Р Е Ш Е Н И Е
№………./09.04.2021г.
гр.
София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав,
в открито съдебно заседание при закрити врати, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ
ВАСИЛЕВ
при секретаря
Павлинка Славова, разгледа докладваното от съдията т.д.н. № 899 по описа за 2018г и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по чл. 625 ТЗ.
Образувано е по
молба на С.Б., осъществяващ търговска дейност като едноличен търговец с фирма
„СИЕН –Б-С.Б.“, ЕИК *****, с която се иска откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на В.Ш., осъществяващ търговска дейност като едноличен търговец с фирма „И.К.– В.Ш.“ ЕИК *****.
Молителят извежда
кредиторовото си качество при твърдения, че с ответника са в трайни търговски
отношение, съгласно които изработва и доставя срещу възнаграждение на ответника
етикети за произвежданите от него вина от грозде. За периода 08.01.2014г - 15.09.2015г
молителят изработва и предава на ответника етикети на обща стойност
197 054,78 лева, като за всяка приета и изпълнена поръчка са съставяни и
подписвани от двете страни счетоводни документи под формата на складови и стокови
разписки подробно описани по номера и дати в молбата. Етикетите са приети от
ответника без възражения, но въпреки това цената за тях не е заплатена
включително и след получената на 12.03.2018г писмена покана. За вредите от
забавеното изпълнение на задължението за плащане на главницата, ответникът
дължи и мораторна лихва в размер на
3181,12 лева.
Ответникът В.Ш.,
осъществяващ търговска дейност като едноличен търговец с фирма „И.К.– В.Ш.“ ЕИК *****,
оспорва молбата. Твърди, че: към подаване на молбата няма изискуеми и
непогасени задължения към ищеца; че са извършвани плащания по издадените
фактури, включително чрез трети лица, с който задълженията са погасени. Оспорва
извършване на доставки над фактурираното количество. Оспорва представените от
ищеца складови разписки. Твърди, че в тях има зачертавания и добавки, които ги
компрометират.
Съдът като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
За
да се открие производство по несъстоятелност, следва да са налице
предпоставките, посочени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а именно: 1.
писмена молба до компетентният съд от лице, изрично посочено в разпоредбата на чл. 625 ТЗ (длъжникът,
съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от
Н.А.П. за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с
търговската дейност на длъжника); 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3. Да се установи
неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата
на чл. 608 ТЗ или свръхзадължеността
му, ако е капиталово дружество – чл. 742 ТЗ и 4. Затрудненията
на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е
обективно и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ.
Ответникът
е едноличен търговец, спрямо който е допустимо да се открие производство по
несъстоятелност.
По делото не е спорно, а това се установява
и от представените по делото доказателства (данъчни фактури, извлечения от
счетоводни записвания, дневници за доставки по ДДС, извлечения от сметки,
фискални бонове и заключенията на СФИЕ), че между страните съществуват трайни
търговски отношения по повод на доставката на етикети за произвежданото от
ответника вино от грозде в периода 2014г.-2015г.
Спортът по делото се концентрира относно
дължимостта на сумата от 197 054,78 лева – главницата за доставени етикети
по складови/стокови разписки представени с молбата за откриване на производството
по несъстоятелност за периода 08.01.2014г - 15.09.2015г и акцесорното
вземане за мораторна лихва в размер на 3181,12 лева.
Отношенията по изработката и доставката на
етикетите се урежда от разпоредбите на договора за изработка и договора за
продажба, предвид обстоятелството, че изработването е с материал на
изработващия.
Нито договора за изработка, нито договора
за търговска покупко-продажба, чийто правила са приложими към процесния случай,
не предвижда за валидността на отношенията между страните съставяне на писмен
договор. Следователно търговските отношения могат да бъдат установени с всички
доказателствени средства. В този смисъла възражението на ответника за липса на
изричен писмен договор е неоснователно.
Съгласно чл.266 ЗЗД възнаграждението е
дължимо с приема на изработеното. Следователно в тежест на молителя е да докаже
изработването, доставката и приемането на изработеното без забележки от ответника.
За доказване както на изработеното, така и
за приемането му от ответника молителят представя 68бр. стокови/складови
разписка(л. 8-75). В разписките са описани количества, вид, единична цена и
общо дължима стойност на доставяните етикети, както и изявление за получаване
на стоката от поръчващия. Разписките са частни свидетелстващи документи, които
се ползват с формална доказателствена сила, т.е. могат да докажат както факта
на писменото изявление, така и неговото авторство. Що се касае до материална му
доказателствена сила, то с нея съдът не е обвързан и затова всякога следва да я
преценява с оглед на всички събрани по делото допустими доказателства.
