Р Е Ш Е Н И Е № ....
гр. Лом, 15.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публично съдебно
заседание на първи септември,
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен
съдия: ЕЛИЦА ОРМАНОВА
при участието на секретаря Красимира Атанасова, като разгледа
докладваното от съдия Орманова гр. д. № 1647 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от Д.Е.Д. с ЕГН **********,
с адрес: *** срещу Първо основно училище „Никола Първанов“ - гр. Лом, ЕИК
*********, представлявано от – изпълняващ длъжността директор, с адрес: гр.
Лом, обл. Монтана, ул. „Филип Тотю” № 14, кумулативно
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т.
2 и т. 3 от КТ във вр. с чл.225, ал. 1
от КТ и чл. 86 ЗЗД за признаване
на уволнението, извършено със Заповед № РД – 02- 266/11.09.2020г. на Директора
на Първо основно училище „Никола Първанов“ - гр. Лом, за незаконно и неговата
отмяна, за възстановяването на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност
при ответника „старши учител в начален етап на основното образование“ и за
изплащане на обезщетение за времето,
през което ищецът е останал без работа поради уволнението в размер на 7821,50
лв. за периода от 28.09.2020г. до 28.02.2021г., ведно със законната лихва от
11.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски за
адвокатско възнаграждение.
Поради настъпила на 20.12.2020г. смърт на
ищеца и на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК производството по делото е спряно
с Определение № 260236 от 25.01.2021г. С
Определение от 09.02.2021г. производството е възобновено, като е конституиран на
основание чл. 227 от ГПК като ищец наследникът на първоначалния ищец - С.Д.Е.
с ЕГН ********** и адрес: ***.
С Определение от 15.03.2021г., влязло в сила
на 06.04.2021г., съдът е оставил без разглеждане като недопустим искът с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на първоначалния ищец Д.Е.Д.
на заеманата преди уволнението длъжност при ответника „старши учител в начален
етап на основното образование“, като е
прекратил производството в тази му част. Предмет на разглеждане по
делото са останали обективно съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ във вр. с чл.225, ал. 1 от КТ и чл. 86 ЗЗД
- за признаване за незаконно уволнението
на ищеца, заемал длъжност „старши учител в начален етап на основното
образование“ в Първо основно училище „Никола Първанов“ - гр. Лом и за изплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е
останал без работа поради уволнението в размер на 7821,50 лв. за периода от
28.09.2020г. до 28.02.2021г., ведно със законната лихва от 11.09.2020г. до
окончателното изплащане на сумата.
Писмен отговор по чл. 131 ГПК е постъпил в
срок от ответника, с който се оспорват предявените искове като неоснователни и
недоказани.
В съдебно заседание новоконституираният
ищец, С.Д.Е., се представлява от адв. И.И., който поддържа иска.
В съдебно заседание ответникът Първо
основно училище „Никола Първанов”- гр. Лом се представлява от адв. Е.З., която
оспорва иска в неговата цялост.
Съдът,
след като обсъди наведените от страните доводи и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от Трудов
договор № 1/22.09.1992 г. се установява, че между първоначалния ищец Д.Е.Д. и
ответника Първо основно училище „Никола Първанов”- гр. Лом, е било налице
валидно трудово правоотношение, като последната длъжност, която ищецът е заемал при ответника, е длъжността
„старши учител в начален етап на основното образование”. Трудовото правоотношение е възникнало при
условията на чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, като през времетраенето му са
подписвани допълнителни споразумения към трудовия договор, касаещи промени през
годините на длъжността и трудовото възнаграждение. Ищецът не оспорва, че
притежава образователно-квалификационна степен „Бакалавър“, специалност
„начален учител“. Видно от приложената длъжностна характеристика за заемане на
длъжността „старши учител“ се изисква
висше образование с образователно- квалификационна степен ”Магистър” и
професионална квалификация, необходими за заемане на длъжността, определени
съгласно Приложение 1 – изброени от т. 1 до т. 5 на стр. 5 от длъжностната
характеристика, приложена в трудовото досие на ищеца. Безспорно установено по
делото е, че Д. не притежава образователно-квалификационна степен „Магистър“. Със
Заповед № РД–02-266/11.09.2020 г. на Директора на ОУ „Никола Първанов“ – гр.
Лом, връчена на ищеца Д. на 11.09.2020 г. при отказ, удостоверен чрез подписите
на трима свидетели, трудовото правоотношение е прекратено, считано от 11.09.2020
г. на посочено в заповедта основание: „чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ“ и вписани
причини за прекратяване на трудовия договор: „Служителят Д. не притежава
необходимото образование – ОКС за заемане на длъжността, а именно ОКС
„Магистър“, с професионална квалификация „учител“, въведена със Заповед № РД –
02-265/08.09.2020г. на Директора на ОУ „Никола Първанов“ – гр. Лом, визирана в
длъжностна характеристика, която бе предоставена на лицето на 08.09.2020г.
Същият заяви, че няма ОКС „Магистър“ по специалността си и няма да предприеме
действия за повишаване на същата, и поради което на основание чл. 328, ал. 1,
т. 6 от КТ се прекратява трудовото правоотношение с г-н Д.Е.Д.“.
С
оглед така възприетото от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал.
1, т. 6 КТ със Заповед № РД – 02- 266/11.09.2020 г. на Директора на ОУ „Никола
Първанов“ – гр. Лом и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ –
за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа поради незаконното
уволнение в размер на 7821,50 лв. за периода от 28.09.2020г. до 28.02.2021г.,
ведно със законната лихва от 11.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
По
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните са следните обстоятелства: наличието на валидно трудово
правоотношение с правно основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, възникнало между
страните по делото по силата на Трудов договор № 1/22.09.1992г., както и че същото е прекратено със Заповед №
РД – 02 -266/11.09.2020 г. на Директора на ОУ „Никола Първанов”- гр. Лом.
Посочените обстоятелства се установяват и от приетите по делото и неоспорени от
страните писмени доказателства – гореописаните трудов договор и заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение. В случая прекратяването е по чл. 328,
ал.1, т. 6 КТ и липсата на изискуемата образователно-квалификационна степен при
ищеца е посочена в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Ако
заповедта за уволнение изрично препраща към друг документ - към длъжностната характеристика в случая, този
документ следва да бъде връчен на уволнения служител най-късно със заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение. В конкретния случай това е било
сторено – длъжностната характеристика е връчена на Д. срещу подпис на
08.09.2020г.
С оглед особеностите на конкретната работа
и нуждите на предприятието, работодателят може да въведе и по-високи изисквания
за образование и квалификация за заемане на определена длъжност от нормативно
установените. В същия смисъл е и трайно установената непротиворечива практика
на ВКС по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Преценката на
работодателя относно необходимостта от въведените от него нови изисквания за
образование и/или професионална квалификация за заемане на съответната длъжност
е такава по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол в рамките на
контрола за законосъобразност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ,
освен ако ищецът е навел твърдения за факти, които могат да обусловят извод за
недобросъвестно поведение от страна на работодателя, който чрез нововъведените
изисквания да цели единствено уволнението на ищеца, или такъв извод за недобросъвестност
очевидно да следва от самото ново изискване за образование и/или професионална
квалификация, въведено от работодателя. В случая не е налице последната
хипотеза, тъй като въведеното ново изискване за заемане на длъжността – образователно-квалификационна
степен „Магистър“ съответства на необходимостта за изпълнение на трудовите
функции, осъществявани на процесната длъжност „старши учител в начален етап на
основното образование“, с оглед
необходимостта от повишаване квалификацията на преподавателите, както и
необходимостта от дигитални умения и способност за преподаване в дигитална
