№ 420
гр. П., 09.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на девети септември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
при участието на секретаря В.Б.
и прокурора С. Г. Я.
Сложи за разглеждане докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско
дело № 20245200100252 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Ищецът К. Г. В. не се явява редовно призован. За него се явява адв. М. Д. от
САК редовно упълномощена.
За Прокуратурата на РБългария и ОП-П. се явява прокурор С. Я..
Адв. Д.: – Да се даде ход на делото.
Прокурорът: – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което и на основание чл. 142 ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. Д.: - Поддържам ИМ. Поддържам и възражение отговор на
отговора на Прокуратурата, който съм внесла. Нови факти и обстоятелства
няма да сочим. Прокурорът да изясни кое от основанията по чл. 2 ал.1 т. 3
оспорва.
Прокурорът: - В отговора е отговорено.
Адв. Д.: - Във възражението, което направих по писмения отговор на
Прокуратурата съм направила една съпоставка и анализ на движението на
двете дела, които са водени срещу ищеца В.. От тях се налага извод, че това
дело, което се разглежда сега има съвсем различен ход, както и време. В
единият случай е 8 години, минало е през съдебни фази, със съдебно
1
производство, с постановяване на присъди, докато при другото имаме
връщане от разпоредително заседание и продължаване на ДП и разследване.
Относно вредите: следва да се игнорира това неморално разбиране, че
ако по отношение човек са образувани пет наказателни дела или две дела с по
пет обвинения, той търпи същите вреди, както ако има едно обвинение. Това е
разгулност. Не би могло да не се цени човешкото право на свобода, на
неприкосновеност. Кой и как би могъл да върне на този човек осемте години?
С какво ще замените липса на пътуване, на реализация на свобода. И тъй като
няма методика за разграничаване на вредите, то считам, че един психолог би
могъл със своя опит и познания да ориентира съда какви са вредите от едното
и другото наказателно производство. Делото, на което се спира прокуратурата
е № 321 и следва да се разгледа от АС – П.. При него този съд е определил
30 000 лв. обезщетение, като казва, че намалява дължимото обезщетение на
30 000 лв. без да сочи размера, колко според него е общото глобалното
обезщетение, което трябва да бъде определено, поради което и без да знам
защо го намалява, по какви съображения и с какъв процент, аз считам, че все
пак едно вещо лице ще помогне. Нашето становище е, че независимо, че са
текли няколко паралелни наказателни производство няма пречка, дори е
основателно, да се претендира обезщетение за всяко едно по отделно, защото
не е възможно ищецът да търпи едни и същи по интензитет вреди от няколко
на брой наказателни производства. Те винаги са различни и според
интензитета по всяко едно от тях се дължи обезщетение. ВС няма наложена
утвърдена съдебна практика. Има дела, по които се определя по всяко едно
поотделно, като срокът се засича в някаква рамка, както и тук имаме засичане.
Прокурорът: - Оспорвам исковата молба. Поддържаме отговора. При
наличието на друго наказателно производство с подобни претенции това би
следвало да рефлектира при приключване на настоящото гражданско дело.
Имам предвид при определяне на размера на обезщетението. Основно при
определяне размера на обезщетението в тази насока.
Съдът при условията на чл. 146 от ГПК след провеждане на процедурата
по чл. 143 от ГПК пристъпи към доклад по делото.
Производството по делото е образувано по предявен иск от К. Г. В.,
ЕГН **********, от гр. Б., ул. „ Г.Б. ” № 19, чрез пълномощника си адв. М. Д.
2
(САК) против Прокуратура на Република България, представлявана от
Главния прокурор, с адрес гр.С., бул.”Витоша” №2. В исковата молба са
изложени следните обстоятелства:
Твърди се, че с постановление от 12.06.2014 г. по пр.пр. № 1260 /2014 г.
по описа на ОП-П. било образувано наказателно производство срещу кмета на
Община Б. - К. В. за престъпление по чл.282 ал.2 пр.1 и 2 вр. ал.1 НК.
Разследването се водило по ДП №106/2014 г. по описа на ОД МВР- П. ,
изпратено на НСлС и регистрирано като ДП № 30/ 2016 г. по описа на НСлС -
С., прието по компетентност по пр.пр. № ... г. в СП и продължило като ДП №
... г. по описа на CO-СП /закрити/, след което и върнато под този № ... г. на ОП
- П..
Сочи се, че посоченото ДП било образувано против ищеца за това, че на
20.08.2013 г. в гр.Б., в качеството си на длъжностно лице - Кмет на Община Б.
сключил Договор № 107 от същата дата с фирма „Елинорд - Металс“ ЕООД, с
цел да набави имотна облага за фирмата „Елинорд - Металс“, ЕООД, като
нарушил разпоредбите на чл.2, ал.1 и т.2 от Наредбата за възлагане на малки
обществени поръчки, с което причинил немаловажна вреда за Общината -
престъпление по чл.282, ал.2 вр. ал.1 от НК.
От датата на образуване на ДП били извършени множество процесуално
следствени действия, в резултат на с постановление от 14.07.2017 г. ищецът
бил привлечен в качеството на обвиняем, за това, че в периода от 20.08.2013 г.
до 20.08.2014г. в гр. Б. в качеството си на длъжностно лице по смисъла на
чл.93, т.1, б. „б“ НК - кмет на Община Б., умишлено не положил достатъчно
грижи по изпълнение на възложената му работа по Решение №
2338/31.01.2013 г. на Общински съвет - гр. Б. за изваждане и продажба на
тръби от напорен водопровод в землището на община Б., като общинско
имущество, описани подробно в ИМ, при което са последвали значителни
щети за Община Б. в размер на 48 745.10 лв. - престъпление по чл.219, ал.3, вр
ал. 1 от НК. Определена била мярка за неотклонение „парична гаранция” в
размер на 5000 лв., внесена по сметка на НСлС в определение 14- дневен срок.
Същият ден ищецът бил разпитан в качеството на обвиняем, а на
03.08.2017 г., наблюдаващият прокурор му наложил мярка „забрана за
пътуване зад граница“. На 14.09.2017 г. му били предявени материалите от
разследването, като делото било изпратено на ОП-П. с мнение за
3
прекратяване поради липса на данни за престъпление, чл.24 ал.1, т.1 от НПК.
На 24.10.2017 г. наблюдаващият прокурор призовал ищеца за ново
привличане като обвиняем, разпит и предявяване на разследването, като при
новото обвинение бил разширен периодът на описаната престъпна дейност -
от 31.01.2013 г. до 20.08.2014 г. и били прередактирани четирите нарушения
по Наредбата и ЗМСМА.
След проведен разпит на ищеца и извършено предявяване на
разследването, на същата дата - 24.10.2017 г. бил внесен обвинителен акт и
образувано НОХД № ... г. на ПзОС срещу него. Било насрочено
Разпоредително заседание за 21.12.2017 г., отложено поради неявяване на
представител на Община-Б., като ощетено ЮЛ. При второто разпоредително
заседание, проведено на 18.01.2018 г. в присъствие на назначен особен
представител на Община-Б., съдът прекратил съдебното производство заради
допуснати нарушения на процесуалните правила, като отменил мярката за
неотклонение на ищеца.
След внесен протест съгласно Определение от 09.03.2018 г. по ВНЧД №
126/2018 г. на ПАС делото било върнато за разглеждане и насрочено за
26.04.2018 г. Даден бил ход на делото и особения представител на Община - Б.
бил конституиран като граждански ищец за сумата 48745.10 лв.
Мярката за неотклонение на ищеца „парична гаранция“ и
административната мярка били отменени, но след с Определение №
395/08.06.2018 г. по ВНЧД № ... г на ПАС, въззивния съд уважил протеста,
внесен срещу това произнасяне.
Твърди се, че до приключване на първоинстанционното производство
били проведени общо 19 съдебни заседания, като на 12.03.2020 г. била
постановена присъда № 8, с която подсъдимият бил признат за невиновен и
оправдан по обвинението в извършване на престъпление по чл.219 ал.3 НК.
Срещу присъдата бил внесен протест от ОП-П. и въззивна жалба от
особения представител на Община-Б.. Образувано било ВНОХД № ... г. на
ПАС, насрочено за 05.11.2019 г. Това заседание било отложено за 03.12.2020 г.
поради заболяване от Ковид-19 на подсъдимия.
С Решение № 2004/25.01.2021 г. въззивния съд отменил присъдата
поради допуснати съществени процесуални нарушение и делото било върнато
4
за ново разглеждане от друг състав. Образувано било НОХД № ... г. на ПзОС
насрочено в разпоредително заседание на 24.03.2021 г. Сочи се, че съдебното
производство по това НОХД също било прекратено заради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, за отстраняването на които
ПзОС върнал делото на ОП-П.. Съгласно Определение от 26.04.2021 г. по
ВНЧД № ... г. на ПАС протеста против това протоколното определение бил
оставен без уважение.
Твърди се, че с постановление от 02.07.2021 г. делото било изпратено на
СпП по компетентност поради промяна на подсъдността на основание чл.411а
от НПК, където било регистрирано като пр.пр. № ... г., ДП № ... г., възложено
за разследване на CO при СП и в продължение на още 9 месеца били
проведени редица действия по разследването. Ищецът бил разпитан в
качеството на обвиняем на 18.01.2022 г., а на 25.05.2022 г. му било предявено
допълнителното разследване. Водещият разследването заел становище за
прекратяване на производството поради липса на престъпление - чл.24, ал.1,
т.1 НПК, а на 08.07.2022 г. приключеното ДП било изпратено от
наблюдаващият прокурор при СпП по компетентност отново на ОП- П.,
поради закриване на СпП.
Сочи се, че с Постановление от 11.08.2022 г. наказателното производство
по пр.пр. № .. г. на ОП-П., ДП № ... г. на CO при СпП било прекратено на
основание чл.243, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.24 ал.1 т.1 НПК - липса на
престъпление. Наблюдаващият прокурор отменил административната мярка
„забрана за напускане пределите на Р.България “ приемайки, че мярката за
неотклонение „парична гаранция“ вече е била отменена от
първоинстанционния съд.
Постановлението влязло в сила на 02.09.2022 г.
Изложени са съображения, че към момента на образуване на ДП
липсвали достатъчно данни, от които да се обоснове извод за извършено
престъпление по чл.282 НК. Отделно наблюдаващия прокурор изискал от
АДФИ извършване на финансова ревизия на общината и уведомил КП
КОНПИ за проверка съответствието на доходите на кмета.
Твърди се, че правото на ищеца за разглеждане и решаване на делото в
разумен срок било пренебрегнато и нарушено спрямо чл.22 от НПК и чл.6,
ал.1 от ЕКПЗЧОС. Обобщено е, че от 12.06.2014 г., когато било образувано до
5
решаване на делото изминал период от 8 години 2 месеца и 21 дни, като
обвинението било разглеждано от първоинстанционния съд - 2 пъти, от
въззивния съд - 3 пъти, както и от 3 различни служби по разследването и
извън местоживеенето на ищеца. Разследването в досъдебната фаза
продължилото 4 години 8 месеца и 28 дни.
Твърди се, че ищецът реализирал процедурата по Глава III „а“ от ЗСВ,
като след заявление вх. per № РС-... от ..г. до Инспектората при ВСС, била
извършена проверка и констатирано нарушение на чл.6 § 1 от ЕКПЗЧОС, като
му било предложено Споразумение за обезщетение в размер на 1200 лева,
което той не подписал в срока и съответно не получил репарация. Излагат се
съображения и се цитира съдебна практика във връзка с претенцията по чл. 2б
от ЗОДОВ.
Сочи се, че и двете обвинения - за престъплението по служба и за
умишлена безстопанственост, били за тежки умишлени престъпления от общ
характер, резултатни и със специална цел - да увреди имуществото на
държавната институция и да осигури неправомерна облага за частна фирма,
като за кмета това било позорно, обидно и санкциониращо обстоятелство,
което възбуждало морално, емоционално и обществено заклеймяване на
извършителя му. Отделно от образуването на ДП и до неговото приключване
ищецът бил подчинен изцяло на процесуалната дисциплина - стриктен за
всяко призоваване, за изискване на документи, за явяване в съдебно заседание,
за които пътувал от Б. до П., П., С. за своя лична сметка, отсъствал от
работното си място, осигурявал условия за работа и документация на
разследващи, експерти, проверяващи. Наказателното преследване пречело на
ежедневните му ангажименти и ангажираността с ПСД и компенсирал с
работа след работното време - до късно и в празнични дни.
Ищецът като човек, който работел в полза на обществото, държал на
семейството си и на името си, понесъл болки и страдания от образуваното
срещу него ДП и повдигнатото му обвинение. Наказателното преследване
създало изцяло остро негативно отражение върху психиката и работата му
сред населението на региона, което му гласувало доверие за избора му за кмет.
Ядосвал се и се разкъсвал от мисли дали е подходил правилно с изваждане на
тръбите; образуваното дело и съдебните заседания по повод внесените
обвинителни актове били обект на обществен интерес и разгласени от
6
местните медии, като от уважаван скромен и отзивчив човек ищецът бил
превърнат на престъпник и мошеник. Сочи, че бил обладан от чувство на
неудобство и срам от ангажирането на служителите му за разпити по неговото
обвинение; изпитвал болки и страдания от увреждане и загуба на авторитет,
добро име, чест и достойнство в обществото и в семейството си, както и от
промяната на отношението на всички съграждани и служители; изпитвал
срам, притеснение и страх при контактите си и принудително ограничавал
срещи и публични изяви; честолюбието и самооценката му били засегнати;
професионалната му чест и достойнство били накърнени. Преди и след
призоваване за извършване на процесуално следствените действия изпадал в
напрежение и опасения за осъждането му. Твърди се, че наложените мерки
ограничавали пътуванията му извън България от 2017 г. до приключване на
производството - 5 години и му попречили за реализиране на командировка в
Брюксел. Изпитвал притеснения, неудобство и гняв, че станал причина
близките му да страдат заради него и неговата служба. Разстроени били
семейните му отношения между родителите, децата и близките. Твърди, че не
можел да заспи и приемал успокоителни. Здравословно не се чувствал добре,
имал главоболие, прилошавало му, имал проблеми с кръвното налягане, лесно
се уморявал, бил изтощен психически и с накърнено достойнство.
Регистрацията му, след повдигане на обвинението също понасял тежко и с
притеснение.
Понесените болки и страдания били в пряка причинно-следствена
връзка с воденото наказателно преследване и за период от повече от 8 години.
Пояснява се, че до момента срещу ищеца били водени и други наказателни
производство във връзка с професионалната му служба, но не бил осъждан по
нито едно от тях.
Твърди се, че за понесените неимуществени вреди претендира
обезщетение на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ - прекратено наказателно
производство, неоснователно образуване, нарушаване на правото му на
разумен срок за разглеждане и решаване на неговото дело.
Въведеният петитум е да се осъди ответника на основание чл.2, ал.1, т.3
и т.4 от ЗОДОВ да заплати на ищеца сумата от общо 80 000 лв. обезщетение за
незаконното обвинение в престъпление по чл. 282, ал.2 и по чл.219, ал.3 НК,
ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на прекратяването на
7
наказателното производство (02.09.2022 г.) до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата
на РБ чрез представител от страна на ОП-П..
Изразяват се съображения за нередовност на ИМ, тъй като към нея не
било представено пълномощно за процесуалния представител на ищеца. Сочи
се наред с това и че ИМ съдържала твърдения както за вреди от незаконно
обвинение, така и за неразумна продължителност на наказателното
производство, но ищецът не посочил каква сума от глобалното обезщетение се
отнася за вредите от неразумен срок.
Становището на ответника, ако съдът приеме ИМ за редовна е, че
исковете следва да бъдат квалифицирани по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Същите се оспорват, както по основание, така и по размер.
Възразява се, че твърденията на ищеца са общи и не са подкрепени с
конкретни доказателства. По този повод се поддържа, че в тежест на ищеца
било да докаже и установи твърдяните неимуществени вреди,
непосредствената им причинно-следствена връзка с незаконното обвинение за
престъпление от общ характер, както и техния размер.
Недоказани били твърденията, че в хода на ДП и съдебното
производство за ищеца настъпили отрицателни последици, изразяващи се в
понесени болки и страдания, негативно отражение върху психиката му,
преживени унижение, срам и притеснение, неудобство, болки и страдания от
увреждане и загуба на авторитет, засегнати честолюбие и самооценка,
опетняване на доброто му име в обществото, в ограничаване на социалните
контакти, накърняване на професионалната му чест и достойнство, които да са
пряка последица от действия на ответника, още повече, че ПРБ не
разпространявала данни за разследването и не следвало да отговаря за отзвука
му в обществото.
Оспорва се сочения от ищеца размер на претенцията. Възразява се, че
размерът е прекомерен и не е несъобразен с принципа на справедливост по
чл.52 ЗЗД, с трайната съдебна практика за аналогични случаи, както и с
обществено-икономическите условия в страната.
Недоказана била и значителната продължителност на ДП, като се
изтъква в тази връзка, че воденото срещу ищеца наказателно производство се
8
отличавало с фактическа и правна сложност.
Независимо от тежестта на обвинението, по отношение на ищеца била
прилагана една от леките мерки за неотклонение - „парична гаранция“, като
липсвали твърдения за търпени конкретни вреди, както от мярката за
неотклонение, така и от наложената мярка за процесуална принуда „забрана за
напускане пределите на страната“. Отделно ищецът не твърдял да е искал
отмяна на мярката за му неотклонение, нито разрешение за напускане
пределите на страната с оглед необходимо пътуване или друга уважителна
причина. Освен това, не търпял мярката за неотклонение през целия срок на
провеждане на наказателното производство, а същата била отменена на
26.04.2018 г.
Възразява се също, че конституирането в процеса по НОХД № ... г. на
граждански ищец и предявяването на граждански иск за сумата от 48745.10
лева, налагало извод, че ако в процесния период са търпени вреди, то те са
резултат и от действията на тази страна в наказателния процес.
Отделно е направено е възражение, че за продължителността на
съдебната фаза на процеса не можело да се ангажира отговорността на ПРБ,
тъй като нейните органи нямали ръководни функции.
Сочат се съображения, изведени от практиката на Пленума на ВС,
възприети с т. II на Постановление № ... г. Цитира се практика на ВКС
(Решение № ... г. по гр. д. № ... г. на ВКС, IV г.о. и Решение № ... г. по гр. д. №
... г.,ВКС, IV г.о.), като се сочат подробни съображения относно начина за
определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Претендираното
обезщетение за неимуществени вреди не било съобразено с икономическия
стандарт в страната и размерът му бил в разрез с принципа на обезвреда по
смисъла на ЗОДОВ.
Изтъква се, че незаконното обвинение, предмет на иска не било
единствения увреждащ фактор в процесния период. Твърди се, че през по-
голямата част от исковия период срещу ищеца било водено и друго
наказателно производство (ДП № 312 ЗМ- 109/2015 г. по описа на ОД на МВР-
П., преписка № ... г. по описа на Окръжна прокуратура- П.) по незаконно
обвинение в извършване на тежки умишлени престъпления, свързани с
длъжностното му качество - чл. 282, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 и
ал. 4 във вр. чл. 21, ал. 3 и чл. 26, ал. 1 от ИК; чл. 219, ал. 4 във вр ал. 3, във вр.
9
ал.1, предл 2, 3 и 4 НК, както и за престъпления по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл.
20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 НК и по чл.311, ал. 1 във вр. с чл.26, ал.1 НК. За вредите
от това обвинение, ищецът също завел против ПРПБ иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ, като с него се претендирали репариране на съвършено идентични по
вид и размер вреди. По този иск се образувало гр.д. № 321/2023 г. на ПзОС и
било постановено Решение № 184/ 22.05.2024 г. Ето защо се възразява, че е в
тежест на ищеца да разгланичи вредите по двете отделни обвинения, които се
явяват пряка и непосредствена последица именно от незаконното обвинение,
във връзка с което се претендира обезщетението. Излагат се съображения.
Освен това за съпричиняващ фактор следвало да се приеме
бездействието на ищеца, който имал възможност да поиска ускоряване на
наказателното производство по реда на Глава 26 от НПК, но не го е сторил,
като при възприето виновно допринасяне по чл.5, ал. 2 от ЗОДОВ, следва
значително да се занижи и претендираното обезщетение.
Липсвали доказателства за направени разноски освен платената в
настоящото производство ДТ в размер на 10 лв. Направено е евентуално
възражение за прекомерност на дължимия адв. хонорар.
В д.с.з. във връзка с възражение на ответната прокуратура ищецът
уточнява с отговор вх. № 7822/21.08.2024 г., че се налага разграничаване на
претърпените неимуществени вреди вследствие на водените срещу него
няколко наказателни производства, като се съобрази, че вредите са различни
по интензитет, до толкова до колкото произлизат от сочените факти в ИМ,
които подлежат на доказване в настоящото производство.
В д.с.з Прокуратурата продължава да поддържа възражението си, че
следва съдът при постановяване на окончателният си съдебен акт да съобрази
и наличието на другото повдигнато обвинение срещу ищеца, респ. размера на
присъденото му обезщетение за претърпените от него в тази връзка
неимуществени вреди.
Съобразно изложеното от страните съдът приема, че е сезиран с искове с
правно основание чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ - главният иск и чл.86 от ЗЗД на
акцесорния.
УКАЗВА на страните, че твърденията им се нуждаят от доказване
съобразно разпределената им доказателствена тежест.
10
С Определение №403/11.07.2024г. съдът е съобщил на страните проекта
за доклад по делото и се е произнесъл по доказателствените им искания.
Предоставя възможност на страните да изложат становището си
във връзка с доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия.
Адв. Д.: - Нямам възражения по доклада.
Прокурорът: - Нямам възражения по доклада.
По доказателствата:
Съдът ДОКЛАДВА:
По делото е постъпило писмо с вх. № 6897/18.07.2024г. от Окръжна
прокуратура – П. с приложени към него пр.пр. № ..г.- 15 тома, ведно с НОХД
№ ...г. на ОС – П., ведно с ВЧНД № ... г. по описа на Окръжен съд – П..
С вх. № 6961/18.07.2024г. от Министерство на правосъдието е
постъпило писмо към което са приложени констативен протокол и писмо по
преписка с рег. № ......г. – заявление РС № .../..г. на К. Г. В. по Глава трета „а“
от ЗСВ. В писмото е заявено, че предложението за сключване на споразумение
не е прието от заявителя.
Адв. Д.: - Да се приемат.
Прокурорът: - Да се приемат.
Съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА писмо с вх. № 6897/18.07.2024г. от Окръжна прокуратура – П.
с приложени към него пр.пр. № ..г.- 15 тома, ведно с НОХД № ...г. на ОС – П.,
ведно с ВЧНД № ... г. по описа на Окръжен съд – П., както и писмо с вх. №
6961/18.07.2024г. от Министерство на правосъдието с приложени към него
констативен протокол и писмо по преписка с рег. № ......г. – заявление РС №
.../..г. на К. Г. В. по Глава трета „а“ от ЗСВ.
