РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. Варна, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Н.
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20223000500409 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадена
въззивна жалба от Ф. Ю. Н., чрез процесуалния му представител адв.М.М.,
против решение №134/09.06.2022г., постановено по гр.д.№530/21г. по описа
на ШОС, в частите му, с които: 1/ е отхвърлен предявеният от Ф. Ю. Н.
против Н. Р. Г. иск с пр. осн. чл.45 от ЗЗД в частта му за заплащане на сумата,
представляваща разликата над 5 000лв. до претендираните 85 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, преживени болки и
страдания от деликт, извършен от ответника на 24.12.2016г., като
неоснователен; 2/ е отхвърлен предявеният от Ф. Ю. Н. против Н. Р. Г. иск с
пр. осн. чл.86 от ЗЗД в частта му за заплащане на сумата, представляваща
разликата над 1 519, 46лв. до претендираните 25 900лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата, представляваща разликата над 5 000лв. до
85 000 лв., за периода от 24.12.2018г. до 21.12.2021г., като неоснователен; 3/ е
осъден Ф. Ю. Н. да заплати на Н. Р. Г. разноски по делото в размер на 1 317,
70лв. В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е
неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира
да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените
искове бъдат уважени и за посочените им части. Претендират се разноски.
1
Въззиваемият Н. Р. Г. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока
по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.С.Т. поддържа
становище за нейната неоснователност и моли решението на ШОС да бъде
потвърдено в обжалваните му части.Претендира разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба ищецът Ф. Ю. Н. излага, че с влязло в сила решение,
постановено по гр.д.№111/19г. по описа на РС-Нови пазар, ответникът Н. Р. Г.
е осъден да му заплати сумата от 5 000лв. по предявен и уважен в цялост
частичен иск, целият с цена 90 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат от виновно противоправно
деяние, осъществено от ответника на 24.12.2016г., ведно със законна лихва,
считано от деня на увреждане.Спрямо ответника е одобрено на 29.11.2017г.
споразумение по НОХД №532/17г. по описа на РС-Нови пазар, с което
същият е признат за виновен в това, че на 24.12.2016г. му е причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване в движението на долен
десен крайник и разстройство на здравето, временно опасно за живота,
обусловено от травматичния субдурален хематом, което деяние представлява
престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК. Вследствие на мозъчната травма
изпаднал в състояние на безсъзнание, а след това в кома. Бил е опериран на
25.12.2016г. с отстраняване на част от черепа, при последваща операция на
04.07.2017г. му била направена пластика с изкуствено възстановяване на тази
отстранена част. В хода на лечението търпял съпътстващите го болки и
неудобства. Въпреки проведеното оперативно и постоперативно лечение и
извършената физиотерапия, по отношение на десния долен крайник била
обективирана ограничена подвижност на ходилото, тежест в тазобедрената
става надолу с липса на чувствителност на ходилото, определена като
централна спастична монопареза, в резултат от което е налице и затруднена
походка. Уврежданията са установени контролно на 10.05.2017г. в
констатация от медицински изследвания, представените документи и мотиви
за експертно решение на ТЕЛК от 10.05.2017г., определило 60%
нетрудоспособност за срок от 1 година. И понастоящем следствие от засягане
на главния мозък от травмата в главата е налице увреждане, непозволяващо
този крайник да се ползва пълноценно, което ще продължи доживотно. По
същата причина е налице и частична загуба чувствителността на пръстите на
дясната ръка, както и обема им на задвижване и захват, засегната е походката
му и способността му на свободно и пълноценно придвижване, налице е
нарушаване на вестибуларната функция и на паметта като мозъчна дейност.
Предписано му да не стои на слънце, да не консумира алкохол, да няма
физическо напрежение, да не осъществява резки движения и др., които са с
краен времеви хоризонт до живот. Предвид изложеното претендира
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 85 000лв., представляваща
остатъкът от общото му вземане от 90 000лв., представляващо обезщетение за
претърпените в резултат от деянието на ответника гореописани
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано
2
от 24.12.2018г. до датата на исковата молба-21.12.2021г. в размер на 25
900лв., както и законна лихва, от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Ответникът Н. Р. Г. в депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от
ГПК оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени. Излага, че в
мотивите на решението, с което е уважен предявеният против него частичен
иск, е прието, че е налице съпричиняване от страна на ищеца в размер на 20%
спрямо окончателния размер на обезщетението. Оспорва твърденията на
ищеца, че е налице невъзстановена чувствителност, респект. липса на
усещане на долен десен крайник при ходене, която ще продължи доживотно,
както и частична загуба чувствителността на пръстите на дясната ръка.
Съгласно влязлото в сила решение по частичния иск, към момента на това
производство е установено, че е налице възстановяване на ищеца от
последиците от травмата. Същият няма затруднения при ходене. Твърди, че
дадените на ищеца медицински предписания не се спазват от същия. Прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение претенцията за
присъждане на законна лихва.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Предявени са частичен иск с пр.осн. чл.45 от ЗЗД и иск с пр.осн. чл.86 от
ЗЗД.
От приобщените към доказателствения материал НОХД №532/17г. по
описа на РС-Нови пазар и гр.д.№111/19г. по описа на РС-Нови пазар, се
установява, че с одобрено споразумение от 29.11.2017г. по посоченото
наказателно дело Н. Р. Г. е признат за виновен в това, че на 24.12.2016г. е
причинил на Ф. Ю. Н. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затруднение в движението на десния долен крайник, разстройство на
здравето, временно опасно за живота, обусловено от травматичния
субдурален хематом, което деяние представлява престъпление по чл.129, ал.2,
вр. ал.1 от НК, а с влязло в сила решение №160/15.05.2019г., постановено по
гр.д.№111/19г. по описа на РС-Нови пазар, е уважен в цялост предявеният от
Ф.Н. против Н.Г. частичен иск/целият в размер на 90 000лв./, като ответникът
е осъден да му заплати претендираната сума от 5 000лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на непозволено
увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда/определение/
по НОХД №532/17г. на РС-Нови пазар, ведно със законна лихва от
предявяване на иска-21.01.2019г., както и законна лихва за периода от
24.12.2016г. до 21.01.2019г. в размер на 1 054, 18лв.
Съгласно показанията на св.Р.Н. /брат на ищеца/ през последните две
години брат му не е добре с десния крак и с главата. Падал, спъвал се и
забравял. Понякога, когато видел свои познати или приятели, не ги познавал,
обърквал се.Забравял конкретни случки, забравял неща, за които са
3
разговаряли предния ден, като с течение на времето нещата ставали по-
зле.Знае, че пиел хапчета за главата.Не си усещал десния крак. Дясната му
ръка не държи добре, не може да вдига тежко. Шофира рядко, в градски
условия.На далечни разстояния не ходи. Пред него не е употребявал
алкохол.Други хора са му казвали, че употребява алкохол, наркотици.
Съгласно показанията на св.Г.Георгиева същата съжителства на семейни
начала с ответника от 15 години.На 24.12.2016г., вечерта, голямата й дъщеря
Селин, която е дете на ищеца, поискала да бъде с баща и му се обадила да я
вземе. Свидетелката изпратила майка си да придружи детето до входната
врата на двора, за да я вземе баща й.Той обаче се развикал и започнал да ги
обижда и да се заканва с думите „мръсни гяури, българи, ще ви убия“,
излязла и свидетелката и той започнал да я бута, да й удря шамари, бутал и
майка й, която залитнала и щяла да падне върху малката й дъщеря, която
също излязла в двора и се уплашила много.Когато Ф. започнал прекалено
много да я удря, извикала за помощ Н., за да й помогне. Той излязъл и
няколко пъти го предупредил да ги остави, да не ги заплашва, да се прибира,
въпреки което Ф. продължил.Започнал да удря и Н., хванал го за бузите,
ударил го силно, обиждал го и тогава Н. не издържал, отишъл до къщата и
взел бухалка.Ударил първо по вратата предупредително, но Ф. продължил и
тогава Н. го ударил с бухалката по главата.Ф. е конфликтен, груб и арогантен,
често ги тормози, провокира, имала издадена ограничителна заповед да не се
доближава до нея. Когато се разделили, детето им било на 5 месеца, избягала
от него, преместила се в друг град, но тормозът продължил. По време на
личните контакти на Селин с баща й, той идва да я вземе с колата си, виждат
се и по-често от определеното, тя му звъни и той идва да я вземе. Излизат
заедно, ходят на почивки заедно, ходят на море, той шофира личния си
автомобил.Детето не й е споделяло баща й да забравя или да се обърква.
Споделяло е, че излиза в чужбина, че ходи в Турция, в Австрия, че го няма по
1-2 седмици.Свидетелката е виждала как ищеца ходи пеша из града и не
залита.
Съгласно показанията на св.М.Г. същата е майка на св.Г.Георгиева.На
24.12.2016г., вечерта, голямата й внучка се обадила на баща си да дойде да я
вземе. Когато дошъл бил пиян.Започнал да блъска по вратата, да крещи „вие
какви сте, защо ще гоните детето“, наричал ги гяури, излязла дъщеря й, той
продължил да вика, да крещи, започнал да удря дъщеря й по лицето, по
главата, по ръката, блъснал свидетелката, която щяла да падне, захванала се
за мрежата, малкото дете се разревало, Н. тогава взел бухалката. Първо се
помъчил да го избута навън, увещавал го да се прибере, после го ударил.
След инцидента Ф. продължава да пие, виждала го и пиян. Кара по всяко
време колата си, не му пречи, пеша не е идвал да взема дъщеря си, винаги с
колата. Води дъщеря си с кола на море. Не го е виждала да куца. Когато идва
да взема детето, свидетелката рядко е говорила с него. Виждала е, че след
удара Ф. разговаря по-бавно с детето, по-нервен е понякога. Детето е
споделяло, че баща й не се държи както по-рано, настройвал я повече против
4
тях
Съгласно заключението на СМЕ от 20.04.2022г. и обясненията на в.л. в
о.с.з. на 10.05.2022г. на 24.12.2016г. ищецът е претърпял инцидент, при който
вследствие нанесен му силен удар с твърд объл предмет в дясната половина
на главата, получил вътречерепно усложнение, изразяващо се в остър
травматичен масивен субдурален хематом. Бил е с реална опасност за живота,
проведено му е спешно оперативно лечение за евакуация/отстраняване/ на
хематома. След отзвучаване на острия период е проведена двигателна
рехабилитация за възстановяване движенията на крайниците, а впоследствие
и операция за възстановяване на костния дефект на черепа в лявата теменна
половина, получен при първата операция. Обичайният възстановителен
период след подобен инцидент е 6 месеца, това, което не се възстанови в него
остава трайно и невъзстановимо. В редки случай може да продължи 1-2
години възстановяването.Непосредствено след инцидента и по време на двете
операции болките в областта на главата са били силни, после са намалели.
Страданията на ищеца произтичат от нарушена двигателна активност,
забавения мисловен процес, както и паметови, и равновесни нарушения. В
началото те са били по-силни, като впоследствие са отпаднали до умерена
степен, но понастоящем не са напълно отзвучали и по всяка вероятност ще
останат трайни. Ищецът е възстановен, но не в пълна степен, в смисъл, че
може да се движи и обслужва самостоятелно, но не е напълно трудоспособен.
Установените към момента на прегледа от в.л. увреждания са травмена
енцефалопатия с наличие на огнищни и общомозъчни отпадни неврологични
процеси, изразяващи се в долна дясна монопареза в умерена степен
/ограничени и затруднени активни движения за десния крак/ и намалена
чувствителност за същия, нарушено равновесие, което засега се компенсира
със зрението, но може да се засили, забавена мисловна дейност, придружена
от бързо забравяне на скоро случили се настоящи и предстоящи събития,
дати, имена, географска дезориентация. Паметовите нарушения, забавената
мисловна дейност и географска дезориентация в.л. установило от проведения
при прегледа разговор с ищеца. Когато го попитал, посочвайки му пръстена
на безимения си пръст, какво е това, той се замислил и казал „пръстен“, но
когато го попитал защо го носим, той не могъл да отговори.
