РЕШЕНИЕ
N
гр.София 15.02.2023 г.
Софийски градски съд, II-А състав в
откритото съдебно заседание на 07.04.2022 в състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове: Виолета
Йовчева
Димитър
Ковачев
При секретар Е. Вукадинова като разгледа
докладваното от съдията-докладчик Димитър Ковачев въззивно
гражданско дело № 5678 по описа за 2021г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от „А. СД“ООД (предишно наименование „А.л.г.“ООД)
чрез адв. Х. Б. срещу Решение от 29.09.2020,
постановено по гр. д. № 58548/2017г. по описа на Софийски районен съд, 45 с-в, с
което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу И.В.В.
искове по чл. 240 вр. с чл. 79 ЗЗД ЗА СУМАТА 9000,00
ЛЕВА И иск по чл. 92 ЗЗД за сумата 900,00 лева по договор за заем от 17.02.2017г.
В жалбата се прави оплакване за процесуални нарушения на съда довели до
неправилни изводи относно подписването на договора от ответника.
Посочва, че направил искане да се допусне допълнителна експертиза,
която да посочи дали трите имена изписани под договора са изписани от
ответника, което искане неоснователно не било уважено. Прави искане за
допускане на експертиза с посочената задача.
Ответника първоначално чрез особения си представител адвокат М. Т.
(впоследствие освободена от СГС поради наличен още в първа инстанция
пълномощник на ответника), а впоследствие чрез адвоката си оспорва жалбата. С
молбата си от 26.11.2021г. –представляваща отговор на въззивната
жалба сочи, че бил лишен от възможност да представи договор с адвоката си и
иска разноски в първата инстанция, а също и да задава въпроси и да се съгласява
с въпроси към вещото лице, като така спести разноски за въззивно
производство. Счита, че делото следвало да се върне на СРС, защото тези
пропуски не можело да се санират във въззивното дело.
СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за
валидно и допустимо. По отношение неговата правилност въззивния
съд е ограничен от оплакванията в жалбата и императивните материални норми.
След преценка на събраните по делото писмени доказателства и две графологични експертизи въззивния
съд намира обжалваното решение за частично неправилно по следните фактически и
правни съображения:
„А.Л.Т.“, ЕИК ******, е предявило срещу И.В.В.,
ЕЕН **********, при условията на обективно кумулативно съединение осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 9000,00 лв.,
представляваща главница по Договор за паричен заем от 17.02.2017г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 25.08.2017
г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 900,00 лв. -
неустойка за забава по чл. 5 от договора, за периода от 18.04.2017г. до
18.06.2017г.
Представен е заверен от страната препис (а впоследствие и оригинал) на
договора.
С отговора на исковата молба назначения на ответника особен
представител адвокат Т. (към този момент е разполагала с представителна власт)
е оспорила подписа на ответника в полето „Заемател“
за автентичност.
Пред СРС е приета СГрЕ, според която подписа
(параф) не е положен от ответника. СРС е отхвърлил исковете поради липса на
валидно възникнало облигационно отношение по договор за заем, като с оглед на
неистинност на подписа е приел, че с оглед характера на договора, като реален
такъв, не се доказва и предаването на заемната сума.
Както е посочено и в определението на настоящият състав от 20.10.2021г.
в трайната съдебна практика се приема, че законът не
установява никакви изисквания относно подписите на физическите лица и относно
техническите средства, чрез които те се полагат върху писмени документи. Приема
се, че подписът може да бъде положен, както чрез саморъчно изписване на писмени
(буквени или други) знаци (най-често - изписване на едно или повече от имената
или на част от име на автора, на т. нар. "параф" и пр.). Във всички тези случаи е налице подписан документ, и
ако той е частен, съдържащо се в него (материализирано в текста му) изявление,
е направено от физическото лице, положило подписа и посочено като негов автор -
решение № 57 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 354/2012 г., IV г. о., ГК, ;
решение № 748 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 801/2009 г., IV г. о., ГК;
решение № 506 от 08.09.10 г. по гр. дело № 705/2009 г. на IV г. о. и решение №
194 от 18.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1100/2012 г., IV г. о., ГК.
В случая под документа има и двете най-разпространени форми на подпис
(изписване на имена и параф).
Поради това и е допусната допълнителна СГрЕ
във въззивна инстанция, според която трите имена на
ответника изписани в договора след текста „за заемателя“
са изписани от ответника. СГС кредитира заключението като компетентно и
обективно, като взема предвид и посоченото от вещото лице, че сравнителни
образци са му предоставени лично от ответника (към експертизата същите са и
приложени).
С оглед на гореизложеното СГС приема, че първоначално в договора не е
имало подпис на ответника под формата на т.нар в практиката параф, но значение
на подпис има и саморъчното изписване на трите имена на ответника под договора.
С оглед на клаузата на чл. 2 от договора, която му придава характер на разписка
за предаване на сумата следва да се приеме, че е налице валиден договор за заем
за сумата от 9000,00 лева.
При тежест на ответника не са събрани доказателства за връщане на
сумата в срока уговорен в чл. 3 от договора, изтекъл на 17.04.2017г. и е
изпаднал в забава по силата на правилото на чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
От горното следва, че искът за главница и акцесорната
претенция за законна лихва за забава от деня на иска следва да бъдат уважени.
Правилно като краен резултат е решението по иска за неустойка.
Според настоящият състав на СГС неустойката уговорена в чл. 5 от
Договора излиза извън присъщите за една неустоечна
клауза обезщетителна, обезпечителна и санкционна
функции.
Нейния размер възлиза на 60 % от заетата сума годишно, който размер
противоречи на правилата на добрите нрави, като позволява неоснователно
обогатяване на кредитора. Неустойката е за забава и без краен срок, като размерът
и надхвърля шест пъти размера на законната лихва за забава към дена на
договора. Този размер позволява за кратък период от време около година и
половина размерът на неустойка да надхвърли размерът на главницата.
Така определената неустойка според СГС е в нарушение на добрите нрави
изискващи справедливост и недопустимост на неоснователното обогатяване в
отношенията между страните и тази клауза е нищожна, поради което и правилно
като краен резултат е отхвърлен иска по чл. 92 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ищецът. Ответника
не е доказал разноски, включително след осигурената му от въззивния
съд възможност за участие в делото чрез лично упълномощения му адвокат. В тази
връзка са несъстоятелни доводите на адвокат К. в молбата от 26.11.2021г.
Въпросът с разноските може да бъде пререшаван от въззивния
съд и процесуалните нарушения на СРС относно представителството на ответника са
санирани от СГС чрез действията по освобождаване на
особения представител и връчването на препис от въззивната
жалба и призоваването на ответника чрез адвокат-пълномощника му. Включително
пред СГС не са представени доказателства за сторени разноски от ответника,
както за първа, така и за въззивна инстанция и не е
правил искания в такава насока.
Ищецът доказва разноски за адвокат и държавна такса в първа инстанция в
размер на 396,00 лева за държавна такса; 825,00 лева за особен представител и
1000 лева за адвокатски хонорар. Общо 2221,00 лева. Уважени са 91 % от размера
на исковете и на ищеца следва да се присъдят разноски за първа инстанция в
размер на 2021,11 лева.
За въззивната инстанция ищецът е направил
разноски от 198,00 лева за държавна такса; 309,38 лева за особения представител
(чиито действия по подаване на отговор на жалбата са потвърдени с молбата от
26.11.2021г.) и 700,00 лева за адвокат. Общо 1207,38 лева от които съобразно
изхода на делото му се дължат 1098,72 лева.
Водим от гореизложеното СГС,II-А с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 29.09.2020, постановено по гр. д. №
58548/2017г. по описа на Софийски районен съд, 45 с-в, В ЧАСТТА, С КОЯТО е отхвърлен предявеният от „А.
СД“ ООД (предишно наименование „А.Л.Г.“ОО) с ЕИК ****** срещу И.В.В.
ЕГН ********** иск по чл. 240 вр. с чл. 79 ЗЗД ЗА СУМАТА 9000,00 ЛЕВА-главница по Договор
за заем от 17.02.2017г. КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И.В.В., ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ НА „А. СД“ ООД (предишно наименование „А.Л.Г.“ОО) с ЕИК ****** и седалище и адрес на управление ***
сумата от 9000,00 ЛЕВА-главница по Договор за заем от 17.02.2017г., ведно със
законната лихва за забава от деня на исковата молба (16.05.2017г.) до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА И.В.В., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ НА „А. СД“ ООД (предишно наименование
„А.Л.Г.“ОО) с ЕИК ****** РАЗНОСКИ за
двете инстанции в общ размер от 3119,83 лева.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в частта му за отхвърляне на
иска за неустойка за забава в размер на 900,00 лева за периода 18.04.2017г-18.06.2017г.
Въззивното решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.