Решение по дело №12233/2016 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 389., 02.02.2018 г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.

На 20.12.2017 г.

В публично заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА

при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12233 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37, представляван от пълномощника му – .... А.Т., твърди, че Г.С.П. е собственик на следния недвижим имот – апартамент .., в жилищна сграда, находяща се на ул. ....... № ...., в гр. .....и като такъв по силата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката има качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за доставка на топлинна енергия за битови нужди е длъжен да заплаща цените на доставената му топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода за който се отнасят, като в противен случай съобразно чл. 35, ал. 1 от Общите условия дължи обезщетение за забава. Твърди се още, че за периода 01.11.2013 г. – 30.04.2015 г. ищецът е доставил за имота на ответника топлинна енергия на обща стойност 161,73 лв., която не е заплатена в срок, поради което по партидата на ответника са начислени и обезщетения за забава за периода 31.12.2013 г. – 13.07.2016 г. в общ размер на 29,37 лв. За тези вземания ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9923 по описа на Районен съд - Пловдив, ІV бр. с. за 2016 г., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение, поради което ищецът предявява настоящата искова молба и моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи горните суми ведно със законната лихва върху главницата от 14.07.2016 г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.

Обективно съединени искове с правно основания чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

            Ответникът Г.С.П. с ЕГН **********,***, представляван от пълномощника му адвокат Д.Д., не оспорва, че през исковия период е бил собственик на описания в исковата молба недвижим, но твърди, че : между него и ищеца не съществува облигационно правоотношение, тъй като съгласно чл. 138, ал. 1 Закон за енергетиката и чл. 25 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за

Продължение на решение по гр. д. № 12233/16 г. на РСПд – стр. 2/12

топлоснабдяването присъединяването на потребителите към топлопреносната мрежа се осъществява въз основа на писмен договор, какъвто ищецът не е представил, а също и няма доказателства ищецът да е публикувал общите си условия в един централен и един местен всекидневник; няма и доказателства през исковия период той реално да е ползвал и потребявал топлинна енергия; топломерът в абонатната станция, обслужваща жилищната сграда, в която се намира апартаментът му е негоден и неизправен; фирмата за дялово разпределение не е използвала реални показатели за изчисляване на размера на припадащата му се за разпределяне топлинна енергия отдадена от сградна инсталация по отношение на действително инсталираната мощност на отоплителните тела в сградата, денградусите, средната външна температура и външната изчислителна температура за населеното място за процесния период; част от доставеното в абонатната станция и отчетено от топломера количество топлинна енергия реално не е доставено на потребителите в сградата; ищецът не е отчислил правилното количество технологични разходи на абонатната станция; процесните фактури не отразяват реално потребление на топлинна енергия в процесния имот; дружеството изчислява дължимите от ответника суми за доставена топлинна енергия въз основа на Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна собственост – Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба за топлоснабдяването, която не отчита реалното потребление в конкретния имот, поради което посочените разпоредби противоречат на чл. 13, ал. 2 от Директива 2006/32/ЕО от 05.04.2006 г. за фактуриране на потребената топлинна енергия въз основа на реалното енергийно потребление, поради което моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира присъждане на разноски.

            Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 9923 по описа на Районен съд – Пловдив, ІV бр. с. за 2016 г. на 18.07.2016 г. е издадена Заповед № 5843 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено Г.С.П. да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД : сумата от 247 лв. – топлинна енергия доставена за периода 01.11.2012 г. – 30.04.2015 г. за обект на потребление, находящ се в гр. ...., ул. ...... № ..., ап. ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 14.07.2016 г., до окончателното й изплащане; сумата от 58.47 лв. – обезщетение за забава за периода 01.01.2013 г. – 13.07.2016 г.; сумата от 325 лв. разноски, в това число 25 лв. държавна такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение, поради което дружеството е предявило настоящата искова молба за установяване на вземанията си по заповедта, като с определение, постановено в открито съдебно заседание на 16.12.2016 г. и влязло в сила на 24.12.2016 г. производството по делото е прекратено в частта относно предявените от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД искове с правно основание

