Р
Е Ш Е
Н И Е
№
.............
Гр. *****, 18.01.2010
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание,
проведено на осемнадесети декември през две хиляди и девета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Добрина Петрова.
При секретаря С.Г., като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №204/2009
г. по описа на ДРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове
с правно осн. чл.49, ал.3 от СК и чл.56 от СК.
Предявени са обективно кумулативно съединени брачни и небрачни
искове от И.И. срещу С.И.. В ИМ ищцата твърди, че са сключили с ответника
граждански брак на 12.11.1989 г., от който брак имат родено едно дете Т.,
родено на *** г.; твърди, че от седем години макар да живеят под един покрив са
се отчуждили един от друг; счита, че брака е изпразнен от своето съдържание;
моли съда да постанови решение с което да се прекрати бракът между страните
поради вина на ответника; моли да ú се предостави ползването на
семейното жилище и след брака да носи предбрачното си
фамилно име И..
В дадения едномесечен срок за отговор,ответникът оспорва исковете, предявява
насрещен иск, като моли съда да постанови решение по силата на което да се
прекрати бракът по вина на ищцата; моли да му бъде предоставено ползването на
семейното жилище и ищцата да носи предбрачното си
фамилно име; претендират се разноските по делото.
Предявените насрещни искове са с правно основание чл.49, ал.3 от СК и чл.56 от СК.
В
едномесечния срок за отговор ищцата изразява становище по предявения насрещен
иск, като счита същия за допустим, като счита за неоснователни твърденията за
нейна вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, съвместното
ползване на семейното жилище.
В
съдебно заседание страните молят
съдът да
прекрати брака и да утвърди
постигнатото между страните
споразумение по чл. 49, ал. 4 от
СК.
Споразумението между
страните е в
следния смисъл: Страните желаят брака им да бъде прекратен
без съда да се произнася по въпроса за вината. За в бъдеще жената ще носи предбрачното си фамилно име И.. Ползването на семейното
жилище в гр. *****, ул. „**” ******, ще се ползва съвместно от двамата съпрузи
до 31.05.2010 г. след което ответникът С.Т.И. ще го освободи. Страните поемат
разноските така както са направени и държавната такса по равно. Придобитите по
време на брака движими вещи и недвижим имот в СИО остават в обикновена
съсобственост между двамата. Издръжка не си дължат.
Съобразно събраните
по делото доказателства, настоящият
състав приема за
установено следното:
Страните са сключили граждански
брак на 12.11.1989 г. с
акт № 2398, съставен
от длъжностното лице
по гражданско състояние
в гр.Варна, като след сключването
на брака съпругата е приела фамилното име И.. От брака си имат едно дете Т. С. И.,роден
на ***г., за което е съставен акт за раждане №2992/13.08.1991г.
От
показанията на свид. Б.,В., Н. и И., син
на страните, на когото показания съдът
цени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК , но преценява като безпротиворечиви, придобити в резултат на непосредствени и
лични възприятия, се установява, че
съпрузите от дълго време живеят в
неразбирателство, карат се обиждат се.
С
оглед събраните гласни
доказателства и изложеното
от страните становище,
съдът намира за
установено, че отношенията
между съпрузите не
са такива, каквито
следва да бъдат
в едно семейство,
брачната им връзка
изцяло е опразнена
от дължимото си
съдържание; невъзвратимо са
изчезнали помежду им
взаимната привързаност, уважение,
доверие и разбирателство, липсва
им желание за
полагане на съвместни
усилия за осигуряване
благополучието на семейството. Между
тях са изчезнали любовта, разбирателството, топлотата в отношенията им и бракът
им съществува формално, без да е полезен за тях самите, които обстоятелства те
са осъзнали и това ги е мотивирало, да прекратят съпружеските контакти помежду
си.
Предвид изложеното,
съдът намира, че
бракът между съпрузите
е дълбоко и
непоправимо разстроен, съществува
формално и не
изпълнява своята социална
функция, поради което следва да
бъде прекратен на
основание чл. 49, ал. 1 вр. ал. 4 от
СК без да
се обсъжда въпроса
за вината.
Постигнатото споразумение урежда отношенията на
страните за след
прекратяване на брака
и не противоречи
на закона и
правилата на морала,
поради което следва
да бъде утвърдено.
Съдът,
предвид материалното и имотното състояние на страните и на осн.
чл. 6, т. 2 от ТДТССГПК и съобразно характера на производството определя държавна такса по иска за развод в размер на 40.00
лв, която следва да се внесе поравно от страните,
съобразно уговореното.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД брака между С.Т.И., ЕГН **********
и И.Г.И., ЕГН **********,*** на 12.11.1989 г., за който е съставен акт № 2398,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 49
ал. 1 от СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение на основание чл. 49, ал. 4 от СК,
като:
ПОСТАНОВЯВА след
прекратяване на брака жената да носи
фамилно име И..
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище находящо се в гр. *****,ул. „**” *** за съвместно
ползване на С.Т.И., ЕГН ********** и И.Г.И., ЕГН ********** до 31.05.2010г., след която дата С.Т.И. следва да го освободи.
ОСЪЖДА С.Т.И., ЕГН ********** да заплати в по сметка *** , сумата от 20 лв. /двадесет лв./, държавна такса
по иска за развод.
ОСЪЖДА И.Г.И., ЕГН **********, да заплати по сметка ***, сумата 20.00 лв. /двадесет лева/, държавна такса по иска за развод .
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: