Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 28.07.2016
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен съд трети граждански състав
на двадесет и девети
март две хиляди и шестнадесета
година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: А.Г.
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
562 по описа за 2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член
124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 535 от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, като
производството се разглежда по реда на член 422, ал. 1 от ГПК.
ИЩЕЦЪТ Т.Г.Б. ***, с адрес за призоваване:
гр. К., ул. „Ц. С.“ № 4, ЕГН ********** твърди, че предоставила на ответника
сумата от 50 000 лева, за което бил издаден от него на 29.04.2013г. Запис на
заповед без протест и без предявяване, с нотариална заверка на подписа с peг. №
3937/29.04.2013 г. на нотариус Т.Р. - с peг. № 517 на Нотариалната камара, с
район на действие - PC - гр. К., с който същият се задължил неотменимо и
безусловно да плати лично или на нейна заповед сумата от 50 000 лева, с
падеж на плащане - 31.12.2014 г. Тъй като издателят на заповедта не платил на
падежа сумата, подала заявление по чл. 417, т. 9 от ГПК и със Заповед за
изпълнение № 47/23.02.2015г., постановена по ч. гр. дело № 137/2015 г. по описа
на К. районен съд, I гр. състав, било разпоредено същият да заплати сумата от
50 000 лева, дължима по издадения запис на заповед от 29.04.2013 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 23.02.2015г. ,
до окончателното плащане, както и направените в заповедното производство
разноски в размер на 2020 лева, от които - 1005.00 лева за платена държавна
такса и 1015.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 414
от ГПК постъпило възражение от ответника срещу издадената заповед за
изпълнение. Със съобщение от 04.05.2015 г., получено от ищцата на 11.05.2015
г., била уведомена за постъпилото възражение.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че Р.З.Д. и дължи сумата от 25 000.00 (двадесет и пет
хиляди) лева – частично дължима по издаден запис на заповед от 29.04.2013г.,
целият за сумата от 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението – 23.02.2015г. до окончателното изплащане, за
която сума е издадена Заповед № 47 от 23.02.2015г. за незабавно изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК по ЧГрД № 137/2015г. по описа на КРС.
Претендира за разноските в исковото производство.
ОТВЕТНИКЪТ Р.З.Д. ***, ЕГН **********
оспорва иска. В депозираната пред Районен съд К. искова молба било посочено
единствено, че му е предоставена сумата от 50 000 лева, за което е издаден
запис на заповед, като на посочения в заповедта падеж не заплатил дължимата
сума. Посочената в записа на заповед сума не била дължима от ответника. Твърди,
че във връзка с водени предварителни разговори за сключване на договор за заем
за сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева, на 29.04.2013г. подписал процесния
запис на заповед, след което съгласно постигнатата договореност трябвало да
бъде подписан самия договор за заем и след подписването му в съответствие с
нормативните изисквания за плащания над 15 000 лева, заемната сума следвало да
му бъде преведена от ищцата - Т.Б. по банков път. Впоследствие между тях не бил
подписан договор за заем, а ответникът не получил от ищцата каквато и да е сума
по банков път или по какъвто и да е друг начин, както и нямал каквито и да е
каузални отношения с Т.Б., тоест липсвали каузална сделка и отношения, поради
които да е издаден записът на заповед. Процесното вземане не съществувало и при
липсата на каквито и да било правоотношения между него и ищцата Б. нямал
основание да поема отразеното в менителничния документ парично задължение. След
като договорът за заем не бил сключен се договорили подписания запис на заповед
да му бъде върнат или унищожен, което не било сторено. Впоследствие, на
12.09.2013г., бил предизвикан умишлен палеж на склада, който държали със
съпругата му под наем в гр. С., като шока и загубите за тяхната дейност били
огромни. На 27.11.2013г. съпругата му била оперирана от рак на белия дроб, и
поради всички тези обстоятелства, не изискал издадения запис на заповед да му
бъде върнат, както и не проверил дали е унищожена. Ищцата не посочила на какво
се основава нейното твърдение, че му е предоставила сумата от 50 000 (петдесет
хиляди) лева, нито представила каквито и да е други доказателства за
съществуващо каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записът на
заповед. Не са представени и доказателства за предаването и получаването на
претендираната сума. Обстоятелството, че записът на записът бил подписан срещу
обещание за предоставяне на паричната сума, не било достатъчно да установи
възникването на каузално правоотношение. Наличието на отношения между страните
и предаването на конкретната сума не можели да се приемат за установени само от
представения запис на заповед, тъй като същият бил абстрактна правна сделка и в
него не се съдържало основанието, поради което се издава. Ето защо същият не
можел да се приеме и за разписка за предадена сума.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
отхвърли иска като неоснователен.
В първото по делото заседание ищцата чрез
процесуалния си представител оспорва изцяло отговора на ответната страна и в
частност следните обстоятелства: оспорва
твърдението, че записът на заповед е свързан с уговорка след неговото
издаване да се подпише договор за заем между страните за процесната сума от
50 000 лева както и твърдението, че тези 50 000 лева не са предадени
на ответника. Оспорва твърдението, че двете страни са имали уговорка, ако не се
финализира каузалното правоотношение по
бъдещия договор за заем, записът на заповед или да бъде унищожен или да бъде
върнат на издателя. Оспорва всички съществени елементи на отговора свързани с тяхната
претенция. Твърди, че сумата от 50 хиляди лева представлява предаване на суми в
общ сбор от 50 000 лева, в периода от 2006 година - 2010 година, свързани
с уговорка и реализирането й между семействата на двете страни, а именно ищцата
и съпругът й Г.Б. от една страна и ответника и неговата съпруга - Д.Д. – от
друга, да извършват съвместна дейност. Твърди, уговорката между семействата е
била да закупуват заедно гуми за моторни превозни средства от К., като двете
семейства участват равнопоставено в тази съвместна дейност с осигуряване на
средства, кой когато може. Всички тези суми били дадени от ищцата и съпруга й. Сумите
били давани на части, като една от тях била платена по банков път, по сметка на
открита фирма на ответника и съпругата му, в която предварително имало уговорка
да участват ищцата и съпругът й, което обаче не се осъществило. Двамата не
участвали като съдружници, но съпругът на ищцата разполагал с пълни права да
представлява дружеството.Уговорката между страните и техните съпрузи била,
когато развие дейността си и започне да печели, около 2010 г. ответникът да
започне да връща сумите, вложени от ищцата, с печалба към тях. През 2010 г. ищцата
и съпругът й поискали от ответника да започне да възстановява сумите, които били
вложени - 50 000 плюс 15 000 лева печалба. Ответникът заявил, че иска
да разшири дейността и отложили плащането до 2013 г. Имали уговорка, връщането
на сумите с печалбата да стане към 2013 г. Именно затова през април 2013 г. бил подписан процесният запис на заповед с
уговорка сумата да се плати края на 2013 г. като ответникът отказал да подпише
запис за печалбата в размер на 15 000 лева и подписал единствено за
сумата, която ищцата и нейният съпруг от
семейни средства са вложили в съвместната дейност. Твърди, че страните не са сключвали
никакви договори и не са налице каузални сделки за заем или други уговорки.
По реда на чл. 176 от ГПК ответникът изцяло
отрича твърденията за уговорки за съвместна дейност на двете семейства, която
да се осъществява от дружеството, представлявано от ответника.
По реда на чл. 176 от ГПК ищцата подробно
изяснява уговорките между семействата и парите, които съпругът и е предоставял
във връзка с тях. Заявява, че първоначално давали суми от порядъка на 5000
лева, докато сумата достигнала до 35 000 лева. Впоследствие решили да
увеличат дяловете си и внесли по банков път още 15 000 лева. Така сумата
станала дължимата от 50 000 лева.
От събраните по делото доказателства,
отделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, че ответникът е издал в полза
на ищцата Запис на заповед от 29.04.2013г., без протест и без предявяване, с
нотариална заверка на подписа с peг. № 3937/29.04.2013 г. на нотариус Т.Р. - с
peг. № 517 на Нотариалната камара, с район на действие - PC - гр. К., с който
същият се задължил неотменимо и безусловно да плати лично или на нейна заповед
сумата от 50 000 лева, с падеж на плащане - 31.12.2014 г. Ищцата подала
заявление до Районен съд К. за издаване на заповед за незабавно изпълнение,
основано на документ. Било образувано ЧГрД № 137/2015г., по което била издадена
Заповед за незабавно изпълнение № 47 от 23.02.2015г. за сумата от 50 000
лева. Срещу подадената заповед е постъпило в срок възражение от длъжника –
ответник в настоящия процес. Представени са от ответника банкови извлечения от
лична сметка на ответника в У. Б. за движение по сметките на ответника, приети
във връзка с твърдението му, че не е получил от ищцата процесната сума и с
оглед направеното възражение, че записът на заповед е издаден да обезпечи
уговорен, но несключен договор за заем. Не се спори, че в тях липсва информация
за извършен банков превод на процесната сума. Представено е пълномощно рег. №
5947 от 19.05.2006г. на нотариус Н. Н., с което ответникът, в качеството на
управител на „Т.И.Е.“ ООД е упълномощил Г.Б. – съпруг на ответницата, да внася
и тегли суми, да открива и закрива и се разпорежда с откритите в Б. АД Клон К.
сметки на дружеството, посочени в левове и щатски долари, да подписва и
получава документи във връзка с правата по пълномощното при осъществяване
дейността на дружеството. Представени са разпечатки на оферти за гуми от
дружество „Т.И.Е.“ ООД за 2007г., за които се сочи, че съдържат телефонния
номер на Г.Б., а адресът, посочен в тях е на офис, управляван от Г.Б., съпруг
на ищцата във връзка с друга дейност и ползван за контакти при постигане на
уговорките мужде страните. Представен е по делото опис на приходи и разходи (л.
67) за годините 2008, 2009, 2010 и 2011 в табличен вид и обобщение с посочени в
него суми и отбелязване „вложени 35 000 Г.“. Представени са по делото
документи за регистрацията на „Т.И.Е.“
ООД, от които се установява, че по силата на Решение № 1275 от 21.02.2005г. по
ф.д. № 2558/2002г. на Окръжен съд П., съдружници с равни права са ответникът и Д.Д..
Представен е дружествен договор и справка от Търговския регистър. Представена е
справка за внесени оборотни средства по сметка за период от 2006 до 2011г. на
същото дружество, от която се установява, че Г.Б. е внесъл сумата 14 460
лева на 31.05.2006г. за захранване на сметка. В справката са подробно посочени
сумите по години, които Г.Б. е внасял по банковата сметка на дружеството.
Справката е изготвена от ръководството на „Т.И.Е.“ ООД. От представеното
извлечение от У. Б. се установява, че на 31.05.2006г., Г.Б. е внесъл по сметка
на дружеството сумата от 14 460 лева. Посочени са и други суми внасяни от
него. Представено е писмо, адресирано до Г.Б. за оттегляне на дадените му права
по пълномощно рег. № 5947 от 19.05.2006г. на нотариус Н. Н., което е подписано от
ответника и нотариално заверено на 18.07.2012г. с рег. № 4003 на Нотариус Ст. Р..
Като неотносими към предмета на спора съдът преценява представените от
ответната справка за реализирани печалби от дружеството за годините от 2005 до
2011, издадена от ответника, в качеството му на
управител на „Т.И.Е.“ ООД;
счетоводни баланси и отчети към приходите и разходите за годините от 2005 до
2011, годишен отчет на предприятията не съставящи баланс за 2004г. Представени
са по делото списъци, съдържащи информация за контрагенти, фактури и стоки на
дружеството и счетоводни документи на същото (л.146-191) във връзка с
твърденията на ищцата, че е упражнявана съвместна дейност и съпругът и е бил
ангажиран с нея.
От показанията на св. Б. се установява, че работила като технически секретар в „Т.И.Е.“
ООД от 2008г. до 2015г. Дружеството се занимавало с внос на гуми. Свидетелката
чувала, че работодателите й и семейство Б.и имат неофициален съвместен бизнес.
През 2007 и 2008г. свидетелката работила като продавач –консултант в магазин на
семейство Б.и – Г.. В този магазин пристигали документи и на нея и колежката й
било разпоредено когато дойдат клиенти да търсят гуми, те да предоставят
телефона на ответника Д.. Семейство Б.и я насочили към работа в дружество „Т.И.Е.“ ООД. Свидетелката първоначално
виждала оферти, а после започнала да ги изготвя с името на дружеството. В
офертите били посочени телефонните номера на управителите – ответника и
съпругата му, на служителите, възможно било в началото да е имало и телефонен
номер на Б.. При предявяване на оферти и визитка, свидетелката заявява, че
адресът, посочен на офертите е на магазин Г. в град К., а два от телефоните са
на Б., който не се занимавал много с това, ходел понякога в офиса, ходил с Д.
на търгове и обществени поръчки, доколкото знаел, не присъствал при самото
договаряне – не искал да участва в процеса на договаряне на продажбите. Свидетелката
присъствала когато пътували с автомобила
на Б.. Знаел, че им е предоставял автомобила си и им е осигурявал превоз с
шофьор, включително в чужбина. Свидетелката научила от други хора, че Б.и
участват с парични средства в бизнеса с гумите, самите участници не споменавали
пред нея.
От показанията на св. Г.Б. – съпруг на
ищцата, се установява, че с ответника се познават от деца, а съпругата му
познава от 2004-2005г. След многократно настояване от страна на съпругата му,
започнали търговски отношения. Свидетелят след около година уговорки приел да
им помогне да стартират бизнес за внос на автомобилни гуми от К.. Уговорките им
били да работят на равнопоставени начала, и еднакви условия и с еднакви
средства. Първоначално предвиждали съвестно дружество, но по стечение на
обстоятелствата, в процес на събиране на средства и постигане на уговорки се
изяснило, че ще ползват вече регистрирана фирма на ответника и съпругата му.
Започнали работа по този начин, защото трябвало да се спести време заради
пазара и поръчките. Първоначалната уговорка била за съвместно участие до
50 000 лв. Свидетелят изрично заявил, че ще участва във фирмата до определен
момент, няма за постоянно и когато реши, ще си изтегли вложените пари и час от
евентуалната печалба. Ответникът и съпругата му нямали нищо против.
Първоначално се събрали двете семейства и Б.и предоставили в брой сумата от
5000 лева. После, в продължение на два или три месеца предоставяли по-малки
суми по три, четири или пет хиляди лева, докато тяхното участие достигнало до
35 000 лева. Тези пари свидетелят предоставил в брой на ответника и
съпругата му. Парите семейни – негови и на съпругата му. Освен тези пари,
свидетелят многократно внасял суми по банковата сметка на дружеството, давал и
в брой. Имало извлечение от банката за това, но голямата част от тези суми му
били върнати от ответника. Останала невърната сума в размер на 15 000 лева
и с нея двамата изравнили участието си в съвместната дейност до 50 000
лева. Сумата от 15 000 лева била внесена на каса в банката, в банковата
сметка на Т. Е.И.. Свидетелят разполагал с пълномощно и счита, че е било
издадено по-скоро като гаранция за участието в дейността, тъй като се разбрало,
че документално семейство Б.и няма да има никакви гаранции за вложените
средства. Отделно, за началото на дейността били нужни още средства и трябвало
да може да ги внася когато има спешна нужда да се извършат някакви плащания.
Свидетелят заявява, че никога не е теглил пари от банковата сметка на
дружеството. Може ответникът да му е предавал суми за внасяне, но били
по-дребни и не повече от 3-4 пъти. Останалите внасяни в сметката пари били
семейни средства. Да оттегляне на предоставеното му пълномощно бил уведомен
около месец преди да предявят иска – поискал справка от банката и му била
отказана. Уговорките били печалбата на фирмата да е обвързана с показателите от
заработеното. Първоначалните им уговорки били да делят всичко по-равно, но
ответникът и съпругата му не се нуждаели само от средства, нуждаели се и от
авторитета на свидетеля в обществото. Свидетелят участвал и при работата в
началото – не често, пътували с ответника и набирали клиенти в страната, и сам
набирал клиенти. В офиса ходил от време на време да се интересува как вървят
нещата. С ответника нямали уговорка да работят за бизнеса по равно. Свидетелят
имал две работещи фирми и отделно развивал дейност като частно лице, било
естествено да не може да работи наравно с ответника. Неговото участие се
свеждало до финансиране на бизнеса и и с авторитет. В началото съпровождал
ответника по търгове за гуми, осигурявал транспорт и командировка в Германия,
разтоварване в безмитната зона в К., осигурявал лица да разтоварват и плащал за
труда. Първоначално фирмата на ответника нямала офис, ползвали неговия в К.,
първоначално в него получавали цялата поща от К., там се осъществявали
контактите с клиентите. Офисът му служел и за офис на Т., били изработени
визитни картички с неговото име, на офертите фигурирали телефонните номера на
офиса му и личния му номер. При предявяване на справка на л. 67 (именувана от
страните „отчет“) заявява, че това са документите. Били изготвени в началото на
2012г.. Свидетелят и съпругата му започнали да си искат средствата още от
септември 2011г. Справката му била предоставена когато обсъждали кой какви пари
е вложил и какво има да получава от съвместната дейност. Доколкото си спомнял,
справката била изготвена от съпругата на ответника, която заявила, че за 2006г.
и 2007г. не могат да дадат справка, тъй като нямало база данни или нещо такова.
Тогава изкарали справките за приходи и разходи от 2008г. до 2011г. с приходи,
разходи по години, вложени средства и общата печалба за тези години - 148 077.5, това лева. Това била печалбата за всички тези пет
години. Свидетелят поставил въпроса, защо са посочени в най-долната таблица са
посочени вложени Г. 35 000 лева, а не 50 000. Отговорили му, че са забравили за 15 000
лева, внесени по банков път. Уточнили, че трябва да се допълнят към общата
сума. Коментирали за печалбата от 148 077 лева и се разбрали на свидетеля да се изплатят
66 000 лева - 50 000 лева, който вложил плюс 16 000 лева от
печалбата за тези години. Първо му предложили стока - гуми. На следващото
събиране след два дни се отказали. Свидетелят бил съгласен да си получи парите
в гуми, но ответникът се отказал, защото щял да им се провали бизнеса на
момента, ако предоставят стоки. Уговорили се свидетелят да изчака с
получаването на парите известно време, не уточнили срок, само че за момента не
могат да му ги върнат. Свидетелят започнал да ги посещава и близо година
правели уговорки за връщането на сумата. Като установил, че или нямат желание,
или възможност, поставил въпроса нещата да бъдат документално уредени.
Ответникът се съгласил, сам се явил при нотариус и подписал запис на заповед,
но не са 66 000 лева, каквато била уговорката им, а за 50 000 лева. Заявил,
че това е сумата, която смята да върне на свидетеля и съпругата му. В края на
2011 г. свидетелят бил болен и в доста тежко здравословно състояние, това
наложило записът на заповед да бъде издаден в полза на съпругата му, тъй като
парите били общи, семейни и нямало значение кой ще ги получи. При предяваване
на страници от бележник, свидетелят заявява, че такова връщане на суми след
2012г. не е имало. Не помнел дали това не е някаква част от всички пари, които
давал на ответника и които възлизали на около 120-130 хил. лева. При
предявяване на справката за внесени суми по сметка на дружеството, изготвена от
ответника, в качеството му на управител, свидетелят заявява, че не помни
сумите, които е превеждал, минало е много време, доколкото помни някои от
сумите наистина е внасял в банката, например сумата от 14 460 лева.
Заявява категорично че не е внасял два пъти по 30 000 лева през април
2009г. Знаел, че преди той да се включи в съвместната дейност, ответникът и
съпругата му предлагали на друг човек – П.Л. да се включи, но той им отказал. Свидетелят твърди, че при започване на бизнеса
ответникът и съпругата му нямали никакви средства, разчитали изцяло на кредити.
Свидетелят не поискал документално оформяне на участието му в съвместната
дейност, тъй като с Р. били приятели от деца, това била причината. Освен това,
ответникът се издължил изцяло на предходния си съдружник и свидетелят нямал
притеснения. Внасял суми по банковата сметка, понякога му носели готови
платежни, но заявява, че ги е подписвал ответника. Свидетелят подписвал само
вносни бележки. На ответника станало
ясно, че свидетелят и съпругата му се оттеглят от съвместната дейност след
около поне 30 проведени разговора през 2011 и 2012г. и отношенията им се
обтегнали, ответникът и съпругата му не го информирали, че оттеглят
пълномощното за разпореждане с банковите сметки и подписване на документи от
името на дружеството. Задавал си въпроса обтегнати отношения и оттеглено
пълномощно през 2012г., защо ответниците твърдели, че ще им дават нов кредит
през 2013г. Това било безпочвено.
От показанията на св. Д. се установява, че
с ищцата й съпруга й не са водили разговори за съвместен бизнес с гуми от К..
Свидетелката и съпругът й били съдружници в дружество, основано през 2002г. От
2005г. съдружници били само ответникът и свидетелката. Дружеството било
основано с цел внос на гуми от К., впоследствие наели вулканизатор за
спомагателна дейност и автомивката към вулканизатора. Това били двете
спомагателни дейности, които осъществявали. Имали нужда от средства, но теглили
банков кредит в размер на 40 000 лева. Заявява, че не са получавали пали
от ищцата и съпругът й. Семейство Б.и не им превеждали никакви средства по
банков път, помагали с пари в брой, за
пръв път през 2010г. с 5 000 лева. Тогава взели в заем и от други
приятели. 5000 лева върнали след два месеца с лихва. След това още два пъти Б. им помагал със суми – 2012
година и 2013 година. През 2012 г. през ноември Р. му върнал 2000 и през 2013 г. му върнали
3000 лева, отново дадени в помощ от него. През 2002 г. нямали офис, осъществявали
дейността си от склада, където съхранявали гумите – в стопански двор С..
Кореспонденцията с К.ците или фактури, или
ако е било необходимо - оферти свидетелката изготвяла в дома си,
получавала цялата кореспонденция по Интернет. Заявява, че през 2006г. не е
ползвала офик, ползван от св. Б.. При предявяване на офертите от 2007г.,
свидетелката заявява, че не знае защо е вписан адрес в град К., заявява, че
един от телефонните номера е на съпруга й, а вторият – на Б.. Заявява, че тя не
е печатала тези оферти. Дружеството упълномощило св. Б. през 2006г.,
свидетелката била в майчинство от месец януари 2006г. тогава на съпруга й му
станало много трудно да се справя. Ответникът помолил св. Б. да внесе сумата и
от банката отказали да я приемат без пълномощно. Това бил поводът за издаването
му. През годините свидетелят внасял различни суми, ако правилно помнела – около
108 000 лева. Това били оборотни средства на дружеството, инкасирани от
вулканизатора, от автомивката и от разносната търговия с гуми. Сумите били
предавани в брой на свидетеля Б. и той ги внасял. През 2013г. свидетелят ги
помолил, и те оттеглили пълномощното – вече рядко се виждали по това време. При
предявяване на справката, приложена на л. 67, свидетелката заявява, че не я е
виждала, че сумите не съответстват на балансите и отчетите на дружеството.
Категорично отрича тя да е изготвила справката. При предявяване на документите,
изпратени от У.Б. АД, свидетелката заявява, че сумите съответстват на парите,
които са предадени на св. Б. на ръка, за да ги внесе по сметката. Това били
касови операции, нямало преводи от името на свидетеля, само вноски на каса. През 2011 г. свидетелят не е водил разговори с
тях за възстановяване на някакви суми, на сивдетелката не й било извесно да е
имал претенции за нещо. Тя от 2008 г. до 2014 г. работела в П. по трудово правоотношение. Знаела,
че през 2013г. ответникът водил разговор с ищцата, обадил й се по телефона и
споделил, че е подписал запис на заповед и трябвало да сключат договор за сума
от 50 000 лева, която да бъде преведена по сметка. Това се случило между Р.
и Т., свидетелката и съпругът й имало много затруднения през 2013г. и търсели
помощ. През 2001-2002 година свидетелката често пътувала до К. в командировка с
П. Л. във връзка с лагерния бизнес и тогава коментирали, че може да се заемат с
внос на гуми, но да му е оправяла предложение било много силно казано. П.Л. не
проявил интерес и нищо не се получило. През 2006г. не е отправяла подобно
предложение, била в майчинство до 2007г. и през 2008г. напуснала дружеството на
П.Л.. Заявява, че не е споделяла с трети лица, че св. Б. им е съдружник в
бизнеса с гуми. Г.Б. не бил служител в дружеството, бил приятел, налагало се да
внася суми когато ответникът е зает – веднъж -два пъти годишно. Свидетелят Б.
имал свой бизнес, но често ходел до автомивката в С. и вулканизатора, имал
повече свободно време и вършел услуга като приятел. Уговорката между ответника
и ищцата била за заем, доколкото помнела – през април 2013г., тогава имали
големи затруднения, тъй като семейство Б.и им помагало, пак помолили Т. за
помощ. Давали им средства - по две, три пет хиляди, после необходимостта от
заем отпаднала, някой умишлено запалил склада им, а свидетелката се разболяла.
Не знаела защо ответникът е разговарял с ищцата. Последно със семейство Б.и
били на почивка през 2012г., след това свидетелката и ищцата се чували по
телефона. Ищцата отишла да види свидетелката през март месец в офиса.
Отношенията по заема не се финализирали, когато изгорял склада на дружеството,
изгубили много пари и питали много хора в района да им помогнат, всички
отказали. Пълномощното било дадено на св. Б. и за теглене от банковата сметка,
ако се наложи да се плати доставка в брой и няма инкасирани средства,
свидетелят бил в К. и можел да помогне.
Допуснат е допълнителен разпит на св. Б.,
от който се установява, че докато е работила в дружество Т., единствено е
боравила с банкови извлечения, защото следяла вземания и задължения на
дружеството. Счетоводството било външно. През периода, когато била на работа не
предоставяла разпечатки с данни и обороти на фирмата на Г. и Т. Б.и, о за
изготвянето на всички документи се допитвала до г-жа Д.. При предявяване на
документите на л. 146-195 свидетелката заявява, че не е изготвяла документите,
не ги е предавала на някой от семейство Б., не им е предоставяла такива
документи по поръчка на управителите на дружеството. Заявява, че се е
занимавала само с продажбите, при тях била стоковата програма.
В показанията си свидетелят Л. заявява, че
познава от много години Р. и Д. Д.. Д. работила при него, в дружество „К.Е.“ до
2008г. През 1999г. с Д. ходили заедно в К., тя непрекъснато го придружавала,
била един от най-доверените му сътрудници. На едно изложение за лагери около
2002-2003г. видели, че има такова и за гуми. Разгледали го и св. Д. предложила
да започнат съвместна работа по внос на гуми. Свидетелят отказал и й казал, че
е по-добре да работи сама. Не искал да прави общ бизнес със свой служител, това
водело до напрежение. Д. и съпругът й започнали бизнеса с друг съдружник. Имали
финансови проблеми. Тогава свидетелят я насочил към Г.Б., който познавал отдавна,
били съседи. Знаел, че Б. се занимава с машини за хазарт и има свободни пари. Д.
приела и отишла да говори с Г., били с още 4-5 човека и помогнали на Д. с
каквото могат. Преди Д. и Р. да имат офис на дружеството, всичко с гумите се
извършвало от офиса на свидетеля. След срещата Д. споделила, че Г. е дал 50-60
хиляди лева, научил го от нея. При разговор с Г., последният му казал, че
работят заедно с Д. и съпруга й. Знаел, че им помага в търговете, и свидетелят
им помагал. На свидетеля било известно, че Б. има проблем, че не му връщат
парите и че първоначално уговорката е била да бъдат съдружници в общо
дружество, но тази уговорка не е била спазена. За проблема с връщането на
парите разбрал около 2010-2011г. свидетелят не инвестирал вари в неформални
съдружия. Разбрал, че Б. не е съдружник и че било сложно, според Д. участието
му. Предложението на Д. било за ново съдружие, в което двамата със свидетеля да
са съдружници. Доколкото знаел, ответникът преди този бизнес се занимавал с
гуми втора употреба. Свидетелят нямал конфликт с Д.Д., през 2008г.- го
напуснала и отишла да работи за по-голяма заплата в друго дружество, дори
собственикът му се обадил на свидетеля. С Д. бил в много близки отношения,
докато работила за него, понастоящем не поддържали някакви отношения. Бизнесът
на Т. до 2008г. се ръководел от личния му офис и затова знаел толкова
подробности, после не знаел къде от къде си ръководели бизнеса. За отношенията
между двамата, свидетелят знаел от Д. – до 2008г., след това от Г. научил, че
има проблеми с връщането на сумите.
В показанията си свидетелят Д. – син на
ответника, заявява, че ищцата и нейният съпруг били семейни приятели на
родителите му. Свидетелят работел в дружеството на родителите си от 2011г. след
завършване на средно образование. Не знаел Б.и да имат участие в бизнеса на
родителите му, били семейни приятели, ходели заедно на почивка. Не е присътвал
когато св. Б. е давал пари на баща му, но знаел че баща му е вземал в заем и
после връщал. Веднъж, преди около 4-5 години свидетелят дошъл в офиса в С.,
ответникът извадил 5000 лева, а свидетелят казал, че не са толкова защото се е
натрупала лихва. Баща му предал близо 6000 лева. Други два пъти след разговор
между Б. и баща му, двамата ходили в К. и баща му предал на свидетеля веднъж 2000 лева, другият път - 3000 лева. От както
работел в дружеството, не е бил свидетел Б. или ищцата да проявяват интерес към
бизнеса, не ставало въпрос за гуми или нещо друго.
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави
следните изводи от правна страна:
Предмет на делото по предявен установителен
иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК в хипотеза на издадена заповед за изпълнение
по чл.417, т.9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от
външна страна менителничен ефект. Записът на заповед е обикновена форма на
менителничното задължение, което създава задължение на издателя пред всеки
легитимиран поемател. Предвид строго формалния характер на абстрактните сделки,
с оглед преценка за тяхната действителност се изследва спазването на
изискванията, изчерпателно предвидени в закона. В настоящия случай
представеният по делото запис на заповед съдържа реквизитите по чл. 535 и чл.
536 от ТЗ, издаден е на 29.04.2013г., с посочен падеж на плащане –
31.12.2014г., предвид на което следва да се приеме, че е настъпила изискуемост
на поетото с него задължение.
С оглед указанията, дадени в т.17 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г.
по тълкувателно дело № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, ищецът – кредитор доказва
вземането си, основано на записа на заповед, като при липса на релативно
възражение от страна на ответника (твърдения, основани на каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед), към
което се приравнява и общото възражение на ответника за безпаричност на ценната
книга, ищецът - поемател не е длъжен да доказва възникване и съществуване на
вземане по каузално правоотношение.
В депозирания по реда на чл.131 от ГПК
отговор се твърди липса на кауза, което твърдение се поддържа в хода на
процеса, като сочи че документът е бил подписан във връзка с договор за заем,
който не е бил сключен между страните. При направено от издателя на
менителничния ефект възражение, че записът на заповед е издаден във връзка с
договор за заем, по който сумата не е предадена (обещание за заем по чл.241 ЗЗД)
или при твърдение за задължение по бъдещ договор за заем (липса на постигнато
съгласие за сключване на договора) и наличие единствено на преддоговорно
отношение, издателят, при условията на пълно и главно доказване следва да
установи фактите по постигането на съгласие за заема, респективно и връзка
между обещанието за заем и издаването на ценната книга в полза на поемателя –
ищец, респективно – преддоговорното отношение, както и че именно по повод на
него е издадена ценната книга. Ищецът ще следва да доказва предаване на сумата,
само ако в исковата молба или във връзка с отговора на исковата молба въведе твърдение,
че заемната сума е предадена, т.е. че фактическият състав на сключване на
договора за заем е завършен. Такова твърдение в настоящия процес не е
направено.
Ответникът издател сочи, че ценната книга е
подписана от него с оглед водени преговори за сключване на договор за заем. В
тази насока единственото доказателство, което се ангажира са показанията на св.
Д. – съпруга на ответника, която заявява, че е научила от съпруга си по
телефона за разговор между страните за бъдещ заем и за подписана ценна книга за
сумата от 50 000 лева, която следвало да бъде преведена в последствие по
банков път. От една страна свидетелката е съпруга на ответника и показанията й
следва да бъдат ценени по реда на чл. 172 от ГПК, от друга – впечатленията й не
са преки, съобщени са й от ответника. Свидетелката не е запозната с времето,
мястото, начина на водените преговори и постигнатите условия, не сочи коректни
уговорки, извън начина на предаване на сумата – по банков път, не сочи
договореното във връзка с начина на погасяване, нито кое е препятствало
сключването на договора преди да бъде обезпечен или едновременно с
обезпечаването му. Т.е. налице са косвени доказателства – впечатления на
свидетел, които са му създадени от страната по сделката, свидетелските
показания на Д. не могат да бъдат
анализирани съвкупно и съпоставени с други доказателства, защото такива не са
ангажирани по делото. Овен това не носят достатъчно информация за всички
обстоятелства, при които се твърди да е било постигнато предварителното
съгласие за заем и обстоятелствата, наложили обезпечаването му преди сключване
на твърдяната кауза.
При това положение, според настоящия
съдебен състав, ответникът не доказва при условията на пълно и главно доказване
причината за сключване на менителничната сделка, тъй като не ангажира преки
доказателства за наличието на преддоговорни отношения и/или обещание за заем,
т.е. не се установяват конкретно обстоятелствата, при които ценната книга е
подписана. В случай че ответникът бе установил по категоричен начин
обстоятелствата, свързани с причината, поради която е издал ценната книга,
тежестта на доказване на съществуването на вземането, би преминало върху
кредитора, който следва да установи фактите, от които произтича неговото
вземане, т. е. пораждането на задължението и дължимостта му към завеждане на
иска. При липса на пълно и главно доказване на твърденията на ответника за
обстоятелствата във връзка с преддоговорните отношения на страните,
възражението на ответника се явява неоснователно.
Във връзка с изложеното, безпредметно е
обсъждането на въведеното във връзка с оспорване на отговора твърдение от
страна на ищеца, за наличие на каузално правоотношение – договор за съвместна
дейност за внос и търговия с автомобилни гуми, сключен между страните и
съпрузите им през 2006г. по следните съображения: При евентуално заявено от
ответника – издател на ефекта относително възражение, обуславящо несъществуване
на вземането по записа на заповед, същият следва да докаже фактите, на които
основава възражението си, съобразно правилото на чл.154, ал.1 ГПК. В този
случай, ако кредиторът сочи друго каузално правоотношение, по повод или във
връзка с което, според него, е издаден записът на заповед (в исковата молба или
с оглед отговора на ответника на исковата молба), ищецът носи тежестта на
доказване на обстоятелствата, на които основава твърденията си. Недоказването и
от двете насрещни страни на поддържаните от тях различни конкретни каузални
правоотношения, съответно на връзката им със записа на заповед, няма за
последица погасяване/несъществуване на вземането по менителничния ефект, тъй
като при неоснователност на релативното възражение на ответника ищецът не дължи
доказване на възникване или съществуване на каузално правоотношение, по повод
на което е издадена ценната книга, така както не дължи установяването му в
хипотеза на липса на относително възражение от ответника. В този смисъл –
Решение № 38 от 07.04.2015г., по т.д. № 1008 от 2014г. по описа на ВКС, І т.о.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК.
По изложените съображения, искат се явява
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен до размера на
претенцията от 25 000 лева.
ОТНОСНО разноските
по делото:
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на спора, на ищеца следва да присъдят и
сторените в настоящото производство деловодни разноски в размер на 500 лева за
внесена държавна такса и 740 лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание член 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 535 от ТЗ и
чл. 86, ал.1 от ЗЗД, че Р.З.Д. ***, ЕГН ********** дължи на Т.Г.Б. ***, с
адрес за призоваване: гр. К., ул. „Ц. С.“ № 4, ЕГН ********** сумата от 25
000.00 (двадесет и пет хиляди) лева – частично дължима по издаден запис на
заповед от 29.04.2013г., целият за сумата от 50 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 23.02.2015г. до
окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед № 47 от 23.02.2015г.
за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ЧГрД №
137/2015г. по описа на КРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Р.З.Д. ***, ЕГН ********** дължи на Т.Г.Б. ***, с
адрес за призоваване: гр. К., ул. „Ц. С.“ № 4, ЕГН ********** направените по
делото разноски в размер на 1240 (хиляда двеста и четиридесет) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.