РЕШЕНИЕ
№ 4500
гр. София, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110138058 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане 4 кумулативно обективно съединени
установителни иска за обявяване на договор за нищожен, евентуално съединени с
2 конститутивни иска за унищожаване на договора и с иск за развалянето му.
Ищецът ЕМ. ИВ. Н. твърди, че на 09.07.2020 г. в гр. София е сключен договор
пред нотариус за продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД между него, в качеството му
на прехвърлител, и ЗЛ. К. Ж. – приобретател, който договор е вписан. Твърди, че
договорът е сключен за сумата 9000 лв. и продаденото наследство се състояло
изключително от вещни права върху недвижими имоти. Навежда твърдения, че ищецът
има проблеми с алкохола, пишел и четял трудно, не можел да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, нямал постоянна работа и
спорадично живял като скитник. Посочва, че другата страна по договора – З.Ж.,
съзнателно се е възползвала от състоянието на ищеца в собствена изгода, като е
съзнавала, че ищецът не разбира свойството и значението на извършеното, като дори
преди сключване на процесната сделка пред нотариус е помогнала на ищеца да се опие
с 200 гр. твърд алкохол. Посочва, че ищецът не си спомня нищо от сделката и към
момента на сключването не е разбирал какво подписва. Твърди, че наследството се
състои изключително от вещни права върху недвижими имоти, като вещните права,
включени в него – идеални части от право на собственост върху недвижими имоти – са
имали много по – голяма стойност от тази, която е уговорена по договора за продажба
на наследство. Също така сочи, че с договора се прехвърлят дялове от наследства,
открити дълги години преди договора – съответно 22 години, 15 и 14 години, преди
сключване на договора за продажба на наследство. Поради това наследствените дялове
били загубили отдавна същността си на съвкупност от права и задължения по чл. 212
ЗЗД, поради което договорът бил с невъзможен предмет. Твърди, че по договора е било
уговорено заплащане на сумата от 9000 лв. от ответника в полза на ищеца, което
заплащане трябвало да бъде осъществено в деня на сделката, но така и не било
1
направено.
Въз основа на посоченото иска съдът да обяви процесния договор за продажба
на наследство за нищожен поради липса на предмет, поради заобикаляне на закона,
поради липса на съгласие, поради нееквивалентност на престациите по договора, т.е.
противоречие с добрите нрави. В условията на евентуалност иска унищожаване на
договора поради неспособност на лицето към момента на сключване на договора да
разбира и ръководи постъпките си, поради крайна нужда и явно неизгодни условия по
чл. 33 ЗЗД, и евентуално, ако договорът не е нищожен или унищожаем – разваляне на
договора по чл. 87 ЗЗД поради неизпълнение на задължението на ответника да заплати
сумата от 9000 лв. като цена по договора. Претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил отговор от ответника. В него се оспорва изцяло
искът като неоснователен и недоказан. Оспорва се твърдението, че ищецът не е
разбирал свойството и значението на постъпките си; счита, че не е била налице крайна
нужда, която да е склонила ищеца да сключи процесния договор. Посочва се, че искът
за унищожаване на договора поради крайна нужда е преклудиран, като прави
възражение относно изтекла давност за предявяването му. Счита, че липсват
доказателства за твърдяната липса на съгласие на собственика. Твърди се, че договорът
за продажба на наследство е алеаторен и при сключване на такъв договор купувачът не
знае какво купува, поради което носи и риска да заплати дълговете на наследството,
затова посочва, че престациите по договора не са нееквивалентни. Сочи, че няма
доказателства за неплащане на цената по договора и че ако сумата не е била платена,
нотариусът не би изповядал сделката.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Приет по делото е препис от договор за продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД
от 09.07.2020 г., сключен между страните по делото, по силата на който ЕМ. ИВ. Н.
продава на ЗЛ. К. Ж. наследството, оставено му от неговия баща И Н. И, поч. на
15.03.2006 г., от неговия дядо Никола Иванов Н., поч. на 04.10.2005 г. и от неговата
баба М В Н.а, поч. на 25.07.1998 г. Уговорената продажна цена е в размер на 9000 лева,
като е посочено, че същата ще бъде изплатена на продавача в същия ден, след
подписване на договора, който служи и като разписка за платената и получена сума.
Договорът е с нотариална заверка на подписите с рег. № 0 г. по описа на нотариус
Стилиян Тютюнджиев с район на действие СРС и вписан в съответната Служба по
вписванията под № на акта
Приет по делото е и нотариален акт № г. по описа на нотариус Г – Д с район на
действие СРС, от който се установява, че ищецът е признат за собственик по
наследство от наследодателя М В Н.а на 1/8 част от три недвижими имота, находящи се
в гр. София.
Видно от представеното удостоверение за данъчна оценка за един от трите
имота (находящ се в гр. София, ж.к. с идентификатор , е в размер на сумата от 8992,70
лева за припадащата се на ищеца 1/8 част към 14.06.2021 г.
От приетата справка за действащи трудови договори на ищеца, издадена от ТД
на НАП – София за периода от 01.01.2017 г. до 28.02.2022 г., се установява, че
последната отразена информация за ЕМ. ИВ. Н. е прекратяване на трудово
правоотношение с „Авад България“ ООД, считано от 03.01.2020 г.
Събрани в производството са и гласни доказателствени средства чрез разпита на
трима свидтели.
От показанията на свидетеля Николай Иванов Иванов /брат на ищеца/ се
установява, че ЕМ. ИВ. Н. системно злоупотребявал с алкохол, считано от 3-4 години.
2
Свидетелства, че ищецът нямал постоянни доходи, като бил на издръжка на своя брат,
който му подсигурявал храна, подслон, както и парични средства, с които Н. купувал
алкохол и цигари. Освен това заработвал дребни суми от 5-10 лева, когато бъде
повикан от някого за оказване на работна помощ. Сочи, че брат му може да пише и чете
свободно, като, когато е трезвен, разбирал текста, който прочитал.
От показанията на свидетеля И Т Г, живял с ответницата в периода на сделката.
Сочи, че познавал ищеца, както и ще придружил страните при нотариуса при
сключването на сделката. Не му направило впечатление ищецът да е употребил
алкохол преди сключването на договора. Споделя, че ищецът вършил ремонтни
дейности на ответницата, като тя била доволна от работата му, като му заплащала за
положения труд.
Разпитана по делото е и свидетелката С М М – юрисконсулт в кантората на
нотариус Т, извършил нотариалното удостоверяване на подписите, положени под
процесния договор. Сочи, че си спомня сделката между страните. Била снета
самоличността им, в кантората подготвили договора, тъй като нямали предварително
подготвен такъв, като страните били в кантората през цялото време и изчакали, докато
проектът на договора бъде изготвен. Сочи, че не й е направило впечатление някоя от
страните по сделката да е била в неадекватно състояние, не усетила миризма от
алкохол от ищеца Е.Н., като изрично заявява, че това би и направило впечатление –
както на нея, така и лично на нотариуса, като те не биха изповядали сделката при
съмнение, че някоя от страните е употребила алкохол. Ищецът имал нормално и
адекватно поведение, бил запознат с договора и изразил съгласие за сключването му.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като отчита вероятната
заинтересованост на дадените от свидетелите Николай Иванов и Илия Герасимов
показания по смисъла на чл. 172 ГПК. Следва да се отчете, че в показанията на тримата
свидетели не са налице противоречия. По отношение на употребата на алкохол в деня
на сделката свидетелите Герасимов и Миланова дават еднопосочни и допълващи се
показания, като Николай Иванов не свидетелства за този факт.
От приетото по делото заключение по съдебно-психологична експертиза, което
съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено, се установява, че към момента
на психологичното изследване, ищецът ЕМ. ИВ. Н. е психично здрав, не страда от
същинско психично заболяване, като няма данни той да е страдал от такова
разстройство и в миналото, включително и към 09.07.2020 г. Отразено е, че интелектът
му е в ниските границите на възрастовата норма, но не са налични данни за вроден или
придобит интелектуален дефицит. Няма болестни нарушения във възприятно-
представната дейност, когнитивните функции (внимание, памет, мислене)
функционират в широките рамки на нормата, като липсват качествени промени на
емоционално-волевите функции, т.е. отчетено е, че при него е налице способността да
формира и изразява свободно своята лична воля. Отразено е в експертното изследване,
че въз основа на анамнезната информация от Е.Н., при него няма убедителни данни за
формирана алкохолна зависимост, като алкохолната употреба може да се приеме като
вредна (злоупотреба без прояви на зависимост). По време на изследването не били
установени клинични данни за абстинентни симптоми, които са характерен
специфичен признак за формирана алкохолна зависимост. Такива не били споделени
от него и по време на интервюто, проведено с вещото лице. Сочи се, че употребата
около 200 мл алкохол - концентрат предполага обикновено алкохолно опиване, за което
е характерно снижаване на критичността, волева улесненост и леки нарушения във
възприемането и възпроизвеждането на действителността /неправилна хронологизация
на събитията, неточности в детайлите/, но психичните годности за разбиране и
ръководене на постъпките, са запазени. В откритото съдебно заседание вещото лице
3
уточнява, че по делото няма друг източник, освен твърдението на ищеца, за
информацията, че в деня преди сделката е употребил 200 мл алкохол – концентрат.
В заключение експертът сочи, че при ищеца не са налице когнитивни дефицити,
които да пречат за правилното възприемане, разбиране и осмисляне на договора като
продажба на наследство. От психологична гледна точка, тези твърдения за
невъзможност за разбиране и загуба на памет, могат да се интерпретират като
нормална защитна реакция.
Други относимо доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Когато се предявяват искове за недействителност на сделка на различни
основания, всички искове са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя
сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито е възможно
едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да
съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Поредността,
в която съдът следва да разгледа исковете, произтича от правното естество (тежестта)
на релевираните с тях пороци на тази сделка, независимо каква поредност и какво
съотношение за разглеждането им е посочил ищецът. Във всички случаи съдът е
длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на
порока: от най-тежкия - противоречие на закона, през по-леките - липса на основание,
липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет и противоречие на морала, до
най-лекия - липсата на форма. Ако съдът приеме, че сделката е валидна, той е длъжен
след това да разгледа основанията за унищожаемост, също подредени според тежестта
на порока: от най-тежкия - поради неспазване на режима на настойничеството и
попечителството, през по-леките - поради неспособност да се разбират или ръководят
действията, поради заплашване, поради измама, поради грешка, до най-лекия - поради
крайна нужда. Ако съдът приеме, че сделката не подлежи на унищожение, той е
длъжен след това да разгледа съответното основание за разваляне на договора. В този
смисъл са Определение № 244 от 16.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2572/2013 г., IV г.
о., ГК, Решение № 984 от 3.11.2005 г. на ВКС по гр. д. № 271/2004 г., ТК, II о.
В настоящия случай, с оглед тежестта на релевираните с исковата молба пороци
на договора, главни искове са тези за обявяване нищожността на договора на
наведените основания, а евентуално съединени с тях са всички останали във вече
посочената поредност, които ще бъдат разгледани при неоснователност на главния иск.
По иска по чл.26, ал.2, предл.1-во ЗЗД – невъзможен предмет:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за продажба на наследство от 09.07.2020 г., както и че
предметът на договора е фактически невъзможен /предметът не съществува в
действителност към момента на сключване на сделката и не може да възникне с оглед
природните закони и с оглед на нивото на развитие на науката, техниката и
технологиите/ или правно невъзможен /за възникването или разпореждането с
предмета на сделката съществува непреодолима правна пречка (ограничения за
обособяване на обекта или забрана за извършване на сделката)/ към датата на
сключване на договора.
Съгласно чл. 212, ал. 2 ЗЗД продажбата на наследство трябва да бъде извършена
писмено и подписите на договарящите да бъдат нотариално заверени, т. е. за
действителността му се изисква писмена форма с нотариално удостоверени подписи на
4
страните. В чл. 212, ал. 3 ЗЗД е предвидено вписването му, ако в наследството има
недвижими имоти, с оглед противопоставяне на договора на трети лица.
С оглед данните по делото, съдът намира, че са спазени изискванията на закона
за писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните, както и вписване на
договора съгласно разпоредбата на чл. 212, ал. 3 ЗЗД, относимо към
противопоставимостта на договора на трети лица.
Наследникът може да продаде своята наследствена част изцяло, като върху
купувача преминават всички права и задължения, които продавачът е придобил по
наследство, включително и недвижимите имоти или части от тях. В случай че е налице
качеството на наследник и имущество /съвкупност от права и задължения/, предметът
на договора е възможен. Сключването на договора не е ограничено със срок, поради
което са неоснователни изложените от ищец съображения за изминалия дълъг период
от време от откриване на наследството на тримата наследодатели.
Не се установи да е налице фактическият състав за недействителност на
договора поради невъзможен предмет, поради което искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По иска по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД – заобикаляне на закона:
В тежест на ищеца по предявения установителен иск за прогласяване
нищожността договора поради заобикаляне на закона, е да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно че: между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за продажба на наследство от 09.07.2020 г., както и че чрез
договора се постига непозволен от закона резултат, който резултат е целен и съзнаван
от двете страни по договора.
Ищецът твърди, че е налице заобикаляне на закона, водещо като резултат до
недействителност на договора, поради факта, че в със сключването на договора се
заобикаля разпоредбата на чл. 33 ЗС, изискваща като предпоскавка за допустимост на
продажба на ид. част от недвижим имот, съсобственикът да представи пред нотариуса
писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част
при същите условия и да декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това
предложение.
На първо място следва да се посочи, че възражението на ответника за липса на
правен интерес у ищеца от предявяване на иск по чл. 33 ЗС би било основателно, ако е
предявен иск по чл. 33 ЗС, доколкото легитимиран да предяви иска е заинтересованият
ощетен съсобственик, а не съсобственикът - продавач. В случая обаче е предявен иск за
нищожност на договора от страна по него, който е допустим.
Разгледан по същество, искът е неоснователен. Разпоредбата на чл. 33 ЗС визира
продажбата на съсобствена част от конкретен недвижим имот на трето за
съсобствеността лице. В случая е сключен договор за проджба на наследството на
ищеца по смисъла на чл. 212 ЗЗД като съвкупност от права и задължения, при който
договор законът не поставя изискване за предлагане на останалите сънаследници да
изкупят наследството на продавача, преди то да бъде предложено на трето за
съсобствеността лице. Следва да се посочи, че дори в договора да е посочено, че
наследството се състои само от недвижими имоти, каквото посочване не е налице в
процесния договор, това не би променило неговото естество на договор за продажба на
наследство. При липсата на индивидуализация на недвижимите имоти не може да се
счита, че са прехвърлени отделни предмети, включени в наследството – в този смисъл е
напр. Решение № 1220 от 26.01.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5051/2007 г., V г.о. Искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
5
По иска по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – накърняване на добрите нрави:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване че: между него и ответника е възникнало облигационно отношение
по договор за продажба на наследство от 09.07.2020 г., както и че постигнатото
съглашение противоречи на добрите нрави.
Ищецът счита, че договорът за е нищожен поради нарушение на добрите нрави
поради нееквивалентност на престациите – сочи, че уговорената продажна цена от 9000
лева е в пъти по-ниска от реално придобитото от купувача.
Добрите нрави са критерии за норми на поведение, които се установяват в
обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си
убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се
считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на
други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване.
Законодателят придава правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед на
защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния
интерес на конкретен правен субект. При преценката за нарушаване на принципа на
справедливостта правоприлагащият орган изхожда от законодателството, своето
правосъзнание и обстоятелствата в конкретния случай.
Накърняване на добрите нрави може да има при нееквивалентност на
престациите, не сведена до липса на престация, както поддържа ищецът, а
представляваща значителна неравностойност, преценена предвид действителната воля
на страните. Значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при
двустранни договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото
те са определени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД.
Свободата на договарянето е лимитирана от императивните разпоредби на закона, като
при преценка действителността на посочените видове договори следва да се преценява
действителната воля на страните съгласно чл. 20 ЗЗД. В тази връзка при възмездните
сделки, каквато е и процесната, е необходимо да се съобразява при преценка на
действителността целта на сделката, а тя е свързана с удовлетворяване на допустим
от закона интерес за страните. Преценката дали нееквивалентността е значителна
следва да се извърши именно при съобразяване на преследваната от страните цел за
удовлетворяване на значим допустим от закона интерес. В този смисъл е и
константната съдебна практика: решение №119/22.03.2012 г. по гр. дело №485/2011 г.
на ВКС,І г.о.; решение №277/ 26.01.2015 г. по гр. дело №1962/2014 г. на ВКС,ІІІ г.о.;
решение №24/09.02.2016 г. по гр. дело №2419/2015 г. на ВКС,III г.о. и др.
Преценката дали е налице значителна липса на еквивалентност следва да бъде
направена към момента на сключване на атакувания договор, като се изхожда от
спецификата на съответния договор. Както е посочено в определението на съда от
26.10.2021 г., в което е изготвен проект на доклад по делото, в случая се касае за
продажба на наследство по смисъла на чл. 212 ЗЗД, което представлява алеаторен вид
сделка. При тези сделки не се прилага принципът за еквивалентност на престациите,
тъй като присъща но характера им е, че една от страните не знае точния размер на
задължението си или на вземането си, т.е. не знае какво ще дължи или какво ще получи
по договора.
6
Обстоятелството, че платената цена по договора е в пъти по-ниска от пазарната
оценка на имотите към момента на сключването му, не е достатъчно да обоснове
наличието на явно неизгодни условия. Това е така, тъй като договорът за продажба на
наследство е алеаторен и при сключването му купувачът поема риск относно обема на
наследството, което включва правата и задълженията на наследодателя - в този смисъл
напр. Определение № 635 от 4.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1062/2015 г., III г. о., ГК.
И все пак, следва да се посочи, че съгласно утвърденото в практиката и
доктрината е възприето и виждането, че продажбата на наследствени права включва
съответна част от целия актив и пасив на наследството, които са налице в деня на
неговото откриване, но е допустимо от предмета на продажбата да се изключи
конкретна вещ или вземане. Но това не може да доведе до нелогичен резултат чрез
изключване на повече имоти, защото ще се промени характерът на продажбата на
наследство в продажбата на конкретна вещ – в този смисъл е напр. Решение № 288 от
20.04.1993 г. по гр. д. № 935/1992 г., I г. о., ГК на ВС. Изключването на елемент от
съвкупността, което следва да се приема като изключение, е едно от средствата на
страните за контрол върху риска от (не)еквивалентността на престациите, т.е. върху
измеренията на алеаторност на този договор. В случая обаче между страните няма
постигната такава уговорка. Предявеният иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
По иска по чл. 26, ал. 2, предл. 23 ЗЗД – липса на съгласие:
В тежест на ищеца по предявения иск е при условията на пълно и главно
доказване да установи, че: между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за продажба на наследство от 09.07.2020 г., както и че договорът
е подписан от ищеца или и от двете страни по договора при съзнавана липса на
съгласие, т.е. без намерение да се обвързва от последиците на договора.
Т. нар. "съзнавана липса на съгласие" е налице напр. в случаите, когато
съгласието за обвързване с договора е изтръгнато с насилие, когато е направено без
намерение за обвързване – на шега, като учебен пример и др. подобни - в този смисъл
е напр. Решение № 52 от 14.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4923/2019 г., IV г. о., ГК.
Ищецът обосновава липсата на съгласие с невъзможността си да разбира
свойството и значението на постъпките си. Така изложените аргументи са относими
към предявения иск по чл. 31 ЗЗД, поради което следва да бъдат коментирани при
неговото разглеждане. По същество не са изложени твърдения във връзка с липсата на
съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД с оглед посоченото по-горе, нито са
събрани доказателства за наличие на този порок на сделката. Искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
Съдът достигна до извод за неоснователност и на четирите предявени иска за
прогласяване нищожността на процесната сделка, поради което се сбъдна условието за
разглеждане на предявените в условията на евентуалност искове за унищожаване на
договора.
По иска по чл. 31 ЗЗД – неспособност да разбира и ръководи действията си:
За основателността на иска в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно
доказване да установи, че: между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за продажба на наследство от 09.07.2020 г., както и че към
датата на сключване на договора е бил в невъзможност да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ръководи действията си.
Предпоставките на фактическата неспособност по чл. 31, ал. 1 ЗЗД изискват
дееспособно лице, което към момента на сключване на сделката не е разбирало или не
е могло да ръководи действията си, което е станало причина за сключване на сделката.
7
За фактите от душевния мир - неразбирането или невъзможността да ръководи
дейността, се прави извод от поведението на лицето и/или от съдържанието на
договора. Поради това съдът освен преценка на медицинския критерий, е длъжен да
обсъди и юридическия критерий за фактическата неспособност.
Ищецът обосновава невъзможността си към момента на сключване на договора с
факта, че е алкохолно зависим, че пише и чете изключително трудно, както и че страда
от психиатрични и неврологични заболявания. Така изложените твърдения не се
установиха от събраните по делото доказателства.
На първо място, установи се, че действително ищецът употребява ежедневно
алкохол /в този смисъл показанията на свид. Николай Иванов/, но видно от приетото
заключение на СПЕ при ищеца няма убедителни данни за формирана алкохолна
зависимост, като алкохолната употреба може да се приеме като вредна (злоупотреба
без прояви на зависимост). Експертът се обосновава с липсата на клинични данни за
абстинентни симптоми, които са характерен специфичен признак за формирана
алкохолна зависимост. Твърдението на ищеца, че преди процесната сделката е
употребил 200 мл алкохол концентрат не се установи от доказателствата по делото.
Напротив, ответната страна проведе насрещно доказване /насрещното доказване може
да не е пълно/, че в деня на сделката ищецът е бил в адекватно състояние, без видими
признаци да е употребил алкохол /в този смисъл са показанията на свидетелите
Герасимов и Миланова/.
От показанията на свидетеля Н. /брат на ищеца/ се установи, че същият може да
пише и чете, както и да разбира текста, който чете, а видно от експертното заключение
- при ищеца не са налице когнитивни дефицити, които да пречат за правилното
възприемане, разбиране и осмисляне на договора като продажба на наследство.
Установи се освен това, че ищецът не страда от същинско психично заболяване.
Вещото лице коментира и възможността на ищеца да разбере спецификата на
договора за продажба на наследство. В този смисъл в откритото съдебно заседание
сочи, че ищецът е наясно, че този вид договор е различен и с по-сложен характер от
покупко-продажбата на конкретна вещ. Прави уточнение обаче, че в случая се касае за
по-сложна юридическа терминология, която се възприема по принцип по-трудно от
хората.
Дори да се приеме, че ищецът е употребил 200 мл алкохол – концентрат преди
процесната сделка, доказателства за което не събрани по делото, то според
заключението на вещото лице, въпреки това психичните годности за разбиране и
ръководене на постъпките биха били запазени.
Поради изложеното съдът намира, че не се установиха предпоставките за
унищожаване на договора поради неспособност на ищеца да разбира и ръководи
действията си, поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска по чл. 31 ЗЗД - крайна нужда при явно неизгодни условия:
В тежест на ищеца по предявения иск е при условията на пълно и главно
доказване да установи, че: между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за продажба на наследство от 09.07.2020 г., както и че при
сключване на договора ищецът се е намирал в състояние на крайна нужда, под влияние
на което да е сключил договор при явно неизгодни условия.
Фактическият състав на понятието "крайна нужда" се състои от три елемента:
състояние на крайна нужда, определено от такова състояние на субекта, което го
принуждава да сключи сделката, наличието на причинна връзка между условието да се
сключи сделката и самата сделка и сделката да е сключена при явно неизгодни
условия. Крайно утежнено материално състояние на продавача, което в продължителен
8
период преди сделката не е променено, не води до извода, че е налице причинна връзка
между това състояние и продажбата на наследството – в този смисъл е напр.
постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 452 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 4277/2008 г., IV г. о., ГК.
Състоянието на крайна нужда би било налице при ищеца – продавач, тогава
когато то е оказало сериозен натиск върху решението му за сключването на договора
при конкретните условия, до такава степен, че при други нормални обстоятелства,
въобще не би се стигнало до извършване на сделката. В случая не се установи ищецът
да е бил в състояние на крайна нужда при сключването на договора. Действително,
същият не е бил в трудово правоотношение към този момент, на както се установи от
показанията на свидетеля Николай Иванов – негов брат, последният е подпомагал с
труд различни хора, за което получавал суми от по 5-10 лева, а отделно свидетелят
лично се грижел за препитанието му, осигурявайки му подслон и храна, и покриване на
разходите /в този смисъл споделя: Той няма доходи, аз го храня, аз плащам всичко/. Не
се установи при ищеца да е била налице някаква необичайна ситуация, за която да се
разсъждава дали представлява крайна нужда и която да е станала причина за
сключването на договора. Предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
Възражението на ответника за погасяване на правото на ищеца за предявяване
на иска е неоснователно. Съгл. чл. 33, ал. 2 ЗЗД, правото да се иска унищожение се
погасява в едногодишен срок от сключването на договора. Договорът е сключен на
09.07.2020 г., като искът е предявен на 30.06.2021 г., тоест, преди да е изтекъл
предвиденият в закона срок.
Съдът стигна до извод за неоснователност на всички предявени искове за
унищожаване на процесния договор, поради което следва да бъде разгледан
предявеният иск за развалянето му.
По иска по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД - разваляне на договора:
За основателността на иска, в тежест на ищеца е при условията на пълно и
главно доказване да установи, че: между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за продажба на наследство от 09.07.2020 г., както и че е
изпълнил своите задължения по договора, че писмено е предоставил на ответника
подходящ срок за изпълнение с предупреждение за разваляне на договора след
изитичането му. При доказване на горепосочените обстоятелства, в тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил своето задължение по договора.
Спорен между страните е въпросът дали е заплатена продажната цена. За да бъде
уважен този иск следва да бъде безспорно установено по делото, че по сключения
между страните по настоящето дело договор за покупко-продажба на наследство,
купувачът не е изпълнил своето задължение за заплащане на договорената продажна
цена. Видно от съдържанието на сключения договор страните са уговорили продажна
цена в размер на 9000 лева, като е посочено, че същата ще бъде изплатена на продавача
в същия ден, след подписване на договора, който служи и като разписка за платената и
получена сума.
Смисловото значение на използваните изрази "ще изплати на продавача днес",
"след подписване на настоящия договор" определят единствено задължение за
предаване от купувача на продавача на парична сума и правото на продавача да я
получи в деня, в който е подписан договорът. Съобразно последователната и
задължителна за съдилищата практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК -
решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г., IV г. о.; решение № 546 от
23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г., IV г. о., решение № 81 от 07.07.2009 г. по т. д. №
761/2008 г., I т. о., решение № 40 от 13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г., ТК, решение
№ 105 от 30.06.2011 г. по т. д. № 944/2010 г., II т. о. и др., обаче, при спор относно
9
точния смисъл на договорни клаузи съдът е длъжен да извърши тълкуване на договора,
при спазване на предвидените в чл. 20 ЗЗД критерии - при тълкуването да се търси
действителната воля на страните; отделните уговорки в договора да се тълкуват във
връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор и при съобразяване
целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. При всяко тълкуване
съдът е задължен да изясни само изявената воля на страните, а не предполагаемата
воля и не може да подменя нейното съдържание.
Ако договорът съдържаше единствено горепосочените цитирани изрази относно
плащането и зачитайки смисъла им, съдът следваше да приеме, че страните са
постигнали съгласие относно заплащането на цената, но не и да направи извод, че
същата действително е платена.
В случая обаче страните са уговорили и друго, а именно, че договорът „служи и
като разписка за платената и получена сума“. Разписката се предоставя от
кредитора на длъжника и доказва изпълнението на задължението съгласно чл. 77, ал. 1
ЗЗД. В случая страните, и в частност ищецът, са положили подписи под договора,
чиято автентичност не е оспорена. Договорът може да се приеме за разписка, ако това е
уговорено от страните, както е в настоящия случай. Представената по делото разписка
по чл. 77 ЗЗД, издадена от кредитора и обективирана в договора, като частен
свидетелстващ документ, се ползва освен с формална доказателствена сила, така и с
материална доказателствена сила, тъй като издателят й удостоверява неизгодни за себе
си факти. В конкретния случай имащият значението и на разписка договор се ползва с
доказателствена сила за погасяването на дълга, доколкото в него са посочени фактите,
релевантни за точното с погасителен ефект изпълнение на задължението, а именно
основание и размер на задължението, кредитор, длъжник, време на изпълнение.
С оглед на изложеното съдът приема, че ответницата ЗЛ. К. Ж. е изпълнила
задължението си за плащане на уговорената цена. Искът за разваляне на договора
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за ответницата. Такива не
са претендирани, като липсва и доказателство за направени разноски, поради което не
следва да се присъждат.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от ЕМ. ИВ. Н., ЕГН **********
против ЗЛ. К. Ж., ЕГН ********** искове с правно основание по: чл.26, ал.2, предл.1-
во ЗЗД, както и предявените в условията на евентуалност искове с правно основание по
чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, чл. 31
ЗЗД, чл. 33 ЗЗД и чл. 87, ал. 3 ЗЗД за обявяване недействителността на сключен
договор за продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД от 09.07.2020 г., с нотариална
заверка на подписите с рег. № г. по описа на нотариус С Т с район на действие СРС и
вписан в съответната Служба по вписванията под № поради невъзможен предмет,
заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, липса на съгласие, неспособност
на ищеца да разбира и ръководи действията си, крайна нужда при явно неизгодни
условия, както и за развалянето му поради неизпълнение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11