Продължение на решение по гр. д. № 12233/16 г. на РСПд – стр. 3/12

чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Г.С.П. му дължи : сумата от 85,27 лв., представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за горепосочения обект на потребление за периода 01.11.2012 г. – 31.10.2013 г., ведно със законната лихва от 14.07.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 29,10 лв. – обезщетения за забава за периода 01.01.2013 г. – 30.11.2013 г., за които вземания дружеството се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9923/2016 г. по описа на ПРС, ІV бр. с., с оглед на което предмет на настоящото дело са вземанията за цените на топлинната енергия, доставена за периода 01.11.2013 г. – 30.04.2015 г. в общ размер на 161,73 лв., а също и за обезщетенията за забавеното им плащане за периода 31.12.2013 г. – 13.07.2016 г. в общ размер на 29.37 лв.

Ответникът не оспорва, че е собственик на апартамент ..в жилищна сграда на ул. ......... № ...., който блок според заключението на вещото лице инж. М. е присъединен към топлопреносната мрежа, като през периода 01.11.2013 г. – 30.04.2015 г. абонатна станция № ......, обслужваща сградата, е работила и е захранвала обектите, присъединени към нея с топлинна енергия. Установява се още от заключението на инж. М.М., а също и от заключенията на вещите лица инж. В.Ш. и инж. К.Б. по допуснатите по делото съответно основна съдебна техническа експертиза и повторна такава по задачите, формулирани в отговора на исковата молба, че проектно апартаментът на П. е топлофициран, но в него през исковия период не са функционирали никакви отоплителни тела, поради което за същия е начислявана само топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация.

Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закон за енергетиката постановява, че : „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия...” Или съгласно закона за придобиването на качеството на клиент на топлинна енергия е меродавно не фактическото потребяване на топлинна енергия, съответно наличието на договор сключен в писмена форма, а то се свързва с принадлежността на правото на собственост или на правото на ползване върху обекти в сгради – етажна собственост.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закон за енергетиката всички клиенти на топлинна енергия са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост /каквато е тази, в която се намира процесният апартамент/, се извършва по система за дялово разпределение /чл. 139, ал. 1 Закон за енергетиката/. Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление /чл. 140а ЗЕ/. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна

Продължение на решение по гр. д. № 12233/16 г. на РСПд – стр. 4/12

собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 Закон за енергетиката/. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект /чл. 143, ал. 5 ЗЕ/.

            Или по силата на цитираните разпоредби, както и на факта, че ответникът е бил собственик на горепосочения апартамент за времето от 01.11.2013 г. до 30.04.2015 г., който е в жилищна сграда присъединена към топлопреносната мрежа, през посочения времеви отрязък той е имал качеството на клиент на топлинна енергия, поради което следва да заплати цените на доставената му топлинна енергия – в процесния случай на тази, отдадена от сградната инсталация.

Ответникът, обаче, оспорва дължимостта им по съображения, изложени в отговора на исковата молба и маркирани по-горе в уводната част на настоящото решение и които ще бъдат обсъдени в следващото изложение.

  Топлинната енергия се измерва със средства за търговско измерване - собственост на топлопреносното предприятие, монтирани на границата на собственост на съоръженията /чл. 156, ал. 1 Закон за енергетиката/, като редът и техническите условия за топлоснабдяване, за оперативно управление на топлоснабдителната система, за присъединяване на производители и клиенти към топлопреносната мрежа, за разпределение, прекратяване на топлоснабдяването и спиране на топлоподаването се определят с наредба на министъра на енергетиката, в изпълнение на която законова делегация последният е издал Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, в чл. 49, ал. 2 от която е предвидено, че количеството топлинна енергия се измерва със средства за измерване за търговско плащане (топломери), отговарящи на изискванията на Закона за измерванията, препращащ към Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, в чл. 167 от която /редакция към исковия период/ е предвидено извършване на последващи проверки за съответствие на средствата за измерване за търговско плащане.