Адв. Д.: - Относно поисканите гласни доказателства считам, че същите
са комплексни - за службата, обществеността и семейната среда. Поддържам
искането за изслушване на психологична експертиза. Механично или по-скоро
математически ВКС изключва единствено обезщетението, което е получил по
11
глава 3 от ЗСВ, но по отношение на неимуществените вреди практиката на
ВКС не е да изважда от сумарно присъденото обезщетение или определено от
съда, това което е определил другият съд. Това е в подкрепа на становището
ни, че без психологична експертиза не може да се каже какви вреди е
изтърпял, дали наистина е търпял.
Прокурорът: - Имаме възражения относно допускане на експертизата.
Опасявам се от това, че няма медицинска документация по отношение на
ищец и единствено експертът ще почива само на лични въпроси при изготвяне
на експертизата.
Съобразявайки изразеното становище от страните в д.с.з., а и в
писмената молба отговор, които са депозирани съдът приема, че е основателно
искането за събиране на гласни доказателства, с които да се установи
претърпените от ищеца вреди в различните области на живеенето му, а
именно обществения и социален живот, работна среда и семейна такава. Ето
защо ще следва да се допуснат до разпит и тримата свидетели.
Основателно е и ще следва да се уважи искането за допускане на
съдебно психологична експертиза, която да се изготви след разпит на
свидетелите, както й след лична среща на психолога с ищеца. Експертизата
трябва да даде отговор на поставените в ИМ въпроси в раздел
„Доказателствени искания“ на ищеца.
Поради изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит трима свидетели в следващото съдебно заседание
при довеждане от ищеца.
ДОПУСКА изслушване на Съдебно психологическа експертиза, която
да даде отговор на поставената задача в ИМ от ищеца, след изслушване на
свидетелите от вещото лице и проведена лична среща с ищеца да отговори на
въпросите: – Отразило ли се е и по какъв начин незаконното наказателно
преследване върху психиката и здравето на ищеца? Какви болки и страдания
са характерни за него и реално понесъл ли ги е? Преработена ли е травмата,
ако е установена и за какъв период? Има ли влошаване на здравето и
психиката и в какво се изразяват?
НАЗНАЧАВА за вещо лице Г. С..
12
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 600 лв. от Бюджета на съда.
Прокурорът: - Представям и моля да приемете писмо изх. №
59/7.06.24г. на Общинска избирателна комисия Б. и справка за общия доход по
източници на едно лице общо за страната.
Адв. Д.: - Към това писмо има приложения 7 броя, които не се
представят.
Прокурорът: - Това е като информация за нас, само отговор без
приложенията. Уточнено е в него като дати и цифри.
Адв. Д.: - Това, че господин В. е бил три мандата Кмет е неоспорим факт
и го признавам. С това нещо колегата иска да докаже, че не му е паднал
авторитета, че три мандата е бил кмет. В момента той е загубил изборите и
това е след като е протекло това разследване, аз имам интерес да докажа, че в
момента неговото име и престиж не е на нивото, което е било преди това.
Няма пречка да се приемат представените доказателства.
Съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото писмо изх. № 59/7.06.2024г. на Общинска
избирателна комисия Б. и Справка за общия доход по източници на едно лице
общо за страната.
ПРИЕМА за безспорно по делото, че ищецът е бил Кмет на община Б. в
период от 09.11.2011г. до месец октомври 2023г. без прекъсване.
За изслушване на свидетелите съдът ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за
14.10.2024г. от 11.30 ч., за която дата и час страните уведомени. Свидетелите
при довеждане от ищеца.
Да се уведоми вещото лице, че по нейна преценка може да присъства в
съдебното заседание при разпита на свидетелите. Ако вещото лице не
присъства в съдебното заседание същата да се уведоми, че цялата
документация е налична по делото и може да се запознае с нея и да я
използва.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.10
часа.
13
Съдия при Окръжен съд – П.: _______________________
Секретар: _______________________
14