Съгласно разрешенията, дадени в т.2 от ТР №3/2016 от 22.04.2019г. на
ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се
ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на
спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск
за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право. В мотивната му част е посочено, че
независимо, че с частичния иск се търси защита в ограничен обем, въведеното
основание на иска като правопораждащ юридически факт е единно и
неделимо, както при предявен частичен иск за част от вземането, така и при
последващия иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо
от същото право.При уважаване на частичния иск обективните предели на
5
СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством
правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението
произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до
признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че
общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за
частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от
последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от
вземането.В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита
е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно
материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения
преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също
вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото
и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков
процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на
вземането и правната му квалификация.Формираната СПН на решението по
частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и
правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите
правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на
материалното правоотношение, от което произтича спорното право.
Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането
не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била
предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез
плащане, прихващане или по друг начин. Правоотлагащите възражения по
отношение на останалата част от вземането също не се преклудират, защото е
възможно да се твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост.
Въз основа на приетото в цитираното ТР е формирана трайна
понастоящем съдебна практика - напр. Решение №89/28.01.2020г. по т.д.
№2741/15г., ВКС, I т.о., Решение №20/30.06.2020г. по т.д.№376/18г., ВКС, I
т.о., Решение №65/31.05.2022г. по гр.д.№3185/21г., ВКС, I гр.о. В този см. и
определение №60243/22.06.2021г. по ч.т.д.№918/21г., ВКС, I т.о., и
определение №448/14.07.2022г. по т.д.№1243/21г., ВКС, II т.о. Обобщено в
практиката от т.о. се приема, че обективните предели на формираната СПН по
предявен първи частичен иск за обезщетение за вреди включват в своя обхват
веднъж установения като „справедлив“ размер на дължимото обезщетение за
неимуществените вреди на ищеца, както и че съдът, сезиран с иск за остатъка
от обезщетението, е обвързан от преценката на съда, произнесъл се по
частичния иск, относно полагащия се справедлив размер на обезщетението, с
оглед установеното съдържание на вредите. Така, защото определянето на
справедлив размер на дължимото обезщетение е резултат от съобразяване на
фактите, досежно съдържанието, интензитета и продължителността на
обезщетимите вреди и по същество обективира признание за тяхното
съществуване, като основание за пораждане правото на обезщетение в така
определимия от съда, по справедливост, общ размер.Според посоченото
решение на гр.о., въпреки че СПН на решението по първия частичен иск не се
6
разпростира върху определения общ размер на паричното обезщетение за
неимуществени вреди, съдът, който разглежда втория частичен иск, следва да
обоснове извода си защо приема различен общ размер на обезщетението. И по
двата частични иска се преценяват конкретните обстоятелства, посочени в
ППВС №4/1968г. и в последващата практика на ВС и ВКС по чл.52 от ЗЗД.
При едни и същи обстоятелства обаче съдът по втория частичен иск следва да
определи същия общ размер на обезщетението, който е бил определен и при
първия частичен иск, като в противен случай критерият за справедливост ще
бъде нарушен. Различният общ размер на обезщетението може да бъде
мотивиран от съда по втория частичен иск с обстоятелства, които не са били
обсъждани при разглеждането на първия частичен иск, но само ако те са в
предмета на делото /например когато се касае за пропуск на съда по първия
частичен иск, който не е обсъдил определени обстоятелства, въпреки че е бил
длъжен да ги обсъди/.Тук е необходимо да се прецени кои факти и
обстоятелства са в предмета на делото, като се направи разлика между
бъдещите вреди, които са в предмета на делото по първоначално заведените
искове за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане, и случаите на
ексцес, които не са в предмета на делото.Бъдещи вреди са тези, които все още
не са настъпили при определяне на справедливия размер на обезщетението,
но могат да бъдат предвидени при наличие на медицинска прогноза за
неблагоприятно развитие на заболяването.
Приема се в посочената практика и безпротиворечиво, че силата на
пресъдено нещо на решението в производството по уважен частичен иск за
обезщетение за вреди от непозволено увреждане се разпростира и върху
приетия за установен размер на съпричиняването, поради което съдът,
разглеждащ претенцията за останалата част от обезщетението, не може да
преразглежда отново въпроса за наличието на принос на пострадалия и
размера на съпричиняването.Така защото възражението на ответника за
недължимост на част от претендираното обезщетение поради принос на
пострадалото лице, представлява правоизключващо възражение, относимо
към размера на дължимото обезщетение. При своевременно въведено в
производството по частичния иск възражение за съпричиняване, наличието на
принос на увредения към настъпване на увреждането като правно значим
факт, обуславящ приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД, се обхваща от силата на
пресъдено нещо на решението по частичния иск.
Съобразявайки така формираната практика, съдът приема следното.
Исковата молба, инициирала производството по гр.д.№111/19г. по описа
на РС-Нови пазар, и тази, инициирала настоящото производство, са с
абсолютно идентично съдържание по отношение на описанието на
причинените на ищеца неимуществени вреди/физически и психически болки
и страдания/, чиято обезвреда се претендира /травматичен субдурален
хематом, начинът по който е причинен от ответника, състоянието на ищеца в
следствие същия /разстройство на здравето, временно опасно за живота/,
последвалото му оперативно лечение, втората операция от 04.07.2017г. за
7
възстановяване отстранената част от черепа, ограничена подвижност на
ходилото на десния крак, непозволяваща този крайник да се ползва
пълноценно, затруднена походка, което ще продължи доживотно, тежест в
тазобедрената става надолу с липса на чувствителност на ходилото, частична
загуба чувствителността на пръстите на дясната ръка, както и обема им на
задвижване и захват, нарушаване на вестибуларната функция и на паметта
като мозъчна дейност/. Всички тези твърдени обстоятелства са били обсъдени
и взети предвид от съда по първия частичен иск, който по отношение на
тяхната установеност е базирал изводите си на събраната по делото
медицинска документация, събраните гласни доказателства и заключение на
вещо лице по СМЕ от 17.04.2019г.В настоящото производство, според
изложеното в исковата молба, ексцес не се твърди. По делото са приобщени
идентични писмени доказателства като медицинска документация/чрез
приобщаването на писмените доказателства, приети като такива по гр.д.
№111/19г. по описа на РС-Нови пазар - епикризи от болничните
пролежавания, амб. лист от 15.05.2017г. и решение на ТЕЛК от 10.05.2017г./,
няма събрани нови такава, вкл. ново извършено преосвидетелстване от ТЕЛК
след изтичане на срока/10.05.2018г./ на цитираното решение на ТЕЛК,
свидетелите Р.Н., Г.Г. и М.Г. са разпитани като свидетели и по първото дело.
Заключенията на в.л. са сходни, различават се само относно крайния извод на
СМЕ от 20.04.2022г. за паметовите нарушения, забавената мисловна дейност
и географска дезориентация. По същество в тази си част експертизата от в.л.
невролог е изготвена единствено на база субективно споделеното от ищеца
при проведения разговор, като съдът приема, че само въз основа твърдяното
от ищеца тези обстоятелства не могат да се приемат за безспорно установени,
вкл. и защото другото събрано доказателство са показания на изключително
близък роднина, които следва да се ценят при условията на чл.172 от ГПК, а
други доказателства, които да ги подкрепят няма. По отношение на
нарушената двигателна активност в.л. е посочило, че оплакванията не са
напълно отзвучали и по всяка вероятност/т.е. по предположение на в.л./ ще
останат трайни, като се касае за долна дясна монопареза в умерена степен, т.е.
мускулна слабост на десния крак, водеща до ограничени и затруднени
активни движения за десния крак. Същевременно свидетелите, вкл. воденият
от ищеца, едностранчиво сочат, че той шофира редовно лекия си автомобил,
която дейност сама по себе си изисква нормални физически умения и
рефлекси, както на десния крак, така и на дясната ръка, поради което следва
да се приеме, че и по отношение на тази дейност не са установени различни
обстоятелства от тези по първия частичен иск. При наличието на едни и същи
обстоятелства, съдът приема, в съответствие с горецитираната практика на
ВКС, че следва да се определи същият общ размер на обезщетението, който е
бил определен и при първия частичен иск, като в противен случай критерият
за справедливост ще бъде нарушен. Общият приет размер по първия частичен
иск възлиза на 12 000лв. Също споделяйки посочената практика, приема, че
формираната СПН в производството по уважения частичен иск за
8
обезщетение за вреди от непозволено увреждане се разпростира и върху
приетия за установен размер на съпричиняването, поради което съдът,
разглеждащ претенцията за останалата част от обезщетението, не може да
преразглежда отново въпроса за наличието на принос на пострадалия и
размера на съпричиняването. С решението по първия частичен иск е прието,
че е налице съпричиняване в размер на 20%, поради което и този процент
съдът прилага по отношение на общия размер, като така обезщетението
възлиза на 9 600лв. С първия иск са присъдени 5 000лв., т.е. остават 4 600лв.
Претенцията по втория частичен иск е уважена с влязлата в сила част от
решението на ШОС до размера от 5 000 лв., който е по-голям от посочения.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че след като споразумението по
НОХД №532/17г. е одобрено без участието на пострадалия, а установените по
настоящото дело факти категорично сочат на установен опит за убийство,
което е основание за възобновяване на наказателното дело, то тези факти
априори изключват възможността за съпричиняване.Съдът е обвързан по реда
на чл.300 от ГПК от одобреното по НОХД №532/17г. споразумение, и не би
могъл да приеме, че ответникът със същото деяние не е извършил това
престъпление, а престъплението опит за убийство.Извън горното, по
отношение на приетото съпричиняване, настоящият съд се е основал на
формираната СПН по предходното дело, поради което и не е преразглеждал
отново въпроса за наличието на принос на пострадалия и размера на
съпричиняването.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният втори
частичен иск е неоснователен за разликата над присъдените с влязлата в сила
част от първоинстанционното решение 5 000лв. до претендираните 85 000лв.
Поради неоснователността на главния иск, неоснователен е и акцесорният за
законна лихва от 24.12.2018г. до датата на исковата
молба.Първоинстанционното решение в обжалваните му части като краен
резултат следва да бъде потвърдено. На осн. чл.78, ал.3 от ГПК въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сторените от него пред
въззивна инстанция разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в
размер на 1 400лв., заплатено в брой, съгласно представения договор за
правна защита и съдействие от 16.08.2022г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №134/09.06.2022г., постановено по гр.д.
№530/21г. по описа на ШОС, в частите му, с които: 1/ е отхвърлен
предявеният от Ф. Ю. Н. против Н. Р. Г. иск с пр. осн. чл.45 от ЗЗД в частта
му за заплащане на сумата, представляваща разликата над 5 000лв. до
претендираните 85 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, преживени болки и страдания от деликт, извършен от ответника на
24.12.2016г., като неоснователен; 2/ е отхвърлен предявеният от Ф. Ю. Н.
9
против Н. Р. Г. иск с пр. осн. чл.86 от ЗЗД в частта му за заплащане на сумата,
представляваща разликата над 1 519, 46лв. до претендираните 25 900лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата, представляваща
разликата над 5 000лв. до 85 000 лв., за периода от 24.12.2018г. до
21.12.2021г., като неоснователен; 3/ е осъден Ф. Ю. Н. да заплати на Н. Р. Г.
разноски по делото в размер на 1 317, 70лв.
ОСЪЖДА Ф. Ю. Н., ЕГН **********, да заплати на Н. Р. Г., ЕГН
**********, сумата от 1 400лв., представляваща съдебно-деловодни разноски,
сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10