Решение по гр. дело №226/2024 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 185
Дата: 28 април 2025 г. (в сила от 23 май 2025 г.)
Съдия: Вяра Маркова Панайотова
Дело: 20243530100226
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. Търговище, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря Адриана Н. Генкова
като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело №
20243530100226 по описа за 2024 година
Предявен е иск, с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от
ГПК за сумата от 6 574,56 лв.
Ищецът твърди в исковата си молба, че между страните е бил сключен
договор, за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане
идентифициран с неговия уникален номер ********* със системен партиден
номер М5939178. Към горепосочения договор са сключени съответните
Приложения № 1, с които са уговорени следните услуги с тарифен план без
ДДС, както следва: Мобилна услуга А1 ONE Unlimited 50 за номер
+359********* и цена 45.99 лв., Мобилна услуга А1 One Unlimited за номер
+359********* и цена 34.99 лв., мобилен интернет - А1 Сърф 10 за номер
+359********* и цена 10.99 лв., А1 Сърф 10 за номер +359********* и цена
10.99 лв., А1 Сърф 10 за номер +359********* и цена 10.99 лв., Net Box - А1
Net Box за номер +359********* с цена 10.99 лв., пакет от услуги - Домашен
интернет 101001022195 и Телевизия 201001022194 с цена 21.99 лв. Между
страните са били сключени и договори за продажба на изплащане за следните
устройства, получени от ответника: устройство Samsung А20е Вю+РВ - с
договор от 04.12.2020 г. на изплащане; устройство А1 Alpha 20 Green+PB - с
договор от 04.12.2020 г. на изплащане; устройство Apple iPhone 12 64GB Bla -
1
c договор от 13.04.2021 г. на изплащане; Устройство Apple iPhone 12 64GB Bla
- c договор от 16.03.2021 г. на изплащане. В исковата молба се твърди, че
ищецът е изпълнил задълженията си да предостави далекосъобщителните
услуги, но ответника не изпълнявал насрещните си задължения по начините и
в сроковете съгласно договореното между страните. Ищецът твърди, че в
периода е изпълнявал поетите с договора задължения, като е предоставил на
ответника съответните услуги, но последния не е изпълнявал насрещното си
задължение да заплаща цената, по начините и в сроковете, посочени в
договора, поради което и съгласно ОУ ищецът прекратил договор №
********* със системен партиден номер М5939178 поради неплащане
продължило повече от 124 дни. Ответникът останал задължен за периода
18.06.2021 г. до 25.01.2022 г., със сума в общ размер на 5 640,46 лв., от които 1
002,36 лв., неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, 2
683,06 лв. - неплатени суми за устройства по договор за продажба на
изплащане и 1 955.04 лв. - общ размер неустойки по договорите, като същите
били установени с издадени от ищеца фактури. Тъй като ответникът не
заплатил дължимите суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК за сумата в общ размер от 6 574,56 лв., включваща
посочените по-горе суми и обезщетение за забава в размер на 934,10 лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението и направените разноски, но
заповедта била връчена при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. За това и в
изпълнение указанията на заповедния съд ищеца е предявил иск по чл. 422 от
ГПК за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение,
като претендира разноски в исковото и заповедното производство. В съдебно
заседание не се явява и не изпраща представител. Постъпило е писмено
становище, чрез процесуален представител, в което иска се поддържа изцяло.
В дадения месечен срок ответникът, чрез назначения от съда особен
представител е упражнил правото на отговор. В отговора предявения иск е
оспорен частично, относно наличието на вземане за предоставени устройства
на изплащани и наличието на вземане за неустойки, като са наведени доводи,
че липсват доказателства за предоставяне на устройствата, както и доводи за
неравноправност на клаузата за неустойка. Моли съдът да постанови решение,
като съобрази направените оспорвания. В съдебно заседание особения
представител поддържа възраженията, изложени в отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
2
установено следното :
Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 1283 / 2023 год. на РСТ
ищеца е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Подаденото от ищеца заявление по
чл.410 от ГПК е било уважено и РСТ е издал заповед за изпълнение за сумата
от 5640,46 лв., представляваща неизпълнени задължения по договори за
предоставяне на електронни съобщителни услуги и договори за продажба на
изплащане, в периода 18.06.2021 год. – 25.01.2022 год. и за сумата от 934,10
лв., представляваща мораторна лихва за периода от първия ден забава по
всеки отделен счетоводен документ до 02.10.2023 год., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 02.10.2023 год. до окончателното
изплащане, като са присъдени и разноските в заповедното производство. Тъй
като издадената заповед за изпълнение е била връчена по реда на чл. 47 от
ГПК и съобразно разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на
ищеца да предяви иск за установяване на вземането си. В изпълнение
указанията на съда и в месечния срок ищеца е предявил иск за установяване на
вземането си против ответника, за което е издадена Заповед за изпълнение.
