. и А.Б.Д., спрямо които първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

Първоинстанционният съд е приел, че за периода август 2008 г. – април 2011 г. процесният топлоснабден имот с адрес: София, ул. „********е бил съсобствен между А. С. С. и А.Б.Д., които са го закупили от държавата през 2005 г. Съдът е приел, че за периода до имота е била доставена топлинна енергия на стойност 3 173, 51 лева, измерена от монтираните в същия измервателни уреди – топломери. Приел е обаче, че част от тази сума е погасена по давност, тъй като въззиваемата страна (ищец в първоинстанционното дело) – „Т.С.“ ЕАД, е предявила претенцията си в заповедното производство на 12.09.2011 г., а давността за вземанията за заплащане на топлинна енергия е 3-годишна съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй като същите са периодични. Следователно погасени са били всички вземания с падеж преди 12.09.2008 г. Съдът е приел, че общите условия на въззиваемата страна – „Т.С.“ ЕАД, които са обвързвали А. С. С. и А.Б.Д. на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, действали в периода 2005 – 2011 г. са определяли падеж на задълженията на 30-ия ден след края на месеца, за който са изготвяни прогнозни месечни сметки. Поради това съдът е приел, че непогасени са вземанията за период след август 2008 г. (включително), като е определил същите по реда на чл. 162 ГПК на 2 133, 83 лева.  Съдът е приел с оглед установения падеж на вземането, че първоначалните ответници в производството – А. С. С. и А.Б.Д., са изпаднали в забава за плащане и дължат и законна лихва (чл. 86, ал. 1 ЗЗД) в размер на 291, 49 лева за периода от 01.10.2008 г. до 26.08.2011 г. Съдът е конституирал въззивникът С.Т. като ответник след смъртта на А. С. С. в хода на процеса. Приел е, че обстоятелството, че последната е продала идеалните си части от процесния имот на ответницата А.Б.Д., в хода на процеса – през 2015 г., не променя правоприемството в задълженията, тъй като задължението за заплащане на топлинна енергия за починалата първоначална ответница С. е възникнало преди продажбата на имота – в периода 2008 – 2011 г. Поради това същото е било нейно лично задължение до смъртта ѝ, а в последствие то е преминало върху двамата ѝ наследници по закон – въззивникът С.Т. и М.Н.С.. Доколкото починалата А.С. е била собственик на половината от процесното жилище в процесния период, а двамата ѝ наследници я наследяват поравно, то съдът е приел, че въззивникът С. е отговорен за 1/4 от установения от него пълен размер на вземанията на въззиваемото дружество (ответник в първоинстанционното дело) – „Т.С.“ ЕАД. Поради това е признал задължения на въззивника С.Т. в посочените по-горе размери от 533, 46 лева и 72, 88 лева.

При служебната проверка на обжалваното решение за валидност по реда на чл. 269 ГПК настоящият съдебен състав не установява пороци, които биха могли да доведат до нищожност на решението. Решението е постановено по предявен и допустим иск, поради което същото е допустимо в обжалваната част.

По изложените във въззивната жалба оплаквания за правилност на първоинстанционното решение настоящият съдебен състав намира следното:

Производството се развива по предявен по реда на чл. 422 ГПК установителен иск на „Т.С.“ ЕАД с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и акцесорен иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Исковете се уважават ако се установи, че ответникът по тях е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху недвижим имот в сграда в режим на етажна собственост, и до тази сграда ищецът по исковете е доставял топлинна енергия, която ответникът не му е заплащал в срок.

С оглед на изложеното по-горе предпоставка за уважаване на главния иск се явява титулярството на правото на собственост не към момента на процеса, а към момента на доставката на топлинна енергия. Поради това в случая правилно първоинстанционният съд е приел, че продажбата на процесния недвижим имот през 2015 г. не влияе на определянето на задълженото за заплащане на доставената до този имот топлинна енергия в периода 2008 – 2011 г.

Между страните по делото е установено и по този факт не се спори, че в периода 2008 – 2011 г. процесният имот с адрес: София, ул. „********е бил съсобствен между А. С. С. и А.Б.Д., при равни квоти – по 1/2 идеална част. Следователно починалата А. С. С. е следвало да заплати потребената в нейния имот в процесния период топлинна енергия, като с прехвърлянето на имота това задължение не е преминало върху купувача му, тъй като същото е възникнало в период, предхождащ извършеното прехвърляне на правото на собственост.

Това е така, тъй като с договора за продажба се прехвърлят правата върху имота от момента на сключването му и той не влияе на правата и задълженията, придобити от една от страните по договора за покупко-продажба спрямо трети лица (доставчици на комунални услуги, община или държава) преди сключването му. Доколкото договорът за покупко-продажба на идеални части от правото на собственост върху процесния имот от 20.03.2015 г. е сключен между А. С. С. и А.Б.Д. (факт, за който страните не спорят), то този договор не може да обвърже неучастващото по него лице – въззиваемото дружество „Т.С.“ ЕАД, тъй като съгласно правилото на чл. 21, ал. 1 ЗЗД договорите имат действие само между страните.

Следователно задължението за заплащане на цената на половината (съгласно квотата ѝ в съсобствеността) от доставената до имот с адрес: София, ул. „********в периода от 2008 г. до 2011 г. е тежало върху А. С. С. и след продажбата на имота до датата на смъртта ѝ.

Първоначалната ответница в първоинстанционното дело А. С. С. е починала на 05.11.2016 г. (съгласно справка от регистъра на населението на лист 199 от първоинстанционното дело, в която е отбелязан смъртен акт за А.С. с № 615/07.11.2016 г. на Столична община – район „Сердика“). От този момент право да приемат нейното наследство са получили децата ѝ - С.П.Т. и М.Н.С., които наследяват правата и задълженията поравно съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН. В българското право обаче смъртта на наследодателя не води автоматично до преминаване на наследствената маса на призованите към наследяване. Наследството следва да бъде прието и преминава върху наследника при приемането му (чл. 48, изр. първо ЗН). Приемането се извършва с изрични или конклудентни действия, като те следва недвусмислено да изразяват волята на наследника да получи полагащото му се наследство (чл. 49 ЗН). Съгласно съдебната практика на Върховния касационен съд (ВКС), ако не е установено дали едно призовано към наследяване лице е приело или не наследството, средството, за да се установи неговата воля е предявяване към съда на искане за предоставяне на призования към наследство на срок за приемането му (чл. 51, ал. 1, изр. второ ЗН) – така Решение № 101/08.10.2019 г. по гр. дело № 2260/2018 г., IV ГО.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на Върховния касационен съд и приема, че в случая пред първоинстанционния съд не е установено изрично въззивникът Т. да е приел наследството на починалата А. С. С.. Напротив, в становището си по спора, изразено с молба с вх. № 5141609/29.09.2019 г. (на лист 211 от първоинстанционното дело), същият посочва, че не смята, че има права върху процесния апартамент като част от евентуална наследствена маса. Поради това въпросът за това дали наследството на починалата А. С. С. е преминало като съвкупност от права и задължения върху въззивника Т. не е бил изяснен в първоинстанционния съд. С въззивната си жалба обаче въззивникът Татарова изрично е заявил, че е направил отказ от наследството на А. С. С., а в изпълнение на дадените му от настоящия съдебен състав указания е представил и удостоверение за вписания в Софийския районен съд отказ от наследство с № 654/23.04.2019 г. в книгата за приемане и отказ от наследство по чл. 49 ЗН на Софийския районен съд (за това е представено в оригинал удостоверение от Софийския районен съд, 83. състав, с изх. № 2010245/19.04.2019 г. – на лист 49 от делото). Това доказателство е било прието от въззивния съд, тъй като е представено в хипотезата на чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК – същото е нововъзникнало след подаване на въззивната жалба. Доколкото по делото няма други факти, които да сочат приемане на наследството на А. С. С. от страна на въззивника Т., то съдът следва да зачете направения отказ и да отхвърли предявените срещу последния искове поради липса на наследствено правоприемство между въззивника Т. и починалата ответница в първоинстанционния съдебен процес А. С. С..

Следователно с оглед новонастъпилите пред въззивната съдебна инстанция факти първоинстанционното решение следва да се отмени в обжалваната част и исковете, предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу С. П. Т. да се отхвърлят изцяло.

Въззивният съд обаче следва да отчете обстоятелството, че с при отказ от наследството на един от наследниците неговата част уголемява дела на останалите наследници по реда на чл. 53 ЗН. При тази хипотеза единствен правоприемник на починалата в хода на процеса А. С. С. се явява конституирана по реда на чл. 227 ГПК М.Н.С., сестра на извършилия отказ от наследството на починалата А.С. въззивник С. П. Т.. Въззивницата М.С. е взела становище по претенцията на „Т.С.“ ЕАД с молба от 25.04.2018 г., озаглавена „отговор на въззивна жалба“ (на лист 21 от делото), като е оспорила направения отказ от наследството от страна на С.Т.. С оглед на изложените по-горе мотиви обаче настоящият съдебен състав намира, че същият отказ е произвел действие, и възражението на М.С. е неоснователно. Последната е дете на починалата А. С. С. и на основание чл. 5, ал. 1 ЗН наследява пасивите на нейното имущество, като е приела наследството, доколкото не е обжалвала първоинстанционното решение в частта, с която спрямо нея е признато за установено, че дължи части от задълженията на починалата А.С.. Следователно спрямо въззивницата М.С. следва да бъде признато за установено, че същата дължи и сумите, които първоинстанционният съд е приел за дължими се от въззивника С.Т. в качеството му на наследник на починалата А.С., конституиран по реда на чл. 227 ГПК.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция право на разноски в производството има само въззивникът Т. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Следователно първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта, с която последният е бил осъден да плати разноски на въззиваемото дружество – „Т.С.“ ЕАД.

На въззивника Т. обаче не следва да се присъждат разноски, тъй като същият не е направил искане за това нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство.

Въззивницата М.С. следва да бъде осъдена да заплати разноски в първоинстанционното производство, равни на тези, за които е осъден отказалия се от наследство С.Т. с оглед наследственото правоприемство в процеса.

Тъй като цената на всеки от предявените искове е под 5 000 лева, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд, четвърти „в“ въззивен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 307946/08.01.2018 г. по гр. дело № 58929/2011 г. на Софийския районен съд, 67. състав, В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, с която е признато за установено по отношение на С.П.Т. по предявения от „Т.С.“ ЕАД иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С.П.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:********, с адрес на управление:***, сумата от 533, 46 лева (петстотин тридесет и три лева и 46 стотинки) – цена за доставена от дружеството топлинна енергия през периода  м. 08.2008 г. – м. 04.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 12.09.2011 г. до изплащане на вземането, и сумата от 72, 88 лева (седемдесет и два лева и 88 стотинки) – лихва за забава за плащането на дължимата сума за доставена топлинна енергия през периода от 01.10.2008 г. до 26.08.2011 г., които суми касаят топлоснабден имот с адрес: София, ул. „********и за които е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 12927/2011 г. по описа на Софийския районен съд, 82. състав, поради отказ от наследство, направен в хода на въззивното производство, КАКТО И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, с която С.П.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, е осъден да плати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:********, с адрес на управление:***, припадащите се в негов дял разноски в размер на сумата от 117, 48 лева (сто и четиринадесет лева и 48 стотинки) – разноски в исковото производство, и сумата от 20, 01 лева (двадесет лева и 1 стотинка) – разноски в заповедното производство, вместо което

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД по реда на чл. 422 ГПК иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на С.П.Т., че С.П.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:********, с адрес на управление:***, сумата от 533, 46 лева (петстотин тридесет и три лева и 46 стотинки) – цена за доставена от дружеството топлинна енергия през периода  м. 08.2008 г. – м. 04.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 12.09.2011 г. до изплащане на вземането, и сумата от 72, 88 лева (седемдесет и два лева и 88 стотинки) – лихва за забава за плащането на дължимата сума за доставена топлинна енергия през периода от 01.10.2008 г. до 26.08.2011 г., които суми касаят топлоснабден имот с адрес: София, ул. „********и за които е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 12927/2011 г. по описа на Софийския районен съд, 82. състав, поради отказ от наследство, направен в хода на въззивното производство.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Н.С. по предявения от „Т.С.“ ЕАД иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М.Н.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, като наследник на починалата А. С. С. дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:********, с адрес на управление:***, сумата от 533, 46 лева (петстотин тридесет и три лева и 46 стотинки) – цена за доставена от дружеството топлинна енергия през периода  м. 08.2008 г. – м. 04.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 12.09.2011 г. до изплащане на вземането, и сумата от 72, 88 лева (седемдесет и два лева и 88 стотинки) – лихва за забава за плащането на дължимата сума за доставена топлинна енергия през периода от 01.10.2008 г. до 26.08.2011 г., които суми касаят топлоснабден имот с адрес: София, ул. „********и за които е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 12927/2011 г. по описа на Софийския районен съд, 82. състав, поради отказ от наследство, направен в хода на въззивното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М.Н.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, като наследник на починалата А. С. С. да плати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:********, с адрес на управление:***, припадащите се в негов дял разноски в размер на сумата от 117, 48 лева (сто и четиринадесет лева и 48 стотинки) – разноски в исковото производство, и сумата от 20, 01 лева (двадесет лева и 1 стотинка) – разноски в заповедното производство

Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Т.С.“ ЕООД.

Решението e окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.