Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен,
08.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански
състав, в открито съдебно заседание на 18.12.2017
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като
разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №7586 по описа на съда за 2017г.,
за да се произнесе съобрази следното :
Производството
е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на подадена
искова молба от
“ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор Й.В., чрез юрк. В., против П.А.Г., ЕГН
**********, адрес: ***, в която се твърди следното: ищецът е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу
ответника, като по образуваното ч.гр. дело №5279/2017г. по описа на РС - Плевен
е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Същият е възразил в срока по
чл.414 от ГПК, инициирало настоящото исково производство.
Предявен е иск за установяване съществуване на
вземане на ищеца спрямо ответника
за консумирана и
незаплатена топлинна енергия/ТЕ/
за негов топлоснабден имот - апартамент, находящ се на гр. Плевен с аб.№
23681.
Вземането се обосновава със следното:
като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен,
ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153.(1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ -
Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр.54 от 2012 г„ в сила от 17.07.2012 г.) от
ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите. Общите условия от 2007г. са публикувани във вестник „Нощен труд”
от дата 13- 14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. С тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. – „Заплащане
на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума. като на основание чл.31, ал.6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответникът е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.
Сградата-етажна собственост на П.А.Г.,
ЕГН **********, адрес: ***, в която се намира абонатната станция, от която се
доставя ТЕ до имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с фирма “ Нелбо ” ЕАД. Сумите за ТЕ за
процесния периода за процесния имот са начислявани от “Топлофикация - Плевен”
ЕАД по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на
топлинна енергия в сградата фирма “ Нелбо ” ЕАД на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61 ал.1 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение ответника, че дължи на
„Топлофикация - Плевен” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер
на 406,92лв. - главница за периода - 01.11.2014г. - 30.04.2017г. и лихва в
размер на 61,24лв. за периода от 05.01.2015 до 04.07.2017, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №5279/2017г. по описа на ПлРС до окончателното
изплащане на сумите.
Претендират се и направените съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. на
основание чл. 78 от ГПК, както и разноски в заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, с който признава иска. Заявява се, че ако ищецът беше
подал заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК, отчитайки разпоредбата на чл.111 б.“в” от ЗЗД, то ответникът щял да признае задължението си,
отнасящо се за дължимата от него цена за консумирана и неизплатена топлоенергия
в рамките на тригодишния давностен срок, включително лихвата за забава, а
именно за периода от 01.11.2014 год. до 30.04.2017 год., на която дата е
подадено заявлението по чл.410 от ГПК.
Заявява, че признава предявения установителен иск по основание и в размер и периоди съгласно
исковата молба, а именно: за главница в размер на 406.92 лв. за периода от
01.11.2014 год. до 30.04.2017 и за лихвата за забава в размер на 61.24 лв., за
периода от 05.01.2015 год. до 04.07.2017 год.
Предвид направеното признание заявява, че
не следва да се назначава съдебно-счетоводна експертиза, както и не следва да
се привлича поисканото с исковата молба трето лице-помагач „НЕЛБО“ ЕАД
гр.София.
Прави
се искане за редуциране на деловодните
разноски, направени в заповедното производство по ч. гр.д.№5279/2017
год. по описа на ПлРС, съобразно
т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 год. от
18.06.2014 год. на ВКС.
В о.с.з.
ищцовото дружество се представлява от юркс.В., която поддържа иска и навежда
доводи в о.с.з. Направено е писмено уточнение на претенцията – приложено на л.34
от делото.
В о.с.з. ответникът, редовно призована,
не се явява и не се представлява. Изразил е писмено становище, приложено по
делото.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните
и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното :
Предявеният иск е допустим, а по същество – основателен и
доказан и следва да бъде уважен при отчитане направеното признание на иска от ответникът
– прилагайки чл.237 вр. чл.175 от ГПК. В случая не е налице никоя от хипотезите
на чл.237 ал.3 от ГПК и съдът следва да съобрази направеното признание на иска.
От приложеното ч.гр.д. №5279/2017год. по описа на ПлРС се установява, че на 13.07.2017год. ищцовото дружество е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника,
като е издадена заповед за изпълнение за сумите, както следва: 775,59 лева - главница за периода
01.11.2012 г.– 30.04.2017 г. и лихва върху главницата в размер на 204,91 лева
за периода 03.01.2013 г. до 04.07.2017 г. и законната лихва върху главницата от
13.07.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25 лв. за деловодни
разноски и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е отразено, че
вземането на заявителя произтича от следните обстоятелства: ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2012 г.– 30.04.2017 г.
Възражението от длъжника е подадено в срок и със същото е
направено възражение за изтекла давност, а искът на основание чл.422 от ГПК на
свой ред е предявен своевременно и за вземане, което не е погасено по давност.
В настоящото исково производство ищцовото дружество
претендира по-малко по размер вземане, което се признава от ответната страна и
в този смисъл предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
По отношение разноските по делото: разноските, направени в исковото
производство следва да се присъдят в пълен размер, като размерът на юрисконсултското
възнаграждение следва да се определи в размер 100лв. Юрисконсултското
възнаграждение за един юрисконсулт съдът определя с оглед разпоредбата на чл.78
ал.8 от ГПК. /Изм. – ДВ, бр. 8 от 2017г./, която гласи следното: в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В
случая и предвид разпоредбите на Наредба
за заплащането на правната помощ и макар ищецът да претендира юрисконсултско възнаграждение в размер 150лв.,
същото следва да бъде определено от съда на 100лв., което в случая е минималният
размер, регламентиран от посочения нормативен акт. Делото не е с фактическа и
правна сложност, проведено е само едно съдебно заседание, което именно мотивира
съда да определи размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение съобразно
изложеното по-горе. Общата дължима сума на разноските е 175лв.
По отношение разноските в заповедното производство: т.к. при наличие
на образуван процес по реда на чл.422 от ГПК се преценява и претенцията за разноски
на ищеца в проведеното преди това заповедно производство, с оглед размера
на установеното по-малко по размер вземане, същите следва да бъдат редуцирани/намалени/,
поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски,
направени в производството по ч.гр.д. №5279/2017год. по описа на ПлРС в размер 35,81лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че П.А.Г., ЕГН **********, адрес: *** ДЪЛЖИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:***, ***сумите,
както следва: 406,92лв.
- главница за периода - 01.11.2014г. - 30.04.2017г. и лихва в размер на
61,24лв. за периода от 05.01.2015 до 04.07.2017, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 13.07.2017год., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на
основание чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №5279/2017г. по описа на Плевенски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК
П.А.Г., ЕГН **********,
адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:***, ***направените
разноски по делото в производството по чл.422 от ГПК в общ размер 175лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 вр. ал.3
от ГПК П.А.Г., ЕГН **********,
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:***, ***направени разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. №5279/2017год. по описа на Плевенски районен съд в общ
размер 35,81лв.
решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд
пред плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: