РЕШЕНИЕ
№ 1328
гр. Плевен, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседА.е на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20234430101841 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по ИМ от “Топлофикация
Плевен” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, Източна
индустриална зона № 128, представлявана от *** Й. В., чрез ***. Ц., против
А. С. И. (Ш.) с ЕГН ********** от ***, за признаване за установено спрямо
ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същият дължи на ищеца
сумата от 737,96 лв., от които сумата от 658,11 лева главница, съставляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2020 г. –
30.11.2022 г., и сумата от 79,85 лева, представляваща лихва за забава за
периода 05.11.2021 г. – 09.01.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, е образувано ч. гр. д. №***/20*** г. по описа на ***, по
което има издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника. Навеждат се
доводи, че ответникът като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот-
апартамент с абонатен № ***, находящ се в ***, е клиент на топлинна енергия
по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за него важат
разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката.
Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна
1
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС.
Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди
се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и
във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ
от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по
който купувачите на топлинна енергия / в това число и ответниците/ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този
случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. С
изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази
сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва
върху дължимата сума. Счита, че ответникът е използвал доставяната от
ищеца топлинна енергия, но не е погасил задължението си, които били
следните: сума за отопление с ИРУ в размер на 0 лева; сума за отопление без
ИРУ в размер на 336,88 лева; сума за БГВ в размер на 0 лева; сума за
отопление отдадена от сградна инсталация в размер на 290,01 лева и сума за
услуга дялово разпределение в размер на 31,22 лева. Твърди се, че в имота на
ответника има 2 ИРУ, 0 бр. водомера и щранг лира в банята без ИРУ. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск. Претендират се и сторените
в настоящето и в заповедното производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен
представител оспорва предявения иск по основание и размер. Въвежда довод,
че ответникът не е потребител на енергия, тъй като не пребивава на
посочения в исковата молба адрес. Счита, че ищецът не е доставил топлинна
енергия за посочения период до процесния недвижим имот, както и че
приложените по делото фактури не представляват счетоводен документ, годен
да докаже претендираната сума. От депозираната искова молба не било ясно
дали в жилището са монтирани радиатори, свързани с отоплителната система
на сградата, както и дали е налице поставено върху тях устройство за
отчитане на топлинната енергия. По делото не са представени показания на
отчетите на топломер или водомер за изразходваното количество топлинна
енергия и топла вода. С оглед изложеното моли предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В с. з. ищецът поддържа предявената искова молба и моли предявените
искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В с. з. ответникът чрез своя особен представител оспорва
2
основателността на предявените искове. Счита за неясни начислените
стойности, като и че не са представени отчети и показания от топломер или
водомер. Посочените стойности освен това били начислени произволно,
поради което не можело да се приеме, че ищецът е доставил топлинна
енергия, която е реално ползвана от ответницата.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото
доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,
установи следното от фактическа страна:
На 07.06.2002 г. е проведено общо събрание на етажните собственици на
бл. *** в ***, което е избрало счетоводител за осъществяване на отношенията
с „Топлофикация-Плевен“ ЕАД, като на същото е присъствал и тогавашния
собственик на ап. *** Н. П. Д..
От споразумителен протокол от 19.08.2002 г. се установява, че
„Топлофикация-Плевен“ АД фактурира изразходваната от абоната с адрес:
***, топлинна енергия, а „Холидей-Райзен“ ЕООД осъществява
разпределението на топлинната енергия между абонати, находящи се в *** и
***.
На 15.08.2012 г. А. С. Ш., ЕГН **********, е заявила пред
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН“ АД, че желае да и бъде открита партида за
плащане на отопление и топла вода от 15.08.2012 г., тъй като от *** г. е
закупила жилище, за което е издаден нотариален акт № ***, том ***, дело
***/*** г. от който се установява, че Н. П. Д. и Ф. Н. Д., са продали на А. С.
Ш., ЕГН **********, жилище в ***.
От представения препис-извлечение от сметка за задълженията за
консумирана топлинна енергия за потребител А. С. Ш., ЕГН **********, за
адрес: ***, се установява, че за периода от 01.11.2020 г. до 30.11.2022 г. е
начислена главница в размер на 658, 11 лв., и 79,85 лв. лихва за период
05.01.2021 г.-09.01.2023 г.
От заключението на назначената по делото съдебносчетоводна
експертиза, което е анализирало представените по делото фактури и справки
за абонат № ***, ***, се установява, че размера на главницата,
представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.11.2020 г. до 30.11.2022 г. е в размер на 658, 11 лв. Размера
на лихвата върху главницата за периода от 05.01.2021 г. до 09.01.2023 г. е
79,85 лв. Вещото лице е констатирало, че разпределението на топлинната
енергия е извършено от „Холидей и Райзен“, като в жилището няма водомери,
а са налични 2 бр. Измервателни уреди, както и че е начислена енергия за
отопление на щранг на лира в баня. Вещото лице е установило, че не са
налице плащания по процесната партида за начислените суми през исковия
период.
В с. з. вещото лице допълва, че начислената главница в размер на 658,11
лв., е формирана от следните пера: отопление без измервателни уреди –
щранг лира в баня – 336,28 лв., и топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, изчислена на база обем на жилището – 131,80 куб. М., както и
услуга дялово разпределение в размер на 31,22 лв., изчислена въз основа на
3
това, че жилището няма водомери, а само два измервателни уреда и такса
партида.
От заключението на назначената по делото съдебнотехническа
експертиза се установява, че сградата, в която е топлоснабдения имот, е
присъединена към топлопреносната мрежа, посредством абонатна станция,
като до топлоснабдения имот на ответника е доставяна топлинна енергия, тъй
като абонатната станция е работила през исковия период. Разпределението на
топлинната енергия за имота е извършено в съответствие с действащата
нормативна уредба – Методика за разпределение на топлинна енергия в
сгради, етажна собственост, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба за
топлоснабдяване № 16-334 от 06.04.2007 г. и Наредба № Е-РД-04-01 от март
12 2020 г. за топлоснабдяване. Вещото лице не е констатирало разлики в
изчисленията на ФДР. От заключението се установява още, че отчитането на
общата топлинна енергия в АС става чрез търговски уред-топломер, който е
преминал изискващите се държавни проверки и монтажът е извършен
съгласно изискванията на производителя.
В с. з. вещото лице допълва, че от справката, която е направил във
фирмата за дялово разпределение и топлофикационното дружество,
установил, че индивидуалната сметка на ответника съдържа два компонента –
дела на апартамента от сградната инсталация и топлинната енергия за
отопление на банята – щранг-лира в баня. Вещото лице допълва още, че е
сметнал по отделно двата компонента и те съвпадали с дяловете, които е
пресметнал фирмата за дялово разпределение за исковия период. Главният
топломер на абонатната станция е преминал съответната проверка от
лицензирана фирма и има издадени свидетелства, като отчетената енергия е
точна и отговаря на изискванията на нормативната база.
Горната фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по
делото писмени доказателствени средства и заключенията на назначените по
делото съдебни експертизи.
Съдът дава пълна вяра на събраните писмени доказателствени средства,
тъй като същите са последователни и непротиворечиви по между си.
Съдът дава и пълна вяра на заключенията на назначените
съдебносчетоводна и техническа експертиза, тъй като са обективни, пълни и
изготвени от компетентни вещи лица.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86
от ЗЗД, като същите са процесуално допустими с оглед приложеното ч. гр. д.
№ ***/20*** г. по описа на РС ***. В законовия едномесечен срок съгласно
чл. 415, ал. 4 от ГПК е предявена исковата молба. Налице е пълен идентитет
между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези,
предмет на производството по делото.
Основателността на иска по чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, е предпоставено от наличието на следните правнорелевантни
4
факти: наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с
ответника по доставката на топлинна енергия през исковия период; че
ответникът е потребител (собственик или ползвател) на услугите
предоставени в топлоснабдения имот; че ищецът е изправна страна по
договора, изискуемост на претендираните вземания и техния размер. Тези
правнорелевантни факти е следвало да бъдат установени от ищеца в
условията на пълно и главно доказване.
Настоящият съдебен състав счита за нужно да акцентира върху факта, че
не съществува съмнение относно това, че ищецът като енергийно
предприятие- доставчик на топлинна енергия, разполага с правото да търси
възмездяване от потребителите в етажната собственост, за стойността на
доставената, съответно разпределената топлинна енергия в сграда в режим на
етажна собственост. В този порядък, не е налице непотърсена услуга, за която
не се дължи заплащане ( в тази насока са и изричните разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК на
ВКС ).
Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът
основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни
действия – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат
публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с
битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма
на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ, общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на
общите условия в един национален и един местен ежедневник преди
процесния период- в. „Нощен труд“ и в. „Посоки“. Изложеното води до
извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и
публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.
За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на
правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект,
находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Този
факт безспорно се установява от представените по делото писмени
доказателствени средства – заявление, с което ответникът декларира
желанието си да и бъде открита партида и нотариален акт за собственост.
Следователно страните по спора са обвързани от възникнало валидно
облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, доколкото,
както бе изяснено по-горе, същото възниква с конклудентни действия,
предвид обстоятелството, че ответникът е потребител на топлинна енергия в
качеството му на собственик на топлоснабден имот. Действително, в чл. 149
ЗЕ е предвидена писмена форма на договора, но съобразно задължителните
разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по
тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, писменият договор,
не е форма за действителност, а форма за доказване на облигаторното
правоотношение. Като страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
5
битови нужди – чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ответникът има качеството на клиент на
топлинна енергия и дължи заплащане на цената на доставената и
разпределена топлинна енергия.
На следващо място, относно доставената и потребена енергия, както и
нейния размер, от заключенията на СТЕ и ССчЕ може да бъде направен
безспорен извод, че абонатната станция, обслужваща жилищния блок в ***,
***, е работила през исковия период и реално е доставена топлинна енергия
към топлоснабдения апартамент. Отопляемият обем на имота на ответната
страна е 131,80 куб. М., като ищцовата страна правилно е изчислила
топлинната енергия, като е приложила методиката за дялово разпределение
на топлинната енергия в сгради- етажна собственост. От това следва изводът,
че ответникът е ползвал топлинната енергия предоставена по двата
компонента – дела на апартамента от сградната инсталация и топлинната
енергия за отопление на банята – щранг-лира в баня. Спазени са и всички
изисквания относно сертифицирането, поддръжката, експлоатацията и
отчитането на показанията на топломера, поставен в абонатната станция,
поради което същият е годно измервателно средство. Ето защо, съдът намира,
че ищцовото дружество е изправна страна по сключения договор, тъй като е
доставило топлинна енергия и не е допуснало нарушения при изчисляване на
количеството отдадена топлинна енергия от сградната инсталация. В този
контекст доводите на особения представител за произволно и неясно
начислявано, са неоснователно, като в допълнение следва да се посочи, че
вещото лице е извършило и допълнителни справки, които е отчело в своето
заключение.
Съобразно нормата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ, топлинната енергия за отопление
на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл. 143, ал. 3 от
Закон за енергетиката - топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и
топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата се
разпределят между всички потребители пропорционално на отопляемия обем
на отделните имоти. Предвид това, всеки собственик на индивидуален обект в
сградата в режим на етажна собственост, дължи заплащане на частта от
отдадената от нея топлинна енергия, разпределена му съобразно правилата на
Методиката за разпределение на топлинна енергия. Заплащането на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от
реалното ползване на топлинна енергия от собствениците, а следва от факта,
че сградната инсталация е обща част по естеството си.
Съдът намира, че за ответникът е възникнало задължението да заплати
цената на доставената до топлоснабдения имот и ползвана от него топлинна
енергия, която в периода от от 01.11.2020 г. до 30.11.2022 г. е в размер на 658,
11 лв. Изискуемостта е настъпила в 30-дневен срок след изтичане на периода
за за заплащане на дължимите месечни суми съгласно раздел VII от Общите
условия от 2007 г., поради което претендираните от ищцовото дружество
суми са дължими.
Безспорно се установи от заключението на ССчЕ, че не са извършени
6
плащания по процесната партида за начислените суми през исковия период.
Следователно предявеният иск с правна квалификация чл. 422 вр. чл. 415, ал.
1 от ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, е основателен, тъй като е
доказан по основание размер, поради което следва да бъде уважен.
С оглед горното, съдът намира за основателен и акцесорният иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забавено
плащане, тъй като ответникът не е платил дължимите месечни суми и е
изпаднал в забава съгласно чл. 31, ал. 6 от ОУ, който регламентира, че с
изтичане на последния ден от месеца абоната изпада в забава. Безспорно се
установява и размера на дължимото обезщетение за забавено плащане за
периода от 05.01.2021 г. до 09.01.2023 г., а именно сумата от 79,85 лв. Ето
защо искът с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва бъде уважен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да понесе отговорността за сторените от ищеца разноски в исковото и
заповедно производство. Дължимите за исковото производство разноски са в
общ размер от 775 лв., от които 75 лв. държавна такса, 400 лв. депозит за
особен представител, 120 лв. депозит за ССчЕ, 80 лв. депозит за СТЕ и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Дължимите за заповедното производство
разноски са в общ размер от 75 лв., от които 25 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.
С. И., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Плевен, „Източна индустриална зона“ № 128, представлявано от
изпълнителен директор ***. Й. В. В., на основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
следните суми: 658,11 лева /шест стотин петдесет и осем лева и единадесет
стотинки/, представляваща стойността на доставената и незаплатена топлинна
енергия за периода 01.11.2020 г. – 30.11.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 17.01.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането; и 79,85 лева /седемдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за
периода 05.01.2021 г. – 09.01.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 156 от 17.01.2023
г. по ч. гр. д. № ***/20*** г. по описа на Районен съд ***, *** граждански
състав.
ОСЪЖДА А. С. И., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, да заплати на
ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, „Източна индустриална зона“ № 128, представлявано
от изпълнителен директор ***. Й. В. В., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
7
сумата от 775 лв., представляваща сторените от ищеца съдебни разноски в
исковото производство и сумата от 75 лв., представляваща сторените от
ищеца съдебни разноски в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването
му пред Окръжен съд Плевен.
Препис от решението да се изпрати на стрА.те.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8