Във връзка с наведеното от ответника твърдение за неизправност на топломера, монтиран в абонатната станция в сградата, в която се намира собственият му апартамент, от страна на ищеца бяха представени заверени преписи на : фактура № **********/29.11.2012 г.; на Протоколи за монтаж/подмяна на средства за търговско измерване от 08.02.2013 г. и от 07.102.2014 г. и на Свидетелство за проверка на СИ № .........2014 г., видно от които, а също и от заключението на вещото лице инж. К.Б. през процесния период в абонатната станция са функционирали за период 08.02.2013 г. – 07.10.2014 г. 1 брой общ топломер уред тип .................... на ........, а от 07.10.2014 г. – уред 1 брой общ топломер тип .................... на ........, който видно от представеното Свидетелство за проверка на СИ № ...

Продължение на решение по гр. д. № 12233/16 г. на РСПд – стр. 5/12

.....2014 г. в съответствие с изискванията на закона на 08.07.2014 г. е преминал последваща метрологична проверка, при която е констатирано, че топломерът в абонатната станция съответства на съществените изисквания към тях, с оглед на което в разрез с твърденията на ответника съдът приема, че през исковия период топломерът в абонатната станция е бил технически годен и изправен.

Посочи се вече по-горе в настоящото изложение, че топлинната енергия се измерва със средства за търговско измерване - собственост на топлопреносното предприятие, монтирани на границата на собственост на съоръженията, като е налице и спор относно мястото, на което е поставен топломерът в абонатната станция в жилищната сграда, в която се намира и процесният обект на потребление.

За изясняване на това обстоятелство по искане на ответника бяха допуснати основна и повторна съдебна техническа експертизи, като според заключението на вещото лице по основната експертиза – инж. Ш. : топломерът в процесната абонатна станция е поставен на границата на собственост, където е видно, че топломерът е монтиран на връщащата линия към топлопреносното предприятие, а датчиците за температура са поставени правилно на входящата линия /топла вода/ и на изходящата линия /студена вода/ към топлопреносното предприятие – преди и след топлообменника на абонатната станция, а в случай, че топломерът не е поставен на границата на собственост, цялото количество топлинна енергия, отчетено от него ще постъпва към сградната инсталация в сградата, но ще бъде грешно отчетено, което ще бъде в загуба на топлопреносното предприятие, като тези констатации са направени от експерта при извършен оглед на абонатната станция на 08.08.2017 г., а съобразно заключението на вещото лице по повторната експертиза – инж. Б. : топломерът е разположен преди границата на собственост, т. е. преди последната спирателна арматура към разпределителната мрежа на сградната инсталация, поради което се налага корекция на отчета на топломера.

Доколкото горният извод е направен от инж. Б., без същото да е извършило оглед на абонатната станция, мотивирайки се, че такъв бил неотносим, поради това, че изменения в абонатната станция са осъществими лесно и за кратко време, то в тази част настоящият състав не кредитира заключението му, с оглед на което и тъй като по делото не са ангажирани доказателства за извършени ремонтни дейности в абонатната станция в момент, предхождащ огледа, извършен от вещото лице инж. Ш. и попадащ в периода, предмет на делото, то на база на заключението му, което се кредитира като мотивирано в частта относно мястото на монтажа на топломера в абонатната станция, съдът приема за недоказано твърдението, че топломерът не е монтиран на границата на собственост на съоръженията.

Съгласно чл. 143, ал. 1 Закон за енергетиката /ред., преди изм., обн. ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г/ : „Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез

Продължение на решение по гр. д. № 12233/16 г. на РСПд – стр. 6/12

индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата по чл. 125, ал. 3, което лице се избира от клиентите в сграда - етажна собственост, за което те уведомяват писмено топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия.

      В съответствие с горните изисквания установява се от заключението на вещото лице инж. Ш., че топлинното счетоводство на блока, в който се намира процесният отоплителен обект, през исковия период се е водило от фирма за дялово разпределение - ................., като е налице спор дали разпределената за времето от 01.11.2013 г. до 30.04.2015 г. за имота на ответника топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, е правилно определена.

               А според чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея, наименувано : „Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост”, в чл. 6, т. 6.1.1, от която е предвидено следното :

Количеството топлинна енергия Qu, kWh, отдадена от сградната инсталация, зависи от вида и топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация. Определя се от лицето по чл. 139, ал. 2 ЗЕ, извършващо дяловото разпределение, по зависимостта:

Qu=0.15 х Qдим х Днп х 24 : tср.сгр. – tизч.

където:

0,15 е коефициентът, отчитащ дела на инсталираната мощност на сградната инсталация спрямо общата мощност на отоплителната инсталация;

24 – броят на часовете в денонощието;

Qдим – действително инсталираната мощност на отоплителните тела в сградата за отчетен период, kW;

Dнп – денградусите за настоящ отчетен период, които се определят по формулата:

Днп=z х (tср.сгр. – tср.период), където  

z е продължителността на настоящия отчетен период, в дни;

tср.период – средната външна температура за отчетния период, 

°С;

t ср.сгр. – средната температура на сградата; за сгради – етажна 

собственост, се приема 19 °С;

t изч. – външната изчислителна температура за населеното място,

°С.

като съгласно чл. 6, т. 6.1.2 изключения от зависимостта по т. 6.1.1 се допускат в случаите на налични изчисления на инсталираната мощност на сградната инсталация, изготвени от правоспособно лице и/или лицето по чл. 139б ЗЕ, т. е. от лицето, извършващо услугата дялово разпределение на топлинна енергия. 

               За изясняване на въпроса дали горната методика в процесния случай е правилно приложена по делото бяха допуснати съдебна инженерна експертиза по задачите, формулирани в исковата молба, извършена от вещото лице инж. М.М., а също и основна съдебна техническа експертиза и повторна такава по задачите, формулирани в отговора на исковата молба, извършени съответно от вещите лица инж. В.Ш. и инж. К.Б., според които :

               заключение на вещото лице инж. М. : разпределението на консумираната топлинна енергия между абонатите е правено ежемесечно; всички данни, свързани с разпределението и начисляването са обменяни между „ЕВН България Топлофикация” ЕАД и ................. по електронен път и остават на съхранение в компютърната база от данни на изчислителния център на „Топлофикация”; експертизата не открива нарушения в приложението на техническите изисквания на нормативната уредба за разпределяне и начисляване на топлинна енергия на абоната.

        заключение на вещото лице инж. Ш. : ................. е верифицирано да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия, като за извършване на съответните изчисления използва лицензиран софтуерен продукт, с който експертът не разполага; стойностите на използваните при изчисляването по формулата по Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост величини на действително инсталирана мощност на отоплителните тела в сградата за отчетния период не е константа и за различните отоплителни сезони тя е –за 2012 – 2013 г. – 179 kW/h, 2013 – 2014 г. – 170.44 kW/h и за 2014 – 2015 г. – 158.06 kW/h.; денградусите в населеното място – гр. ...... са 2500DD и тези, които се използват във формулата по методиката се прецизират посредством средноденонощните температури за населеното място; средната външна температура за отчетния период е показана във всяка фактура; количеството топлинна енергия за технологични разходи в процесната абонатна станция е 4.964110 МWh по определен от наредбата за топлоснабдяването ред; отдадената топлинна енергия в сградната инсталация не може да се определи с точност колко е тя в определен момент за определен имот – тя е обща за цялата сграда, тъй като тръбната разводка в сградите преминава през общи части, поради което се разпределя пропорционално на отопляемите обеми на всяко жилище, като размерът на разпределената за имота на ответника за исковия период топлинна енергия отдадена от сградна инсталация е 2.55511 МWh; изчисленото съгласно методиката количество топлинна енергия отдадена от сградна инсталация

Продължение на решение по гр. д. № 12233/16 г. на РСПд – стр. 8/12

съответства на отдаденото количество топлинна енергия от сградната инсталация, пропорционално разпределена за отопляемия обем в този имот;