Това определя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, с
правно осн. чл. 422 от ГПК.
Видно от приложените по делото писмени доказателства ( л. 6 – л. 55)
между страните е бил сключен договор, за електронни съобщителни услуги и
устройство на изплащане идентифициран с неговия уникален номер
*********, със системен партиден номер М5939178. Към горепосочения
договор са сключени съответните Приложения № 1, с които са уговорени
следните услуги с тарифен план без ДДС, както следва: Мобилна услуга А1
ONE Unlimited 50 за номер +359********* и цена 45.99 лв., Мобилна услуга А1
One Unlimited за номер +359********* и цена 34.99 лв., мобилен интернет - А1
Сърф 10 за номер +359********* и цена 10.99 лв., А1 Сърф 10 за номер
+359********* и цена 10.99 лв., А1 Сърф 10 за номер +359********* и цена
10.99 лв., Net Box - А1 Net Box за номер +359********* с цена 10.99 лв., пакет
от услуги - Домашен интернет 101001022195 и Телевизия 201001022194 с
цена 21.99 лв. Видно от договора и приложенията към него, при сключването
му страните, съгласно действащите ОУ към договорите за далекосъобщителни
услуги страните са се съгласили, че при предсрочно прекратяване на договора
от потребителя, или при прекратяване поради неизпълнение на задълженията
3
от потребителя той ще дължи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаментни такси дължими от датата на прекратяване до изтичане
срока на договора.
По делото са приложени фактура № ********* / 18.07.2021 год., с
падеж на 18.07.2021 год. за сумата от 197.93 лв., фактура № ********* /
19.07.2021 год., с падеж на 18.08.2021 год. за сумата от 175,06 лв., фактура №
********* / 19.08.2021 год., с падеж 18.09.2021 год. за сумата от 162,97 лв.,
фактура № ********* / 20.09.2021 год., с падеж на 20.10.2021 год., за сумата
от 229,64 лв., фактура № ********* / 20.10.2021 год., с падеж на 19.11.2021
год., за сумата от 157,86 лв. и фактура № ********* / 19.11.2021 год., с падеж
на 19.12.2021 год. за сумата от 78,90 лв. Видно от същите като задължено лице
е посочен ответника, а удостоверените във фактурите задължения са за
ползвани мобилни услуги и абонаментни такси, в общ размер на 1002,36 лв.
Именно задълженията, обективирани в тези фактури ищецът твърди, че
ответникът не е заплатил, като за дължимата сума от 1002,36 лв. е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение, което е било уважено от
заповедния съд. От заключението на вещото лице се установи, че
действително неизплатените задължения на ответника към ищеца за
ползваните мобилни услуги са в размер на 1002,36 лв.
Между страните, видно от същите писмени доказателства са били
сключени и договори за продажба на изплащане за следните устройства,
получени от ответника: устройство Samsung А20е Вю+РВ - с договор от
04.12.2020 г. на изплащане; устройство А1 Alpha 20 Green+PB - с договор от
04.12.2020 г. на изплащане; устройство Apple iPhone 12 64GB Bla - c договор
от 13.04.2021 г. на изплащане; Устройство Apple iPhone 12 64GB Bla - c
договор от 16.03.2021 г. на изплащане, като ищецът е предоставил на
ответника описаните устройства срещу ответно задължение същият да
заплати тяхната стойност разсрочено. Видно от заключението на вещото лице
задълженията на ответника по договорите за продажба на изплащане са в
размер на 2683,06 лв., дължими за периода от 16.05.2021 год. – 15.12.2021 год.
Ответникът не е оспорил наличието на договорни отношения между
страните, както и не е заявил правопогасяващи възражения, като изтекла
давност, погасяване чрез плащане, или недължимост на друго основание. По
делото не се представиха доказателства в рамките на висящия съдебен процес
4
ответника да е изпълнил задълженията си към ищеца. С оглед на горното,
предвид писмените доказателства по делото и заключението на приетата по
делото експертиза съдът счита, че предявения иск с правно основание чл.422
от ГПК за установяване съществуване на вземане на ищеца против ответника в
размер на 3685,42 лв., представляващо стойността на предоставените, но
незаплатени услуги по договора в размер на 1002,36 и неизплатени лизингови
вноски, в размер на 2683,06 лв. е основателен и следва да бъде уважен. С
оглед уважаването на главния иск основателен се явява и иска за мораторна
лихва върху вземанията на ищеца от неплатени мобилни услуги и такси, както
и вземанията от неплатени лизингови вноски в размер на 634,75 лв., от падежа
на всяка фактура до 02.10.2023 год.
Ищецът твърди, че поради неизпълнение задълженията на ответника да
заплаща редовно ползваните мобилни услуги и лизингови вноски е прекратил
едностранно договорите, каквото право имал съгласно клаузи в същите и ОУ,
поради неплащане продължило повече от 124 дни, а поради предсрочното
прекратяване на договорите по вина на ответника е начислил договорната
неустойка в размер на 1955,04 лв. Претендира и мораторна лихва върху тази
сума в размер на 299,35 лв. Твърди се, че ответника не е погасил и това
задължение към ищеца.
Съдът при преценка на представените по делото писмени
доказателства приема следното : Действително при сключване на договора
между страните в същия е предвидена клауза даваща право на ищеца при
виновно неизпълнение на задълженията на ответника да преустанови
предоставените услуги и да прекрати едностранно договора, в който случай
същия ще има право и на неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси дължими от датата на прекратяване до изтичане срока на
договора. Въпреки дадените от съдът указания на ищеца относно
разпределението на доказателствената тежест по делото не са представени
писмени доказателства от които да се установи дали и кога договора между
страните е прекратен предсрочно от ищеца и то поради неизпълнение от
страна на ответника, от където предявения иск за неустойка остава недоказан
и по основание, и по размер, поради невъзможността да се установи
възникване правото на ищеца да претендира неустойка, както и невъзможност
да се установи размера на същата и дали начислената от ищеца съответства на
определения размер в договора. Съдът счита за неоснователни твърденията на
5
ищеца, че прекратяване на договора настъпва по право, тъй като видно от
клаузата в договора същата урежда не автоматично прекратяване на договора
при неизпълнение в определен срок , а урежда правото на ищеца да прекрати
едностранно договора, от където и да възникне правото му да претендира
неустойка, поради което съдът счита, че ищеца е следвало да уведоми
ответника, че е упражнил правото на едностранно прекратяване, от кога и на
какво основание, както и да го уведоми че е задействал клаузата за неустойка.
С оглед всичко изложено съдът счита, че предявения иск по чл.422 от
ГПК за установяване съществуване на вземане на ищеца против ответника в
размер на 1955,04 лв., представляваща неустойка при предсрочно
прекратяване на договор е недоказан и неоснователен и следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен следва да се отхвърли и иска за мораторна
лихва върху това вземане в размер на 299,35 лв.
Ищецът претендира разноски в исковото и заповедното производство,
като с оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените в заповедното производство и в исковото производство
разноски, съразмерно на уважената част от иска, или сумата от 0,68 лв., в
заповедното производство и сумата от 1608,20 лв., в исковото производство.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. Ж. Х., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. Търговище, ул.********* дължи на „А1
България” ЕАД /, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София, район „Илинден”, ул.”Кукуш”№ 1, представлявано от А. В. Д .и М.
М. – македонски гражданин, действащи чрез пълномощник Х. А. М. от САК,
със съдебен адрес : гр. София, ж.к. „Лозенец“, ул. “Любата“ № 4-6, ет. 1,
сумата от 3685,42 лв., представляващо стойността на предоставените, но
незаплатени далекосъобщителни услуги по договор, идентифициран с неговия
уникален номер *********, със системен партиден номер М5939178, в размер
на 1002,36 лв. и неизплатени лизингови вноски, в размер на 2683,06 лв., ведно
със законната лихва, считано от 02.10.2023 год. до окончателното плащане на
главницата, сумата от 634,75 лв., представляваща обезщетение за забава, от
падежа на всяка фактура до 02.10.2023 год., за което вземане има издадена
6
Заповед за изпълнение № 616 / 05.10.2023 г. по ч. гр. д. № 1283 / 2023 г. на
РСТ, на осн. чл.422 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 България” ЕАД /, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр.София, район „Илинден”, ул.”Кукуш”№
1, представлявано от А. В. Д. и М. М. – македонски гражданин, действащи
чрез пълномощник Х. А. М. от САК, със съдебен адрес : гр. София, ж.к.
„Лозенец“, ул. “Любата“ № 4-6, ет. 1 против Р. Ж. Х., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. Търговище, ул.**** иск, с правно осн. чл. 422
от ГПК за установяване съществуване на вземане в размер на 1955,04 лв.,
представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договор,
идентифициран с неговия уникален номер *********, със системен партиден
номер М5939178№ и обезщетение за забава върху главницата в размер на
299,35 лв., за което има издадена Заповед за изпълнение616 / 05.10.2023
г. по ч. гр. д. № 1283 / 2023 г. на РСТ, на осн. чл.422 от ГПК , като
неоснователен.
ОСЪЖДА Р. Ж. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
Търговище, ул. *** да заплати на „А1 България” ЕАД /, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр.София, район „Илинден”, ул.”Кукуш”№
1, представлявано от А. В. Д. и М. М. – македонски гражданин, действащи
чрез пълномощник Х. А. М. от САК, със съдебен адрес : гр. София, ж.к.
„Лозенец“, ул. “Любата“ № 4-6, ет. 1, направените в съдебното производство
разноски в размер на 1608,20 лв. и направените в заповедното производство
разноски в размер на 0,68 лв., съразмерно на уважената част от иска, на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________

7