среда. За да са налице основанията за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ,
новите изисквания трябва да са въведени в нормативни актове, длъжностна
характеристика или щатно разписание, и то
по време на действие на трудовото правоотношение. Ако изискванията са
съществували към датата на сключване на трудовия договор, но работодателят е
преценил, че може да ги дерогира и да приеме работника да изпълнява трудовото
правоотношение, без да отговаря на тези изисквания, то не може впоследствие да
прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, като
тогава би било налице злоупотреба с право. В този смисъл е и постановеното ТР
от 01.02.2021г. по тълк.дело № 4/2017г. на ОСГК на ВКС. Настоящият случай обаче
не е такъв. Преценката на работодателя какви изисквания да въведе за
длъжностите е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, достатъчно е
да не се нарушават императивни правни норми. В тази връзка е неоснователно
възражението на ищеца, че работодателят е упражнил правото си да изменя
длъжностната характеристика недобросъвестно. Неоснователно е твърдението, че
след като в нормативната уредба не е извършена промяна в посока нововъведени
изисквания за образование и квалификация за заеманата от ищеца длъжност, то
работодателят не е разполагал с правна възможност да стори това. Промяната в
изискванията за заемане на процесната длъжност е въпрос на работодателска
целесъобразност. Тъй като по делото няма спор,
че ищецът не притежава придобита образователно-квалификационна степен „Магистър“,
с професионална квалификация „учител“, каквото изискване за образователна
степен за заемане на длъжността му „старши учител в начален етап на основното
образование“ ответникът-работодател е въвел с длъжностната характеристика от
08.09.2020 г., то уволнението му на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е
законосъобразно извършено.
В исковата молба се твърди, че заповедта за уволнение не е връчена при спазване на
съответната процедура, тъй като ответникът „не е доказал присъствието на
свидетели“. Видно обаче от представената заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение същата е връчена при отказ в присъствието на трима свидетели – Е. , и . За
твърденията в писмената защита на ищеца, че свидетелските подписи при
връчването на заповедта за прекратяване на ТПО за информираност на Д. са
„постфактум, фалш“, не се събраха никакви доказателства по делото.
Ищецът твърди още, че директорът на училището
злоупотребил с право, като връчил на Д. да подпише длъжностната си
характеристика на 08.09.2020г., като не му дал възможност да прочете
характеристиката, да се запознае с нея, не му е обърнал внимание и не му е
разяснил новите критерии и изисквания, предвидени в нея и последствията от
неговия подпис. Съдът намира, че след като длъжностната характеристика е
връчена срещу подпис на ищеца, положен на стр. 7 от същата, то ищецът е имал
възможност да се запознае с нея. По въпроса обусловена ли е законността на
уволнение, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, от изпълнението на
задължението на работодателя по чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ за връчване на
длъжностна характеристика в Решение №215/2010г. по гр.д. 166/2009г., IV г.о. на
ВКС е прието, че длъжностната характеристика на работника няма отношение към
законността на уволнение по чл. 328, ал. 1, т.6 КТ - предмет на
установяване в трудовия
спор за законност на уволнението
е притежавал ли е служителят изискващото
се за длъжността образование, поради което фактът на запознаване с длъжностната
характеристика е без правно значение.
Ищецът счита,
че работодателят е трябвало писмено да предложи на ищеца да повиши
квалификацията си, като му осигури
всички необходими условия и време за това и едва при евентуален писмен отказ да
пристъпи към уволнение или преназначение. Съдът намира, че такова задължение КТ
не вменява на работодателя, още по-малко да задължава работодателя да чака един, понякога продължителен като
време, процес на повишаване на квалификацията на служителя.
Ищецът сочи, че в нарушение на действащото
законодателство директорът е въвел по-високи изисквания за заеманата длъжност
„старши учител“, като в длъжностната характеристиката е поставил изискване за
завършено висше образование, степен „Магистър“, каквато не се изисква в Наредба
№ 15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите,
директорите и другите педагогически специалисти. Поддържа се, че след като е
въвел новите изисквания, директорът е извършил нарушение, като не е изпълнил
задължението си по чл.228а, ал. 1 КТ да осигури условия за поддържане и
повишаване на професионалната квалификация на работниците и служителите за
ефективно изпълнение на техните задължения по трудовото правоотношение в
съответствие с изискванията за изпълняваната работа и бъдещото им професионално
развитие. С въвеждането на необоснована промяна в изискванията, без обективна
необходимост от това, за заемане на съответната длъжност, директорът е проявил
недобросъвестност и злоупотреба с право. Работодателят е променил тези
изисквания, като ги е завишил, с което е упражнил свое право, но в конкретния
случай работодателят е упражнил правото си недобросъвестно - за да бъдат
увредени правата и законните интереси на ищеца да заема длъжността, на която
работи. Излага се, че злоупотребата с право е противоправна, а вината на работодателя
във формата на неполагането на дължимата грижа се предполага до доказване на
противното, поради което и обуславя незаконност на уволнението, извършено на
това основание. Съдът не споделя тези съображения. Злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата
на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е налице, когато се установи, че единственото му
желание, чрез законово допустими средства е постигне на една-единствена цел - прекратяване на трудовия договор с конкретен
служител или работник. Едни и същи обстоятелства в различни казуси могат да
установяват или не злоупотреба с права; важно е дали е оборена
добросъвестността на работодателя – по пътя на пълно главно доказване да е
установено, че правната възможност по чл. 328, ал. 1 т. 6 от КТ (допустимо,
възможно само по себе си правно действие), е използвана целенасочено. За да
обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 от КТ, съдът преценява не доколко работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията
за заемане на определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които
обосновават твърдението за злоупотреба с право. За да е допустимо тяхното
изследване, те трябва да са въведени в предмета на спора по надлежен ред. В
случаите, когато ищецът – работник или служител твърди, че заповедта за
уволнението му е незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на твърдения за
злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се
направят подобни изводи с предявяването на исковата молба. Съгласно чл. 8, ал. 2 от КТ се презюмира, че работодателят е
действал добросъвестно при извършеното уволнение, следователно оборването на
презумпцията е изцяло в тежест на работника или служителя. Ищецът не
представи каквито и да било доказателства, въпреки изрично указаната му
доказателствена тежест с допълване на проекта за доклад в съдебно заседание от
15.06.2021г., относно това, че директорът на училището е завишил изискванията
за заемане на длъжността на Д. само и единствено с цел уволнението на същия.
Относно
наведеното твърдение, че работодателят е бил длъжен да осигури на ищеца
повишаване на квалификацията, това
работодателско задължение съществува, но относно квалификацията, която
се придобива чрез участие в обучения, които имат отношение към атестацията на
учителите. Ищецът е участвал в такива квалификации, но повишаването на
образователно-квалификационната степен /ОКС/ е задължение на самия учител, а не
на работодателя.
Твърди се от ищеца, че изискванията за образование и
квалификация за длъжността „старши учител” са определени в нормативен акт,
работодателят няма право да ги променя (завишава) във вътрешните правила или
длъжностната характеристика. Ищецът сочи, че притежава образование и
квалификация, каквито се изискват от ЗПУО и Наредба № 15 от 22.07.2019 г. и
работодателят е прекратил трудовото правоотношение с него
незаконосъобразно. Д. отговарял на
всички условия, предвидени в чл.71, ал.1, т.2 от Наредбата, в която нямало
изискване за придобита образователна степен „Магистър“ за заемане на длъжност
„старши учител“. Тези доводи са несъстоятелни, както се посочи и по-горе, тъй
като работодателят има право да променя в щатното разписание и с длъжностните
характеристики изискванията за образование и квалификация за определена длъжност,
когато същите не са определени в нормативен акт, а дори и когато са нормативно
разписани, след като новите изисквания не противоречат на тези норми. В Наредба
15/22.07.2019г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите
и другите педагогически специалисти са посочени условията, на които следва да
отговаря образованието на лицето, заемащо съответната длъжност и те са минимални изисквания. С длъжностната
характеристика работодателят разполага с правна възможност да променя
изискванията за заемане на съответната длъжност. Работодателят може, съобразно
нуждите на производствената и служебна работа. да измени изискванията за
образование или по-висока професионална квалификация на работника или служителя
и ако той не отговаря на тях, да извърши уволнението на основание чл.328, ал.1,
т.6 от КТ. Право на работодателя е да прецени от какви специалисти се нуждае за
изпълнение на производствените цели и да определи необходимото образование и
професионална квалификация за заемане на съответните длъжности. Новите
изисквания, въведени с новата длъжностна характеристика в случая, не
противоречат на нормативно определените. Преценката в този случай какви
изисквания да се въведат за длъжностите, заемани от работниците и служителите,
е за целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол. Право на
работодателя е да уволни един или няколко от всички служители, които не
отговарят на новите изисквания и това също е въпрос на целесъобразност, а не на
законосъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол. В този смисъл
моралните съображения на ищеца, посочени в писмената защита, следва да бъдат
отправени към законодателя, който не е осигурил специална защита при уволнение
по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ на педагогическите специалисти.
Освен това се твърди в исковата молба, че Д. покрива
условията и на § 3, ал.1 от Наредба 15/22.07.2019г. за статута и
професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически
специалисти, а именно: лицата, заварени на длъжност на педагогически специалист,
които не отговарят на изискванията на тази наредба, запазват трудовото си
правоотношение, ако са имали право да заемат съответната длъжност към момента
на възникване на правоотношението. Твърди се в ИМ, че Д. попада и в хипотезата
на § 3, ал. 2 от Наредбата, а именно: учителите, които са придобили правото за
заемане на длъжността "старши учител" или "старши
възпитател" преди влизането в сила на Закона за предучилищното и
училищното образование и Наредба № 12 от 2016 г. за статута и професионалното
развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти (ДВ, бр.
75 от 2016 г.), при промяна на работно място се назначават на длъжност
"старши учител", съответно "старши възпитател", за което
директорът извършва промяна в длъжностното разписание на персонала. Цитираните
норми са създадени за защита от променените законови изисквания за заемане на
посочените длъжности, но не водят до извода, че работодателят не може да
променя изискванията за заемане на дадена длъжност занапред и че е длъжен да
„търпи“ заварени трудови правоотношения, независимо дали работникът отговаря на
нововъведените от работодателя изисквания.
Твърди се още от ищеца, че директорът е злоупотребил с
право, като умишлено е уволнил Д. по чл.328, ал.1, т.6 КТ, а не по т.11 на
същия текст от КТ, за да не попадне в хипотезата на чл. 333, ал. 1 КТ с цел да
не получи допълнителна защита от закона като секретар на синдикалната
организация в училището. Твърди се незачитане на синдикалната организация в
училището, за да няма кой да се противопостави на извършваните системни
нарушения от директора на училището относно приемане незаконни вътрешни
правила, незаконно завишаване на длъжностните характеристики, незаконно
назначаване, незаконно уволнение на учители, училищен персонал и др. нарушения,
с които си действия е ограничил и нарушил правата на работниците и
служителите, както и че на мястото на Д.
е назначен учител, чиято паралелка е
съкратена и който няма нужното образование да заема тази длъжност. За тези твърдения,
сочещи на умишлени противоправни действия на директора на училището, не са
събраха доказателства по делото.
Твърди се от ищеца, че директорът на училището е
нарушил чл. 333, ал.1, т.5 КТ, като е уволнил представител на работниците и
служителите по реда на чл. 7. ал. 2 и чл. 7а от КТ, както и че Д. спада към
категорията на работници и служители, които работодателят може да уволни само с
предварително разрешение на инспекцията по труда, за всеки отделен случай, за
времето, докато има такова качество, а именно към момента на уволнението Д. е
бил избран за представител на работниците и служителите по реда на чл. 7. ал. 2
и чл. 7а от КТ. Сочи се, че няма данни такова разрешение да е искано или да е
получено. Закрилата на чл. 333, ал. 1 КТ е приложима само в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5,
11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, както и самият ищец в друг пункт от исковата
молба отбелязва – че е уволнен умишлено по т. 6 на чл. 328, ал. 1, а не по т.
11, за да не получи закрила от Инспекция по труда.
От изложеното следва, че предявеният по
делото иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, както и изцяло обусловения от него
иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, се явяват
неоснователни. Отговорността на работодателя по чл. 225, ал. 1 КТ е договорна,
като правото на обезщетение за работника/служителя възниква при наличието на
три кумулативни предпоставки: 1) признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна; 2) наличие на подлежаща на обезщетяване имуществена вреда –
пропуснати ползи от реализиране на доходи от труд и 3) причинна връзка между
незаконното уволнение и оставането на работника или служителя без работа /в
този смисъл Тълкувателно решение № 3/19.03.1996 г. на ОСГК на ВКС/. В случаи липсват и трите кумулативно изброени
предпоставки. Освен това ищецът е починал на 20.12.2020г., като след тази дата
на смъртта му обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ не би се дължало дори искът по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ да бе основателен, поради прекъсването на причинната
връзка между уволнението и оставането на ищеца без работа, тъй като ищецът не
ще полага труд по обективна причина –
настъпила смърт. С оглед на това следва да се постанови отхвърляне на
неоснователните искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
По
разноските:
Предвид крайния изход на материалноправния
спор по делото, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи и следва да бъде осъден
да заплати на ответника направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение, надлежно претендирани. Съгласно
чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа
възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна
заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или
към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2. Към датата на
сключване на Договора за правна защита и съдействие - 03.06.2021г., МРЗ за страната /съгласно ПМС №
331/26.11.2020 г./ е била в размер на 650 лв., като договореното и платено от
ответника по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв. не е
прекомерно, още повече, че е предявен и оценяем иск по чл. 225, ал. 1 КТ с
материален интерес от 7821,50 лв. Ищецът
е освободен от заплащане на държавни такси и разноски по производството във
всички инстанции съгласно разпоредбата на чл. 83, ал.1 т.1 от ГПК и специалната
разпоредба на чл.359 от КТ. На същото основание при отхвърляне на иска работникът- ищец не дължи направените от
работодателя разходи в размер на държавната такса и разноски /за вещи лица,
свидетели и др./, с изключение на разноските, които страната е направила, ако е
била представлявана от адвокат или юрисконсулт.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Е.Д. с ЕГН **********,***,
заместен в процеса на основание чл. 227 от ГПК от своя наследник С.Д.Е. с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Първо основно
училище „Никола Първанов“ - гр. Лом, ЕИК *********, представлявано от –
изпълняващ длъжността директор, с адрес: гр. Лом, обл. Монтана, ул. „Филип
Тотю” № 14, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за
незаконно уволнението на ищеца, заемал длъжност „старши учител в начален етап на основното
образование“ в Първо основно училище „Никола Първанов“- гр. Лом, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ със Заповед № РД – 02- 266/11.09.2020 г. на директора на училището-ответник
и иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за изплащане на
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради
уволнението в размер на 7821,50 лв. за периода от 28.09.2020г. до 28.02.2021г.,
ведно със законната лихва от 11.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК С.Д.Е.
с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати на Първо основно училище
„Никола Първанов“ - гр. Лом, ЕИК *********, представлявано от –
изпълняващ длъжността директор, с адрес: гр. Лом, обл. Монтана, ул. „Филип
Тотю” № 14, сумата от 720,00 лв.
(седемстотин и двадесет лева) разноски за адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок, считано от 15.09.2021 г. на основание
чл. 315, ал. 2 ГПК.
Районен съдия: