№ 5715
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Божана Желязкова
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело №
20231100111253 по описа за 2023 година
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.432 от Кодекса за
застраховането.
ИЩЕЦЪТ- Н. В. М инкова, ЕГ Н-****, и В. Д. М., ЕГ Н **********, и двамата с адрес:
гр.София, жк „ ****, чрез адв. К. Л. и адв. Я.С. твърдят, че на 26.021.2021 г., около 22,35
часа, в гр. София, лек автомобил Ауди А4, с per. № СВ **** PC, управляван от К.С.М., ЕГН
**********, се движи по бул. „Сливница” с посока от ул.“„Опълченска” към бул. „
Констатин Величков” и на около 18 метра след кръстовището с ул. ,Алдомировска” се
поднася, завърта и самокатастрофира в метален стълб в дясно от пътя, като ударъта е
страничен в дясната част на л.а. Вследствие на ПТП на място е починал Д.В. М., ЕГН
**********, пътуващ именно на задна дясна седалка. В Софийски градски съд е бил внесен
обвинителен акт и е образувано НОХД № 3819/2021 г., по описа на НО, 3 състав. Същото е
приключило с присъда № 39 от 09.03.2022 г., с която подсъдимият е признат за виновен за
изв. от него перстъпление по чл. 343, ал.4 вр. чл. 343, ал.З, б „Б” вр. чл. 343 ал.1 б „В” вр. чл.
342 ал.1 пр.З от НК, като му е наложено ефективно наказание лишаване от свобода в размер
на 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца. Постановената присъда е влязла в законна сила на
25.09.2023 г. Починалият вследствие на ПТП Д.В. М., ЕГН **********, е син на ищците Н.
и В. М.и. Отношенията между Н. М. и детето й са били изключително близки. Живеели в
едно домакинство и са имали помежду си изключително силна емоционална връзка.
Майката е изпитвала радост и удовлетворение от успехите в личния и професионалния
живот на Д.. Същият е работел като IT специалист, който е бил доказан и уважаван в
работата си. Ищцата сочи, че преживява изключително тежко внезапна и неочаквана загуба
на първородното си дете. Между В. М. и починалия Д. са съществували изключително
1
специални отношения между баща и син - един път в най- близката родствена връзка и
силно близки отношения, и втори път в уникални приятелски отношения. Баща и син, които
при всеки възможен случай са вършели заедно най-различнидейности, типично мъжки. Д. е
бил гордостта на баща си - добър и уважителен човек, реализирал се в личен и
професионален план, споделящ и търсещ съвети от баща си. Изтъкват, че ЗК „Л.И.” АД е
Дружеството застраховател по риска ГО на автомобилистите на увреждащото МПС, а
именно - л.а. Ауди, А4, е per № СВ **** PC, собственост и управлявано от К.С.М., ЕГН
**********. Видно от справка ГФ, ГО е със срок на валидност от 09.07.2020 г. до 08.07.2021
г. На 26.03.2021 г. ответното дружество е сезирано с претенця за заплащане на
застрахователно обезщетение по застраховка ГО на виновния водач. При ответника е
образувана щета № 0000-1000-01-21-7190. До настоящия момент са безрезултатни
многократните им опити за постигане на извънсъдебно споразумение за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди и въпреки двегодишната им обилна комуникация.
Претендират обезщетение за неимуществените вреди в размер на по 200 000 /двеста хиляди/
лева за всеки ищец , ведно със законната лихва, считано от 26.03.2021 г., датата на
депозиране на застрахователната претенция пред ответното застрахователно Дружество.
Претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “Л.И.” АД, вписана в Търговския
регистър с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ’’****,
представлявана заедно от П. Д. и В.И. -изпълнителни директори, чрез пълномощника
юрисконсулт М. В.. не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение за
процесния автомобил към момента на настъпване на ПТП, но оспорва иска по основание и
размер. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП, наличието на виновно и
противоправно поведение у застрахования при него водач, твърдените неимуществени вреди
и наличието на причинно-следствената връзка между тях и процесното ПТП. Заявява
възражение за съпричиняване- починалият син на ищците е пътувал без предпазен колан.
Оспорва претенцията за присъждане на лихва за забава. Претендира разноски за
производството.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
Представени са с исковата молба-молба- претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение с вх. № 4121 от 26.03.2021 г.; писмо с изх.№ 4102 от 29.04.2021 г. на ответника;
писмо с вх. № 5616 от 27.04.2021 г., с които се установява, че ишците преди завеждане на
иска са сезирали застрахователя за изплащане на обезщетение.
Представени са доказателства за установяване материалноправната легитимация на ищците.
Не се спори, че към момента на настъпване на процесното ПТП е бил налице валиден
застрахователен договор с ответното дружество по отношение на процесния лек автомобил.
Като спорни обстоятелства според отговора на ответника се очертават: механизмът на
настъпване на ПТП; видът и характерът на причинените вреди и наличието на причинно –
2
следствена връзка между тях и процесното ПТП; размерът на обезщетението; обезщетението
за законна лихва.
По делото са приети относими д-ва по НОХД №3 819/2021г. по описа на от Софийски
градски съд, НО, 3 състав.
От заключението на приетата комплексна съдемно-медицинска и автотехническа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена, се
установява механизма на процесното ПТП ипричината за смъртта на наследодателя на
щците. Сочи се, че от съдебномедицинска гледна точка при пътник, фиксиран с правилно
поставен предпазен колан на задна дясна седалка, с оглед механизма на процесното ПТП и
деформациите на автомобила би получил практически същите увреждания.
Събрани са гласни доказателства, които установяват болките и страданията на родителите от
загубата на сина им.
Относими доказателства за други факти не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
Исковете са основателни.
Разпоредбата на чл.4326 от Кодекса за застраховането дава право на увреденото лице при
пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди
направо срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка “Гражданска
отговорност”. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най – близките му, чиито
кръг е посочен в ППВС № 4 от 1961 г. – раздел ІІІ, т.2 – низходящите, възходящите и
съпругът имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от прекия
причинител. С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 5 от 24.11.1969 г., ПЛЕНУМ на ВС е разширен кръгът
на лицата, имащи право на обезщетения- имат право на обезщетение на неимуществени
вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях
почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствувало на
съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак.
Следователно те са легитимирани да искат обезщетението и направо от застрахователя,
който е застраховал гражданската отговорност на деликвента.
По този иск ищите следва да установят, че имат вземане за непозволено увреждане срещу
водач на МПС /фактическият състав на който е виновно и противоправно поведение на
водача, в причинна връзка, от което са произлезли вреди/ и наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между
този водач и ответника - застраховател. Трябва да установят и изискваната от посоченото
ППВС родствена връзка между ищците и починалия.
Не се спори, че във вразка с катастрофата е починал родствениът на ищците, както и
наличието на валидно застрахователно праоотношение.
По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав
3
зачита по правилото на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда по НОХД №3 819/2021г. по
описа на от Софийски градски съд, НО, 3 състав., от които е видно, че водачът на
процесния автомобил е извършил противоправно и виновно деяние.
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия е
неоснователно Действително се събраха доказателства, че пострадалият е бил без поставен
колан. Но същевременно вещото лице сочи, от съдебномедицинска гледна точка при пътник,
фиксиран с правилно поставен предпазен колан на задна дясна седалка, с оглед механизма на
процесното ПТП и деформациите на автомобила би получил практически същите
увреждания. Поради това съдът не отчита като съществено съпричиняването.
Претърпените от ищците вреди, изразяващи се в болки и страдания, и настъпването им в
причинна връзка от деянието на виновния водач, са установени по несъмнен начин от
показанията на разпитаните исвидетели.
Относно спорното обстоятелство за размера на претенцията на ищцата- съдът се съобрази с
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и установената съдебна практика. По делото се установи, че
ищците са претърпели вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на своя
родственик. Житейски неоспоримо е, че голяма е скръбта от загубата на дете. При това
положение, отчитайки голямата болка и страдание на родителите, нереяния процент на
съпричиняване от страна на пострадалия, т.е. липсата на съпричиняване, тъй като и с
поставен колан пострадалият е щял да почине, икономическите условия в страната,
съдебната практика и установения застрахователния лимит, настоящият съдебен състав
определя обезщетение в размер на по 200 000 лв., поради което исковете кследва да се
уважат изцяло.
По изискванията на КЗ (чл.497) застрахователят е в забава от изтичане на срока по реда на
чл.496 КЗ, т. е. от 27.05.2020г. Претенцията за лихва за периода от 27.03.2020г. до
27.05.2020г. като неоснователна следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и релевираното в тази насока искание с представения списък за
разноски в хода на съдебните прения съдът намира, че същите се дължат на основание чл.78,
ал.1 от ГПК. Видно от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение не е
определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от Н
№1 за размера на адв. възнаграждение, както и с уважената част от исковете, намира, че адв.
възнаграждение следва да е 20650лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна
такса върху уважената част на исковете в размер на 16 000лв. по сметка на СГС.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “Л.И.” АД, вписана в Търговския регистър
с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ’’****, представлявана
заедно от П. Д. и В.И. -изпълнителни директори, чрез пълномощника юрисконсулт М. В., да
заплати на Н. В. М., ЕГ Н-****, и В. Д. М., ЕГ Н **********, и двамата с адрес: гр.София,
жк „ ****, чрез адв. К. Л. и адв. Я.С., по искове с правно основание чл.432 от КЗ
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния син- Д.В. М., ЕГН
**********, в размер по 200 000 лв. (двеста хиляди лева) на всеки един от тях, заедно
със законната лихва върху тази сума от 27.05.2020 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за зак. лихва относно периода от 27.03.2020г. до 27.05.2020г. като
неоснователна.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “Л.И.” АД, вписана в Търговския регистър
с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ’’****, представлявана
заедно от П. Д. и В.И. -изпълнителни директори, чрез пълномощника юрисконсулт М. В., на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати на адв. К. Л. и адв. Я.С.
адвокатско възнаграждение в размер на 20650лв.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “Л.И.” АД, вписана в Търговския регистър с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ’’****, представлявана
заедно от П. Д. и В.И. -изпълнителни директори, чрез пълномощника юрисконсулт М. В., да
заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 16 000лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на
страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5