Допълнително в тази насока следва да се посочи и че ответникът оспорва
съдържанието им, твърдейки, че в тях има дописвания и зачертавания относно
количество и стойност на етикетите, констатирано и от съда при извършения на
09.10.2018г оглед, при който е констатирана промяна в съдържанието на 20 от
тях. При това положение и съгласно чл. 178, ал.2 ГПК съдът следва да ги цени заедно
с всички събрани по делото доказателства и съгласно закона действащ към съставянето
им.
Законът за счетоводството в чл. 4, ал.2
дава дефиниция на понятието първичен счетоводен документ като носител на
информация за регистрирана за първи път стопанска операция в регистъра за
първични стопански операции, който следва да има съдържанието по чл. 6, ал.1
ЗСч. Представените стокови и складови разписки могат да бъдат квалифицирани
като първични счетоводни документи, тъй като отговарят на посочените по-горе
изисквания на закона. Те съдържат обаче дописвания и зачертавания, каквито съгласно
чл. 8 ЗСч е недопустимо да съдържат първични счетоводни документи, като при
наличие на такива те следва да се съставят на наново. В случая не се твърди и
не се доказва те да са съставени на ново. Нещо повече съгласно заключенията на
в.л.К. и в.л. С. (основно заключение), стоковите/складовите разписки не са
осчетоводени в счетоводството на молителя. За тях не са съставени и фактури,
което от своя страна е нарушение и на чл. 9, т. 2 ЗСч. Не са включени в
справките декларации за ДДС и дневниците за продажби. Удостоверената от тях
информация не може да бъде потвърдена, дори косвено и от другите счетоводни
регистри на молителя, тъй като последният не води сметка 303 касаеща продукцията
и нейното разходване, а сметка 302 „Материали“,
където се отразяват закупените материали за изработване на етикетите и се
отразява разхода на материали, вложени за изработката на продадените етикети. Последното
съгласно изявлението на вещото лице С. в с.з. на 20.08.2019г л.1128 от делото е
пречка за установяване на количеството произведена и пласирана продукция. Количеството
етикети доставени на ответника не може да се установи с точност и от приетата
на лист 423-425 справка на Агенция митници, тъй като в нея се съдържат данни за
цялото количество произведени акцизни стоки от страна на ответника, като е
възможно част от тях да се етикетират и с етикети на друг производител или да
не съдържат етикети. В този смисъл справката може да е косвено доказателство за
доставеното количество етикети, но не е подкрепено с други доказателства, които
да водят до един единствен възможен извод. Още по-малко е възможно да се
извърши съпоставяне на количествата етикети с количества акцизни стоки.
От друга страна, ответникът
представя данъчни фактури и платежни нареждания, за които твърди, че изчерпват
отношенията между страните в процесния период и по които твърди да няма
изискуеми и непогасени задължения. От заключението на в.л. К. и в.л. С. от
08.04.2019г изготвени по данни от счетоводството на молителя по сметка 411, ан.партида
„ЕТ И.К.-В.Ш.“ се установяват, че записвания има само на фактурите представени
от ответника, като по тях непогасените задължения са както следва: към
31.12.2014 г. - 262.18 лева; към 31.12.2015г. - 8069.83 лева; към 31.12.2016г- 0,03
лева; към 31.12.2017г – 4542,58 лева, което кореспондира на осчетоводеното и от
ответното дружество по сметка 401 Клиенти, ан.партида „ЕТ С.Б.“, с изключения
на задълженията към 31.12.2016г, които последния е посочил да са в размер на 0,00
лева .
Следователно от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се налага извода, че
представените стоки/складови разписки не установяват твърдяното от молителя вземане
в размер на 197 054,78 лева формирано в периода от 08.01.2014г - 15.09.2015г.,
тъй като не се установяват, нито производството, нито доставката и приемането
от ответника на етикети на посочената стойност. Произведените и доставени
етикети, за които са съставени фактури, които са двустранно осчетоводени и за
които са подадени справки-декларации по ДДС са погасени от ответника, за което свидетелстват
представените платежни нареждания и приетите заключения на ССЕ. Следовател по делото не се установява
кредиторовото качество на молителя съгласно изискванията на чл. 62 ТЗ, с оглед
на което искът следва да се отхвърли.
По разноските.
С оглед изхода на
делото право на разноски има само ответника, последният претендира разноски
едва в писмените бележки, което е недопустимо, поради и съдът не му присъжда
такива.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молба на С.Б.,
осъществяващ търговска дейност като едноличен търговец с фирма „СИЕН –Б-С.Б.“,
ЕИК *****, с която се иска откриване на производство по несъстоятелност по
отношение на В.Ш., осъществяващ търговска дейност като едноличен търговец с фирма „И.К.– В.Ш.“ ЕИК *****.
Решението може да
се обжалва в седмодневен срок от съобщаването пред Софийския апелативен съд.
СЪДИЯ: