№ 1286
гр. Варна , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100500934 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е въззивно, образувано по въззивна жалба вх.рег.№
266661/28.01.2021г на ПЛ. ХР. Н. срещу решението № 2616710/14.12.2020г на ВРС-ХIс-в
по гр.д. № 4425/2020г, с което е предоставено упражняването на родителските права по
отношение на детето Ю. Пл.Н.а ЕГН ********** на майката ЕК. АЛ. М. ЕГН **********,
определен е режим на лични отношения на бащата ПЛ. ХР. Н. ЕГН ********** с детето Ю.,
както следва:
- всяка втора и четвърта седмица от месеца от 14ч в събота с преспиване в дома на
бащата до 18ч в неделя;
- за Коледните и Новогодишните празници - от 16ч на 25.12. до 16ч на 27.12. всяка
нечетна година и от 16ч на 30.12. до 16ч на 01.01. всяка четна година;
- тридесет дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск;
ОСЪДЕН е ПЛ. ХР. Н. да заплаща в полза на детето Ю. чрез нейната майка и законен
представител Е. Ал.М., месечна издръжка в размер на 300лв, считано от датата на
предявяване на ИМ в съда - 12.05.2020г, с падеж първо число на месеца, за който се дължи
1
издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, на осн.чл.143 СК, както и издръжка за
минало време в размер на 250лв месечно, за периода от 12.05.2019г. до 11.05.2020г
включително, на осн.чл.149 СК.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от майката ЕК. АЛ. М..
В о.с.з. въззивникът чрез процесуалния си представител е направил изменение на
жалбата си по съображения, че тъй като не може да се свърже с дъщеря си, тя не вдигала
телефона, нито на баба си, дори за Коледа и рождения ден не успял да се свърже с дъщеря
си, затова, воден от преценката за добрия интерес на детето, преосмислил желанието си за
упражняване на родителските права. Счита, че поведението на детето говорело за нежелание
да общува с него, като мотивите за това предполага, че могат да бъда извлечени от
изслушването на детето в първата инстанция – че майката забранява да общува с бащата.
Факт е, че имало родителско отчуждение, както и че въззивникът имал желание да я вижда,
но счита, че ще причини дискомфорт, ако родителските права му бъдат предоставени.
Поради изложеното прави изявление за оттегляне на въззивната жалба в частта, в
която е поискал упражняването на родителските права да бъде предоставено на него, както и
определяне местоживеенето на детето също при бащата. Моли за прекратяване на
производството в тази част.
Вззивната жалба се поддържа по отношение РЛО и размер на издръжката, като
счита, че справедливият размер, дължим от бащата е 225лв, а за минало време – по 200лв
месечно.
ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“-ВАРНА, редовно призована, не
изразява становище по жалбата.
В о.с.з. отв.страна Е.А. М. изразява становище за допустимост на направеното
частично оттегляне на въззивната жалба и не възразява за прекратяването на производството
в тази част.
По отношение решението в частта му, с която е определен размерът на издръжката за
минало време, както и за в бъдеще, счита същото за правилно и законосъобразно и затова да
бъде потвърдено.
2
В исковата си молба ЕК. АЛ. М. излага, че с ответника ПЛ. ХР. Н. са живяли на
семейни начала няколко години от 2000г до 2012г на адреса в гр.Варна ул.„Кап.П.В." № 19.
От връзката си имат едно дете Ю., род.26.03.2007г
Твърди, че съвместният им живот не е продължил дълго поради твърде честите
конфликти, възниквали между тях.
Ответникът упражнявал често физическо и психическо насилие върху нея, удрял я,
крещял и я обиждал пред детето.
От м.май 2012г страните са разделени.
Твърди, че ответникът, въпреки, че се срещал с детето, на практика не участвал в
отглеждането и възпитанието й и не плащал издръжка.
Поради изложеното моли да бъде постановено решение, с което
- да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето на
майката;
- да бъде определено местоживеенето на детето при майката;
- да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето, както следва: всяка
втора и четвърта седмица от месеца от 14ч в събота с преспиване до 18ч в неделя, по 3 дни
от Коледните и Новогодишните празници /от 14ч на 25.12. до 18ч на 28.12/ и тридесет дни
през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск
- да бъде осъден бащата да заплати месечна издръжка за минало време в полза на детето в
размер на 350лв за периода от 12.05.2019г до 11.05.2020г, вкл.;
- да бъде осъден бащата да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 350лв,
считано от датата на завеждане на ИМ в съда - 12.05.2020г до настъпване на законни
причини за изменянето или прекратяването й.
Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът ПЛ. ХР. Н. в срока по чл.131 ГПК е депозирал писмен отговор със
становище, че счита иска за допустим и частично основателен.
Не оспорва упражняването на родителските правата над детето Ю. да бъде
предоставено на майката само при условие, че детето живее заедно с майката в гр.Варна.
3
Не оспорва местоживеенето на детето да бъде определено при неговата майка.
Моли за определяне РЛО с дъщеря му Ю., както следва:
- всяка втора и четвърта седмица от месеца от 14ч в събота с преспиване в дома на
бащата до 18ч. в неделя, като бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща в
дома на майката;
- всяка първа и трета сряда от месеца от 19ч с преспиване в дома на бащата, като
бащата взима детето от дома на майката,
- от 14ч на 25.12 до 18ч на 28.12 в нечетна година и от 14ч на 30.12. до 18ч на 02.01.
всяка четна година, като за четна година се определи тази, в която се намира 30.12.;
- един ден с преспиване на 3 март в четна година;
- един ден с преспиване на 22 септември в нечетна година;
- един ден с преспиване за рождения ден на детето Ю. Н.а, като на четна година ще
бъде на 26.03., а на нечетна - 27.03.;
-един ден с преспиване за рождения ден на бащата - 20.07.;
- 5 /пет/ дни през пролетната ваканция на всяка нечетна година и 5 /пет/ дни през
зимната ваканция на всяка четна година;
- един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, като тя
следва до 01 юни да уведоми бащата чрез електр.поща за планувания отпуск, а ако не го
стори - бащата има право сам да определи дните, през които взема детето, като уведоми
майката за това, чрез електронна поща.
Моли да бъде осъден да заплаща минималния размер издръжка, съобразен с
възможностите му и материално състояние, и нуждите на детето Ю. П. Н.а.
Моли да не бъде присъждана издръжка за минало време или ако такава бъде
присъдена, то същата да бъде определена по нейния минимален размер.
По отношение на търсената от ищцата издръжка в размер на 350лв излага, че детето
Ю. нямала специални нужди, развивала се нормално; ако занапред бъде записана в
Национално училище по изкуствата „Добри Христов" или Хуманитарна гимназия
„Константин Преславски", няма да се налагат да правят транспортни разходи до работата и
до училището.
Възразява срещу твърдението на ищцата, че не бил заплащал издръжка за дъщеря си
от 2012г. Не само, че бил заплащал, но се грижил и за поддръжката на дома им, на
4
автомобила, тримата ходили на екскурзии всяко лято, излизали заедно на вечери,
прекарвали уикендите заедно, като разходите за това са покривали изцяло от ответника. Той
купувал дрехи, техника и много други вещи. Давал на майката пари на ръка, тъй като
отношенията им са били нормални, въпреки че не съжителствали заедно.
За да поддържа този статус на живот му се е налагало да прибягва до теглене на заеми
/потребителски кредити/, тъй като с учителската си заплата не успявал да покрие тези
разходи.
Отделно от това ответникът живеел с възрастната си майка, за която полагал грижи –
морални и материални.
Твърди и че понастоящем имал задължение към банкова институция - кредит с
месечна вноска в размер на 491,67лв, който бил общо в размер на 44000лв. Тази сума
представлява предоговорени потребителските кредити от предходни години.
Предвид горното ответникът не може да си позволи да плаща издръжка в искания от
ищцата размер. Ако издръжката бъдела определена в претендирания размер, то той щял да
се лиши от елементарната възможност да си позволи да почерпи детето си, да я изведе
някъде или да й купи, каквото и да било.
Счита, че било редно при определяне размера на дължимата издръжка, съдът да
съобрази нуждите на издържания и възможностите на издържащия. Ето защо счита, че може
да заплаща минималния размер на издръжка, съобразно чл.142 ал.2 СК.
Контролиращата страна Дирекция "Социално подпомагане"-гр.Варна не е
изразила становище.
СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с
въззивната жалба, всички събрани доказателства по делото, относими към спора, приема за
установено от фактическа страна:
Между страните не е спорно, че страните по делото са родители на детето Ю.,
род.26.03.2007г /14год./, вече непълнолетна, която през учебната 2020/2021г е била записана
в 8м-и клас на Национално училище по изкуствата „Проф.Веселин Стоянов“ –Русе.
От у-я за получени възнаграждения, издадени от СУ„Св.Кл. Охридски“-Варна е
видно, че ищцата е получавала за 2019г средномесечно БТВ от 1390,98лв и нетно–
1080,62лв.; а за 2020г м.01.2020г до м.10.2020г БТВ - 1664,56лв и нетно - 1291,34лв.
От у-е, издадено от Спортно училище „Георги Бенковски“-Варна е видно, че за
периода от м.07.2019г до м.06.2020г ответникът е получавал БТВ в размер на 1518,64лв.
Представени по делото са банкови удостоверения рег.№ 0301-20-00974/12.02.2020г,
от които е видно, че ответникът към 11.08.2020г е имал следните активни кредити:
5
1. Потребителски кредит по договор от 5.05.2020г с разрешен размер 41 000лв за срок
от 120 месеца с месечна вноска – 458,18лв; остатък по главницата – 40 189,27лв;
2. Потребителски кредит по договор от 15.07.2020г с разрешен размер 3 000лв за срок
от 120 месеца с месечна вноска 33,49лв ; остатък по главницата – 2 971,56лв.
3.Кредит овърдрафт с разрешен лимит 100лв.
4.Кредитна карта с разрешен лимит 1 000лв.
При изслушването на детето Ю. по реда на чл.15 ал.1 ЗЗДт, същото споделя, че се
чувствало най-добре при своята баба по майчина линия в гр.Русе, където е и ученичка в
НУИ; там имала собствена стая и ателие, което да ползва, защото рисува; споделила е
желанието си да продължи образованието си за архитект. Допълнителна причина да иска да
учи в гр.Русе е, че във Варна обстановката била много напрегната; баща й прекалявал с
алкохола, позволявал си да я обижда, както и майка й. Когато Ю. живеела в Русе, не се била
виждала с баща си нито веднъж; той й звънял много рядко, като се държал агресивно.
Изпращал й SMS с обидни думи като „идиотка“, лайно“ и др. Обстановката при баща й не
винаги била много приятна, т.к. не живеел в апартамента на баба й бо бащина линия Ю.,
както той твърдял, а в някаква маза, която дори не била негова.
Детето има желание да се вижда с баща си, но същевременно изказва притеснение от
срещите си с него, тъй като в един момент се държал като баща, какъвто се очаква да бъде, а
в следващия – се променял и започвал говори „по-тежки“ приказки, които не трябвало да ги
чува. Излага още, че той постоянно обиждал майка й по най – различни начини, обиждал и
самата нея.
Ю. споделя, че майка й е омъжена за Ж. Ж., с когото имат нормални
взаимоотношения. По нейните думи баща й обвинявал Ж. Ж., че ги бил разделил, но според
детето те никога не са били заедно и не са се разбирали добре; отдалечаването й от баща й
не било заради Ж., а заради неговото собствено поведение.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
Предвид направеното от въззивника частично оттегляне на въззивната жалба,
производството по делото следва да бъде прекратено в частта досежно упражняването на
родителските права и произтичащите от това определяне на местоживеене и РЛО.
Следва да се посочи, че в първоинст.производство бащата не е изявявал желание
родителските права по отношение на детето да му бъдат предоставени, а и не е оспорил
6
родителските качества на майката. Спорни между страните са били РЛО на бащата с детето,
както и размерът на дължимата от него издръжка за минало време иза в бъдеще, които
очертават пределите и на въззивното обжалване.
В останалите части решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
По режима на лични отношения.
От изложението на детето Ю., вече непълнолетна, съдът прави извод, че е с
адекватно за възрастта си интелектуално развитие. Направеният коментар на отношенията
между родителите й, на поведението на майка й, както и на баща й към нея, говорят за
осъзнатост и разграничаване на лошите отношения между родителите от тези към самата
нея, което говори че дори да се констатира конфликт на лоялност, същият не е силно
изразен, както и липсват индикации за синдром на родителско отчуждение.
С оглед на изложеното и предвид, че детето учи в гр.Русе, намира за подходящ
следният режим на лични отношения на бащата с дъщеря му Ю., както следва:
- всяка втора и четвърта седмица от месеца от 14ч в събота с преспиване в дома на
бащата до 18ч в неделя;
- за Коледните и Новогодишните празници - от 16ч на 25.12. до 16ч на 27.12. всяка
нечетна година и от 16ч на 30.12. до 16ч на 01.01. всяка четна година;
- тридесет дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
По отношение издръжката по чл.143 СК.
Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният
размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителя, който
я дължи. Алинея втора на чл.142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.
При определяне размера на издръжката за непълнолетното дете Ю. съдът съобразява
както нуждите й, обусловени от възрастта й и свързани с потребности от храна, облекло,
образователни, а също и като отчита, че учи рисуване в НУИ–Русе, което предполага
допълнителни разходи за необходимите за това консумативи.
Двамата родители работят като учители и по делото са събрани данни за доходите
им.Що се отнася до кредитите на ответника.От датите на договорите е видно, че същите са
сключени през 2020г. С постъпилите суми имуществото на ответника се е увеличило, а що
се касае до погасяването на самото задължение, то то не се конкурира с алиментното му
задължение към дъщеря му. С последното не се конкурира и задължението му за издръжка
7
към неговата майка, която попада сред субектите - носители на право на издръжка от втори
ред, съобразно нормата на чл.141 т.2 СК.
Така, отчитайки възрастта и потребностите на детето, възможностите на родителите,
икономическите условия в страната, инфлационните процеси, намира, че следва да бъде
определена месечна издръжка в размер на 450лв, от които бащата да заплаща 300лв предвид
работоспособната възраст, липсата на данни за влошено здравословно състояние и за
алиментни задължения към други низходящи. Останалата част следва да се поеме от
майката, върху която са и преките и непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието
на детето.
Издръжката се дължи, считано от датата на подаване на ИМ – 12.05.2020г.
По отношение издръжката за минало време, на осн.чл.149 СК
Такава може да бъде присъдена само за една година назад
Няма спор, че родителите са във фактическа раздяла от 2012г и че майката има нов
съпруг.
По делото не се установи за периода от 12.05.2019г до подаването на ИМ ответникът
да е престирал доброволно суми за издръжка, необходими за задоволяване на ежедневните
потребности на детето, в които не се включват подаръците за лични празници, както и
разходите, които бащата е направил за времето, когато е осъществявал РЛО.
Ето защо намира за основателен се явява и иска за издръжка за минало време в
размер на 250лв месечно, като за разликата над 250 лв до пълния претендиран размер от
350лв претенцията е отхвърлена и решението в тази част не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
По разноските.
Същите следва да останат в размерите, определени от РС за първата инстанция, а за
настоящата не следва да бъдат присъждани такива поради липсата на искане за това от
страна на въззиваемата.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 934/2021, образувано по подадената
от по ПЛ. ХР. Н. въззивна жалба вх.рег.№ 266661/28.01.2021г срещу решението на ВРС-
ХIс-в № 2616710/14.12.2020г по гр.д. № 4425/2020г в частите му, с които е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето Ю. Пл.Н.а ЕГН **********
8
на майката ЕК. АЛ. М. ЕГН **********, определено е местожиенето на детето при майката
ПОТВЪРЖДАВА решението, в частта, с която е определен режим на лични
отношения на бащата ПЛ. ХР. Н. ЕГН ********** с детето Ю., както следва:
- всяка втора и четвърта седмица от месеца от 14ч в събота с преспиване в дома на бащата
до 18ч в неделя;
- за Коледните и Новогодишните празници - от 16ч на 25.12. до 16ч на 27.12. всяка нечетна
година и от 16ч на 30.12. до 16ч на 01.01. всяка четна година;
- тридесет дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск; както и в
частта, с която Е ОСЪДЕН ПЛ. ХР. Н. да заплаща в полза на детето Ю., действаща със
съгласието на совята майка Е. Ал.М., месечна издръжка в размер на 300лв, считано от
датата на предявяване на ИМ в съда - 12.05.2020г, с падеж първо число на месеца, за който
се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване, на осн.чл.143 СК, както и
издръжка за минало време в размер на 250лв месечно, за периода от 12.05.2019г до
11.05.2020г включително, на осн.чл.149 СК.
Решението в частите, с които е отхвърлен искът за издръжка за бъдеще време за
разликата над 300лв до претендираните 350лв месечно , и за минало време за над 250лв до
350лв, не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Разноски за въззивното производство не се присъждат.
Решението в частта, с която е определен режим на лични отношения, може да се
обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД с касационна жалба в едномесечен срок от
уведомяването на страните; в частта, с която е определен размер на издръжката - не
подлежи на обжалване по арг.чл.280 ал.3 т.2 ГПК.
Самостоятелно обжалване на прекратителната част може с частна жалба пред
Апелативен съд-Варна в едноседмичен срок от уведомяването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9