        заключение на вещото лице инж. К.Б. : общите топломери са отчитани редовно и технологичните разходи в абонатната станция са определяни за сметка на ищеца; процесните технологични разходи представляват средно 2 % от измерената топлинна енергия от общия топломер, което означава, че дори в случая да е допусната грешка при изчисляването им, това би се отразило несъществено върху начислената на ответника топлинна енергия, респективно върху паричната й стойност; действително инсталираната мощност та отоплителните тела в сградата за процесния период не би могло да се установи експертно, респективно да се сравни с определената от фирмата за дялово разпределение /ФДР/; външната изчислителна температура за населеното място е ползвана правилно; средната външна температура, респективно денградусите за определяни и ползвани общо взето правилно; спрямо абоната за част от от процесния период ФДР не са спазили методиката към Наредбата за топлоснабдяването /НТ/ за определяне на топлинна енергия отдадена от сградна инсталация; спрямо абоната ФДР не са спазили методиката за разпределени на абоната през процесния период в размер на 150.51 лв. са неверни – занижени; поради неяснота за действителните стойности на част от входните във формулата параметри, вещото лице не може да определи верните стойности на разпределената на абоната топлинна енергия отдадена от сградна инсталация; ако топлинната енергия за сградна инсталация се разглежда като консуматив - от една страна, количеството топлинната енергия отдадена от частта от сградната инсталация, инсталирана в процесния имот /ведно с общите му ид. части/, не може да се изчисли пряко с приемлива точност; от друга – не може да се изчисли с приемлива точност и относителният дял от топлинната енергия от сградна инсталация потребена в процесния имот спрямо общата за сградата и зависи от фактори, най-съществените от които са конструктивните особености на сградната инсталация, разположението на имота спрямо сградата, топлотехническото поведение на клиента и/или някои съседи и т. н.; в частност за процесния период предвид топлообмена между имотите, като се приеме, че съществува статистическа обоснованост за коефициент 0.15 във формулата по т. 6.1.1 от Методиката и че разположението на действително инсталираните отоплителни тела в сградата е пропорционално спрямо проекта и режимите на работата им са съпоставими, може с техническа приемлива точност да се твърди, че – топлинната енергия от сградна инсталация за цялата сграда съответства на правилно определената топлинна енергия за сградна инсталация за сградата по Методиката; потреблението на топлинна енергия от сградна инсталация в процесния имот от процесния клиент съответства на правилно разпределената му топлинна енергия за сградна инсталация по Методиката; ако топлинната енергия за сградна инсталация се разглежда като технологичен разход обичайно технологичните разходи от дадено съоръжение се поемат солидарно от собствениците му, а ако в случая се приеме пропорционално разпределение на технологичните разходи между собствениците на сградната инсталация, то може 

Продължение на решение по гр. д. № 12233/16 г. на РСПд – стр. 9/12

да се твърди, че частта за процесния клиент съответства на правилно разпределената му топлинна енергия за сградна инсталация по Методиката.

               Анализът на трите заключения показва, че е налице пълно единодушие у вещи лица по отношение на извода, че дяловото разпределение на топлинна енергия отдадена от сградна инсталация за имота на ответника е извършено в съответствие с изискванията на Приложение № 1 към чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването. Единствените констатирани от вещото лице инж. Б. „несъответствия” касаят : разликата между проектната мощност и действително инсталираната мощност на отоплителните тела в сградата за двата отчетни периода, който параметър се използва в посочената в чл. 6, т. 6.1.1 формула; разпределянето на топлинна енергия върху отопляем обем на имота, различен от проектния, довело до занижаване на стойността на разпределените за абоната суми за топлинна енергия отдадена от сградна инсталация.

               Доколкото, обаче, действително инсталираната мощност на отоплителните тела в жилищната сграда, в която се намира апартаментът на ответника, съобразно вещото лице инж. Б. няма как да бъде установена, респективно да бъде сравнена с определената от лицето, извършващо услугата дялово разпределение, тъй като се касае за минал период от време, а до датата на приключване на съдебното дирене по делото ответникът не ангажира други доказателствени средства за установяване на този параметър, участващ във формулата за определяне на топлинната енергия отдадена от сградна инсталация, съдът намира извода на вещото лице, че е налице несъответствие между действителната проектна мощност за отопление в сградата и тази, сочена в издадените за исковия период фактури за необоснован, почиващ на предположения, поради което не го кредитира.

               А що се касае до констатираното от вещото лице инж. Б. несъответствие, изразяващо се в използване от топлинния счетоводител на неверни входни данни за отопляемия обем на имота на ответника, то тъй като това е довело до занижаване на сметката на последния за топлинна енергия, поради което е в ущърб на дружеството – ищец, то това несъответствие няма отношение към предмета на спора.

            Неоснователни са възраженията за нарушение на разпоредбата на чл. 13, ал. 2 Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги, която отменя Директива на Съвета 93/76/ЕИ.

Гаранция за отчитане на реалното месечно потребление или реално консумираното количество енергия от крайния потребител, с които понятия си служи Директивата, са предвидените от националния законодател индивидуални измервателни уреди, както и монтиране на средства за търговско измерване на количествата топлинна енергия в абонатната станция. По този начин е спазен и принципът, залегнал в ал. 2 на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО за изготвяне на сметките въз основа на реално енергийно потребление. Количеството топлинна

Продължение на решение по гр. д. № 12233/16 г. на РСПд – стр. 10/12

енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и други фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост съгласно чл. 140, ал. 3 от Закон за енергетиката и чл. 38, ал.1 Закон за собствеността и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, т. е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Така всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, която се явява реално енергийно потребление. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 Закон за енергетиката, според който потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Разпоредбата на ал. 2 на чл. 13 от Директивата предвижда, че държавите - членки гарантират, където е уместно, че сметките се изготвят въз основа на реално енергийно потребление и информацията е представена по ясен и разбираем начин, като ал. .3 на същия член определя тази информация, както и че изготвянето на сметките следва да бъде толкова често, че да позволява на потребителите да контролират консумацията си на енергия. Посочената разпоредба не е в противоречие с българското законодателство, нито последното противоречи на общностното право в този смисъл. Същественото при директивите е, че държавите сами избират начина и средствата, с които да постигнат заложените за изпълнение в Директивата цели, за което уведомяват ЕК, която от своя страна следи много стриктно и строго това изпълнение. Горепосочената директива е транспонирана по реда на чл. 18 от същата в националното ни законодателство чрез Закона за енергийната ефективност и редица наредби, между които Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и същата няма пряк ефект съгласно чл. 288, § 3 от Договора за функциониране на ЕС /ДФЕС/, тъй като по принцип директен ефект имат само регламентите, а директивите, само доколкото не са транспонирани по надлежния ред в посочения в тях срок. В последния случай, ако директивата не е транспонирана в срок или е лошо или непълно транспонирана, както и ако съответната държава не е уведомила Европейската Комисия за изпълнението, може да бъде ангажирана отговорността на държавата по предвидения в ДФЕС ред. Директивите могат да имат само в определени случаи вертикален пряк ефект, какъвто не е настоящия казус, тъй като касае частноправни субекти.

В горепосочените разпоредби на Директивата липсва конкретно определен срок за транспонирането й, поради което всяка държава има свобода при избора на формата и средствата за постигане на изискуемия от Директивата резултат. А що се касае до твърдението, че Директивата не е транспонирана в националното ни законодателство правилно, то споровете относно тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза е от

Продължение на решение по гр. д. № 12233/16 г. на РСПд – стр. 11/12

компетентността на Съда на Европейския съюз съгласно чл. 267, ал. 1, б. „б” Договор за функциониране на ЕС.

Според заключенията на вещото лице инж. М. и инж. Ш. за периода 01.11.2013 г. – 30.04.2015 г. реално потребеното количество топлинна енергия отдадена от сградна инсталация в имота на ответника е 2,55511 мвтч. /обстоятелство, което се констатира и от приетата като доказателство Справка за доставена толинна енергия по количество и стойност за клиент № ......... Г.С.П., ИТН .......- лист 44 от делото/ на стойност с ДДС, в това число и такса разпределение съгласно заключението на вещото лице К., което съдът кредитира, тъй като е изготвено на база вписванията в счетоводните книги на ищеца, които според чл. 182 ГПК могат да служат като доказателство на лицето, което ги е водило, а ответникът не установи те да са водени неточно, 161.73 лв. Съобразно последното дължимите лихви за забава за периода 31.12.2013 г. – 13.07.2016 г. възлизат на 29.37 лв.

Предвид гореизложеното и недоказаността на твърденията на ответника предявените главни и акцесорни установителни искове се явяват доказани по основание и размер, поради което следва да бъдат уважени в предявените с исковата молба размери. 

               На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 228.34 лв. разноски по производството, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК – сумата от 281.52 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено съгласно чл. 25, ал. 2 Наредба за плащането на правната помощ на база на максимален размер на възнаграждението от 300 лв., увеличено с 50 на сто с оглед на голямата продължителност на делото и неговата фактическа сложност, съразмерно на уважените искове и като се вземе предвид и отказът от част от предявените искове /съответно 365 лв. разноски, в това число 75 лв. довнесена държавна такса + 290 лв. депозитни разноски х 62.56 % и 450 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт х 62.56 %/. 

               На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 209.66 лв. разноски по производството съразмерно на искове, по отношение на които производството по делото бе прекратено /560 лв. разноски, в това число 360 лв. адвокатско възнаграждение с включен ДДС + 200 лв. депозитни разноски х 37.44 %/.

               На основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС на РБ :

               ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските по производството по ч. гр. д. № 9923/16 г. съразмерно на уважените искове и като се вземе предвид и отказът от част от исковете за вземанията по заповедта за изпълнение, в размер на 46.92 лв. /25 лв. държавна такса по производството и 50 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено в минимален размер от заповедния съд съгласно чл. 26 от Наредба за плащането на правната помощ, 

тъй като попълването на едно бланково заявление не съставлява сложна юридическа дейност х 62.56 %/;

Продължение на решение по гр. д. № 12233/16 г. на РСПд – стр. 12/12

ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 134.78 лв. разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на исковете, по отношение на които производството по делото бе прекратено /360 лв. адвокатско възнаграждение с включен ДДС х 37.44 %/.    

               По изложените мотиви съдът :

Р Е Ш И :

               ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.С.П. с ЕГН **********,***,  дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37 : сумата от 161.73 лв., представляваща общата стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление – апартамент .., в жилищна сграда, находяща се на ул. ......... № .... в гр. ......, през периода 01.11.2013 г. – 30.04.2015 г. ведно със законната лихва от 14.07.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 29.37 лв., представляваща сбор от обезщетения за забавено плащане на горните вземания за периода 31.12.2013 г. – 13.07.2016 г., за които вземания дружеството се е снабдило със Заповед № ........2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9923 по описа на Районен съд – Пловдив, ІV бр. с. за 2016 г.

               ОСЪЖДА Г.С.П. с ЕГН **********,***, да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37, сумата от 228.34 лв. разноски по производството и сумата от 281.52 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт по гр. д. № 12233 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2016 г.; сумата от 46.92 лв. разноски по производството по ч. гр. д. № 9923 по описа на Районен съд – Пловдив, ІV бр. с. за 2016 г.

               ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37, да заплати на Г.С.П. с ЕГН **********,*** : сумата от 209.66 лв. разноски по производството по гр. д. № 12233 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2016 г. и сумата от 134.78 лв. разноски по производството по ч. гр. д. № 9923 по описа на Районен съд – Пловдив, ІV бр. с. за 2016 г.

               Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмчен срок от връчването му на страната.

СЪДИЯ : /п./ Таня Букова

               Вярно с оригинала!                                

               ММ