№ 70
гр. Варна, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора И. Хр. Н.
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Наказателно дело
за възобновяване № 20233000600049 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.424,ал.1 от НПК.
Образувано по искане на Главния прокурор на РБългария за
възобновяване на наказателното производство по НОХД№391/2021г. на
Районен съд Провадия,отмяна на присъда №27/01.07.2022г. и връщане на
делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.
В искането за възобновяване на наказателно дело се навеждат
основанията по чл.422, ал.1, т.5, във вр. с чл.348,ал.1,т.1 от НПК. Главният
прокурор на Република България оспорва законосъобразността на
постановената присъда, тъй като в нарушение на чл.49,ал.2 от НК на
подсъдимия е определено наказание „лишаване от право за управлява МПС“
за срок по-кратък от срока на наложеното наказание „лишаване от свобода“.
Главният прокурор изтъква, че съдебният акт е постановен при
съществено нарушение на закона, тъй като първоинстанционният съд е
приложил неправилно материалния закон.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Апелативна прокуратура - Варна поддържа изцяло искането на Главния
прокурор, което счита за основателно и моли за неговото уважаване.
Осъденото лице Б. Ш. и неговия защитник се явяват лично, като
изразяват становище за основателността на искането.
1
Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на
Главния прокурор, съобрази устно изразеното становище на прокурора от
апелативна прокуратура и осъденото лице и провери материалите по делото,
направи следните констатации:
С Присъда №27/01.07.2022г. постановена по НОХД№391/2021г. на
Районен съд Провадия осъденият Б. Р. Ш. е признат за виновен в извършване
на престъпление по чл.343б,ал.3 от НК, за което при условията на чл.54 от
НК му е наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година,
при първоначален „строг“ режим и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от десет месеца.
Присъдата е била обжалвана от подсъдимия по повод на което е
образувано ВНОХД №915/2022г., с решението по което актът на първата
инстанция е бил потвърден.
Настоящият състав съд намира, че искането е подадено от процесуално
легитимирано лице, имащо съответното право и в законния срок по чл.421,
ал.3 от НПК, срещу съдебен акт, непроверен по касационен ред, поради което
е допустимо. Разгледано по същество е основателно по следните
съображения.
Изложените в искането на Главния прокурор на РБ аргументи се
споделят напълно от настоящия състав. Първоинстанционният съд е
приложил неправилно материалния закон, като е определил срокът на
кумулативното наказание "лишаване от право да управлява МПС" в
нарушение на чл.49, ал.2 НК за срок, по-кратък от срока на наложеното
наказание "лишаване от свобода". В чл.49,ал.3 от НК е предвидено, че срокът
за лишаване от права започва да тече от влизане на присъдата в сила, но
осъдения не може да се ползва от правата, от които е лишен, преди да е
изтърпял наказанието "лишаване от свобода". При кумулативното налагане на
"лишаване от свобода" и "лишаване от права", срокът на последното може да
надвишава второто най-много с три години. Ето защо следва да се приеме, че
при кумулативното налагане на тези две наказания, срокът на "лишаването
от права" не може да бъде по-нисък от срокът на "лишаване от свобода".
Същото произтича и от задължителните указания, дадени с Постановление
№1/1983г. на Пленума на ВС и ТР№61/1980 на ОСНК на ВС. Аналогично е
даденото тълкуване в редица решения на ВКС: Решение №70/1997г. на трето
н.о., Решение №75/1986 на първо н.о. и др. Това тълкуване на закона важи и
при наложено наказание, при условията на чл.66 от НК. Това е така, тъй като
при извършено престъпление от дееца в изпитателния срок, при условията на
чл.68 от НК отложеното наказание може да бъде реално изтърпяно. В същото
време законът установява идентичен режим при определяне на
кумулативното наказание "Лишаване от права по чл.37,ал.1,т.7 от НК и при
условното наказание. В този смисъл са: Решение №212 от 21.05.1987г. по н.д.
№173/87г., трето н.о. и Решение от 25.10.2005г., по н.д.№15/2005г. на трето
но.о..
2
Въззивният състав е констатирал този пропуск, но не е могъл да
упражни своите правомощия, поради забраната за влошаване положението на
подсъдимия.
Настоящият състав на ВАпС намира, че цитираната присъда разкрива
особено съществени нарушения на закона и процесуалните правила по
смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, с оглед на което са налице основания
по чл.422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на производството и отмяна на
съдебния акт. Настоящата инстанция не е процесуално легитимирана да се
произнесе директно по акта след възобновяване на производството, тъй като
отстраняването на допуснатите нарушения не е в полза на осъдения. Делото
следва да бъде върнато на първата инстанция за ново разглеждане от стадия
на съдебното заседание от друг състав.
Поради изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1 т. 1 от
НПК, Варненският апелативен съд,
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД №391/2021 г. по описа на
РС гр. Провадия.
ОТМЕНЯ присъда №27/01.07.2022г. по НОХД №391/2021г. на Районен
съд Провадия и Решение №235 от 16.11.2022г. по ВНОХД №915/2022г. на
Окръжен съд Варна.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3